Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 121 ГПК. Образувано е по частна жалба на “Е. Б. П.” против Определение от 23.03.2012г.. постановено по гр.д. № 5/2012г. по описа на РС Е., с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя за местна неподсъдност на делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Развиват се аргументи, че ищецът по делото няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13 т. 1 ЗЗП по отношение на количеството ел. енергия, което е предмет на извършената корекция. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение на РС Е. и изпращане на делото на компетентния варненски съд. В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК другата страна в производството е депозирала отговор, в който се застъпва становище, че ищецът е потребител на ел. енергия и в това му качество се е възползвал от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Сочи се съдебна практика на ВКС в същият смисъл и се моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Великотърновският окръжен съд, след като съобрази изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е срочно подадена от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и се явява процесуално допустима: Разгледана по същество е неоснователна. Ищецът М. С. от с. С. К. № 3 е предявил пред РС Е. отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу “Е. Б. П.” гр. В., с който иска да се приеме за установено, че не дължи на ответника “Е. Б. П.” сумата от 1785, 28 лв. по фактура № */23.11.2011г. за ел. енергия на недвижим му жилищен имот в с. С. К., общ. Е.. В срока за отговор, на основание чл. 119 ГПК ответникът по делото е направил възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като С. не може да бъде квалифициран като потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Корекционната процедура не е договор за продажба, с оглед на което страната в нея не е потребител съгласно § 13 т.1 на ДР на ЗЗП. С обжалваното определение РС Е. е приел, че е сезиран с иск на потребител във връзка с начислената му сума за потребление на ел. енергия и е отхвърлил възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК Настоящият състав на ВТОС намира атакуваното определение за правилно. Съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, която придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това според § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящият случай ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия, тъй като е собственик на електрифициран имот използван за жилищни нужди т.е. полза услуга по доставяне на ел. енергия, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Неразделна част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са ОУ на ДПЕЕМ, в което е уредена корекционната процедура. При това положение настоящата инстанция приема, че ищецът има качеството на потребител на основание специалния закон /по § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ/, поради което искът по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата, с която е коригирана сметката му, се явява иск на потребител по чл. 113 ГПК. Съгласно последната разпоредба този иск може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Законодателят е предвидил алтернативна местна подсъдност за този вид искове, която се определя по избор на ищеца. С предявяване на иска пред РС Е. ищецът се Õ възползвал от алтернативата, която му дава закона и която се явява изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК. Ето защо, след като ищецът е прибегнал до дадената му по закон опция, местнокомпетентен да разгледа процесната претенция е РС Е.. В този смисъл е и сочената от ищецът съдебната практика на ВКС на РБ. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалвания съдебен акт на районния съд следва да бъде потвърден, а частната жалба на "Е. Б. П." следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение от 23.03.2012г.. постановено по гр.д. № 5/2012г. по описа на РС Е.. Определението е окончателно и неподлежи на обжалване на основание чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 2 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |