Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 27.01.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2411 по описа за 2016 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че а 05.03.2014г. между „Б."
АД и „И." ЕООД, като ползвател
бил сключен договор с нотариална заверка на подписите
peг. № 2063/05.03.2014г. на
И.З., нотариус per. № 283 на
НК, с район на действие PC - Велико Търново, по силата
на който срещу предоставените му за безвъзмездно
ползване движими вещи по чл.1, ползвателят
се съгласил да ги ползва
при договорените в чл.4 условия.
Едно от тези условия е предвиденото в чл.4,
т.9 на договора, задължение на ползвателя
да изкупува ежемесечно от „Б." АД следните минимални количества стоки: кафе „С.Д.Б." - по 20 (двадесет) кг месечно, а общо
за целия срок на договора
1 200 (хиляда и двеста) кг.
Вещите по чл.1 са били предадени
на ползвателя на 05.03.2014г. с изричен предавателно- приемателен протокол, но за
периода 05.03.2014г. - 07.12.2015г., той е изкупил само
165 кг кафе „С.Д.Б.", вместо уговореното минимално количество за същия период
от 420 кг (21 месеца х 20 кг), което представлява значително неизпълнение на поетото с чл.4, т.9 задължение на ползвателя, за изкупуване на
минимални месечни количества от този
вид кафе.
Твърди, че поради това „Б." АД е упражнило правото си, предвидено в чл.8,т.З от договора, като
е прекратило договора едностранно и без предизвестие, с нотариална покана, връчена на „И." ЕООД на 24.02.2016г.
Излага, че съгласно чл.9 от договора, в случай на прекратяването му по причина,
за която отговаря ползвателя, включително посочените в т.З и т.4 на чл.8 хипотези, той дължи
неустойка за неизпълнение в определяем размер - стойността на цялото неизкупено
минимално количество стоки по чл.4, т.9, изчислено за целия
срок на договора.
Смята, че дължимата неустойка по чл.9 от договора
е в размер на: 1 200 кг (договорено количество за целия
срок на договора)
- 165 кг (изкупено количество) = 1 035 кг (неизкупено количество) х 33,84 лева (цена за
един кг кафе
„С.Д.Б.", съгласно ценовата
листа по Приложение № 1 към договора) = 35 024,40 лева (тридесет и пет хиляди двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки), като неустойката е дължима в 7-дневен срок от прекратяване
на договора, т.е. до 02.03.2016г.
Твърди, също така, че съгласно
чл.14 от договора, ползвателят е получил от „Б." АД сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща
авансово плащане на възнаграждението, уговорено между страните за извършване
на възложената с чл.13 рекламна дейност. Сумата е била платена
на 13.03.2014 г. в брой, за което първият ответник е издал на „Б." АД фактура №
129/13.03.2014г. с фискален бон.
В същият
текст на договора страните са уговорили, че
при предсрочното му едностранно прекратяване от „Б." АД, по причина за
която отговаря ползвателят, той дължи връщане на
полученото възнаграждение, като неустойка за неизпълнение, поради което счита, че неустойката
е дължима в 7-дневен срок от прекратяване на договора, т.е.
до 02.03.2016г.
Отговорността на втория ответник – ФЛ извежда от чл.15 на договора, където изрично е предвидена солидарна отговорност за физическото лице Д.Г.Н., за всички поети
от ползвателя задължения към „Б." АД, включително за заплащане на дължимите
неустойки и обезщетения, ако има такива.
Тъй като дължимите неустойки не са били
платени от никой от ответниците,
въпреки отправената до тях нотариална покана с искане за това моли
са бъдат осъдени „И."
ЕООД, ЕИК ********и Д.Г.Н., ЕГН **********, солидарно
да заплатят на „Б." АД следните суми:
35 024,40 лева (тридесет и пет хиляди двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение
по чл.9 от процесния договор, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано
от предявяването на исковата молба
до окончателното й изплащане.
12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляващи
неустойка за неизпълнение по чл.14 от процесния договор,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът ЮЛ
оспорва иска.
Твърди, че е изпълнил задълженията
си да закупува
определените количества кафе, а евентуано счита, че неизпълнението
не води до
възникване на право за развалянето
му, тъй като
съгласно чл.3 от Дог. при неизкупуване
на минималното количества определено за целия срок
на договора – 5г., той продължава срока изкупуването.
Твърди, че ищецът не
се явява изправен кредитор, в чиито патримониум е взъникнало потестатилното право да развали
договора, тъй кат: Не е изпълнил задължението
си да извърши
обучение на служителите на ответника;Сумата от
12 000лв. не е била преведена по банков
път, а в брой;
Не
е била осъществена реклама от ответника
на национално и местно ниво, посредством
използване на всички канали на
местните медии.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се
спори относно наличието на сключен
между тях на 05.03.2014г. договор
с нотариална заверка на подписите per. №
2063/05.03.2014г. на И.З., нотариус peг. № 283 на НК, с район на действие
PC - Велико Търново, по силата на
който срещу предоставените му за безвъзмездно ползване движими вещи по чл.1, ползвателят
се съгласил да ги ползва
при договорените в
чл.4 условия. Едно от тези условия
е предвиденото в чл.4, т.9 на
договора, задължение на ползвателя да изкупува ежемесечно от „Б." АД следните минимални количества стоки: кафе „С.Д.Б." - по 20 (двадесет) кг месечно,
а общо за целия срок на
договора 1 200 (хиляда
и двеста) кг. Наличието на това правоотношение се установява и
от представения по делото екземпляр от договора.
Не
се спори относно това, че вещите по чл.1 са били предадени на ползвателя на
05.03.2014г. с изричен предавателно-
приемателен протокол, приложен по делото.
Не се
спори, че за периода
05.03.2014г. - 07.12.2015г. ответникът е изкупил 165 кг кафе „С.Д.Б.".
Не
се спори, че с нотариална покана,
връчена на „И." ЕООД на 24.02.2016г. ищецът, позовавайки се на
неизпълнение на месечното задължение за
закупуване на кафе, е заявил, че предсрочно прекратява договора от 05.03.2014
г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Между
страните е налице валидно облигационно правоотношение, чието съдържание се определя
от посочените по-горе насрещни права и задължения.Следва да се сподели
становището на ответника, че те го
определят като такъв за Франчайз - съвкупност от
права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до
търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени
срещу възнаграждение, за да се
използват за продажба на стоки
и/или за предоставяне на услуги(§1, т.10 от ЗКПО).
Ищецът е изпълнил задължението си
да предостави движимите вещи предмет на договора. Следователно в тежест на ползвателя са се породили задълженията по чл.1
– 17 от Дог., включително да закупува кафе в предвидените срокове и количества.
Ответникът не е доказал
изпълнение над признатите от ищеца сделки за 165 кг. кафе „С.Д.Б." за периода
05.03.2014г. - 07.12.2015г., вместо уговореното минимално количество за същия период
от 420 кг (21 месеца х 20 кг).
Неизпълнението е близо 2,5 пъти и
следователно е съществено.
С нотариалната покана,
позовавайки се на това неизпълнение, ищецът е заявил, че прекратява договора.
Съдът е длъжен да дири
действителната воля страната. При заявената форма на неизпълнение, послужила на
кредитора като основание за внесе правна промяна в договора – да го прекрати,
следва да се направи извода, че се касае за разваляне поради неизпълнение.
Нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД
изисква даване на длъжника на подходящ
срок за изпълнение
с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален.
Кредиторът не е дал такъв срок,
като не е твърдял наличието на предпоставки по ал.2. Следователно изявлението
не е породило правна промяна, тъй като упражняването на правото за разваляне
изисква наличието на тази предпоставка. Това мотивира съда да приеме исковата
молба за валидно волеизявление за разваляне на договора .
Неоснователно е възражението на
ответника, че не е налице неизпълнение, тъй като количеството 1200кг. е било
договорено за целия срок на договора, от което следвало че задължението не е месечно и е можело да се реализира във всеки по-късен
момент. Чл.4, т.9 от Дог. ясно определя срочността на задължението –
ежемесечно(от първо до трето число на съответния календарен месец), еднократно
или на части. Посоченото общо количество 1 200кг. представлява сумарното изчисление на задължението за целия срок на
договора.
Съобразно чл.3 правната връзка е
със срок от 5 г., в случай че до изтичането на срока ползувателят не е изкупил
минималното количество по чл.4, т.9 , определено за целия срок на договора, той
продължава действието си до изкупуването му. Ответникът извежда от това правило
възможност да изпълнява извън месечния срок.
Нормата следва да се тълкува
съвместно с чл.4, т.9 и чл.8 от Дог. Съдът намира, че задължението е месечно,
като неизпълнението поражда потестативно право за
разваляне на договора при наличие на условията по чл.87 ЗЗД. Доколкото
упражняването на тази възможност е правомощие на изправния кредитор, той може да не внесе правна промяна, а посочения
факт ще породи промяна на срока на действие на правната връзка. Дали кредиторът
ще се възползва от тази възможност, запазвайки облигацията или ще прекрати
договора, са оставени на неговата преценка.
Неоснователно е възражението на
ответника за неизпълнение от страна на ищеца на съществени задължения по
договора, поставящо го в положение на неизправен длъжник, който не може да
упражни право на разваляне.
Ответникът твърди, че не е
изпълнено задължението за извършване на обучение, маркетингова и рекламна
кампания.
Съдът намира възражението за
неоснователно. Договорът не съдържа такива задължения.
Страните са постигнали съгласие –
чл.9, че при прекратяване на договора по
причина, за която ползвателя отговаря, вкл. т.3 и т.4 от чл.8, той дължи
неустойка за изпълнение на цялото неизкупено минимално количество стоки по
чл.4, т.9, изчислено за целия срок на договора.
Тъй като
посоченото условие е налице – договорът е развален поради неизпълнение, следва
да се приеме, че неустойката се дължи в уговорения размер.
Ответникът
не оспорва, че ищеца е изпълнил задължението си по чл.14 – заплатил е
12 000лв. за реклама. В случай на разваляне на договора сумата подлежи на
връщане като неустойка. Следователно искът се явява основателен в пълния
предявен размер.
В чл.15 на договора изрично е предвидена солидарна
отговорност за физическото лице Д.Г.Н., за всички поети от ползвателя задължения
към „Б." АД, включително за заплащане на дължимите неустойки и обезщетения.
Следователно искането за солидарно осъждане е основателно.
В тежест на
ответниците следва да се възложат направените от
ищеца разноски - 1881лв. ДТ, платими по 1/2 от всеки от ответниците, тъй като
лисва законово основание за солидарност на разноските. По делото липсват
доказателства за платени 2 000лв. адв. хонорар,
посочени в списъка на разноските, което мотивира съда да не присъжда такъв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "ИДА - ****"ЕООД, ЕИК:****, гр.В.Т.,
бул."Б." №33, вх.Д,
и Д.Г.Н., ЕГН: **********,*** солидарно да заплатят
на "Б."АД,
ЕИК:********, чрез адв.А.С.,***,
на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД, по договор с нотариална заверка на подписите peг.
№ 2063/05.03.2014г. на И.З., нотариус
peг. № 283 на НК следните суми:
35 024,40 лева (тридесет и пет хиляди двадесет и четири лева и четиридесет
стотинки), представляващи неустойка за неизпълнение
по чл.9, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
04.04.2016г. до окончателното
й изплащане.
12 000 (дванадесет
хиляди) лева, представляващи неустойка за неизпълнение по чл.14 от процесния
договор, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1881 лв. – разноски, дължима по 1/2 от
всеки от ответниците.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок срок от
връчването му.
СЪДИЯ: