Р Е Ш Е Н И Е
№3451/27.7.2020г.
Гр.Варна,27.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на
двадесет и шести юни през през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА сложи за разглеждане гр. дело № 2239 по описа за 2020 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството по делото е
образувано по предявена искова молба от ищцата Ф.Н.С., ЕГН **********, с
адрес *** ,настоящ адрес/същия/, със съдебен адрес този на процесуалният
представител на ищцата – адвокат Р.С. от ВАК против ответното дружество „Е.
П. П.” АД ЕИК *,със седалище и адрес
на управление *** .
Предявеният иск е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК като оправеното със сезиращата съда молба искане до съда е: Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между
страните - ищцата Ф.Н.С., ЕГН ********** от една страна и от друга страна ответното дружество, че ищцата не дължи на ответното дружество
” Е. П. П.„ АД сумата от 543.38
лв.за доставена, но неотчетена ел. енергия за предходен период по фактура №**********/04.02.2020г. представляваща
цена на коригираното със Справка за корекция № 4948425/22.01.2020г. количество
електрическа енергия за периода от 03.04.2018г.
до 28.09.2018г. за обект на потребление на ел.енергия находящ
се в гр.Варна, с абонатен №*и клиентски №*.Обективирано
е искане и за присъждане на сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски .
Видно от протокола от
проведеното открито съдебно заседание,след изясняване на фактическата страна на
спора и надлежно искане и без противопоставяне на ответното дружество, на
основание чл.214 ГПК настоящият съдебен състав е допуснал изменяване
на предявения
от ищцата против ответното
дружество иск, като същият
се счита предявен за сумата от 503,94 лв., вместо първоначално
посочения размер от 543,38 лв.С
нарочно Определение в същото съдебно заседание е било прекратено частично
производството по гр.дело №2239/2020г. за разликата от 503,94 лв. до първоначално заявения размер 543,38 лв., на основание
чл.232 ГПК, поради оттегляне
на иска.
Ищцата основава искова си
молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства :
Твърди се от ищцата,че по
информация от енергийните дружества „Е.П. „ АД и „Е. С.„ АД на 03.10.2018 г.на
адреса на потребление на ел.енергия била проведена проверка на СТИ, обслужващо
обекта на потребление.Ясно е посочено,че ищцата имала статута на потребител на
ел.енергия, като ползвала ел.енергията на посочения по-горе адрес с клиентски и
абонатен номер.Ищцата заявява в исковата си молба, че е абсолютно невъзможно да
има за плащане сума в размер на 543,38 лева, извън тази която е платила
текущо.В подробно изготвената до РС Варна искова молба ищцата е посочила,че
исковата сума и е начислен за периода от 4.4.2018 г.до 3.10.2018 г.по фактура
от 3.10.2018 г.,след проверка на СТИ.Резултатите от проверката на СТИ твърди
ищцата, че според ответника били описани в Протокол от проверка на СТИ от
3.10.2018 г.С предявения иск ищцата оспорва изцяло дължимостта
на исковата сума, за която сума е издадена от ответника фактурата на стойност
543,38 лв.Оспорена е изцяло дължимостта на това
задължение, като счита, че не следва да плаща същото по следните съображения
:1.Ищцата оспорва КП по форма и съдържание ,т.к. лично тя или неин упълномощен
представител не били присъствали,нямало и представител на полицията.Оспорва да
са липсвали врата и щит на таблото/таблото в което е монтирано СТИ/.2.Наведени
са твърдения за наличие направен интерес от водене на иска поради заплахата при
неплащане на сумата да бъде преустановено електроподаването
към обекта на потребление.3.Твърди се,че ищцата не е манипулирала СТИ,не е ползвала
ел.енергията начислена й за исковия период .4.Наведени са твърдения че вероятно
КП от проверка е съставен без участието на свидетели,още по-малко тези посочени
в протокола а и дистанционни манипулацииможело да
бъдат направени от служителите на „Е. С.” АД.5.На следващо място ищцата
заявява,че липсвала Справка с начина и основанието на изчисление на корекцията
а от друга страна чл.48 ПИКЕЕ давал право на ответника да коригира сметки при
условия цитирани от ищцата.В тази връзка според ищцата в случая не били налице
предвидените в чл.48 ПИКЕЕ предпоставки .6.Извън изложеното по-горе ищцата
твърди, че е налице незаконосъобразно протичане на цялата корекционна
процедура .В тази връзка ищцата заявява,че съгласно Заповед № А/412/16.08.2004
г. на Председателя на Агенция за метрология и технически надзор било определено
на осн.чл.43,ал.3 от Закона за измерванията да се
извършват последващи проверки на СТИ от „Е. С.” АД / „Е.
П. М.” АД като собственик на ел.съоръженията / в частност на СТИ / било длъжно
да заявява техническата изправност на СТИ и да ги заявява за проверки, каквито
данни по делото нямало а и веднъж овластен да
извършва тази дейност доставчикът на ел.енергия бил длъжен да повява грижата на
добрия търговец.На последно място, ищцата се спира на действието на
нормативните актове и съдебна практика за да изведе извод за недължимост на исковата сума.По изложените съображения
ищцата желае ВРС да уважи предявения иск и да й присъди сторените по делото
разноски, като не е обективирала доказателствени
искания.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния
му представител –адв.Н. Бот
ВАК .На първо място ответното дружество изразява
становище подопустимосттана предявения иск,
като се спира на фактическите твърдения на ищцата : Ответното дружество сочи,че
на 17.02.2010г. е била депозирана искова молба за сумата от 543,38 лева,изискуема
от ответното дружество по фактура №**********/04.02.2020г. представляваща цена
на коригираното със Справка за корекция №4948425/22.01.2020г. количество електрическа
енергия за периода от 03.04.2018г. до 28.09.2018г. за адреса на
потребление на ел.енергия *с абонатен №*и клиентски №*.
С
кредитно известие № ********** от 04.02.2020г.
„Е. П. П.„ АД,заявява, че е била сторнирана
сумата от 39.44лв. дължима по
горепосочената фактура за подпериода от 29.09.2018г.
до 28.09.2018г. за електромер с фабричен номер 1127011803826991.Т.е.към
датата на депозиране на исковата молба /17.02.2020г./
изискуемата сума по фактура №**********/04.02.2020г. от ответното
дружество била 503.94лв.С
оглед горепосоченото, моли ответното дружество ВРС да прекрати производството
по гр.д. 2239/2020г. по описа на ВРС за сумата над 503.94 лева, а именно 39.44
лева, с оглед липсата на правен интерес от ищцата.Становището на
ответното дружество по основателността на предявения иск е следното:Предявеният
иск ответникът намира за изцяло неоснователен.Налице
било правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет
на установителния иск, депозиран от ищеца, а именно
вземането на „Е. П. П.” АД към ищеца за потребена електрическа енергия на
стойност 503.94лв., конкретизирано по размер с фактура
№**********/04.02.2020г. Процесната сума
представлявала цената на коригираното със Справка за корекция
№4948425/22.01.2020г. количество електрическа енергия за периода от
03.04.2018г. до 28.09.2018г. и се дължал от ищеца на основание чл.79, ал. 1
от ЗЗД във вр. с чл. 48 от ПИКЕЕ.Съображенията за това изброени от ответника са следните: I.
Разпоредбите на Общите условия имали обвързваща сила между страните.Праводателят на ищците и ответника се
намирали в продажбено провоотношение относно
продажбата на електрическа енергия, като правата и задълженията им се уреждали
от Закона за енергетиката. Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание
чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Е. С.” АД и Общите условия на ДПЕЕ на „Е. П. П.” АД.Общите
условия на „Е. С.” АД и „Е. П. П.” АД били годен източник на облигационни
задължения между абоната и двете енергийни предприятия на основание чл. 20а,
ал. 1 от ЗЗД.Обвързващото им действие, равнозначно на
силата на закона, било последица от следните юридически факти:1/.Общите
условия били съставени, а след това и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр.
с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката
(Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия са действащи към датата на
извършване на проверката на средството за търговско измерване и били издадени
на основание чл. 98а от ЗЕ.2/.Същите
били публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.3 от ЗЕ в един централен и
в един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество.3/.Липсвало
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ
и чл. 93, ал.3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат
от изразено несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при
оператора на електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други
специални условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.4/.Приетите
и одобрени по съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на
основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е необходимо изричното му писмено
съгласие.; II. Корекционната
процедура имала своето законово основание. Правото
на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената
електрическа енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа ,твърди ответното дружество,че е
уредено в ПИКЕЕ (обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г.),
приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл. 21,
ал.1, т. 9 от ЗЕ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ.Към датата
на извършване на процесната проверка в обекта на
ищеца съществувала законова възможност, която регламентирала правото на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на начисленото количество
електрическа енергия. Сумата по коригиращата сметка, сочи ответното дружество,
че се дължала за реално потребена от потребителя електроенергия. По своята правна природа
разпоредбите на ПИКЕЕ създавали правна фикция, че коригираното количество
електроенергия е реално потребено за срока на корекцията.Когато при проверка се установяля
грешка в измерването извън допустимата, при неправилно и неточно измерване или
неизмерване, и не било известно кога се е появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, определена
в договорите с операторите на преносната мрежа или чрез процедурата, установена
в ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа.При констатиране, че СТИ не измервало или измервало с грешка
извън допустимата, за оператора на мрежата било уредено потестативноправо
в подзаконов акт, което давало възможност с едностранно волеизявление да
определи размера на консумираната електрическа енергия за предходните 90
/деветдесет дни/по одобрената от ДКЕВР методика, като това право било
уредено в чл. 48 от ПИКЕЕ във връзка счл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ.Съгласно тази регламентация на отношенията, ответното
дружество нямало задължение, когато извършва корекцията, да издирва
действителния период на неотчитане от СТИ, а имало право да извърши корекция за
предходните 90 дни от деня на констатираното неотчитане, ако не намери данни за
точния период на неизмерването.Неправомерното
въздействие върху схемата на измерване не е необходимо да е пряк резултат от
поведение на самия потребител.Фактическият
състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция
в сметката на ищеца, не включвало като елемент наличие на виновно действие или
бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно
измерване на потребеното количество електрическа
енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали
действията, довели до неизмерването, били извършени от ищеца или от друго лице.
Извършената процедура не представлявала и няма характер на санкция към
потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на
доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, несъмнено/за
ответника/, единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на
реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за
заплащане на стойността й.Потестативното право да се
извърши корекция на сметките, както и договорната отговорност при неизмерване
от средството за търговско измерване подчертава ответника,че са уредени в ОУ на
ДПЕЕЕМ, а така също и в подзаконов нормативен акт, както и в самия Закон за
енергетиката, поради което за ответното дружество е налице правна норма, която
по този начин регламентира отношенията между страните. С помощта на нормативно
установената корекционна процедура се коригирала
фактическата неравнопоставеност, която е налице, след като ползваната електрическа
енергия от потребителя не е отчетена напълно или частично и съответно не е
заплатена от него. Разпоредбите на ПИКЕЕ, които регламентирали корекцията били
приети от държавен орган - ДКЕВР, чиято основна функция е да регулира
продажбените отношения и то в защита на потребителите, които се явяват по -
слабата страна в правоотношението по продажба на електрическа енергия, както и
да гарантира равното положение на всички потребители.Корекционните
клаузи целели да създадат предвидимост в отношенията
между страните по договора, когато настъпят факти от типа на липса на средство
за търговско измерване и да ликвидират неблагоприятните последици от тях. В
съответствие с чл.26, ал.1 и чл.29 от ОУ на ДПЕЕ /2007/, чл. 27 и чл. 28 от ОУ
на ДПЕЕ /2014 г./ и вр. с чл. 30, ал.1 от ОУ на
ДПЕЕЕМ /2007 г./, чл. 25, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2014 г./ и чл.120, ал. 1 от
ЗЕ, на правото на потребителя да получи доставка на електрическа енергия за да
я ползва като я закупува по утвърдени регулирани цени и цялото потребено количество
да се измерва от сертифицирано средство за търговско измерване, кореспондирало
правото на оператора на електроразпределителната мрежа да получи цената за
доставената електрическа енергия. Неизмерването на част от реално пренесената и
потребена електрическа енергия водело до неравновесие в правата и задълженията
на страните, защото възниквала нееквивалентност на престациите.I; II. Налице твърди ответното дружество,че е основание
за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електрическа
енергия:1.Извършена била едностранна
корекция по смисъла на ПИКЕЕ като бил спазен реда по констатиране на неточното
отчитане на електрическа енергия. Всички предпоставки за възникване на правото
на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени
като бил осъществен правопораждащият фактически
състав: Страните по делото били страни и по облигационно правоотношение по
договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи
на „Е. С.” АД.Ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект,
находящ се в *, с абонатен №*и клиентски №*.На 28.09.2018г.била извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Е. С.” АД,в присъствието на двама свидетели, които не
били служители на електроразпределителното дружество.Дружеството
нямало вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да
известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си
на собственик, тъй като подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.„Е. С.” АД било дружество с основен предмет
на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез
която извършвало пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена
територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г.,
издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла
на § 1, т. 346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско
измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно ПИКЕЕ имало право да
извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата
за търговско измерване. Съгласно ПИКЕЕ и чл. 34, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, на
средствата за търговско измерване се извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следяло за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка било и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Е. С.” АД изпълнявало договорните си задължения добросъвестно,
съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.За извършената проверка бил съставен
Констативен протокол №11271529/28.09.2018. Установено било,че СТИ било с
повреден броителен механизъм. СТИ с фабричен
№1127011703778115 било демонтирано, поставено в индивидуална опаковка,
пломбирано с пломба №3683,подменено с ново.Констативният протокол за техническа
проверка отразявал действителното фактическо положение, съставен съответствие
със законовите разпоредби. Извършената проверка на измервателната система на
обекта, на нейната цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа
стойност, а съставеният протокол с обективираните в
него констатации, бил годно основание за изготвяне на становище за начисляване
на електрическа енергия на начислените суми за потребена електрическа
енергия.Безспорно,за ответното дружество, в имота била консумирана електрическа
енергия, която не била заплатена а ако абонатът потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължал
заплащането му по силата на договорната връзка.На 22.01.2020г., „Е. С.” АД
съставило Справка за корекция номер 4948425 за периода от 03.04.2018г.
до 28.09.2018г.като били начислени 2066 кВТч.
за дневна електроенергия и 301 кВТч. за нощна
електроенергия.Поради невъзможността неотчетената част от потребената енергия да бъдела точно измерена,била приложена
корекционна процедура за фикционно
изчисление на доставеното количество енергия за предходните на датата на
проверката 90 дни.Използвана била правилната, одобрена от ДКЕВР методика при
извършените математически изчисления по чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ПИКЕЕ.На
04.02.2020г. „Е.П." АД издало фактура №**********, с която била определена
цената на електрическата енергия за периода 04.04.2018г. до 03.10.2018г., а
именно 543.38лв.С кредитно известие №********** от 04.02.2020г.била
сторнирана сумата от 39.44лв. дължима
по горепосочената фактура за подпериода от
29.09.2018г. до 28.09.2018г. за електромер с фабричен номер
1127011803826991.Така дължимата сума от абоната по процесната
фактура №********** била 503.94лв. към датата на депозиране на исковата молба.Процесното количество електроенергия било начислено на
абоната съгласно „Инструкция за действие при установено повреда в работата на броителния механизъм на средството за търговско измерване”.
Извършената проверка била заведена в регистрите на ответното дружество под код
34 от същата -липса на отчет на демонтиран електромер. В тази връзка за процесния период били
начислени количества електрическа енергия до размера на разчетените показания
на СТИ с фабричен номер 1127011703778115. Служебно начислената електроенергия
по горепосочената фактура била в размер на 2066 кВТч.
за дневна тарифа и 301 кВТч. за нощна тарифа.С
писма от „Е. С.”АД и от „Е. П.” АД били приложени констативния протокол от
техническата проверка и фактурата и ищецът бил уведомен за извършената корекция
на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното
неизмерване.IV. Принципът за изготвяне на сметката въз
основа на реално енергийно потребление бил приложим само при нормално развитие
на отношенията.Ищецът не отричал
ползването на електрическа енергия през процесния период, нито навеждал правни
и фактически доводи за консумация в обекта, различна от обичайната. Корекционната процедура по своята правна същност не била относима и практически съизмерима с продажбата на движима
вещ за да носело ответното дружество доказателствена
тежест за установяването на точното количество реално доставена, консумирана и
неотчетена от потребителя електрическа енергия. Собствеността върху
електрическата енергия/ като родово определена движима вещ/ сочи ответника,че
се прехвърля след индивидуализацията й чрез измерване от средството за
търговско измерване и преминаването й през точката на присъединяване на абоната
към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част
от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта електрическа
енергия не можело да бъде измерена, то потребителят усвоил чужда вещ без правно
основание, увреждал имотния интерес на ответното дружество и дължал заплащането
на цената на вещта. Засегнато било правото на ответното дружество, установено в
чл.26, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ /2007 г./, чл.27 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./ вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото
пренесено до обекта на ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено
равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия била
предвидена корекционната процедура. Процесното вземане ,твърди ответното дружество,че се
дължи от ищеца на основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 48, ал.1, т.2,
б. Б) от ПИКЕЕ.Предвид гореизложеното искането на ответника е ВРС да
постанови решение с
което да бъде прекратено производството по делото за сумата над
503.94лв., а именно 39.44 лева, както и да бъде отхвърлен предявения от ищцата
Ф.Н.С. иск за останалата част като неоснователен и недоказан,
ведно с присъждане на разноските сторени по делото от ответника-В отговора на искова молба
ответникът е направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата, представлявана от адв.Р.С. ***
желае съдът да уважи иска ведно с присъждане на сторените по делото съдебно
–деловодни разноски.
В същото съдебно заседание ответното дружество,представлявано от адв. Л.желае ВРС да отхвърли иска и като неоснователен и като недоказан
по съображенията изложени в отговора на искова молба ,както и да бъдат
присъдени съдебно деловодни разноски в полза на ответното дружество.Процесуалните
представители и на двете страни по спора са представили списъци по чл. 80 ГПК,
с оглед присъждане на сторените разноски,като при частичното прекратяване на
производството съдът е уведомил страните,че по въпроса за отговорността за
разноски ще се произнесе изцяло с крайния си съдебен акт.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства а именно : представените
с отговора
на исковата молба заверени копия на следните писмени
доказателства: (констативен
протокол
№11271529/28.09.2018г.; справка
за корекция №4948425/22.01.2020г.; фактура №**********/04.02.2020г.; кредитно известие №**********/04.02.2020г.; уведомително писмо от „Е.
С.“ АД изх.№4948425/01.10.2018г.; уведомително писмо от „Е.П.“ АД изх.№4948425/05.02.2020г.; извлечение за фактури
и плащания за клиентски
№*/26.02.2020г.; справка за потреблението на клиентски №*/26.02.2020г.;
инструкция за действие при установена повреда в работата на
броителния механизъм на средството за търговско измерване
)се установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова, че ищцата има
качеството потребител на ел.енергия, която енергия е потребявана на адрес в
гр.Варна – (адреса вписан в исковата молба с посочения
абонатен и клиентски номера).
Фактът, че ищцата и ответното дружество се намират в
договорна връзка с предмет доставка на ел.енергия не е и спорен .С доклада по делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните,че е налице твърдяната и от ищцата
Ф.С. и от ответника
„Е. П. П.„ АД договорна облигационна връзка с предмет доставка и продажба
на ел.енергия, че на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена
проверка на СТИ без участието на абоната,
както и че на абоната и ищец по делото Ф.С.
е издадена
фактура с която ответното
дружество претендира заплащане
на ел.енергия, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
от ГПК.Обявено
е още с доклада по делото, че на съда са служебно известни текстовете на одобрените и публикувани ОУ за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД
и ОУ за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е. С.“ АД, на основание чл. 155oт ГПК.
След
изясняване на фактическата страна по
спора е обявено още на страните,че не е спорно, че с кредитно известие № ********** от 04.02.2020г. първоначално искова сума от
543,38 лв. по фактура №********** от 04.02.2020 г. е била сторнирана, в резултат на което се получава исковата сума от 503,94 лв., на
основание чл.146, ал.1 т. 4, т.5 ГПК .
При така изложеното по-горе се налага
извода, че спорът между страните е дали
ищцата Ф.С. дължи на ответника исковата сума за която ответникът е издал
спрямо ищеца първичен счетоводен документ –данъчна фактура а след това и
кредитно известие.
За да бъде даден отговор на този
въпрос а и за цялостното изясняване на фактическата страна по спора по делото е
допусната,изготвена и приобщена по надлежния ред съдебна -електротехническа експертиза .
От заключението на вещото лице инж.Н.В.
по допуснатата СЕТЕ / л. 59 -62/ се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства : На
28.09.2018 г.е била извършена проверка на средството за търговско измерване
/СТИ /- електромер с фабричен номер 1127 0117 0377 8115 тип AMS B1B с ток 5/60
А ,монофазен,статичен произведен 2017 г.
Проверката няма спор, че е била
проведена на адреса на потребление на ел.енергия, като резултатите са били обективирани
в Констативен протокол № 11271529 на „Е. С.” АД.Видно от КП на „Е. С.” АД /л.24,25/проверката
е била извършена без участието на абоната или на упълномощен от него представител, но с участието на
двама свидетели / лица вписани с две имена само в края на КП,които така,както
са изписани за съда са нечетливи /.В КП служителите
на електроразпределителното дружество са вписали ,че електромерът е повреден броителен
механизъм и подменен с нов.
Установява се от заключението
на вещото лице, по същество ,че служителите на Е. С. АД са преценили ,че СТИ е с повреден броителен механизъм
поради което е било подменено с
ново а демонтирания СТИ бил предаден за експертиза в БИМ . От своя страна служителите на БИМ не
са установили вмешателство в схемата на свързване или в самия електромер,
поради което и вещото лице инж.В.
заключава,че определено се касае
за техническа повреда на самия електромер. В следствие на тази
техническа повреда , заключава в.л., че консумираната ел.енергия не се е
отчитала от електромера – не се е измервала
и съответно и не се е заплащала. Видно от стр.3-та от СЕТЕ , т.3 – в.л. В.
извежда извода, че цялата преминала ел.енергия от захранващия кабел към абоната не се е отчитала поради горната повреда
.Служебно начислените количества ел.енергия
отразени в процесната фактура № ********** за
първи период 4.4.2018 г. до 28.9.2018 г. според вещото лице
са получени на база на реално отчетена ел.енергия за аналогичен
предходен период,като показанията са били редуцирани за процесния период.Втория период във същата
фактура от 29.9.2018 г. до 3.10.2018 г.
с показания 151 кВТч
по дневна тарифа и 39 кВТч по нощна,според в.л. са от реално отчетена
ел.енергия , но вече с ново монтиран електромер с фабричен номер 1127 0218 0382
6991 . В цитираната фактура сочи в.л. , че са отразени количествата ел.енергия
и по двата периода , като общата стойност е 543,38 лв. Вещото лице е
установило, че са били начислени общо
2 557 кВТч ел.енергия за двата подпериода и от 4.4. до 3.10.2018 г.,като при действащите
към момента цени на ел.енергия утвърдени от държавния регулатор сега КЕВР /
преди ДКЕВР /,пресмята вещото лице,че се получава сума от 543,38 лева с ДДС при цени на ел.енергия
0,21250 лв. за 1 кВТч средно за периода .В тази връзка и заключението на вещото лице
е че математическите изчисления по корекционната процедура са математически верни в
съответствие с утвърдената методология. В т.5 от заключението на
в.л.инж.В. вещото лице се спира на вписаното в протокола на „Е.
С. „ АД - с какво сечение са комутационните проводници в таблото – 10 мм2 , на тоководното жило .От Наредба №3 за устройството на
електропроводните линии допустимия продължителен
ток на горния проводник ,пресмята вещото лице ,2 че е от 80 А като се позовава
на Таблица 1 страница 17 от Наредбата .
При тези обективни данни вещото
лице е направило и вписало изчисленията си като са получени следните стойности
при ток 80 ампера х 8 часа х 182
дни - 25 625 кВТч
и при ток 63 ампера 20 180 кВТЧ , отчитайки че
на абоната са начислени 2 557 кВТч . При тези
данни вещото лице е достигнало до заключението ,че количеството ел.енергия по фактура 0290 2137 97 от 4.2.2020 г. може
реално да бъде доставено до абоната, с оглед пропускателната способност на комутационните проводници
в таблото 10 мм2 и тази на присъединителното съоръжение –автоматичен
предпазител.
От разпита на вещото лице Н.В., проведен в открито съдебно заседание,
обаче се доизясняват и други основни моменти а именно : Вещото лице обяснява
пред съда, че става въпрос за техническа повреда на електромера и самият той не е бил представен в
Института по метрология, за да се каже точно каква е повредата. Тъй като не било известно каква е повредата,вещото
лице твърди, че може да бъде заключено, че е възможно и „пет
минути преди проверката” електромерът да е бил повреден, може и „месеци прези проверката „ ..След горното изявление вещото лице се
е коригирало ,че не може да бъде преди месеци т.к.всеки месец електромерът имал
отчет а ако бил повреден по-рано инкасатора би забелязал това. Една повреда,сочи още вещото лице в разпита си, че
може да се потвърди само от БИМ
-единственият
независим орган, който може
да проведе експертиза по
отношение на годността на уреда.На
последно място , на поставен от адв.Л.въпрос :„Възможно ли е да бъде извършена манипулация на електромера за период, в който не
проверява инкасаторът, да
не работи броителният механизъм и в следващия момент
пак да работи, когато идват през месеца
на проверка? „ вещото лице отговоря „ Не е известна причината
за повредата. Чисто хипотетично
е възможно.”
Извън допуснатата СЕТЕ останалите писмени доказателства не са пряко релеванти към спора, т.к. касая уведомяването на абоната за
проведената проверка ,коригирането на сметката за потребление и данни за потребелението и плащане на ел.енергия .
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
е процесуално допустим, тъй като с него ищцата Ф.С. от цели да установи със СПН несъществуването в
полза на ответното дружество – „ Е. П. П.„ АД на претендираното
от последното вземане.Видно е от материалите по делото, че с исковата молба
заведена на 17.2.2020 г. във ВРС ищцата е отправила искането да бъде установено
в отношенията й с ответника че не дължи сумата от 543,38 лв.Видно от фактурата
от 4.2.200 г. /л.27/ за периода от 4.4.
до 3.10.2018 г. на ищцата е била начислена от „Е. П. П.„АД сумата от точно
543,38 лева. Установява се от л. 29 – ти от делото а и е прието за безспорно че
на дата 4.2.2020 г. е било издадено кредитно известие от ответното дружество
към данъчната фактура с което е сторнирана сумата от
39,44 лв. за подпериода от 4.09.2018 г. до 3.10.2018
г.При тези данни и ищцата е изменила иска си,т.к. не е било известно че след
издаване на данъчната фактура от страна на ответника е било издадено
КИ.Предявеният по делото и изменен отрицателен установителен
иск съдът намира за допустим, основателен и доказан,като по същество на спора
съдът излага следните мотиви :
При предявеният
отрицателния установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК съдът е възложил в тежест на ответното дружество „Е. П. П. „- АД – доставчик на ел.енергия - при условията на пълно
и главно доказване да
установи твърденията и възраженията
си, залегнали в отговора на искова
молба за да бъде изведен
извод за дължимостта на сумата.Ответникът е
следвала да установи основанието,
на което претендира заплащане на исковата сума, респективно че за исковия период
от време на ищеца е била доставена ел.енергия в количеството остойносттено в процесната фактура . В тежест на ответника е било и да установи и докаже, че
СТИ обслужващо адреса на потребление на ел.енергия е било изправно и метрологично годно към датата на проверката
на СТИ, че на адреса на потребление на ел.енергия е
била извършена проверка по надлежния
ред за точността на измерване на ел.енергия от
процесното СТИ и че от оправомощен орган както и че в резултат на данните от проверката е била
начислена на ищеца правомерно и на годно правно основание исковата сума.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищцата е потребител на
ел.енергия за битови нужди, като потребяваната на
адреса в * ел.енергия е отчитана по партида водена при ответника с кл.номер * и абонатен номер *. Изяснено е по делото въз основа на
писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът
кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка
извършена на дата 28.09.2018 г. /видно от л. 24,25 от делото /.Не е спорно по
делото, че на посочената дата 28.09.2018
г. служители на трето неучастващо в спора лице –„Е. С.” АД / „Е. С.” АД
–дружество с предходно наименование „Е. П. М.” АД / са извършили проверката на
обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че в СТИ с фабричен
номер 1127011703778115 е с поовреден броителен механизъм.На база на този КП от страна на Е. С.
АД на 22.1.2020 г.е било съставено становище /справка / с което на абоната и ищца
по делото са начислени служебно киловатчаси
ел.енергия.На база справката / видимо издадена
на 22.1.2020 г. при проверка
на електромера от 28.09.2018 г./от
страна на ответника са били издадени на 04.02.2020
г.данъчна фактура за сумата от 543,38
лв./ л.27/ а след това и КИ за сумата от 39,44 лв./ л.29/.
При така установеното и
изяснено по делото, според настоящият състав единствено и само може да бъде
прието, че вероятно е имало повреда на броителния
механизъм на СТИ обслужващо обекта на потребление на ел.енергия довело до незаплащане
на потребена, но неотчетена ел.енергия.Въпреки това обаче, от съвкупния анализ
на събраните в хода на настоящото производство доказателства се налага извод,
че ответникът по делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на ищцата и то за релевирания период.Установяването
на това обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ,
в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по делото
представената фактура, кредитно известие
, заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва Ф.С. с констатациите на служителите на „Е. С. ”
АД .На следващо място видно и от материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода, че исковата сума е била
определена съгласно действалите към
датата на проверката ПИКЕЕ./ л.30 –ти уведомително писмо на Е. С. АД от
2018 г./В тази връзка съдът не може да не съобрази факта,че приетите ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за
което са образувани и приключили две отделни административни дела.С Решение
№ 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ
чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в "Държавен вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение №
1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина Христова и членове Таня Куцарова, Светлана
Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено по административно
дело № 2385/2016 г. е било обезсилено Решение № 12897 от 01.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за
С Решение № 12897/ 1500/06.02.2017 г. петчленният
състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. е отменил Решение
№ 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. №
9462 по описа за
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ следва да се даде
отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.47, т.5
ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на
исковата сума от ищцата? Този отговор следва бъде даден в конкретното производство въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка
на действащата към дата на проверката
-28.09.2018 г. материална база и не на последно място в съответствие и с
постановените актове на ВАС а и на
практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК .
При
сравняване на датата на която е била проведена проверката на СТИ и влизане в
сила на Решението на петчленния състав
на ВАС се налага единствения извод,че
позоваването на ответника на отменена преди датата на проверката разпоредба на
чл. 47, т.5 ПИКЕЕ е неоснователно.Това е така, т.к.считано от 06.02.2017 г.нормата на
която се е позовал ответника е отменена
.Отделно от горното дори и да се приеме,че за дължимостта
на исковата сума така както е посочена по фактура и или при съобразяване на
издаването на кредитно известие следва да бъде съобразено установеното по
делото,че от единствения за страната ни оторизиран орган – БИМ не е правена
метрологична експертиза на процесния електромер,което от правна страна разколебава доказателствената сила на КП.Независимо от изложеното по-горе прави впечатление и факта,че при
проверка на СТИ от 2018 г. към
ищцата са били издадени едва на 4.2.2020
г. данъчна фактура а след това и Кредитно известие като по този начин ответникът е претендирал
първо сумата от 543,38 лева а след това е сторнирал
сумата от 39,44 лв.Математически верните
изчисления на служебно определените допълнително начислени на ищцата киловатчаси ел.енергия не обосновават извода,че ищцата
дължи на ответника исковата сума .Това е така и не само защото че въобще не е
доказан началния момент от който електромерът е бил повреден ,не е доказано
категорично че са касае именно за повреда в броителния
механизъм на СТИ. И не на последно място дори и да се приеме ,че към 2018 г.
СТИ е бил с повреден броителен механизъм, то тази
повреда не следва да влече след себе си санкция за ищцата поради факта,че СТИ е
собственост на трето на спора лице „Е. С.“ АД – дружество което следва да следи
за изправността на СТИ .
Ето защо при липсата и на
твърдения дори от страна на ответника че вина за евентуалната неизправност на
СТИ има точно ищцата потребител на ел.енергия, отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ преди
датата на проверката, за настоящия състав искът на ищцата е напълно основателен
и доказан, т.к .ответното дружество не е провело пълно и главно доказване по
делото по начин от който да е ясно защо се претендира сумата от 543,39 лв., сторнира същата със 39,44 лв. и за кой точно период с
начало и край при изясненото по делото обстоятелство че количеството ел.енергия
е определено на база предходно потребление на ел.енергия по цени на
ел.енергията за технологични разходи.
В заключение следва да
бъде посочено още, че действащите към момента нови ПИКЕЕ са публикувани на
интернет страницата на ответника,но не касаят настоящия спор.По същия начин
неотносими са към спора са предходните ОУ на двете енергийни дружества
действали преди приемане на ПИКЕЕ ,за които няма спор, че не дават право на
ответника да коригира едностранно сметката на абонатите поради недействителност
на отделни клаузи, на които в идентични случаи се е позовавало ответното
дружество .В този смисъл е налице трайна практика по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, съдът намира,
че искът на ищцата е и основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в
полза на ищеца реално сторените разноски по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 63 –ти списък по чл. 80 ГПК Ищцата е посочила че претендира заплащане на адвокатски хонорар в размер
на 300,00 лева за което е приложен и договор за правна защита още към
исковата молба , като и сумата от 57 лева за платена държавна такса .Двата
разхода са напълно доказани и по основание и размер видно от л.2 и л. 8
–ми поделото,като в сумата 57,00 лв.е включена държавната такса от 50,00 лв.,5,00
лв.за 1 бр. СУ и преводна такса от 2,00 лева а договорът за правна защита има
характера на разписка и доказва плащане в брой
на сумата от 300 лв. адвокатски хонорар –минималния към датата на
договора . Приемайки иска за основателен и доказан съдът присъжда на ищцата
общо сумата от 357 лева съдебно деловодни разноски на осн.чл.
78, ал.1 ГПК.Съдът не присъжда разноски в полза на ответника които ако се пресметнат ще следва да бъдат
съобразени с материален интерес точно 39,44 лв.Мотивите на настоящия състав да
не присъди разноски в полза на ответника
съгласно чл. 78,ал. 4 ГПК са следните : в случая ищцата е предявила иска
си против ответника за сумата така както е била вписана във фактурата която й е
издадена.Едва с отговора на искова молба е било приложено кредитно известие с
което ответникът е сторнирал сумата от 39,44 лв.
Фактът на сторниране на сумата от 39,44 лв. видимо не
е бил известен на ищцата,завела исковата си молба на 17.2.2020 г. .В подкрепа
на този извод е предприетото от ищцата действие по реда на чл.214 ГПК и чл.232 ГПК ,което не налага възлагане на разноски в тежест на ищцата за предприети от
ответника действия свързани с коригиране на размера на така или иначе служебно
едностранно проведена корекционна процедура .При тези
мотиви съдът счита,че в тежест на ищцата не следва да се възлагат съдебно-деловодни
разноски за прекратената част на производството по делото.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните -
ищцата Ф.Н.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., че ищцата Ф.Н.С., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на ответното
дружество ” Е. П. П.„ АД сумата от 503,94 лв. (петстотин и три лева и деветдесет и четири
стотинки) за
доставена, но неотчетена ел. енергия за предходен период по фактура №**********/04.02.2020г (.Фактура, издадена за
сумата от 543.38 лв
., коригирана с кредитно известие №**********/04.2.2020 г. с което е сторнирана сумата от 39,44 лв. ) представляваща
цена на коригираното със Справка за корекция № 4948425/22.01.2020г. количество
електрическа енергия за периода от 03.04.2018г.
до 28.09.2018г. за обект на потребление на ел.енергия находящ
се в гр.Варна, с абонатен №*и клиентски №*, на основание чл.124, ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. П. П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Н.С., ЕГН **********,
с адрес *** СУМАТА от общо 357,00 лева (триста петдесет и седем лева )- сторените от ищцата съдебно
- деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :