Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 8859 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 55020
от 01.03.2019 г. по гр.д. № 16222/2018 г. по описа на СРС, 170 с-в са отхвърлени като
неоснователни предявените
от Е. ЕООД, ЕИК ******** срещу Л.Л.М., ЕГН ********** и Л.А. ЕООД, ЕИК ********
осъдителни искове по чл.195, ал.1 ЗЗД за връщане на продажна цена в размер на 12 000
лева по договор за продажба на двигател,
сключен на 26.11.2012 г.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца Е. ЕООД с изложени доводи за
неправилност. Поддържа, че в производството е установено чрез събраните
доказателства, че между ищеца и първия ответник /физическо лице/ е бил сключен
договор за покупка на двигател за автомобил, който е бил заплатен. Поради
съществен недостатък в закупената вещ, който не е могъл да бъде установен при
покупката вещта е върната незабавно на продавача за ремонт в предоставен срок.
Тъй като това не е сторено по изявление на ищеца-купувач договора е бил
развален и е отправена претенция за връщане на продажната цена 12000.00 лв.
Неправилно СРС е възприел различна фактическа обстановка, която води до
постановяване на неправилно решение. Така, неправилно съдът е приел, че
претенцията на ищеца е погасена по давност без да съобрази, че в случая е
приложима петгодишна давност за вземането. Отправя искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Претендира разноски. В молба от 27.01.2021 г. подадена до настоящата инстанция
във връзка с дадени указания дава уточнения и пояснения, че предпочитания
ответник за връщане на сумата по разваления договор за покупка е Л.Л.М.
доколкото е договарял с него и нему е заплатил продажната цена за
двигателя. В случай, че съдът отхвърли
иска срещу него отправя искане за осъждане на втория ответник Л.А. ЕООД да
върне сумата, тъй като този ответник е получил двигателя и с това се е обогатил
без основание за негова сметка. Поддържа, че желае разделно осъждане на двамата
ответници при посочените уточнения на исковата молба.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ответника
Л.Л.М., в която се изразява становище за нейната неоснователност. В с.з. на
22.02.2021 г. заявява, че в срока за писмен отговор е изразил своето становище
по искането на ищеца за осъждане на двамата ответници. Прави възражение, че с
исковата молба не е въведена като предмет на спора претенция срещу втория
ответник за неоснователно обогатяване, а изменение на иска по основание не е
било въведено и допуснато от съда своевременно. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ответника
Л.А. ЕООД, в която се изразява становище за нейната неоснователност. В с.з. на
22.02.2021 г. заявява, че в срока за писмен отговор е изразил своето становище
по искането на ищеца за осъждане на двамата ответници. Прави възражение, че с
исковата молба не е въведена като предмет на спора претенция срещу втория
ответник за неоснователно обогатяване, а изменение на иска по основание не е
било въведено и допуснато от съда своевременно. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно в
обжалваната му част.
За да отхвърли като неоснователни исковете по чл.195, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 12000.00 лв., представляваща заплатена цена по развален договор от 26.11.2012 г. за покупко-продажба
на движима вещ-двигател за МПС марка Мерцедес, първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ищеца е да докаже факта на узнаване
на скритите недостатъци, като
предвидения с разпоредбата на чл.197, ал.1, пр. второ ЗЗД шестмесечен срок е
изтекъл на 27.05.2013 г., поради което претенциите на ищеца по чл.195, ал.1 ЗЗД
са погасени по давност.
По
делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
страните на 26.11.2012 г. е бил сключен договор за покупко-продажба на двигател
и бил доставен на ищеца в гр.Варна на 27.11.2012 г.
Относно
възражението на процесуалния представител на ответника, че с оглед предвид на изпратената покана, с която се
заявява изрично волеизявление за прекратяване на договора, възражението на
ответника за давност е ирелевантно, съдът е намерил последното
за неоснователно. Въпреки, че ищецът е упражнил правото си да развали договора е упражнено с
изпращането на покана до ответника като развалянето на договора е настъпило
след изтичането на посочения от ищеца десет дневен срок, искът за връщане на
заплатената продажна цена по договора е предявен след изтичането на
регламентирания в чл.197 ЗЗД давностен срок от шест месеца.
Разпоредбата на чл. 2 ГПК
задължава съда да се произнесе по всяка подадена от него молба за защита и
съдействие на лични и имуществени права. Съгласно задължителната практика на
ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 140/07.10.2009г.
по т. дело № 342/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/31.10.2011г. по т.
дело № 742/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да даде защита на претендираното от ищеца право и
да се произнесе по предявения иск. Когато първоинстанционният съд е разгледал
непредявен иск, а не е разгледал предявения, и не се касае до неправилна правна
квалификация, първоинстанционното решение е недопустимо и въззивната инстанция
следва да го обезсили и върне делото на първата инстанция за разглеждане на
предявения иск.
Когато са предявени в евентуално съединение
искове съдът следва да се произнесе по главния иск и при
формиране на извод, че същият трябва да бъде
отхвърлен като неоснователен следва
да премине към разглеждането на евентуалния такъв.
Съдържанието и пределите на търсената в
исковия процес съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума
на исковата молба, посредством която се индивидуализира спорното материално
право. В този смисъл допустимостта и правната квалификация на предявения иск се
определят от съда въз основа на твърденията на ищеца, съдържащи се в
обстоятелствената част на исковата молба, и заявения в нея петитум. Съгласно т.
4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК при констатирана
нередовност на исковата молба от въззивния съд недостатъците на исковата молба
следва да бъдат отстранени във въззивното производство. В този случай
въззивната инстанция следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите
на исковата молба /например да уточни обстоятелствата на исковата молба или да
приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част/.
След отстраняване в дадения срок на нередовността на исковата молба въззивният
съд трябва да определи правното основание на предявения иск и въз основа на
това да извърши преценка дали решението на първоинстанционния съд е недопустимо
или неправилно.
Настоящият
състав намира че постановеното от СРС решение е недопустимо в частта на
произнасяне по отношение на ответника Л.А. ЕООД - постановено е при
нередовна искова молба и по непредявен иск. В обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е посочил, че е сключил договор за покупка на движимата
вещ – двигател с първия ответник - Л.Л.М., като е заплатил нему лично и като
собственик на автосервиза Л.А. ЕООД продажната цена. Пояснил е, че вещта не е
била прегледана при покупката поради нейната специфика, тъй като преглед на
стоката за недостатъци – явни и скрити е можело да се извърши едва при
монтирането й на МПС, което е станало на един по-късен момент след доставката й
от гр.София в гр.Варна. След констатиране, че същата е негодна за ползване по
предназначение поради недостатъци е върнал същата за ремонт на продавача с указания,
че ако това не бъде сторено в определен срок, то, ще счита договора за развален
като желае връщане на заплатената цена. С отправеното до съда искане ищецът е
посочил, че желае осъждане на ответника Л.Л.М. или ответника Л.А. ЕООД за
връщане на заплатената продажна цена. Пред въззивната инстанция във връзка с
дадени указания за отстраняване нередовности на исковата молба, за които
ответниците своевременно още с писмения отговор на исковата молба са направили
възражения, ищецът е пояснил, че желае осъждане на ответника Л.Л.М. да върне
заплатената цена за вещта по разваления договор за продажба или при отхвърляне
на този иск поддържа претенцията си към втория ответник - Л.А. ЕООД, който се е
обогатил без основание с получаване на двигателя на стойност 12000.00 лв. чрез
куриерска фирма Спиди на 12.12.2012 г.
Съгласно постоянната
практика на ВКС, обективирана в решение № 214/04.09.2012г. по т. дело №
864/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 696/20.07.2011г. по гр. дело №
511/2009г. на ВКС, ГК, I г. о. и др., въззивният съд след като отмени
първоинстанционното решение, с което е уважен един от евентуалните искове, и го
отхвърли, е длъжен да разгледа останалите евентуално съединени искове,
независимо, че не е подадена въззивна жалба от ищеца. Отмяната на решението на
първоинстанционния съд и отхвърлянето на единия евентуален иск възстановява
висящността по отношение на останалите евентуални искове. В случай, че
въззивният съд отхвърли главния иск, се възстановява висящността по отношение
на евентуалните искове. Съдът не се произнася по евентуалния иск, ако не се е
сбъднало условието от което зависи разглеждането му. При несбъдване на това
условие липсва интерес от обжалване, защото ищецът по него е постигнал целения резултат
с произнасянето по главния иск. Когато по жалба на насрещната страна въззивният
съд отмени решението по главния иск, като инстанция по същество следва да
разгледа и да се произнесе по евентуалния, както ако условието за това би се
реализирало още пред първата инстанция.
В настоящия случай
въззивният съд намира, че предявения
главен иск по чл.195, ал.1 ЗЗД срещу ответника Л.Л.М. е неоснователен, поради
което в посочената част постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.
Съображения:
От събраните
пред първата инстанция доказателства се установява, че закупения на 26.11.2012 г. от първия ответник - Л.Л.М. двигател на МПС /доставен от
гр.София в гр.Варна на 27.11.2012 г./ е бил върнат на продавача незабавно на
12.12.2012 г. след установяване при монтаж на двигателя, че същия страда от
съществени недостатъци, които не позволяват ползването му по предназначение. Установено е, че по
договора за покупка на двигателя от 26.11.2012 г. продавача е получил цената на
стоката 12000.00 лв. /чл.1 от договора на л.16 от делото на първата инстанция/.
Установено е, че връщане на закупената вещ с недостатъци е било извършено
незабавно на продавача след проведен разговор с изпращане и доставка до
собствения му сервиз Л.А. ЕООД, който е и доставчика
на стоката при закупуването й на 27.11.2012 г.
Страните не спорят и се
установява, че с покана от 17.10.2017 г. ищецът е поискал от продавача – първи ответник
връщане на цената на закупената вещ при неизвършване на ремонт в предоставения
десетдневен срок.
Чрез приетата пред
въззивната инстанция САТЕ се установява, че след връщане на двигателя на
12.12.2012 г. по него не са извършвани ремонтни дейности. Същевременно
изпробване на двигателя без монтирането му на автомобила не може да се извърши,
като извършения от свидетеля Й.Й.визуален оглед в рамките на 10-15 секунди не е
достатъчно за извършване на пълен технически оглед на двигателя. Според
експерта /о.с.з. на 07.12.2020 г./ надирането на цилиндъра с едно локално вдлъбване
на повече от половин милиметър са причина за валидизиране, че този цилиндър не
е в изправно техническо състояние.
Предвид нормата
на чл. 193 ЗЗД и чл. 194 ЗЗД, както и ТР № 40 от 30.06.1986 г. по гр. д. №
56/1985 г., ОСГК на ВС, явни са тези недостатъци, които са
установими при обикновен преглед на вещта, а скрити недостатъци са тези, които
се появяват впоследствие, както и тези, които не са могли да бъдат забелязани
тогава при обикновения преглед. Доколкото проявилият се дефект в двигателя на
автомобила не може да се установи при обикновен преглед, следва да се приеме,
че този недостатък е скрит. Той прави автомобила негоден за обикновена
употреба, а в договора не е предвидено различна от обикновената употреба. Това
от своя страна е основание за ангажиране отговорността на продавача, съгласно
нормата на чл. 193, ал. 1 ЗЗД.
Според правната
доктрина и съдебна практика (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г. - Пленум на ВС ), фактическия състав на чл.55, ал.1 ЗЗД, визиращ
"получено нещо на отпаднало основание" (condictio sine causa),
изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването
съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по
даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена ex
tunc в резултат на разваляне по см. на чл. 87 от ЗЗД, респ.
унищожаване по см. на чл. 27 - 34 от ЗЗД.
Правната последица, която настъпва при развалянето на договора е тази по чл. 88 от ЗЗД -
реституция на даденото в изпълнение на договора от изправната страна -
restitutium integrum.
В производството не е
спорен въпросът относно
възникването и валидността на упражненото от ищеца потестативното право за
прекъсване обигационната връзка - по делото са налице както данни за предприети
действия по см. на чл. 87 от ЗЗД извънсъдебно
от страна на ищеца към първия ответник чрез писмено изявление, обективирано в покана,
така и на заявеното основание, материализирано в исковата молба.
При продажба на
вещи с недостатъци, съгласно чл. 195, ал. 1 и 3 ЗЗД,
купувачът има право на избор: да иска разваляне на договора и
разноските по продажбата, да задържи вещта и да иска намаление на цената, да
иска отстраняване на недостатъците за сметка на продавача или да иска друга
стока без недостатъци. Купувачът разполага едновременно с възможността да иска
обезщетение за вредите, обхващащи претърпени загуби и пропуснати ползи съгласно
общите правила относно неизпълнение на задълженията - чл. 195, ал. 2 и чл. 82 ЗЗД. Срокът започва
да тече от предаването на вещта и изтича в определения от закона момент - в
случая, след 6 месеца, считано от 26.11.2012 г., който срок в
случая не е бил спазен.
Както бе посочено, когато продадената
вещ има недостатъци, които съгласно чл. 193, ал. 1 ЗЗД съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото
в договора употребление, купувачът има правото да претендира от продавача
поправяне на неблагоприятните последици по някой от алтернативно изброените
в чл. 195 ЗЗД способи.
Това зависи изцяло от него, като е възможно да се иска поправка на техниката за
предвиденото в договора употребление, така и намаление на цената. Тези правни
възможности обаче подлежат на погасяване по давност. Нормата на чл. 197 от ЗЗД се
явява специална по отношение на общите разпоредби за давностните срокове
по чл.110 и следващите от ЗЗД.
Съгласно чл. 197 от ЗЗД правото
на купувача да иска удовлетворение при наличие на скрити недостатъци се
погасява с изтичането на една година при продажбата на недвижим имот и на шест
месеца при продажбата на движими вещи, считано от предаването на вещта. В чл. 197 от ЗЗД е
посочено това се отнася до предявяването на всички искове, посредством които е
допустимо принудителното осъществяване на накърнените субективните права на
купувача. Поради това, ако продавачът се е позовал на изтекла давност и се
констатира, че тя е изтекла, правото на поправка на техниката, респ. за
намаление на цената, не може да бъде принудително осъществено. Неупражняването
на искането от страна на купувача за намалението на цената утвърждава
изпълнението такова, както го е приел при сключването на договора или
приемането на вещта.
При
достигнатия извод за
неоснователност досежно
главния иск е налице процесуалното условие, от което произтича искането за
разглеждане на евентуалния иск.
Както бе
посочено в молба от 27.01.2021 г. подадена до настоящата инстанция във връзка с
дадени указания ищецът дава уточнения и пояснения, че предпочитания ответник за
връщане на сумата по разваления договор за покупка е Л.Л.М. доколкото е
договарял с него и нему е заплатил продажната цена за двигателя. В случай, че съдът отхвърли иска срещу него
отправя искане за осъждане на втория ответник Л.А. ЕООД да върне сумата, тъй
като този ответник е получил двигателя и с това се е обогатил без основание за
негова сметка. Поддържа, че желае разделно осъждане на двамата ответници при
посочените уточнения на исковата молба.
При така заявеното
искане, съдът намира че при произнасяне по иск с правно основание чл.195, ал.1 ЗЗД, а не с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД срещу ответника Л.А. ЕООД първоинстанционният
съд се е произнесъл по непредявен иск. По делото изложените
факти по този иск са неправилно възприети от първоинстанционния съд. Вземането
по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква
от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
В тази част
постановеното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено,
производството пред въззивната инстанция - прекратено и върнато на първата
инстанция за произнасяне по предявения иск – чл.59, ал.1 ЗЗД.
При тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че в посочената част районният
съд се е произнесъл по непредявен иск (разгледал е различни от
заявените в исковата молба правопораждащи факти), поради което и на
основание чл. 270, ал. 3, изр. посл. ГПК решението
следва да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционната съдебна инстанция за
ново разглеждане от друг съдебен състав по предявения от ищеца иск срещу ответника Л.А. ЕООД с
правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД, съобразно заявените в
исковата молба фактически твърдения.
По
разноските:
С оглед изхода на спора
на основание чл.78, ал.3 ГПК, на въззиваемата страна Л.Л.М.
следва да бъдат присъдени разноски за въззивното
производство в размер на 1000.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55020 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 16222/2018
г. по описа на СРС, 170 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. ЕООД, ЕИК ******** срещу Л.Л.М., ЕГН **********
иск по чл.195, ал.1 ЗЗД
за връщане на продажна цена в размер на 12 000 лева по договор за продажба на двигател, сключен
на 26.11.2012 г., както и в
частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на Л.Л.М. са били
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00
лв.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 55020 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 16222/2018
г. по описа на СРС, 170 с-в, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. ЕООД, ЕИК ******** срещу Л.А. ЕООД, ЕИК ********
иск по чл.195, ал.1 ЗЗД
за връщане на продажна цена в размер на 12 000 лева по договор за продажба на двигател, сключен
на 26.11.2012 г., както и в
частта, с която в полза на Л.А. ЕООД са били присъдени разноски в размер на
900.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№ 8859/2019 г. по описа на СГС в
посочената част и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на СРС от друг състав и
произнасяне по предявения иск.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.