РЕШЕНИЕ
№147/28.02.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на седемнадесети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова ….…..………………………………… и в присъствието на прокурор………….……………………………………………………………………като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 915
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба от „Еском” ООД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Р.П.П., против мълчалив отказ на
Главен архитект на Община Свиленград за издаване на разрешение за строеж на
обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“ по Заявление с
рег.№В-952/21.02.2022г.
Жалбоподателят сочи, че е подал искане
за одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж на
обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“ . След продължителна
преписка във връзка с окомплектоване на цялата документация по инвестиционния
проект и одобряване преминаването на трасето през общински имоти от страна на
Общински съвет – Свиленград, Кметът на общината ги уведомил, че следва да
внесат такса за одобряване на инвестиционен проект в размер на 9360 лв и такса
за издаване на разрешението за строеж в размер на 60 лв. Последното означавало,
че на практика проектът бил цялостно комплектован и е следвало да бъде одобрен
след внасяне на съответната такса. От дружеството била внесена съответната
дължима такса съгласно Закона електронните съобщителни мрежи и физическа
инфраструктура /ЗЕСМФИ/ за одобряване на инвестиционния проект и таксата за
издаване на разрешението за строеж, документите
за което били представени с писмо вх.№В-5008/30.08.2022г. На 06.09.2022г.
изтекъл 7-дневния срок за одобряване на проекта и издаване на разрешението за
строеж, като до настоящия момент нямало произнасяне. Жалбоподателят счита, че
е налице мълчалив отказ на
административния орган и моли за отмяната му като незаконосъобразен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа от процесуален представител като се доразвиват оплакванията за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ. Излагат се съображения, че неправилно
административният орган определя таксата за одобряване на инвестиционен проект
в размер на 9360 лв на основание Наредба за администриране на местните такси и
цени на услуги, поради което таза такса не е внесена от дружеството. Твърди се,
че таксата за изграждането на далекосъобщителни мрежи се определя съгласно
ЗЕСМФИ и издадена в тази връзка наредба като е внесена в дължимия според тези нормативни актове размер. Позоваването
от административния орган на местната наредба при определянето на таксата се
счита за позоваване на нищожен акт, противоречащ на закон. Според жалбоподателя,
ако административният орган считал, че с внасянето на по-ниската такса не са
изпълнени законовите изисквания, следвало да постанови изричен отказ.
Предвид горното, жалбоподателят моли
да се отмени мълчаливият отказ. Претендира разноски. Подробни съображения
излага в писмени бележки.
Ответникът
– Главен
архитект на Община Свиленград, в писмено становище оспорва жалбата като
недопустима, евентуално като неоснователна. Сочи, че административното производство
е започнало с подаване от жалбоподателя на Заявление с рег.№В-952/21.02.2022г.
, от когато са започнали да текат и сроковете за произнасяне. В тази връзка
счита, че са изтекли сроковете за обжалване, вкл. на мълчалив отказ. Сочи, че
заявлението на жалбоподателя е подадено на 21.02.2022г., а таксата за услугата
е платена на 29.08.2022г. т.е. след повече от 6 месеца. Цитира разпоредбата на
чл.146 от ЗУТ като сочи, че в случая не е налице отказ, тъй като жалбоподателят
не е заплатил съответните дължими такси в
нормативно установените срокове. Цитира разпоредбите на чл.5в, ал.1 и
ал.2 от ЗУТ като твърди, че жалбоподателят не е заплатил таксите в
законоустановения срок и е налице неотстраняване на нередовностите по Заявление
с рег.№В-952/21.02.2022г. По основателността на жалбата излага съображения, че
неправилно в становище рег.№ В-5008/30.08.2022г. жалбоподателят се позовава на
чл.29 от Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и от
областните управители /Тарифа №14/ . В предхождащо становището писмо на Кмета
на общината с рег.№И-4869/24.08.2022г. изрично било посочено, че във връзка с
писмо рег.№В-4627/12.08.2022г. дружеството е уведомено за размера на таксите за
одобряване на инвестиционен проект по чл.144 от ЗУТ и издаване на разрешение за
строеж за обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“. Ответникът
счита, че чл.29 от Тарифа №14 визира хипотези, различни от тези по чл.144 от ЗУТ. Чл. 28 и чл.29 от същата имали предвид съгласуване на идеен инвестиционен
проект, но не и съгласуване и одобряване на такъв, каквито се визирали в чл.144
от ЗУТ. Сочи, че има разлика между съгласуване и одобряване. Съгласуването
можело да се определи като становище дали инвестиционният проект съответства на
нормативните изисквания, като само и единствено от акта на съгласуване не следвало продължаване съответната
процедура, докато одобряването било акт , явяващ се предпоставка за продължаването й. В писмо изх. №И-4869/24.08.2022г.
жалбоподателят се уведомявал само за сведение относно размера на дължимите
такси за административната услуга и наредбата, по която са определени. В
становище рег.№ В-5008/30.08.2022г. жалбоподателят изразявал мнение, че таксата
е несправедливо определена, разсъждавал и тълкувал различни приложими според
него нормативни актове и правел изводи относно размера на таксата, като внасял
определения от самия него размер.
Предвид
горното, ответникът счита, че жалбоподателят не е отстранил нередовност в
искането си, а именно не заплатил пълния размер на дължимата такса за одобряване
на инвестиционен проект , а след изтичане на крайния срок внесъл сума по
собствено усмотрение, при което не бил налице мълчалив отказ. Ответникът сочи,
че такъв би бил налице, ако заявителят на услугата бил изряден. При положение,
че не била внесена дължимата такса за предоставяне на административната услуга,
същата нямало как да бъде извършена и не бил осъществен мълчалив отказ.
Ответникът
сочи също, че макар да е внесена пълната дължима такса за издаване на
разрешение за строеж, такова няма как да бъде издадено, поради липса на одобрен
инвестиционен проект, какъвто в случая се изисква, а такъв няма, поради
незаплащане на пълната такса за одобряването му. Излага и становище,
позовавайки се на чл.28 и чл.29 от Тарифа №14, че дори и тълкуването на нормативната
уредба, дадено от жалбоподателя да се приеме за правилно, то последният отново
е в нарушение, тъй като внесената такса не съответства дори на минималния
определен съобразно тези разпоредби размер от 500 лв. , поради което и
административната услуга не следва да се изпълни. Ответникът излага и доводи,
че при тълкуване разпоредбата на чл.28 от Тарифа №14, препращаща към чл. 145,
ал.2 от ЗУТ, е налице противоречие между закон и тарифа, изразяващо се в
смесване на процедури относно одобряване и съгласуване . Тарифата одобрявала
размер на такса за одобряване, а законовата норма, към която препращала,
касаела хипотеза на съгласуване. Съгласуване на инвестиционни проекти от
общинската администрация се осъществявало, когато трасето на обекта, предмет на
инвестиционния проект, преминавало през териториите на няколко общини, а
настоящият случай не бил такъв. Отделно от това, предмет на делото бил мълчалив
отказ, а не размерът на определените такси, които при несъгласие жалбоподателят
можел да оспори в друго производство. Според §3 от ДР на ЗУТ вр. чл.9 от ЗМДТ,
общинският съвет имал правомощието да определя размера на дължимите такси при
спазване на законовите изисквания за тях.
По
изложените съображения, ответникът моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В молба, депозирана чрез пълномощник – юрисконсулт, се поддържа подаденото от ответника писмено становище по жалбата, както и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със
Заявление
с рег.№В-952/21.02.2022г. „ЕСКОМ“ ООД, представлявано от Ш.А.Д., е поискало от Главния архитект на
Община Свиленград да бъдат съгласувани и
одобрени приложени проекти за строеж „Оптична кабелна линия гр.Свиленград –
с.Момково“ в обхвата на път HKV 1082, като
едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено
строително разрешение.
С писмо рег. инд. И-2896/08.06.2022г. , изпратено по повод писмо на заявителя изх.№88/25.05.2022г. /неприложено по преписката/ , внесено във връзка с подаденото заявление от 21.02.2022г., Главният архитект на Община Свиленград е уведомил дружеството, че следва да представи предварително съгласие от Общински съвет Свиленград за преминаване през имоти общинска собственост, съгласно чл.8, ал.1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във вр. с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА. В отговор, с Искане рег. инд. В-4411/02.08.2022г. от дружеството е представено Решение №953/29.06.2022г. на ОбС-Свиленград. С решението, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл.34, ал.4 и ал.6 от ЗОС, чл.31 от ЗЕСМФИ и чл.195, ал.4 и ал.5 от ЗУТ, вр. Докладна записка №174/20.06.2022г. е : I. дадено съгласие на „ЕСКОМ“ООД -Хасково за учредяване правото на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура за обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“ в обхвата на път HKV 1082/III-809, Любимец- Йерусалимово-Георги Добрево-Момково-Свиленград – II-55, описани в регистър на засегнатите от трасето имоти, неразделна част към Трасировъчен план на обекта /Част: Геодезия, фаза : ТР/; II. Разпоредено е на основание чл.193, ал.5 от ЗУТ с прокарването на кабелна линия да не се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да не се възпрепятства установеният начин на трайното им ползване и да не се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради; III. Възложено е на Кмета на Община Свиленград да проведе процедура по реда на чл.193, ал.4 и ал.5 от ЗУТ при условията на Раздел I и Раздел II на решението.
Към
преписката /л.13 от делото/ е приложен лист, заверен за вярност с оригинала, на
който е изписано следното: „отдел „УТ“ , усл. /вероятно услуга/ №7052 – 9630
лв, усл. №7021 – 60 лв“ , положен е и подпис , изхождащ неясно от кого, като на
документа липсва дата.
С писмо рег. инд.В-4627/12.08.2022г. управителят на „ЕСКОМ“ООД е поискал от Кмета на Община Свиленград да бъдат уведомени на какво основание са определени неофициални такси за заплащане на услуги : услуга/ №7052 – 9630 лв и услуга №7021 – 60 лв, тъй като за издаване на разрешение за строеж не е дължима такава такса. В отговор, до дружеството е изпратено писмо рег. инд. И-4869/24.08.2022г. , с което е уведомено, че таксите за одобряване на инвестиционен проект по чл.144 от ЗУТ и издаване на разрешение за строеж на обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“ са както следва: I. Такса за одобряване на инвестиционен проект - услуга №7052 – 9360 лв и II. Такса за издаване на разрешение за строеж – услуга №7021 – 60.00 лв и са съгласно Наредба №10 на Общински съвет Свиленград. В писмото е посочена и банковата сметка, по които същите да се внесат . Писмото е получено от дружеството на 26.08.2022г., видно от приложеното известие за доставяне.
На 29.08.2022г. с рег. инд. В-5008 от същата дата, е депозирано Становище от „ЕСКОМ“ООД , адресирано до Кмета на Община Свиленград, в което се възразява по така определения размер на таксата за разглеждане и одобряване на инвестиционния проект. При позоваване на чл.3, ал.3 и ал.7 от ЗЕСМФИ, и на чл.29 от Тарифа №14 се сочи, че с оглед строителната стойност на обекта от около 45 000 лв, реално дължимата такса е в размер на 225.00 лв. Към писмото е приложена приходна квитанция от 29.08.2022г. за внесена по сметка на община Свиленград сума от 310.00 лв, от които 250.00 лв – за разглеждане и одобряване инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж за линейни обекти – ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост- селата и 60.00 лв – за издаване на разрешение за строеж.
На 19.09.2022г. е подадена жалба от „ЕСКОМ“ООД против мълчалив отказ за издаване на разрешение за строеж.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата изхожда от лице с правен интерес, насочена е срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и е своевременно подадена, като в тази връзка съдът съобрази следното:
В
случая административното производство е започнало по заявление на оспорващото
дружество, подадено на 21.02.2022г. за одобряване на инвестиционен проект и за
издаване на разрешение за строеж на обект „Оптична кабелна линия гр.Свиленград
– с.Момково“. От данните по административната преписка се установява, че се
касае за изграждане на линейна физическа
инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи по смисъла на §1,
т.10 от ДР на ЗЕСМФИ. При това положение
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 47, ал.1 от ЗЕСМФИ , съгласно
която дейностите по инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на
инвестиционните проекти, по издаване на разрешение за строеж и въвеждане в
експлоатация на физическа инфраструктура за разполагане на електронни
съобщителни мрежи и приемно-предавателни станции се извършват при условията и
по реда на Закона за устройство на територията, както и тази на чл.48, ал.2 от ЗЕСМФИ, препращаща към ЗУТ относно сроковете
за одобряване на инвестиционния проект и за издаване на разрешение за строеж на
физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи.
Началният момент, от който започват да текат тези срокове е от значение за
преценката формиран ли е мълчалив отказ от страна на сезирания административен
орган при липса на произнасяне по отправеното към него искане и в тази връзка – за преценката относно срочността на
оспорването.
В случая , от събраните по делото доказателства е
видно, че след подаването на заявлението с искане за одобряване на
инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж, административният
орган, във връзка с разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗОС, е изпратил до заявителя
писмо рег. инд. И-2896/08.06.2022г. , с което е изискал представяне на
предварително съгласие от ОбС-Свиленград за преминаване през имоти общинска
собственост. В писмото не е указан срок за представяне на искания документ, нито
последиците от непредставянето му, поради което съдът счита, че същото не може да
се приеме за указание по смисъла на чл.5в, ал.1 от ЗУТ, нито такива твърдения
се навеждат от ответника. Твърденията на последния са, че от една страна, с
оглед датата на подаване на заявлението - 21.02.2022г., са изтекли сроковете за
обжалване, вкл. на мълчалив отказ, а от друга страна, че не са отстранени нередовности
по подаденото заявление, тъй като не е заплатена в пълен размер дължимата такса
за одобряване на инвестиционен проект, а предвид неодобряването на такъв няма
как да бъде издадено и исканото разрешение за строеж, поради което не е налице
мълчалив отказ.
Заявление
с рег.№В-952/21.02.2022г. е подадено в хипотезата на чл.148, ал.4 от ЗУТ като с
оглед изразеното в хода на съдебното производство становище от административния
орган, последният е възприел, че е налице нередовност на заявлението,
изразяваща се в незаплащане в пълен размер на дължимата такса за одобряване на
инвестиционен проект. По преписката липсват доказателства, установяващи, че
оспорващото дружество е надлежно уведомено за тази нередовност. Приложеният на л.13 от делото документ, с изписани цени на услуги , а именно: усл.
№7052 – 9630 лв, усл. №7021 – 60 лв“ , безспорно не представлява такъв по
чл.5в, ал.1 от ЗУТ. Не става ясно кой е
издателят му и на коя дата е
издаден, не съдържа каквито и да било
указания, нито има адресат. За указание по смисъла на чл.5в, ал.1 от ЗУТ не
може да се приеме и изпратеното до дружеството писмо рег. инд.
И-4869/24.08.2022г. писмото не изхожда от Главния архитект на Община
Свиленград, който е компетентният да се произнесе по заявлението орган, а е
издадено от Кмета на Община Свиленград, а от друга страна в същото не е указан
срок за внасяне на посочените такси, нито последиците от невнасянето им. В тази
връзка съдът счита, че срокът за произнасяне по заявлението е започнал да тече,
след като от страна на дружеството на 29.08.2022г. е представена приходна
квитанция за внесена по сметка на община Свиленград сума от 310.00 лв, от които
250.00 лв – за разглеждане и одобряване инвестиционни проекти и 60.00 лв – за
издаване на разрешение за строеж, като според разпоредбата на чл.148, ал.4 от ЗУТ, този срок е 7-дневен. До изтичането му на 05.09.2022г., компетентният
административен орган не се е произнесъл с изричен акт. Същевременно липсват
данни и не се твърди да е издаден акт по чл.5в, ал.2 от ЗУТ, какъвто е следвало
да се издаде от главния архитект, ако е считал, че нередовностите не са
отстранени, както твърди в писменото си становище по делото. При това
положение, съдът счита, че на 06.09.2022г. по подаденото заявление за
одобряване на инвестиционен проект и за издаване на разрешение за строеж е
формиран мълчалив отказ. Жалбата срещу същия е подадена на 19.09.2022г. при
спазване на срока по чл.214, ал.5 от ЗУТ.
Предвид горното, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Изискванията за одобряване на инвестиционни проекти са посочени в чл. 141 - чл. 145 от ЗУТ. Проектът е една от предпоставките за издаване на разрешението, поради което евентуални пречки за одобряване на инвестиционните проекти са пречка и за издаване на разрешение за строеж.
Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на съответните документи. Съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план /ПУП/ и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели /чл. 145, ал. 2 от ЗУТ/. По аргумент от нормата на чл. 146 от ЗУТ, отказ за одобряване на инвестиционен проект може да бъде постановен само в два случая: 1. при несъответствието му с предвижданията на ПУП и 2. при несъответствието му с правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. А по аргумент от чл. 148, ал. 4 от ЗУТ липсата на одобрен инвестиционен проект е основание за отказ за издаване и на разрешение за строеж.
В случая няма данни по преписката и не се твърди от ответника в хода на административното производство да са установени някои от горепосочените несъответствия. Както се посочи по-горе, установява се , че единственото основание за непроизнасянето на административния орган е незаплащането в пълен размер на дължимата такса за одобряване на инвестиционен проект. Такава такса безспорно е дължима предвид разпоредбата на чл.144, ал.8 от ЗУТ, но дали тя е заплатена в пълния дължим размер, е въпрос, свързан с редовността на подаденото заявление. В случая не се установи ответникът да е процедирал по реда на чл.5в, ал.1 от ЗУТ, няма и произнасяне с акт по чл.5в, ал.2 от ЗУТ. При съобразяване на обстоятелството, че от дружеството на 29.08.2022г. е представена приходна квитанция за внесена по сметка на община Свиленград сума от 310.00 лв., от които 250.00 лв – за разглеждане и одобряване инвестиционния проект, то ако е считал, че таксата не е внесена в пълния размер, административният орган е следвало в 3-дневения срок по чл.30, ал.2 от АПК, да даде съответното указание до заявителя по реда на чл.5в, ал.1 от ЗУТ. В случая това не е сторено, като след 29.08.2022г. административният орган не е предприел каквито и да било действия по заявлението на жалбоподателя.
Видно от данните и доказателствата по делото, между страните в административното производство е възникнал спор относно размера на дължимите такси за исканите административни услуги. Според жалбоподателя този размер следва да се определи съгласно Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на МРРБ и от областните управители , като в тази връзка се позовава на чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ. Според ответника, дължимият размер на таксите за исканите административни услуги е този по Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Свиленград /Наредба №10/. Този спор обаче в случая е извън предмета на настоящото производство. При непредприети от страна административния орган действия по реда на чл.5в, ал.1 от ЗУТ, няма как да се възприеме тезата му, че непроизнасянето по заявлението се дължи на неотстранена нередовност по заявлението на оспорващото дружество, съотв. не следва да се обсъжда дали внесената от дружеството такса съответства на действително дължимата.
Предвид гореизложеното, формираният на 06.09.2022г. мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Процедурата по заявлението за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж следва да продължи с изричен акт на компетентния административен орган като се одобри инвестиционния проект и се издаде исканото разрешение, или се постанови отказ с посочване на конкретните мотиви за това. По този начин ще бъде обезпечено правото на защита на заявителя, както и осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
При този изход на производството,
основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски в размер от 550.00 лв, от които 50.00 лв – внесена държавна такса и
500.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар съдът не споделя, доколкото
същият е под размера по чл.8, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вкл.
и в редакцията му, действаща преди изменението на наредбата, обн. в Д.в. бр.
88/2022г.
Водим
от горното и на основание чл.172 , ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
мълчалив
отказ на Главния архитект на Община Свиленград, формиран по Заявление с
рег.№В-952/21.02.2022г., подадено от „Еском” ООД, гр. Х..
ВРЪЩА преписката на
Главния архитект на Община Свиленград за произнасяне с изричен акт по
подаденото от „Еском” ООД, гр. Х. Заявление с рег.№В-952/21.02.2022г., при
съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА
Община
Свиленград да заплати на „Еском” ООД, със седалище и адрес на управление: *** ,
направените по делото разноски в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: