№ 56
гр. Ловеч , 04.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500033 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Подадена е частна жалба № 264308/22.12.2020 г. от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. *********** срещу
разпореждане №261041/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1950/20 г. на Районен съд –Ловеч ,с което
е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника М. В. И.. Подробно се обсъждат правомощията на заповедния съд, който
жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В частната жалба
се посочва практика на съдилищата в страната. Жалбоподателят заявява, че споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и
не попада в нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП.Пространно се анализира действието
на чл. 19,ал.4 от ЗПК и липсата на правомощие на заповедния съд да тълкува разширително
закона. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено искането.
Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е
подадена от заявителя в заповедното производство и той има правен интерес от обжалване
на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 16.12.2020 г., а
частната жалба е подадена на 21.12.2020 г./видно от пощенското клеймо/. Следователно е
спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК
Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на
1
заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Подадено е заявление № 263274/24.11.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : ............, със седалище
и адрес на управление : гр.*********** срещу длъжника М. В. И. за парично вземане в
размер на сумите:770.01 лева-предсрочно изискуема главница, 272,05 лева –договорна лихва
за периода 20.08.2019 г. до 02.10.2020 година, 948.75 лева-възнаграждение за закупен
допълнителен пакет, 30 лева-непогасени такси за извънсъдебно събиране на вземането,
129.63 лева –обезщетение за забава за периода от 21.07.2019 година до 02.10.2020 г.,23.73
лева-обезщетение за забава за периода от 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заявителят
твърди,че вземането произтича, от сключен между заявителя „Профи Кредит
България”ЕООД и длъжника Договор за потребителски кредит № 30037650357/24.06.2019
година.Заявява,че срока на договора е 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в
размер на 89.02 лева и падежна дата всяко 20-то число на месеца. Изтъква се, че длъжникът
не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 1 погасителна вноска и е
изпаднал в забава на 21.07.2019 г. , а кредита е обявен за предсрочно изскиуем на 02.10.2020
г. и се дължат претендираните суми. С разпореждане №260915/26.11.2020 г. ЛРС е оставил
без движение заявлението, като е конкретизирал указания за отстраняване на
нередовностите по него. С писмена молба №263797/07.12.2020 г. заявителят е
конкретизирал, че е погасена само една пълна вноска и кредита е обявен за предсрочно
изискуем. Постановено е разпореждане №261041/08.12.2020 г. на Районен съд –Ловеч,с
което е отхвърлено искането на заявителя изцяло.
Настоящата инстанция приема, че не са представени надлежни доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.В договора за потребителски кредит от
24.06.2019 г. изрично страните са уговорили адрес за кореспонденция –настоящия адрес на
длъжника в гр. Летница.Съдът съобрази,че на този адрес не е изпращано уведомление за
предсрочна изискуемост. Предвид на това искането за присъждане на предсрочно изискуема
главница от 770.01 лева следва да бъде оставено без уважение. С оглед неоснователност на
искането за главница са неоснователни исканията за заплащане на договорна лихва в размер
на 272.05 лева,129.63 лева –обезщетение за забава за периода 21.07.2019 г. до 02.10.2020 г. и
23.73 лева –обезщетение за забава за периода 02.10.2020 г. до 23.11.2020 г. , тъй като са
акцесорни и производни на главното искане.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираната сума за възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги в размер на 948.75 лева и сумата 30 лева – непогасени такси не
се следва да се присъждат на кредитора. С оглед изложените обстоятелства по в т.12 по
заявлението възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от
ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е определено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е
2
допустимо да се изисква. От друга страна предвид размера на претендираната главница от
770.01 лева искането за присъждане на 948.75 лева –възнаграждение за пакет
допълнителни услуги я надвишава и съдът приема, че се цели заобикаляне на закона- чл. 33
от ЗКП. Аргументите по частната жалба, че заповедният съд е превишил своите права,
анализирайки валидността на договора са необосновани. Настоящата инстанция счита, че на
основание чл. 411,ал.2от ГПК искането изцяло е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане
№261041/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1950/20 г. на Районен съд –Ловеч е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №261041/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1950/20 г. на Районен
съд –Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3