РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502928 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от А. Р. Ч. с ЕГН **********; против
решение № 1615/27,09,2021 г., постановено по гр. д. № 217/2021 г. на РС
Пловдив, II гр. състав, с което е допуснато настаняването по съдебен ред на
малолетната Т. М. А. Ч. с ЕГН **********; родена на *** г., от майка А. Р. Ч.
и баща непосочен в удостоверението за раждане, в семейството на близки –
М.К. и П.К., за срок от две години.
С оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се иска
да го отмени и вместо това – да остави без уважение искането за настаняване
по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Ответникът ДСП – гр. Пловдив заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Заинтересованите лица М. К. К. с ЕГН **********; и П. И. К. с ЕГН
**********; заявяват становище за неоснователност на жалбата и искат
1
потвърждаване на обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пловдив заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по искане с правна
квалификация чл. 26 ал. 1, вр. чл. 25 ал. 1 т. 2 от Закона за закрила на детето,
предявена от ДСП – гр. Пловдив. От съда се иска да допусне настаняването
по съдебен ред на малолетната Т. М. А. Ч., родена на *** г., от майка А. Р. Ч.
и баща непосочен в удостоверението за раждане, в семейството на близки –
М.К. и П.К., за срок от две години, с оглед опазване интересите на детето.
От събраните пред РС и пред настоящата инстанция доказателства
се установяват следните обстоятелства:
Детето Т. М. е родено на *** г. от майка А. Р. Ч. и баща – непосочен
в удостоверението за раждане. Към този момент, а и понастоящем, майката на
детето е на метадонова терапия. След раждането майката, новороденото и
определяния за биологичен баща на детето – И. П. К., се установили в дома на
родителите на последния – заинтересованите лица М. и П.К.
След раждането, при нарочно посещение от социален работник от
родилното заведение, майката заявила категоричното си желание и намерение
да полага грижи за детето, заедно с определяния за негов баща и с помощта
на семейството му. Впоследствие (през м. май 2020 г.) И.К. бил арестуван, а
малко след това майката на детето напуснала жилището на родителите му, и
така Т. М. останала на грижите на заинтересованите лица М. и П.К., които
сигнализирали ДСП за създалата се ситуация.
Оттогава за отглеждане на детето се грижат заинтересованите лица,
като детето е настанено в семейството им със Заповед № *** г. Те посрещат
адекватно потребностите на детето, осигуряват необходимата му среда на
сигурност и стабилност.
Майката на детето (жалбоподател пред настоящата инстанция) е на
метадонова програма, не е работила трайно по трудово правоотношение, не
работи и към настоящия момент, живее ту в жилището на своята майка, ту в
2
това на баба си. Не е подала молба за реинтеграция на детето, тъй като , както
самата тя заяви в съдебно заседание, осъзнава, че понастоящем не отговаря на
условията за това. Следва обаче да се отбележи, че полага усилия в таи
посока, в което е подпомагана от своята майка (К.Б.) и от баба си (Ж. Б.).
Последните също са изслушани пред РС и във въззивното производство,
заявяват, в т. ч. и с писмена молба пред ДСП, желание за настаняване на
детето при бабата по майчина линия. За последната се установява, че работи
по трудово правоотношение, осъждана е, налице са данни за системна
злоупотреба с алкохол, за което била приета на лечение в ЦПЗ преди години.
Наред с това, доколкото още от раждането му детето се отглежда в дома на
заинтересованите лица К.и, все още липсва стабилна емоционална връзка
между него и роднините по майчина линия.
Определящия се за биологичен баща на детето И.К. (син на
заинтересованите лица) е многократно осъждан, също на метадоново лечение
вследствие наркотична зависимост, не работи.
Така установената фактическа обстановка обосновава извод за
наличие на предпоставките за допускане на исканото настаняване, доколкото
детето Т. М. е в риск. Майката не полага адекватни грижи за дъщеря си, не се
установява да разполага с необходимия родителски капацитет, към настоящия
момент липсва стабилна подкрепяща среда, която да е в състояние да осигури
необходимите грижи в семейството.
В интерес на детето е да се осигури възможност за създаване и
укрепване на емоционална връзка между него и майката, но на първо място,
следва да се осигури запазване емоционалната стабилност на детето. При
преценка относно най-добрия интерес на детето, следва да се вземат предвид
редица обстоятелства, свързани с най-пълно удовлетворяване на физическите
и психоемоционалните потребности на детето, неговите желания и чувства,
като се съобрази възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето,
както и възможностите на родителите да се грижат за него, а така също и
последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата
и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази
промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до
интересите на детето трябва да се отчитат конкретните потребности на детето
и въз основа на това да се избере разрешението, което най-добре ще обслужи
3
тези интереси, при предварителна преценка за последиците от това
разрешение върху детето.
Т. М. е на две години. На този етап от развитието си детето е
несамостоятелно и в ежедневието си се нуждае от постоянни грижи, свързани
с режима на хранене, занимания и сън. Освен посрещане на първостепенните
му нужди, на тази възраст детето особено силно се нуждае от нежност,
внимание, съвместни занимания, грижи за интелектуалното и физическото
развитие, за да има основания да се чувства обичано и защитено. На тази
възраст се създават основните навици и модели на поведение, формиращи
детето и определящи развитието му. Ритмичното повтаряне на всички
елементи от режима (хранене, сън, игри, занимания, разходки) осигурява
предпоставка за пълноценно и хармонично развитие на детето. Постоянството
при спазването на режима създава у детето т. нар. „устойчив динамичен
стереотип”, приучава го към ред и дисциплина и едновременно с това развива
способността му за адаптация към променяща се среда.
От лятото на 2020 г. и до настоящия момент Т. М. се отглежда от
семейството на заинтересованите лица, които се грижат за детето адекватно и
посрещат основните му потребности. Затова за осигуряване емоционалната
му стабилност, в интерес на детето е спрямо него да се предприеме мярка на
закрила по реда на чл. 26 от ЗЗД и то да бъде настанено в семейството на
близки – заинтересованите лица М. и П.К.и. Като се отчете обстоятелството,
че детето е настанено със Заповед по реда на чл. 27 от ЗЗДетето от 16,12,2020
г., настаняването следва да се постанови за срок от две години или до
настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили необходимостта от
предприемане на мярката за закрила.
Като е достигнал до същия извод, РС е постановил законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Следва да бъдат отчетени и насърчени полаганите от майката
усилия за постигане условията, необходими за реинтеграция на детето.
Необходимо е същата да продължи лечението си, да продължи регулярните
срещи с детето, да осигури среда на стабилност, сигурност, предвидимост,
така че да повиши родителския си капацитет и да е в състояние да посрещне
потребностите на детето си.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1615/27,09,2021 г., постановено по гр.
д. № 217/2021 г. на РС Пловдив, II гр. състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5