№ 344
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000601106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Постъпило е искане за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. №
207/2021 г. на РС - Мездра и потвърждаващото го решение по в.н.о.х.д. № 283/2022 г.
на ОС - Враца.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при решаване на горните дела, за нарушение на материалния закон и за явна
несправедливост на наложеното наказание.
Наличието на съществено процесуално нарушение се обосновава с липсата на
мотиви в първоинстанционния и въззивен съдебен акт, с отсъствието на дължимия
доказателствен анализ, а също и с това, че съдът не е оценил доказателствените
материали съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.
Посочва се, че към момента на вземането на тази проба осъденият е имал качеството
на заподозрян и в нарушение на член 3, ал. 2, б. „б“ от Директива 2013/4/ ЕС относно
правото на достъп до адвокат в наказателното производство защитник не му е бил
осигурен. Твърди се още, че без изменение на обвинението и в нарушение с
изискванията на процесуалния закон съдът е приел, че деянието е извършено в гр.
Мездра.
Нарушението на материалния закон се приема налично, тъй като без основание е
прието, че осъденият е осъществил състава на престъплението по член 343б, ал. 3 от
НК. Отбелязано е в тази връзка, че са нарушени изискванията на Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
1
употребата на наркотични вещества или техни аналози и след тестването с прибор,
отчел употреба на марихуана, на осъдения не е била предоставена възможност да даде
кръвна проба. В искането последното се определя като иманентно необходимо,
независимо от писмено удостовереното от осъдения приемане на резултата от теста.
Твърди се, че на осъдения не е било разяснено, че приемането на резултата от Drug
теста изключва възможността да даде кръвна проба. Смята се, че без основание са
игнорирани обясненията на осъдения относно момента, в който е изпушил цигарата с
канабис, и незнанието му относно това обстоятелство. Твърди се, че възприетото от
въззивния съдебен състав - че осъденият е пушил цигарата с канабис не повече от 16
часа преди проверката с Drug тест, почива на предположения.
Наведено е твърдение и за възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК
– явна несправедливост на наложеното наказание, което се приема, че е следвало да
бъде определено при условията на член 55 от НК.
Направено е искане за възобновяване на наказателното производство и за
оправдаване на осъдения на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, алтернативно – за
връщане на делото за разглеждането му от друг състав на районния или въззивен съд
или за отмерване на наказанието при условията на член 55 от НК.
В хода на съдебните прения пред САС упълномощеният в това производство
адвокат С. Н. поддържа искането за възобновяване на посочените в него основания.
Доразвива тези основания, твърдейки че в талона за изследване изрично е посочено, че
осъденият е следвало да се яви в болнично заведение, за да даде кръв за изследване.
Посредством това отбелязване защитникът смята, че подзащитният му е бил подведен
да приеме показанията на теста, изследвал употребата на наркотични вещества.
Защитникът твърди, че изводите за вина инстанциите по същество неправилно са
обосновали с извънсъдебните признания на Х. пред полицейските служители за
употреба на марихуана и на ръкописното изписване от осъдения в талона за
изследване, че приема резултата от теста. При тези данни, отчитайки и останалите
посочени в искането за възобновяване основания, защитникът смята, че осъденият
следва да бъде оправдан.
В лична защита пред САС осъденият М. Х. се присъединява към казаното от своя
защитник. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането. В
отговор на доводите на защитата прокурорът посочва, че въззивният съд изрично е
изключил извънсъдебните признания на осъдения пред полицейските служители и
изводите си за неговата вина е обосновал с всички останали доказателства. Смята също
така, че няма нарушение на реда по Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, тъй като, предвид приемане на резултата от теста за наркотици, не е
следвало да се извърши медицинско и химико-токсикологично изследване чрез
вземане на кръвна проба от осъдения.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо поради спазване на установения в чл. 421,
ал. 3 НПК шестмесечен срок за подаването му; поради това, че е срещу акт, подлежащ
2
на проверка по реда на глава ХХХIII НПК и поради това, че подаването му от лице без
представителна власт в това производство е потвърдено от осъдения в съдебно
заседание.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С присъда от 21.01.2022 год. по н.о.х.д. № 207/2021 г. по описа на PC Мездра
осъденият М. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК – за това, че на 01.03.2021 г. в гр. Мездра, на ул. „Христо Ботев“, пред дом № 61,
е управлявал МПС - л.а. марка „Нисан Терано“, с peг. № ***, след употреба на
наркотични вещества - канабис, установено с техническо средство Drug test 5000. С
присъдата са определени наказания глоба в размер на 500 лева и търпимо при общ
режим лишаване от свобода за една година и един месец, ведно с активизиране на
условната санкция от единадесет месеца по н.о.х.д. № 594/2018 г. на РС-Мездра. Със
същата присъда осъденият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година
и един месец, като е приспаднато и времето, през което той е бил лишен от това право
по административен ред.
По жалба на осъдения срещу първоинстанционната присъда е било образувано
в.н.о.х.д. № 283/2022 г. по описа на ОС-Враца. С решение от 30.09.2022 г. по това дело
присъдата на първия съд е била потвърдена в цялост.
В искането за възобновяване, чрез словесното им изписване - нарушение на закона,
съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на
наложеното наказание, са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от НПК. Тези доводи са допълнени в съдебно основание от
упълномощения в тази процедура защитник на осъдения адв. С. Н..
І. Допуснатото нарушение на процесуалните правила-възобновително основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК в искането и в съдебно заседание, е мотивирано с
твърдения, че :
-подценено е значението на обясненията на осъдения и подкрепящите ги по
насоченост показания на свидетеля И. С., за сметка на което са надценени по
качественост показанията на полицейските служители И. И., Б. В. и Г. Г.;
-кредитирани са пресъдебните признания на осъдения пред полицейските
служители, че е употребил наркотични вещества;
-кредитирано е ръкописното изписване от осъдения в талона за изследване, че
приема резултата от теста, като му е придадено значение на извънсъдебно признание,
каквото то няма;
-превратно е тълкувана Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, като е прието, че след приемане на показанията на теста осъденият не е
следвало да бъде поканен за извършване на кръвна проба;
-липсват мотиви в първоинстанционния и въззивен съдебен акт, доколкото не е
направен доказателствен анализ и не е отговорено на всички възражения на защитата
относно обективната и субективна несъставомерност на деянието по член 343б, ал. 3
от НК.
3
- в нарушение на процесуалните правила първата инстанция е осъдила Х., тъй като
без изменение на обвинението е приела, че деянието по член 343б, ал. 3 от НК е
извършено в гр. Мездра;
-на досъдебното производство правото на защита на осъдения е било нарушено,
тъй като в нарушение с изискванията на член 3, ал. 2, б. „б“ от Директива 2013/4/ ЕС от
22.10.2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство към
момента на тестването за употреба на наркотично вещество, когато е имал качеството
на заподозрян, не му е бил осигурен защитник.
Във връзка с тези доводи САС отбелязва следното:
На първо място - въззивният съд с дължимата по закон грижа е обследвал всички
събрани доказателства. Условно те могат да бъдат обособени в две групи –
обвинителни, които включват показанията на свидетелите И. И., Б. В., Г. Г., талон за
изследване с №0047624, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, справки от МВР относно Drug Test 5000 с фабричен № ARME
0042, заключение на съдебно почеркова експертиза на в.л. А. А., заключение на
съдебно химическата експертиза на в.л. М. К., и защитни, които включват обясненията
на осъдения и показанията на свидетелите И. С. и Г. Х.. Коментираните
доказателствени източници са анализирани поотделно и във взаимната им
кореспонденция едни с други. На тази база е направена и констатацията, че осъденият
е употребил наркотично вещество, поради което и след тестването му с Drug Test 5000
e реагирал положително на канабис. Всъщност самата употреба на наркотика не е била
оспорвана от осъдения и неговия защитник в съдебната фаза. Защитната теза е била
концентрирана в две направления – първо, че осъденият не е знаел, че в дадените му от
свидетеля И. С. цигари е имало и такава, свита с канабис, и второ – че това е случило
значително време преди проверката с теста – поне 48 часа по - рано. Очевидно е, че с
така въведените твърдения се оспорва субективната страна на деянието и по-конкретно
знанието на осъдения, че управлява превозно средство след употребата на наркотични
вещества.
Окръжният съд правилно е отхвърлил тези възражения и е направил това не с
повърхностни разсъждения, а на основата на действително задълбочен доказателствен
анализ. Този анализ е включвал на първо място, съпоставка между обясненията на
осъдения и показанията на свидетеля И. С.. С основание в тези гласни доказателствени
средства инстанциите по същество са открили разминавания най-значими по
отношение на въпроса за първи път или регулярно свидетелят С. е употребявал
марихуана, но също така и по отношение на това кой е присъствал на срещата между
осъдения и свидетеля, къде се е намирала съпругата на Х. в този момент и как
всъщност свидетелят е разбрал за извършената проверка за наркотик на осъдения. Тези
противоречия правилно не са били подценени от инстанциите по същество, тъй като
привидно стоят встрани от главния факт, поради което при съгласуване на позиции
между осъдения и свидетеля биха могли да бъдат пренебрегнати.
Тук следва да се отбележи и още едно обстоятелство - след като е видял
положителния резултат за канабис осъденият не само не е отрекъл употребата на
наркотик пред полицаите, а в издадения на негово име талон за изследване с №0047624
собственоръчно е отбелязал, че приема показанията на теста. На това отбелязване
защитата неоснователно придава качеството на извънсъдебно признание. Инстанциите
по същество също не са го ценили в този контекст, а като част от процедурата по
Наредба №1/2019 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества и техните аналози, която предвижда провереното лице да посочи дали е
съгласно или не с резултата от теста.
Неоснователно е твърдението на защитата, че двете редовни съдебни инстанции са
4
се позовали на извънсъдебното признание на осъдения пред полицейските служители,
пред които Х. е заявил, че е употребил марихуана. Такова позоваване е извършено
само в мотивите на РС-Мездра. Въззивният съд обаче, като инстанция по фактите и
правото, изрично е отбелязал, че подходът на първия съд е неправилен и е изключил от
годната доказателствена маса извънсъдебните изявления на осъдения. Тази позиция на
въззивния съд е правилна и е в съответствие със съдебната практика на национално и
наднационално ниво. С изричното уточнение, че полицейските служители не са
недопустими свидетели, тъй като не попадат в ограничението за лицата по чл. 118 от
НПК, апелативният съд подчертава, че в коментираната част върху показанията им не
могат да се градят фактически изводи. Признанията на осъдения пред полицейските
служители са на ранен етап от делото и преди той да е привлечен като обвиняемо лице.
В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на
защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ
законосъобразното провеждане на разпита му. Според него единственият законен
начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е
обвиняемият, респективно подсъдимият, да даде обяснения по чл. 115 от НПК - устно
и непосредствено пред съответния орган. Тук следва да се подчертае, че
извънсъдебното признание на осъдения пред полицейските служители не е напълно
потвърдено чрез обясненията му в двете фази на производството. Напротив - при
разпита пред районния съд осъденият М. Х. е имал позиция, че е употребил наркотик,
но по друго време и при други обстоятелства. Ето защо чрез показанията на
полицейските служители по отношение на възприетите от тях извънпроцесуални
самопризнания на осъдения по време на полицейската проверка недопустимо се
заместват обясненията на самия подсъдим. Да се позволи тези показания да бъдат
ценени означава да се допусне извънсъдебното признание да стане доказателство,
заобикаляйки всички процесуални права на подсъдимия. (В тази насока е и Решение №
391/25.20.2013 г. по н.д. № 1220/2013 г. на ВКС, ІІІ н.о., а също и Решение на Съда в
Страсбург от 08 март 2018 г. по делото Д. Д. срещу България).
Констатацията за това, че талонът е подписан от осъдения, а ръкописното
„приемам“ е изпълнено от него, е несъмнена с оглед заключението на назначената от
районния съд почеркова експертиза, която всъщност е оборила твърденията на Х., че
не е изразявал писмено съгласие с резултата от теста. Твърдението на защитата, че
изписвайки думичката „приемам“ и подписвайки се под нея в талона, осъденият не е
осъзнавал какво точно приема се отчита като спекулативно. Осъденият отдавна е
преминал границата на пълнолетие, грамотен е – умее да чете и пише, имал е досег с
правоохранителните органи за сходно по вид общественоопасно деяние /от справката
за съдимост е видно, че е осъждан за престъпление по член 343б, ал. 1 от НК/, поради
което не може да се приеме, че не е бил наясно защо изписва в талона думата
„приемам“, след като тя е положена непосредствено преди отпечатаното на бланката
словосъчетание „показанията на техническото средство/теста“. Всичко това,
съобразено с нормалната житейска логика и социалния опит на осъдения, изключват
възможността той да не е осъзнавал резултата от теста или да не разбирал какво точно
изписва в талона за медицинско изследване, издаден на негово име.
Не могат да се правят различни изводи, поради факта, че в талона за медицинско
изследване се съдържа указание осъденият да се яви в болнично заведение за даване на
кръвна проба. Отбелязванията в талона са направени върху стара бланка – формуляр
по отменената към процесния период Наредба №30/2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, в която подобно отразяване следва да съществува. По силата на § 25 от ПР на
действащата към същия период Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози отпечатаните
5
бланки по старата наредба се използват до изчерпване на отпечатаното количество. По-
важно с оглед доводите на защитата обаче е не това, а факта, че осъденият напълно е
осъзнавал, че подписвайки се в талона за медицинско изследване, приема резултата на
Drug теста. Дали след изразеното писмено съгласие той е трябвало да даде кръв за
изследване зависи от нормативна регламентация, а не от волята на полицейските
органи и от отбелязванията в талона.
Преценката за достоверност в обясненията на осъдения е направена и през
призмата на назначената от въззивния съд съдебно химическа експертиза. В писменото
заключение и в защитата му пред съда вещото лице М. К. е било категорично, че
приемането на наркотика е станало от 4 до 16 часа преди извършването на
полицейската проверка, а не както осъденият е твърдял поне 48 часа по–рано. Няма
основание това заключение да бъде пренебрегнато, тъй като то изхожда от лице със
специални знания в областта на токсикологията, което, за да го извърши, е взело
предвид характеристиките на процесния Drug test 5000 и момента на взимане на проба
от осъдения чрез този тест. Отчитайки доказания по експертен път интервал на
приемане на канабиса, въззивният съд правилно е приел като такова със защитен
характер твърдението на осъдения, че не е знаел, че управлява автомобила след
употреба на наркотично вещество. Нивата на психо-физическа и емоциална зрялост,
които е достигнал осъденият, са му давали възможност да прецени, че при толкова
скорошен прием на канабис - между 4 и 16 часа преди проверката - управлението на
превозно средство би довело до осъществяване на състав на наказуемо
общественоопасно деяние.
Настоящият състав не съзира превратно тълкуване от инстанциите по същество на
Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Според защитата
превратното тълкуване е налице, тъй като съдилищата са приели, че в конкретната
хипотеза осъденият задължително е следвало да бъде поканен да му бъде взета кръвна
проба, респективно, ако откаже да стори това, отказът му да бъде оформен
документално по предвидения в Наредбата ред. В редовната съдебна процедура това
възражение също е било правено и с основание е било отхвърлено. Член 3а от Наредба
№ 1/2017 г. посочва изрично, че установяването на употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване в три случая – ако лицето откаже да му бъде извършена проверка с тест;
ако лицето не приеме показанията на теста и ако физическото състояние на лицето не
позволява извършване на проверка с тест. По отношение на осъдения М. Х. нито една
от тези хипотези не е била налична. Физическото състояние на осъдения е позволявало
проверка с Drug test 5000, той е дал съгласие за такава проверка и в последствие се е
съгласил с показанията на теста. При това положение полицейските органи не са били
длъжни да подсигурят завеждането на осъдения в болнично заведение с цел даване на
проба за извършване на медицинско и химико-токсикологогично лабораторно
изследване.
Правилно е било отхвърлено възражението на защитата, че върху талона, в който
осъденият е посочил, че приема показанията на теста, не могат да се градят фактически
изводи, тъй като той е отпечатан върху „стара“ бланка. Във връзка с това твърдение,
както и по-горе бе направено, настоящият състав се позовава на §25 от ПР на Наредба
№1/2017г., според който бланките на талона за медицинско изследване по отменената
Наредба № 30/2001 г., отпечатани преди влизане в сила на новия подзаконов акт, се
използват до изчерпване на отпечатаните количества.
Несподеляема е тезата в искането за възобновяване, че липсват мотиви в актовете
на инстанциите по същество. Действително подобен недостатък опорочава акта на
6
съда в качеството му на основен процесуален акт, защото лишава заинтересованите
страни от възможността да узнаят фактическите и правни аргументи, мотивирали
постановяването му, и прави невъзможна съдебната оценка за неговата
законосъобразност и обоснованост. В конкретния случай обаче и в мотивите към
първоинстанционната присъда, и във въззивното решение е даден подробен отговор на
всички възражения на защитата. Нито едно от тях не е пропуснато, а самата обосновка
е юридически компетентно извършена.
Неоснователно е твърдението на защитата, че първият съд е допуснал процесуално
нарушение, като без изменение на обвинението е осъдил М. Х. за престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, извършено в гр. Мездра. Действително в диспозитива на
обвинителния акт не е било посочено, че след употреба на наркотични вещества
осъденият е управлявал лек автомобил в гр. Мездра. Посочено обаче в диспозитива е,
че осъденият е бил спрян за проверка на ул. „Христо Ботев“, пред дом № 61. Същите
факти са фигурирали и в обстоятелствената част, в която още като местоизвършване на
деянието е посочен и град Мездра. При това положение не е било необходимо
прокурорът да упражнява правомощията си по член 287 от НК. Обстоятелствената част
на обвинителния акт не е била съществено променяна, а осъденият е бил наясно къде
се твърди да е осъществил престъплението, за което е бил предаден на съд.
Не е допуснато и твърдяното от защитата нарушение на чл. 3, ал. 2, б. „б“ от
Директива 2013/4/ ЕС от 22.10.2013 г. относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство. Защитата твърди, че правото на защита на осъдения е
било нарушено, тъй като към момента на тестването за употреба на наркотично
вещество не му е бил осигурен защитник. С транспониране в националното
законодателство на Директива 2013/4/ЕС се цели укрепване на правата на
заподозрените и обвиняемите в наказателното производство, като тези правила се
прилага по отношение на лица с „наказателно обвинение“. По дела срещу България
ЕСПЧ многократно е констатирал, че „наказателно обвинение“ е налице от момента на
полицейския арест по ЗМВР, както и от момента на разпита на заподозряно лице от
полицейските органи, независимо от наличието на формално привличане към
наказателна отговорност. Така по делата Я. и други с/у България, Я. и М. с/у България,
С. и Ю. с/у България, Д. и Х. с/у България ЕСПЧ намира, че жалбоподателите са били
обект на „наказателно обвинение“ от момента, в който са били разпитани в полицията и
са дали показания, че са участвали в извършването на престъпление, като отхвърля
аргументите на правителството, че този момент е настъпвал едва години по-късно, при
официалното повдигане на обвинението. По сходен начин по делото Й. с/у България
Съдът определя за начален момент на наказателното производство срещу
жалбоподателя деня, в който той е бил арестуван, а не деня, в който му е повдигнато
обвинение, а по делото К. с/у България – момента, в който жалбоподателката е била
разпитана в рамките на предварителната проверка срещу нея, месец преди формално да
бъде привлечена като обвиняема. В относително скорошното решение по делото Д. Д.
с/у България Съдът посочва, че член 6 от Конвенцията, разглеждан в
наказателноправния му аспект, става приложим от момента на провеждане на
неофициален разпит на жалбоподателя от оперативни полицейски служители веднага
след задържането във връзка с извършено убийство. Нито един от тези случаи по
отношение на конкретния осъден не може да се приеме, че е налице. Защитата
претендира на осъдения да е бил осигурен адвокат по време на самата полицейска
проверка и преди тестването му с Drug test. Към този момент обаче не е имало каквито
и да е данни, че осъденият е употребил наркотични вещества и е управлявал превозно
средство след това. В този смисъл той е бил единствено водач на моторно превозно
средство, поради което нито по силата на процесуалния закон, нито с оглед цитираната
вече Директива е следвало към момента на проверката за наркотични вещества да
7
присъства адвокат. Такъв е взел участие в наказателното производство след
задържането на осъдения, когато той вече е имал качеството и на заподозрян.
В заключение следва да се обобщи, че при осъществената проверка САС не
установи редовните инстанции да са допуснали съществени нарушения на
процесуалните правила /с изключение на коментираното по-горе, коригирано от
въззивния съд/, свързани със събирането, проверката или оценката на
доказателствените материали. Инстанциите по фактите не са основали изводите си по
същество на несъществуваща или недостатъчна доказателствена основа, нито са
интерпретирали наличните по делото доказателствени материали избирателно,
едностранчиво или превратно. Съдебните актове са мотивирани щателно и в
съответствие с изискванията на закона. В производството по възобновяване
вътрешното убеждение на решаващите съдилища не може да бъде поставено под
съмнение, щом са били спазени всички процесуални правила, които регулират
формирането му и гарантират правилността му.
ІІ. Допуснатото нарушение на материалния закон - възобновително основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, е мотивирано с твърдения, че :
-неправилната оценка на доказателствата и толерирането на едни доказателства за
сметка на други е довело до неправилно приложение на материалния закон и до
осъждане на М. Х. за престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. с ал. 3 от НК, което той не е
извършил;
-по отношение на деянието липсва и умисъл, тъй като осъденият е управлявал
автомобила, без да знае, че в изпушената от него цигара е имало канабис.
Оплакването на осъдения за постановяване на влязлото в сила въззивно решение
при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на
доказателствени източници. В този смисъл са изложените и коментирани по-горе
съображения, че въззивният състав е възприел неправилния подход на първия съд и
избирателно е кредитирал само доказателствата подкрепящи обвинителната теза, и без
основание е игнорирал всички останали доказателства, подкрепящи тезата му за липса
на извършено съставомерно деяние. С тях по същество се оспорва начина на
формиране вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, което е суверенно
право на оценяващия доказателствата съд и не подлежи на последваща проверка. Всеки
съд е самостоятелен при решаване на въпроса за достатъчността и достоверността на
доказателствените източници при изграждане на фактическите изводи. На последваща
проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали
изводите му почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали те са
оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им
съдържание, без извращаване на съдържащата се в тях информация и дали при
противоречието между тях е мотивирано решението кои противоречиви
доказателствени материали се кредитират. Нарушаването на тези правила ограничава
правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е
доказано в съответствие с изискването по чл. 303 от НПК.
Както и по-горе бе посочено, Софийски апелативен съд прие, че инстанциите по
същество не са тълкували превратно доказателствата. В този смисъл и на това
основание не е допуснато твърдяното нарушение на материалния закон.
В пределите на установените и доказани фактически положения
първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон.
8
Законосъобразно е прието, че поведението на осъдения от обективна и субективна
страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Изложените в тази насока съображения от въззивното решение почиват на вярно
разбиране на закона и се споделят от настоящия съдебен състав.
ІІІ. По довода за възобновяване поради явна несправедливост на наложеното
наказание-възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.
В искането за възобновяване е посочено, че наложеното на осъдения М. Х.
наказание е явно несправедливо, тъй като то не е било определено при условията на
член 55, ал. 1, т. 1 от НК. Заявената претенция за явна несправедливост на наложеното
наказание е неоснователна. Отмерената от съдилищата санкция е в размер на една
година и един месец - за наказанието лишаване от свобода и 500 лева – по отношение
на кумулативното наказание глоба.
Приложението на член 55 от НК не е задължително, а влиза в действие при
наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и след
позитивен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било необосновано
тежко. Действително по отношение на осъдения са налице смекчаващи вината
обстоятелства – той е добра характеристика, трудово ангажиран е и е семеен. Тези
обстоятелства, освен че не са многобройни, са по-скоро с обичаен характер и нито едно
от тях не се отличава с белег на изключителност. На другия полюс стои обремененото
съдебно минало на осъдения. От справката за съдимост по делото е видно, че той е
наказван по углавен ред за друго умишлено престъпление против транспорта, свързано
с управление на превозно средство след употреба на алкохол. Деянието по настоящото
делото е извършено в изпитателния срок на предходната условна санкция. След като
преди изтичане на изпитателния срок – предвиден от законодателя, за да подейства
предупредително и възпиращо на осъденото лице, то е извършило ново престъпление
от същия вид, то очевидно е, че второто осъждане ще изисква една по-сериозна
строгост на санкцията, изключваща приложението на член 55, ал. 1, т. 1 от НК. В
конкретния случай наказанието лишаване от свобода е определено съвсем малко /с
един месец/ над минимални размер от една година, предвиден в закона за
престъплението по член 343б, ал. 3 от НК, а глобата е отмерена в най-ниската й
граница от 500 лева, поради което несправедливост на наказанието не би могла да бъде
обоснована.
По изложените съображения САС намери, че не са налице основанията за
възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от НПК, поради което искането не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по н.о.х.д. № 207/2021 г. на РС - Мездра и потвърждаващото го решение
по в.н.о.х.д. № 283/2022 г. на ОС - Враца.
9
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения М. Х. и на защитника му адв. С. Н..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10