Решение по дело №662/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано е по искане подадено от Д. Г. А., лишен от свобода Затвора Плевен, с посочено в нея правно основание чл. 276 ЗИНЗС, с искане да бъдат прекратени безусловно бездействия на началника на затвора, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС изразяващи се в непредставяне на ортопедичен матрак-1 бр. по лекарско предписание, ортопедична възглавница, нескафе 250 гр. – 2 бр., неразпечатано, парфюм в пластмасова опаковка- 3 бр. и лосион за тяло „Нивеа“ – 2 бр. С разпореждане, съдът е указал на лицето да посочи кое конкретно действие, съответно бездействие, от описаните в искането, счита за унизително и нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. С допълнителна молба, молителят е уточнил, че след подаване на жалбата е получил част от вещите- ортопедичен матрак и ортопедична възглавница и поддържа искането за предоставяне на личните му вещи - нескафе 250 гр. – 2 бр., неразпечатано, парфюм в пластмасова опаковка- 3 бр. и лосион за тяло „Нивеа“ – 2 бр.

Ответникът, в дадения срок оспорва жалбата.Излага доводи, че до настоящия момент няма издаден административен акт от началника на затвора по чл. 122 ал.3 от ЗИНЗС, поради което молбата е недопустима.На следващо място излага доводи, че не са налице незаконосъобразни действия от страна на началника на затвора Плевен.Твърди, че се извършва проверка относно описаните вещи предмет на жалбата, която не е приключила.

Съдът, като обсъди изложените в искането оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, намира същото за недопустимо по следните съображения:

Безспорно по делото е, че жалбоподателят Д. Г. А. е преместен в Затвора Плевен, със Заповед № Л-03-233/30.04.2025г. от Затвора Пазарджик, в Затвора Плевен.От представената по делото справка/ стр. 28/ е, видно че лишения от свобода Дж. А. е постъпил в Затвора Плевен на 17.07.2025г. Видно от същата е, че при постъпването му в Затвора Плевен е извършена цялостна проверка на носения от него багаж, при която е установено че част от вещите носени от лишените от свобода са с неизяснен произход и са прибрани в склада на затвора до изясняване на обстоятелствата по тяхното придобиване и основанията за ползване.Посочено е, че за иззетите вещи не е издадена от страна на началника на затвора Плевен заповед по чл. 122 от ЗИНЗС, тъй като към 11.08.2025г., проверката във връзка с основанията за ползване и начина на придобиване на описаните в протокол № 20/17.07.2025г. вещи все още не е приключила. По делото / стр. 24/ е представен протокол № 20/17.07.2025г., за иззети вещи/пари при личен обиск и претърстване.е, че при личен обиск на Д. А. са иззети 2 кутии нес кафе, 3 бр. парфюми и др. вещи, които са оставени на съхранение в склада на затвора. В протокола не е посочено, че е иззет бодилосион Нивеа-2бр.

Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3, както и извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Съгласно чл. 280, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС по искането съдът се произнася с разпореждане, с което може да отхвърли искането или да разпореди на органа по изпълнение на наказанията или на съответното длъжностно лице да извърши конкретни действия, с които да предотврати или да прекрати безусловно действията или бездействията, представляващи нарушение на чл. 3, като определи срок за това.

Видно от анализа на посочените разпоредби, защитата, която се цели и се предоставя в производството по част шеста от ЗИНЗС, се изразява в задължаването на административния орган или длъжностно лице да извърши определено фактическо действие – в случаите, когато се касае за бездействие на административния орган, или в предотвратяването или преустановяването на дадено фактическо действие – когато оплакването е срещу това действие.

В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е установена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. В чл. 277 – чл. 283 ЗИНЗС е регламентиран редът за разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС като последната разпоредба (чл. 283) предвижда, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс – "Защита срещу неоснователни действия".

Следователно под действията, визирани в част шеста от ЗИНЗС законодателят има предвид фактически действия по смисъла на АПК. Според чл. 250, ал. 1 от кодекса това са действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона, т. е. действия, които не са административни актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона. Следователно, за да е допустимо едно искане по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие по см. на чл. 250, ал. 1 от АПК вр. чл. 3 от ЗИНЗС, а не срещу действие, обективиращо властническо изявление и оттам представляващо индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт или на закона.

В случая, от изложението направено в обстоятелствената част на искането, се установява по несъмнен и безпротиворечив начин волята на молителя- същия претендира да му бъдат предоставени личните му вещи - нескафе 250 гр. – 2 бр., неразпечатано, парфюм в пластмасова опаковка- 3 бр. и лосион за тяло „Нивеа“ – 2 бр. и се иска от съда да бъде прекратено това бездействие. Според съда, тези действия не попадат в хипотезата на чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС. В случая се касае до упражняване на правомощие, пряко произтичащо от разпоредбите на чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват.Съгласно разпоредбата, в случай че не се установи собствеността на тези вещи, те се отнемат в полза на фонд „Затворно дело“ със заповед на Началника на затвора, която подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването и, пред адм. съд по местоизпълнение на наказанията. Жалбоподателят може да реализира правата си, при наведени от него твърдения, че е собственик на иззетите вещи, по пътя на оспорване на заповедта по чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС. Действително, по делото не са представени доказателства за издаване на такава заповед от Началника на затвора, но както беше действията на началника на затвора се основават на чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС вр. чл. 87 ал.3 от ППЗИНЗС, поради което не могат да бъдат квалифицирани като фактическо действие по чл. 250 от АПК.Същото представлява правно действие, обективирано в представения по делото протокол № 20/17.07.2025г. Следва да се отбележи, че въпреки, че в закона не е предвиден срок за извършване на проверката по чл. 122 ал.2, тя следва да бъде извършена в разумен срок, за да бъде дадена възможност на жалбоподателя да обжалва акт по чл. 122 ал.2 от ЗИНЗС. Позоваването на периода от време, през което следва да бъде извършена проверката е неоснователно, доколкото според съда ответникът разполага с достатъчно служители, които следва да са на работа с оглед обезпечаване дейността на Затвора Плевен и биха могли да извършат проверката в разумен срок.

С оглед изложеното, съдът намира че искането на Д. А. е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият съд намира горната претенция за неоснователна. Съгласно чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец в случая жалбоподател, за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Д. Г. А., с посочено правно основание чл. 276 от ЗИНЗС

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 662/2025 г. по описа на Адм. съд Плевен

Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Адм. съд Плевен, в 7-мо дневен срок от съобщаването му.