№ 3218
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110145479 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Н. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ..., чрез пълномощника адв. Х. Р. – САК, със съдебен адрес в
..., против Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ №
33, представлявана от В.Т. – кмет, за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът е собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор .., .. (.), община Столична, ..., урбанизирана територия, площ 258 кв. м., стар
номер 648, квартал 290б, парцел II, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 50/20.06.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, описан според данни от Кадастъра. Съгласно
приложената скица, Номер на имота по предходен план: 648, квартал 290 Б, парцел II, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.206.116, 68134.206.115, 68134.206.647,
68134.206.233, който съгласно акт за общинска собственост № 2056/2023 г. представляващ
реална част от УПИ II 647,648, местност ... по плана на гр. София.
Твърди се в исковата молба, че от 1996 г. ищецът владее следния недвижим имот –
Поземлен имот с идентификатор .., .. (.), ..., урбанизирана територия, площ 258 кв. м., стар
номер 648, квартал 290б, парцел II, Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 50/20.06.2016 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, описан според данни от Кадастъра; съгласно
приложената скица, Номер на имота по предходен план: 648, квартал 290 Б, парцел II, при
съседи: Поземлени имоти с идентификатори 68134.206.116, 68134.206.115, 68134.206.647,
68134.206.233. Поддържа, че от 1996 г. владее процесния имот, заедно със съседния му такъв
– Поземлен имот с идентификатор 68134.206.647 с площ от 300 кв. м., със застроената в
имота сграда на два етажа с площ от 70,65 кв. м. Ищецът твърди, че е оградил двата имота
заедно. Сочи, че е почистил е процесния имот, поставил е фургон в него, облагородил го е с
различни насаждения. След изтичането на срока на придобивната давност ищецът
предприел действия за снабдяването с констативен нотариален акт, но такъв не бил
съставен, тъй като имотът бил актуван като частна общинска собственост с Акт за частна
общинска № 2056 от 06.0.2023 г. Ищецът моли да бъде извършен инцидентен съдебен
контрол по реда на чл. 17 ал. 2 ГПК на акта за общинска собственост 1811 /2022 г. Моли за
уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи, които моли да бъдат
1
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
допускане на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата
около осъществяваното владение върху имота от 01.06.1996 г. до настоящия момент. Моли
ответникът да бъде задължен да представи оригиналите на Акт за държавна собственост №
4867от 1963 г., Акт за държавна собственост № 5473 от 1965 г. и Акт за частна общинска
собственост № 2056 от 06.02.2022 г.
В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа иска. Поддържа, че представените от ответника документи са
неотносими към предмета на делото. Моли да му бъде дадена възможност да формулира
задачи, на които вещото лице по съдебно-техническата експертиза да отговори.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, моли за допълнително уточнение във връзка кварталите, като поддържа, че
посоченият квартал и административен адрес не оговарт на представения Акт за държавна
собственост. Следвало да се уточни дали ... Не прави други доказателствени искания.
Възразява срещу приемането на представените от ответника писмени доказателства поради
преклузия. Моли за уважаване на иска.
В срока за писмена защита ищецът е депозирал такава, в която е изложил, че владее
процесния имот, считано от 1996 г. Сочи, че в представения Акт за държавна собственост №
4867/1963 г. планоснимачният номер на имота не съвпада и не е посочен адрес, поради което
актът не може да бъде свързан с процесния имот. Излага, че актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие. Оспорва имотът да е бил
безстопанствен или общински. За процесния имот нямало извършено отчуждане/
възстановяване по реда на ЗВСЗНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ, нито уреждане на сметки по
регулация. Било налице частично изменение на плана за регулация, датиращо от 1994 г.,
което било предприето по заявление на предишния собственик на съседния имот и
праводател на ищеца, съгласно което от двата съседни имота е сформиран един общ такъв.
Налице било уредени сметки между съсобствениците на тези два парцела, никой от които не
била общината. В условията на евентуалност поддържа, че е налице изключението на чл. 19,
ал. 5, респ. ал. 6 ЗУТ. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. В условията на
евентуалност моли да бъде отменен хода по същество за изследване на хипотезата на чл. 200
ЗУТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че за процесния имот е съставен
ак за частна общинска собственост № 2056 от 06.02.2023 г., вписан в Служба по вписванията
на 24.04.2023 г. Твърди, че имотът е празен и необлагороден и не се владее от ищеца. Сочи,
че за имота са издавани актове за държавна собственост, както и че той е предмет на
реституционна преписка. Позовава се на забрана за придобИ.е по давност, основана на
разпоредба на чл. 86 ЗС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли
да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба и поддържа направените в ОИМ възражения. Моли да
му бъде дадена възможност да формулира задачи, на които вещото лице по съдебно-
техническата експертиза да отговори.
С молба с вх. № 135267/22.04.2024 г. ответникът е формулирал въпроси към вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, които моли да бъдат допуснати.
В открито съдебно заседание от 28.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, се противопоставя на искането на ищеца за поставяне на допълнителна задача
към съдебно-техническата експертиза. Моли да бъдат приети по делото представените в
о.с.з. документи. Оспорва исковата молба. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
2
Ответникът е депозирал писмена защита, в която е изложил, че не може да бъде
придобит по давност процесния имот, тъй като е общинска собственост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във връзка чл. 79 ЗС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция ищцовата страна следва да установи собствеността на процесния
поземлен имот на основание давностно владение, установявайки правно релевантните факти
– упражнявана фактическата власт на имота с намерение за своене от страна на ищеца за
процесния период. В тежест на ответника било разпределено да установи, че процесният
имот е актуван като частна общинска собственост.
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа
власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и
необезпокоявано, като за придобИ.ето на същото следва да има изявление от владелеца за
същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 ЗС,
но не автоматично, а само ако след изтичането на срока има волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи съставяне на
констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по попълване на кадастрална
основа, възражение за придобивна давност и др. Изявлението води до настъпване на
последиците от упражнявана фактическа власт с намерение за своене върху вещта, а именно
до придобИ.е на собствеността към минал момент - изтичането на срока по чл. 79 ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да осъществи чрез 3
предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт, възражение срещу предявен
срещу него иск. ПридобИ.ето на собствеността по реда на чл. 79 ЗС е свързано само с
владение на имота като свой през определен период от време, а при позоваване на кратка
придобивна давност - и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други
елементи от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС законодателят не е
въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган -
съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия състав по чл.
79 ЗС. То е необходимо, за да настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази
правна последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху нея,
позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се трансформира в
самото вещно право. Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт
потвърждават това намерение за своене. При наличие на позоваване, правните последици -
придобИ.ето на правото на собственост, се зачитат от момента на изтичане на срока по чл.
79 ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то
преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на
ОСГК на ВКС). Владението съгласно чл.68 от ЗС включва в себе си обективен елемент -
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за своене.
Презумпцията на чл.69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си се прилага за всички
гражданско-правни субекти и независимо от това дали се касае за съсобственост, но тази
презумция е оборима. Въвеждането й от законодателя е с оглед затрудненията при доказване
на намерението като психическо състояние. Съдът е длъжен при установяване на
обективния елемент – владение, да презумира субективния такъв – намерение за своене.
Обективният елемент е фактическо състояние.
По делото са изслушани и свидетелските показания на Красимир Игнатов Кирков, от
които се установява, че ищецът владее процесния поземлен имот, считано от 1995-1996 г. В
последния ищецът е държал хладилен фургон и насадил плодни дръвчета. В дъното на
имота е била построена беседка. Имотът е бил ограден, като същият е бил поддържан от
ищеца. Между процесния имот и и съседния, означен с № 206.247, няма ограда. Към
3
настоящия момент процесния имот продължава да се ползва от ищеца и неговата съпруга,
които се грижат за имота, като косят тревата, засаждат цветя, вкл. са построени колибки за
кучета. Впоследствие, след закупуване на съседния имот, ищецът е построил къща на адрес
.., като живее в същата и ползва процесния поземлен имот. Преди построяването на
жилищната сграда ищецът е ползвал процесния поземлен имот, като е посещавал същия
редовно за „оглеждане в квартала къде може да пусне кабелна телевизия“.
При така установеното явно и необезпокоявано владение на жилището от страна на
ищеца от 1996 г. до настоящия момент, което не е прекъсвано, следва да се изследва въпроса
относно възможността за придобИ.е на процесния поземлен имот по давност.
Видно от приетия като писмено доказателство Акт за частна общинска собственост
№ 2056 процесният поземлен имот е актуван като частна общинска собственост на
основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС; Заповед № РД-09-50-392/22.07.1994 г. на Гл. архитект на
София.
Фактът на актуването на имотите като държавни или общински не ги прави такива,
защото актуването няма конститутивно действие, а само декларативно / чл. 5, ал. 3 ЗОС и чл.
5, ал. 3 ЗДС/. Тези актове обаче, веднъж съставени, се ползват с т.нар. материална
доказателствена сила до установяване на противното и то само в образувано исково
производство, защото са официални свидетелстващи документи, на които самият закон
придава такава сила с оборима презумпция / чл. 5, ал. 2 ЗОС, чл. 38 ал. 2 ППЗОС, чл. 5, ал. 2
ЗДС, чл. 158 ал. 1 ППЗДС/.
Действително АДС, съответно АОС, няма конститутивно действие и съставянето му
не е основание за придобИ.е правото на собственост, но същият има констативен характер
относно посочените факти, от които произтича правото на собственост на държавата или
общината. Предвид това и при заявен иск за собственост срещу държавата или общината, в
тежест на ищеца, който претендира собствеността върху имота на лично основание е да
установи правото си на собственост, оборвайки придобивното основание на държавата,
съответно общината, отразено по АДС или АОС / Решение № 3/20.04.2012 г. по гр.д. №
724/2011 г., ІІ г.о./.
По делото е назначено изготвянето на заключение по съдебно-техническа експертиза,
вкл. е изслушано вещото лице в открито съдебно заседание. Установява се, че съгласно
кадастрален план, изработен след 1956 г., процесният имот е с планоснимачен № 30. В
заключението е посочено, че процесният поземлен имот е бил урбанизиран и урегулиран за
първи път с регулационен план на местност ..., одобрен със Заповед № 1652-31.08.1965 г.
Установява се, че част от процесния имот – 16 кв.м., е бил предмет на отчуждителни
процедури в полза на общината за улица. Процесният имот е идентичен с имот с
планоснимачен № 30, описан в Акт за държавна собственост № 5474. В Столична община,
район „Красно село“ не са налични разписни листове към плановете, урегулиращи
процесния имот. Налична е скица за имот с планоснимачен № 648, кв. 290 от 30.01.1979 г. с
вписан собственик Р.Н.М. за ½ ид.ч. от 300 кв.м. След изменение на кадастрален и
регулационен план, одобрен със Заповед № 143/09.10.1990 г. за процесния имот с пл. № 648 е
отреден парцел III, кв. 290б, а впоследствие – след изменение, одобрено със Заповед № РД-
09-50-392/22.07.1994 г., процесният имот е с пл. № 648, част от УПИ II-647, 648, кв. 290б,
което изменение е заявено от В.Д.Н.. Процесният поземлен имот с идентификатор .. попада
в общо УПИ II-647,648, кв. 290б, заедно с поземлен имот с идентификатор 68134.206.647.
От становището на вещото лице, дадено в открито съдебно заседание от 28.05.2024 г., се
установява, че липсва идентичност между процесния имот и този, описан в Протокол № 4 от
1964 г. Не може да се установи с точност административният адрес на имота, от който са
били отчуждени 16 кв.м., тъй като липсва удостоверение за административен адрес и същият
се променя във времето.
По делото са приети като писмени доказателства 1) Акт за държавна собственост №
4867 от 29.08.1963 г., касаещ недвижим имот, находящ се в ..., от кв. 287; 2) Акт за държавна
собственост № 5472 от 15.01.1965 г., касаещ недвижим имот, находящ се в ... II част“, имот с
4
пл. № 32/287а, в кв. 287; 3) Акт за държавна собственост № 5474 от 14.01.1965 г., касаещ
недвижим имот, находящ се в ... II част“, имот с пл. № 30/287а, в кв. 287; 4) Акт за държавна
собственост № 5473 от 14.01.1965 г., находящ се в ... II част“, имот с пл. № 31/287а, в кв. 287.
Приета е също и Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, съгласно чл.
16, ал. 3 ЗКИР, издадена на 15.12.2022 г. за имот с идентификатор .. от КК, изготвена от
„ГЕОКАД“ ЕООД, в която е посочено, че имот с идентификатор .. от КК и КР на район
„Красно село“, одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изпълнителния директор
на АГКК попада изцяло в имот с пл. № 30 след 1956 г. и попада изцяло в имот 648 от кв.
290б, от рег. план на местност ..., одобрен със Заповеди № 236/1978 г., № 143/09.10.1990 г. и
№ РД-09-50-392/22.07.1994 г. Площта на процесния имот е 258 кв.м., а тази на имот с пл. №
30 (1956 г.) – 290 кв.м., респ. – 269 кв.м. на имот с пл. № 648 (1978 г.).
Настоящият състав споделя извода на вещото лице за идентичност на процесния
поземлен имот с идентификатор .. с имот с пл. № 30, описан в Акт за държавна собственост
№ 5474 от 14.01.1965 г. Въпреки липсата на съвпадение административните адреси – № 54 и
№ 56, следва да се приеме, че се касае за един и същи недвижим имот, което се потвърждава
и от становището на вещото лице в о.с.з. за невъзможност да се установи точният
административен адрес на процесния имот към онзи момент поради липса на удостоверение
за идентичност на административен адрес.
По данните от отчуждителната преписка няма информация за отчуждаването на
целия имот с пл. № 30, а само на 16 кв.м. от същия за „улица“, за което е било изплатено
обезщетение на собствениците на имота – Р.И.М. и Е.И.М.. По делото няма данни, респ. –
актове, от които да се установява целият имот да е бил отчужден. Следователно останалата
част от имота, която не е била предмет на отчуждаване, не е станала държавна собственост.
Още повече, както е отбелязало вещото лице, в архивите на район „Красно село“ е налична
скица за имот с пл. № 648, кв. 290 от 31.01.1979 г. с вписан собственик – Р.Н.М., за ½ ид.ч. от
300 кв.м. От същото следва, че имотът няма как да е преминал в общинска собственост по
силата на силата на посоченото в акта за частна общинска собственост или на друга
разпоредба на ЗОС.
Доколкото процесният недвижим имот не се явява общинска собственост, то
възражението на ответника за невъзможност за придобИ.е на имота по давност поради
мораториум се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът счита предявеният иск за основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено
ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 130,50 лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 1800 лв., за което има представена разписка, и 300 лв. – за
депозит за вещо лице по СТЕ. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за неоснователно предвид фактическата и
правна сложност на делото.
С оглед изложеното на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от
2230,50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от В.Т. –
кмет, че И. Н. П., ЕГН **********, с постоянен адрес в ..., е собственик на основание
давностно владение на Поземлен имот с идентификатор .., .. (.), община Столична, ...,
5
урбанизирана територия, площ 258 кв. м., стар номер 648, квартал 290б, парцел II, Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, описан
според данни от Кадастъра; Съгласно приложената скица, Номер на имота по предходен
план: 648, квартал 290 Б, парцел II, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
68134.206.116, 68134.206.115, 68134.206.647, 68134.206.233, който съгласно акт за общинска
собственост № 2056/2023 г. представляващ реална част от УПИ II 647,648, местност ... по
плана на гр. София.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от В.Т. – кмет, да заплати на И. Н. П., ЕГН **********,
с постоянен адрес в ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2230,50 лв., представляващи
сторените пред СРС съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6