Р Е
Ш Е Н
И Е № 260085/2.11.2020 г.
гр. Ямбол, 02.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 532 по
описа на ЯРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на К.С.Х. ***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против
НП № 20-0813-000655/11.05.2020г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на
МВР – Ямбол, в частта му по т.1, в която на основание чл.177, ал.1, т.4,
предл.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба в размер на 100
лева и по силата на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 5
контролни точки, за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
С
жалбата се иска отмяна на НП в оспорената му част, като се счита, че към
момента на проверката основанието за спиране на автомобила от движение е
отпаднало, поради сключване на договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно
упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП св атакуваната му част и за
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. по същество въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител. и не взема становище по
основателността на жалбата.
За да постанови съдебния си акт, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка:
На 28.04.2020г. със ЗППАМ № 20—0813-000316/21.04.2020г.
по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б. „в“ от ЗДвП „временно спиране от
движение“ на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на ЕТ „Ники-80 Н.Б.“ – гр. Бургас. Мярката била наложена във връзка
със съставен на жалбоподателя АУАН серия GA, № 218641/18.04.2020г. за управление на автомобила
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
В 16:50
часа на 21.04.2020г. за горепосочения автомобил е сключен договор за
застраховка „ГО“ със ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД № BG/30/120001076832, но до 31.07.2020г. собственикът не
подал заявление за пускането му в движение.
Около 11:30 часа на 01.05.2020 г., при
управление на горепосочения товалрен автомобил по ул. „Търговска“ в гр. Ямбол, жалбоподателят
бил спрян за проверка от екип на РУ – Ямбол, в състав свидетеля Е. и неговия
колега Г. Я.. При проверката се установило, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е спрян от движение и не е преминал ГТП. Отделно, жалбоподателят не носел
и контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Поради това му
бил съставен АУАН серия GA, №
174392/01.05.2020г. за нарушения по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, по чл.147, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, а.1, т.1 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без
възражения.
Впоследствие – на 11.05.2020 г., въз
основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията,
срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Жалбоподателят е правоспособен водач на
МПС от 1992 г., притежава СУМПС № *********/13.06.2018г. за кат. В и АМ и е
наказван ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ ПЪТИ по административен ред за нарушаване правилата за
движение по пътищата – 36 пъти с влезли в сила НП и 22 пъти с налагане на глоба
с фиш.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля Е., както
и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви. По същество,
жалбоподателят също не оспорва приетите за установени фактически положения.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което
има право и интерес да обжалва.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
От процесуалноправна страна в оспорената
му част НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете
по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа
изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо
описание на нарушението.
НП
в оспорената му част е законосъобразно и от материалноправна страна, доколкото доказателствената съвкупност
безпротиворечиво сочи на извършено от жалбоподателя адм. нарушение по чл.5, ал.3,
т.2 от ЗДвП, който категорично забранява управлението на спрени от движение
МПС.
В случая, от показанията на св. Е., от служебно
изисканата справка от ОД на МВР – Ямбол с № УРИ 813000-5055/03.08.2020г., а и
от данните в справката за нарушител, по безспорен начин се установява, че на 28.04.2020г.,
включително и към момента на проверката - 01.05.2020г., със ЗППАМ № 20-0813-000316/21.04.2020г.
по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ямбол, управлявания от жалбоподателя товарен
автомобил „Мердецес 312 Д” с рег. № У *** (МПС по смисъла на параграф 6, т.12
от ДП на ЗДвП), е бил спрян от движение във връзка със съставен отново на
жалбоподателя АУАН серия GA, №
218641/18.04.2020г. за управление на автомобила без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Тези обстоятелства са безспорно установени
от събрания по делото доказателствен материал и по същество не се оспорват от
жалбоподателя. Т.е.,
извършеното нарушение и неговият автор са установени по несъмнен начин.
Действително,
както е посочено в жалбата, на 21.04.2020г.
за автомобила е сключен договор за застраховка „ГО“ със ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве“ АД, обективиран в представената по делото полица № BG/30/120001076832. Отпадането на основанието за спиране
на автомобила от движение обаче, не води автоматично до пускането му в движение по
служебен път. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от Наредба № I-45/24.03.2000г.,
за да се пусне в движение превозното средство собственикът следва да представи
документ за самоличност и да подаде заявление, което се попълва служебно и се
подписва от него. Т.е., пускането в движение винаги става по иницииатива на
собственика на ПС, като задължението за подаване на заявление е установено за
всички собственици на спрени от движение МПС, независимо от причината поради
която превозното средство е спряно от движение. Разпоредбата на чл.44, ал.3 от
наредбата освобождава собственика единствено от задължението да представи към
заявлението за пускане в движение информация за сключена затраховка „ГО“, като
предвижда, че тези данни се получават по служебен път от информационните
системи на Гаранционния фонд. Или, само по себе си отпадането на основанието за
спиране на автомобила от движение, не означава, че то е пуснато в движение,
след като както е в случая, собственикът на ПС
не е подал заявление по реда на чл.44, ал.1 от наредбата и пускането не
е въведено в АИС КАТ.
Доколкото от
съдържащата се в АНП справка за нарушител е видно, че управляваното от
жалбоподателя МПС е било спряно от движение във връзка с със съставен отново на жалбоподателя АУАН серия GA, № 218641/18.04.2020г. за управление на автомобила
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, деянието е
съставомерно и от субективна страна, тъй като при това положение, несъмнено
същият е знаел, че МПС е спряно от движение.
Относно наложеното
наказание:
Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП
предвижда за извършеното от жалбоподателя нарушение административно наказание глоба
от 100 до 300 лева. В тези законови рамки, наложеното наказание глоба в размер
на 100 лева по вид се явява правилно определено. Независимо от обстоятелствата,
че по време на проверката са установени още две нарушения и жалбоподателят е
наказван многократно (58 пъти) по административен ред за нарушаване правилата
за движение по пътищата, АНО е определил размера на наказанието в законовия
минимум, като е проявил необоснована снизходителност. Поради това, а и заради
забраната за влошаване положението на обжалващия, липсва основание за изменяне
на НП чрез ревизиране размера на санкцията. По същите съображения, с оглед завишената лична
степен на обществена опасност на дееца, не може да се приеме, че деянието
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Относно броя на отнетите 5 контролни точки
НП е съобразено с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.4 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач
на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата
за движение по пътищата, за които се отнемат, поради което няма основание за
изменяване или отмяна на НП и в тази му част.
С оглед на изложеното, и тъй като при
извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП в обжалваната
му част не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за
неговата отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. Съответно,
този изход на делото обуславя негативно произнасяне и по искането му за
разноски.
Поради изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0813-000655/11.05.2020г., издадено от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол, В ЧАСТТА МУ по т.1, с която на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП, на К.С.Х. ***, ЕГН **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 100 (сто) лева и по силата
на Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 5 (пет) контролни точки,
за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ – по т.2 и т.3, НП № 20-0813-000655/11.05.2020г., издадено от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР – Ямбол, като необжалвано, Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя К.С.Х., с посочени по-горе данни, за
присъждане на разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: