Р Е Ш Е
Н И Е
№ 115
гр. Кюстендил, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретар: Лидия Стоилова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова касационно административно дело № 161/2022 г. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на Е.Л.А., чрез пълномощника й адв. С.Ц., против решение
№ 114 от 14.03.2022 г. постановено по гр. д. № 2194/2021 г. по описа на Районен
съд – Дупница, с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед №
РД-01-04-181/09.06.2020 г. на кмета на община Рила, с която е одобрено решение
по протокол от 18.02.2020 г. на комисия, назначена със заповед № РД
-01-04-35/12.02.2020 г. на кмета на община Рила за провеждане на процедура по
чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ – определяне на застроената част от бивш имот пл. №
219 по кадастрален план, одобрен със заповед № 1395/09.05.1973 г.,
представляващ „лозе“, трансформиран от земеделска земя в УПИ VI-146, УПИ V-147 и УПИ IV-151 в кв. 8 по плана на гр. Рила,
одобрен със заповед № 30/22.02.1993 г., която застроена част не може да се
възстанови на собственика.
Постъпила е
и частна жалба на Е.Л.А., чрез пълномощника й - адв. С.Ц., против протоколно
определение № 120 от 18.02.2022 г., постановено по същото дело, в частта, с
която е одобрено окончателно възнаграждение на вещото лице.
В
жалбите се излагат доводи за неправилност на съдебните актове поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, като се иска отмяната им.
Ответникът – кметът на община Рила
оспорва жалбите.
Заключението на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил е за
неоснователност, както на касационната жалба,
така и по отношение на частната жалба.
Административен съд - Кюстендил, в настоящия състав, намира
касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно
обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
За да постанови оспореното решение, районният съд е
приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от
закона писмена форма за валидност и не се установяват допуснати нарушения в
процедурата по издаването й. Достигнал е до извод, че заповедта е
законосъобразна, издадена при правилно приложение на материалния закон. Установява се, че гр. д. № 2194/2021 г. по
описа на Районен съд – Дупница е образувано на
основание решение № 225/29.10.2021 г., постановено по касационно
административно дело № 201/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил,
с което е обезсилено решение № 260153 от 30.03.2021 г., постановено по адм. д.
№ 1652/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта по
отношение на М.М., В.П. К., Г.П. К., П. К. П., Н.Е. П., Л. Е. П. и А..Г.Н.,
прекратено е производството по делото по отношение на тях и е отменено същото
решение, в частта по отношение на Е.Л.А., като делото е
върнато в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На
основание чл. 224 от АПК от касационната инстанция са дадени указания по
тълкуването и прилагането на закона при по-нататъшното разглеждане на делото. В
изпълнение указанията, дадени с решение № 225/29.10.2021 г. на Административен
съд - Кюстендил по касационно административно дело № 201/2021 г., по гр. д. №
2194/2021 г. по описа на Районен съд - Дупница е назначена повторна
съдебно-техническа експертиза. Съдът е извършил допълнително изясняване на поставените в отменителното съдебно
решение въпроси, като е обсъдил събраните писмени доказателства и приетите по
делото две съдебно-технически експретизи и е установил, че правилно административният
орган е определил, че всички процесни имоти са застроени и няма свободна от
застрояване част.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд е направил
установявания относно всички правнозначими факти, въз основа на събраните по
делото доказателства, вкл. и неоспорените заключения на вещо лице. Достигнал е
до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Пред настоящата касационна инстанция не
са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 от АПК,
поради което и на основание чл. 220 от АПК се приемат за доказани фактите, така
както са установени от Районен съд – Дупница.
Кметът на община Рила е бил сезиран със
заявление с вх. № УС-01-04-3/05.02.2020 г. по описа на община Рила от Е.А. да
проведе процедура по чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ
за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване площ от
претендираните имоти, след което да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, ал.
5
и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В рамките на
това производство се определя от техническа страна застроената и незастроената
част от имота, според критериите на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони
(Наредба № 7/22.12.2003 г.).
Производството по реда на чл. 11, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ
е междинно производство развиващо се преди произнасянето на Общинската служба „Земеделие
и гори“ по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните
бивши земеделски земи, които понастоящем са в границите на урбанизираните
територии на населеното място. То представлява сложен фактически състав, който
включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде
одобрено със заповед на кмета, с което съгласно техническите норми и правила,
се определя застроената/свободна от застрояване част от имота. Следователно тук
се изследват обстоятелствата относно това има ли наличие на реално, фактическо
строителство и/или наличие на строителна дейност, която по смисъла на § 1в ДР на
ППЗСПЗЗ
е пречка за възстановяване на имота.
Съблюдава се застроената площ на
обектите и прилежащия терен, необходим за функционирането им, обслужващи
терени, съответните сервитутни отстояния при наличието на изградени съоръжения
по § 1в, ал. 2 ДР
на ППЗСПЗЗ,
като се държи сметка, че същите не са изчерпателно изброени, а са от примерен
характер. В производството по чл. 11, ал. 4
от ППЗСПЗЗ,
въпросите, свързани с определяне на застроената площ се определя служебно от
техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която
преценява това, включително и дали са налице условията на чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ.
Решенията на техническата служба на общината се одобряват със заповед на кмета
на общината и могат да се обжалват по реда на АПК.
В случая с решението на техническата
служба на общината, потвърдено с процесната заповед, е установено, че частта от
бившия имот „лозе“, представляваща земеделски имот на Е.Л.А., попадаща в
регулацията на гр. Рила с дворищно-регулационния план от 1973 г. и 1993 г., с
образуването и застрояването на УПИ VI-146, УПИ
VI-147 и УПИ VI-151 в кв. 8, ПИ №
152 и улица по плана на гр. Рила, одобрен със заповед № 30/22.02.1993 г., не
може да бъде възстановена на бившия собственик, защото е застроена от трети
лица. Посочено е, че имайки предвид чл. 11, ал. 2,
т. 2 и 3, и ал. 3 във вр. с ал. 4 от ППЗСПЗЗ и Приложение № 1
към чл. 21
от Наредба № 7/22.12.2003 г., комисията не
може да определи застроените части, тъй като урегулираните поземлени имоти са
отредени за индивидуално нискоетажно жилищно застрояване и са застроени. В
мотивите на решението са описани собствениците на УПИ VI-146, УПИ VI-147 и УПИ
VI-151 в кв. 8, начина на придобиване на собствеността, вида на предвиденото
застрояване и реализирането му.
Последното се потвърждава от приетите от
районния съд първоначална и повторна съдебно-технически експертизи, като в
заключенията си вещите лица са установили, че УПИ VI-146, УПИ
VI-147 и УПИ VI-151 в кв. 8 са
отредени за ниско жилищно застрояване и в тях е реализирано застрояване. Установено
е, че в УПИ VI-146 не е изградено основното застрояване на
предвижданията на застроителните планове от 1973 г. и от 1993 г. – жилищна
сграда на два етажа, но там са изградени постройки на допълващото застрояване
/стопанска постройка на два етажа и паянтов навес/. Установено е също, че
всички процесни имоти са застроени и няма свободна от застрояване част. В настоящия
случай от заключението на съдебно-техническите експертизи се установява по
безспорен начин, че частта от процесния имот, попадаща в регулацията на
гр. Рила е определена правилно от административния орган като изцяло
застроена. В настоящия
случай, в хода на обжалване на заповедта на кмета на община Рила са били
изслушани две СТЕ, които дават различни като фактически констатиции заключения.
Съдът правилно кредитира заключението на вещото лице по повторната
съдебно-техническа експертиза като по-обосновано предвид изготвените от вещото
лице комбинирани скици, като дава заключение, че всички процесни имоти са
застроени и няма свободна от застрояване част. Това се отнася и за уширението
за улица по ЗРП, която е реализирана на място. Районният съд аргументирано е кредитирал заключенията на вещите лица по
назначените първоначална и повторна СТЕ и е изложил доводи за доказателственото
значение на инкорпорираните в тях факти с правно значение, които настоящата
съдебна инстанция възприема и споделя напълно. Правилен е изводът на районния
съд за наличие на хипотезата по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, която е пречка
за определяне на застроената част по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ.
По силата на чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ,
собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в
други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в
границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са
застроени (какъвто е настоящия случай) или върху тях са проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение
по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове.
Наведените
касационни основания от процесуалния представител на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни, тъй като процесната заповед
е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, мотивирана
е и не противоречи на административно производствените правила и с целта на
закона.
В рамките на наведените касационни
основания и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК
съдът не констатира неправилност на решението на Районен съд - Дупница, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
По отношение на подадената частната
жалба – Административен съд – Кюстендил намира, че е процесуално недопустима по
следните съображения:
С обжалваното протоколно определение №
120 от 18.02.2021 г., постановено по гр. д. № № 2194/2021 г. по описа на
Районен съд – Дупница, съдът е одобрил окончателно възнаграждение на вещото
лице за изготвеното заключение в размер на 1248 лева, от които 400 лева са
внесени като депозит.
За да постанови този акт, съдът е приел,
че вещото лице е обосновало посоченото в справката-декларация възнаграждение.
Това определение не подлежи на
инстанционен контрол за законосъобразност. Съгласно чл.
229, ал. 1 от АПК
на обжалване с частна жалба подлежат две
категории определения и разпореждания: 1. тези, които преграждат по-нататъшното
развитие на производството, с изключение на
определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и 2. в случаите, изрично предвидени в
закона. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което не е
налице хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 1 от АПК. Обжалваемостта на
определенията, с които се определя размера на окончателното възнаграждение
на вещо лице, не е изрично предвидена в закона,
поради което не е налице и хипотезата на чл.
229, ал. 1, т. 2 от АПК. Частната жалба като подадена против определение,
което не подлежи на обжалване, е недопустима. На основание чл.
215, т. 4,
вр. чл. 236 от АПК частната жалба
следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство -
прекратено.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд Кюстендил,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 114 от 14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2194/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от Е.Л.А. против протоколно определение № 120 от 18.02.2022 г., постановено по същото дело, в частта, с която е одобрено окончателно възнаграждение на вещото лице и
ПРЕКРАТЯВА производството по касационно административно дело № 161/2022г. по описа на Административен съд – Кюстендил, в тази му част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва само в прекратителната му част с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: