РЕШЕНИЕ
№ 639
гр. Ямбол, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20212330103880 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба на П. Т. Т. срещу „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ"ЕООД, с която моли да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищцата П. Т. Т. в качеството й на
длъжник по изпълнително дело №***г., по описа на *** С. Н., рег.№***,
образувано на 13.11.2012г. не дължи на ответника „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ"ЕООД, *** по изпълнителното дело, като погасени по давност
следните суми:
По изпълнителен лист от ***г. и заповед за изпълнение №*** от ***г.
по ЧГД №***г. по описа на PC-Я. за следните суми:
1609.96 лева-главница, 47.77 лева-мораторна лихва за забава за периода
от 15.10.2009г. до 14.06.2010г.,ведно със законната лихва върху главницата
считано от 26.08.20Юг. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 157.20 лева/от които 57.20 лева държавна такса и 100.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение;
По Изпълнителен лист от ***г. и заповед за изпълнение №*** от ***г.
по ЧГД №***г. по описа на PC-Я. за следните суми:
963.77 лева - парично вземане, 89.94 лева-договорна лихва от
21.08.2009г. до 22.03.2010г., 8.96 лева - лихва обезщетение за забава от
21.08.2009г. до 22.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението -21.10.2010г. до датата на окончателното
изплащане на, както и направените съдебни разноски в размер на 125.00 лева,
от които 25.00 лева държавна такса и 100.00 лева-адвокатско възнаграждение.
1
Претендира за направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 13.11.2012г. по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“
ЕАД,ЕИК-*** е образувано изпълнително дело №***г. по описа на *** С.
Н.,рег.№*** с район на действие Окръжен съд Б. срещу П. Т. Т., въз основа на
посочените изпълнителни листи и заповеди за изпълнение.
Твърди, че от 13.11.2012г. - датата на образуване на изпълнително дело
№***г. до дата 09.06.2015г., когато е подадена молба от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ"ЕООД, дружеството да бъде конституирано като нов ***, по
изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия по
събиране на вземанията, поради което счита, че е налице хипотезата на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес се е прекратил ех lege на
13.11.2014г. на която дата е изтекъл двугодишния преклузивен процесуален
срок от последното валидно действие по принудително изпълнение.
Липсва и нарочно постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника. Макар такъв
акт да не е издаван, бездействието на взискателя в двугодишния срок има за
последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Счита, че ефектът на
прекратяването е настъпил от момента на изтичане на предвидения в
цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното поискано изпълнително
действие, т.е. считано от 13.11.2014г. Тъй като това прекратяване е преди
приемане на TP №2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приложи
тълкуването, дадено в предшестващото ППВС №3/18.11.1980 г.
Съобразно него, погасителната давност не е текла докато е траел този
изпълнителен процес(т.е. до 13.11.2014г.) и че новата погасителна давност за
вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство- от 13.11.2014г.
Тъй като се касае за съдебно установено вземане, твърди, че новата
погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на 13.11.2019г.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа само
относно недължимостта на сумите по изпълнителен лист от ***г. и заповед за
изпълнение №*** от ***г. по ЧГД №***г. по описа на PC-Я., като относно
претенцията за недължимост на сумите по изпълнителен лист от ***г.,
издаден по заповед за изпълнение № *** от ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа
на ***РС производството по делото е прекратено поради отказ от иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника,
с който счита исковете за изцяло неоснователни, т.к. по изп.дело са
постъпвали регулярно суми, с които давността е била прекъсвана.
Относно вземанията по изп. лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № ***г. по
описа на PC - Я.: По изпълнителното дело са постъпвали регулярно суми (от
2013 г. до 2021 г.), които са изплащани на съответния взискател. Твърди, че са
направени 50 плащания за период от 01.04.2013 г. до 03.08.2021 г. на обща
стойност 1225,80 лв.,
2
Относно вземанията по изп. лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № *** г. по
описа на PC – Я. сочи, че вземането към взискателя е изцяло погасено чрез
регулярни плащания, както по изпълнителното дело, така и директно към
кредитора, поради което искът и в тази му част е изцяло неоснователен.
Последната вноска е преведена доброволно от П. Т. на 22.04.2021 г.
Направени са 37 плащания на обща стойност 1130,93 лв. за периода от
01.04.2013 до 22.04.2021 г.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно изпълнителен лист издаден на ***г. въз основа на Заповед
№***/***г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа
на ***РС длъжникът П. Т. Т. е осъдена да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД сумата от 1609,96лв. – главница, 47,77 лв. – мораторна лихва
за забава за периода от 15.10.2009г. до 14.06.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 26.08.2010г. до окончаятелното изплащане
на мземането, както и сумата 157,20лв. / от които 57,20лв. държавна такса и
100лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
Ищцата е представила и изпълнителен лист издаден на ***г. въз основа
на заповед да изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа
на ***РС.
Въз основа на тези два изпълнителни листа е било образувано
изпълнително дело № *** по описа за 2012г. на *** С. Н., рег.№ *** гр.Б., по
молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД № *** от 13.11.2012г., приложено като
доказателство по делото.
С писмения отговор ответника е представил копия от извършените
плащания по изпълнително дело, които са взети предвид от ССчЕ.
По делото бе назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
която е дала следните заключения:
Въз основа на приложеното към делото копие на изпълнително дело
№*** г. по описа на *** С. Н., както и проверка в деловодството на ***,
вещото лице е установило, че общия размер на постъпилите по делото суми е
1793,18 лв., от които: 1363,18 лв.- от запор върху трудовото възнаграждение
при *** и 430,00 лв.- от доброволни вноски на длъжника по сметката на ***.
За взискателя по изпълнително дело №*** г. по описа на *** С. Н. е
разпределена сума в размер на общо 1669,80 лв., от които: 600 лв.- за ТИ БИ
АЙ КРЕДИТ ЕАД и 1069,80 лв. – за „АПС БЕТА България“ ЕООД.
При проучването при ответното дружество на вещото лице е
представена справка от информационната му система, съгласно която сумите,
постъпили директно по сметката на „АПС БЕТА България“ ЕООД в периода
25.05.2015 г. – 06.12.2021 г. са в размер на общо 3600 лв.
3
По описа на *** С. Н. са образувани 2 броя изпълнителни дела, по които
ищцата П. Т. Т. е длъжник, а именно: изпълнително дело №*** г. и
изпълнително дело № *** г.
По изпълнително дело №*** г. длъжникът е правил само доброволни
вноски- по 50 лева. Те са постъпвали на следните дати – 26.04.2013г.,
07.03.2014г., 16.05.2014г. и 15.09.2014г.
По изпълнително дело №***г. от запор на трудовото възнаграждение са
постъпвали вноски от „***“ – по 15,00 лв.
В този случай и във връзка с отговора на *** С. Н., общият размер на
постъпилите суми по изпълнително дело №*** г. в резултат на доброволни
вноски на длъжника е 200 лв. Съдът изцяло възприема заключението и
допълнителното такова на ССчЕ, като обективно и компетентно дадено.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.439, ал.2 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда правото на длъжника да
оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
С отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде
прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се
състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането.
Съдът го намира за допустим, тъй като е предявен от лице с правен
интерес срещу надлежен ответник и при липсата на отрицателни
предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.
В настоящият случай не се спори, че ищецът е длъжник по образувано
срещу него изпълнително дело № ***г. по описа на *** С. Н. с рег.№ *** и
район на действие – Окръжен съд гр.Б., образувано по молба на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, по което ищеца е конституиран като нов взискател, въз основа
на два изпълнителни листи, предмет от които по настоящият спор е този
издаден по ч.гр.д. №***г. по описа на ***РС.
Съобразно релевираните в исковата молба правни доводи правния спор
се съсредочава по отношение на обстоятелствата дали процесното
изпълняемо право е погасено чрез изтичане на 5-годишната погасителна
4
давност, уредена в чл.110 ГПК.
Съобразно заключението на вещото лице, което не бе оспорено от
страните, както и от платежните нареждания приложени по изпълнителното
дело безспорно се установи, че длъжникът по него П. Т. Т. на 26.04.2013г.,
07.03.2014г., 16.05.2014г. и 15.09.2014г. е направила доброволни вноски от по
50лв.
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС, признанието
на вземане по смисъла на закона е налице, когато се признава съществуването
на задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване по смисъла
на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
давностния срок, да е отправено до кредитора или до негов представител и да
се отнася до съществуването на самото задължение. Признаването на
длъжника може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да
манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг на кредитора. В този смисъл са Решение
№100 от 20.06.2011г. по т.д.№194/2010г., ІІт.о., ВКС; Решение №98 от
26.07.2013г. по т.д.№851/2012г, Іт.о., ВКС, Решение №161 от 03.02.2016г. по
т.д.№1934/2014г., Іт.о., ВКС. Вън от съмнение, е че плащането по едно
съществуващо задължение съставлява конкудентно действие по неговото
потвърждаване от длъжника- Решение №255 от26.03.2013г., по т.д.
№145/2012г., ІІт.о., ВКС. По аргумент на противното от последно цитираното
решение и константната практика, че станалите предсрочно изискуеми
вземания по договори за заем не спадат към задълженията за периодично
плащане- Решение №261 от 12.07.2011г. по гр.д.№795/2010г., ІVг.о., ВКС и
Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523/2011г.,ІІІг.о., ВКС следва извода,
че извършените частични плащания от длъжника по банковата сметка на ***,
очевидно по договор за кредит на практика съставлява признание за
съществуването на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. То е
извършено в периода 26.04.2013г., 07.03.2014г., 16.05.2014г. и 15.09.2014г.,
когато е действало Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС.
По силата на даденото в постановлението тълкуване погасителната
давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само
5
прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на изпълнителното
производство по изп. дело № *** г. относно принудителното осъществяване
на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на
давността за същите е преустановено от момента на отмяната на тълкуването
на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело №
2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. В същото е прието, че последващите
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред. Последващите тълкувателни решения се състоят
от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с
втората част се обявява за загубил сила предшестващ тълкувателен акт и тя
поражда действие от момента на постановяването на новото тълкувателно
решение, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт
престава да се прилага. Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните
органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната
компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след
приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били
заварени към този момент. Изхождайки от тези съображения относно
прекъсването и спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист,
предмет на настоящото исковото производство, момента на преустановяване
на спирането на погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на
даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва
действието на прекъсването на давността с резултата от предприетите
изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното
производство, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г. Изпълнителното производство
срещу ищцата е образувано на 13.11.2012г., като с образуването му давността
е спряла да тече. Срокът й започва да тече отново от 26.06.2015г.
6
В мотивите към т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че съгласно чл. 116, б.
„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява,
само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече
конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че
давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно,
което става с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***).
В това тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват
неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с
прекъсващ ефект за давността. Като такива са посочени: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на ***, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица. В случая *** е предприел
действия по налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в
„АСП БЕТА България“ ЕООД на 17.02.2016г. с изпращане на запорно
съобщение до дружеството, получено на 23.02.2016г., с което действие е била
прекъсната давността. След този запор от трудовото възнаграждение на
ищцата са били удържани суми, подробно описани от в.л. в периода
29.03.2018г. до 02.08.2019г., с които безспорно е била прекъсвана давността.
Изхождайки от гореизложеното, съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По делото са представени доказателства за извършени от ответника
разноски в размер на 200лв. за вещо лице, които следва да му се присъдят
като разноски.
Воден от гореизложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Т. Т., ЕГН ********** от с.Х.Д.,
7
Община Т., обл.Я., ул.“***“ №*** иск по чл. чл.439, ал.2 от ГПК против
„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.София – , *** като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Т. Т. да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
направените по делото разноски в размер на 200лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8