Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е   №.....

                                                гр.К., ...........2019 год.

 

                                      В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

              К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря.....................Х.К.……….…………...................................като разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №159 по описа за 2018 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

             Предявен е частичен иск с правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./.   

             Ищецът твърди, че на 16.01.2014 г. като продавач сключил с „Е. М.“ ООД-като купувач писмен договор за покупка на стоки №*** /2014 г. Договорът бил рамкова регулация: с него се регламентирали правата и З.ълженията на страните по изпълнение на отделни продажби /доставки/ на продукти /хранителни стоки/, произвеждани от ищеца, които той се задължавал да продава /доставя/, а купувача да купува по предварително направени заявки, при преференциални условия и по цени, посочени в ценова листа на ищеца. Съгласно т.2.1 рамковият договор влязъл в сила от датата на подписването му - 16.01.2014 г., със срок на действие една година. Съгласно т.4.2 от договора ищецът се съгласил да предостави на купувача стоков кредит, под формата на стоки от търговската си листа, на максимална стойност от ***  лв. Сумата по стоковия кредит ставала дължима при изтичане на едногодишния срок на рамковия договор. Според т.4.3 от рамковия договор, при надвишаване на максималната стойност на стоковият кредит имал право да спре доставките на стоките. В деня на сключване на договор № ***  - на 16.01.2014 г., между него и купувача бил подписан и Анекс към договор №*** /2014 г. В текста на Анекса били допуснати явни фактически грешки, изразяващи се в погрешно записване на годината на сключване на договора: вместо договор за покупка на стоки №*** /2014 г. - в т.1, в т.5.3 и в последния абзац на Анекса, договор №***  е от 2013 г., а в т.5.1 и в т.5.2 от Анекса договор №***  е от 2012 г. Посочените грешки в годината на сключване на договора били несъмнени, защото както през 2013 г., така и през 2012 г. двете страните не са сключвали договори, вкл. под №*** , за покупка на стоки. Нито през 2013 г., нито през 2012 г. между страните са възникнали и съществували някакви договорни търговски отношения. С анекса към договора било потвърдено предоставянето на стоков кредит на стойност до ***  лева за зареждане на обектите на купувача. Съгласно анекса купувачът се З.ължил да му предостави застрахователна полица за застраховка „Финансови загуби" до размера на стоковия кредит от ***  лева, издадена в полза на ищеца от ЗАД „О." АД за период от една година. Всички разходи по застраховката били за сметка на купувача. Според анекса, всички дължими суми за доставки над стоковия кредит от ***  лв. се заплащал от купувача авансово по банков път. Съгласно анекса, размерът на стоковия кредит подлежи на договаряне всяко тримесечие на база средномесечните продажби. В анекса страните потвърдили приетото в т.4.2 и т.7.2 от договора, че неплатеният стоков кредит на Купувача към Продавача, произтичащ от договор №*** , ставал дължим и изискуем след изтичане на договора. Предвид приетите договорености между него и купувача, със Застрахователна полица №*** бил сключен застрахователен договор за покриване на риска от финансови загуби, поради неплащането от страна на купувача на оп­ределения с Договор № *** /2014 г.  стоков кредит в размер до ***  лева. В текста на Застрахователната полица, също била допусната явна фактическа грешка, изразяваща се в грешно записване на годината на сключване на договор №*** /2014 г. между Продавача „Т.“ ЕООД и Ку­пувача „Е. М.“ ООД: вместо договор за покупка на стоки №*** /2014 г., в полицата бил посочен договор №*** / 2013 г. - с грешно записана година на сключване на договора 2013 г. Застрахователният договор със З. „ОЗК – З.“ АД бил сключен при следните условия: - Страни по застрахователния договор: Застраховател: З. „О.“ АД, Застраховащ: „Е. М.“ ООД, Застрахован: „Т.“ ЕООД, Ползващо лице: „Т.“ ЕООД. - Срок на застраховката: 12 месеца, Начало: 16.01.2014 г., Край: 15.01.2015 г.; - Застрахователно покритие: „Обща недостатъчност на доход“ съгласно чл.1,т.8 от Общи условия (ОУ) по застраховка „Разни финансови загуби“ на З. „ОЗК – З.“ АД и Приложение №1, раздел II, т.16, пре­дложение 2 от КЗ /отм./. Повод за предявяване на претенции: Неизпълнение на договорни З.ължения от страна на „Е. М.“ ООД /купувач/ към „Т." ЕООД /продавач/ относно заплащане на суми, съгласно договор за продажба на стоки с №*** /2014 г. - Лимита на отговорност: ***  лева за всяка претенция; ***  лева за всички претенции през срока на застраховката. - Застрахователна премия:***лева; Данък 2 % върху ЗП: ***лева. - Общо дължима сума :  ***лева. - Специални договорености : Обща недостатъчност на доход по смисъла на Застрахователната по­лица и ОУ към нея е неизпълнение на договорни З.ължения от страна на „Е. М.“ ООД /купувач/ към „Т.“  ЕООД /прода­вач/ относно заплащане на суми по Договор за продажба на стоки с № *** /2014 г.; Застраховащият заплаща дължимата обща застрахователна премия в сроковете и размера, уговорени в Застрахователната полица, и замества Застрахования в З.ължението му по чл.26 от ОУ.; Срок за предявяване на претенция към ЗАД „О.“ АД: до 15 дни след изтичане на периода за плащане от страна на „Е. М.“ ООД, съгласно Договор за продажба с №*** /2014 г.; Застрахователната полица влиза в сила след заплащане на цялата заст­рахователна премия по нея от***  лева. Сочи, че застраховащият „Е. М.“ ООД заплатил цялата дължима застрахователната премия от***  лева на ЗАД „О.“ АД и сключеният застрахователен договор влязъл в сила. Доставките на хранителни стоки, съгласно сключения рамков договор, започнали още в деня на сключването му - на 16.01.2014 г. и продължили до 03.02.2014 г.. За времето от 16.01.2014г. до 03.02.2014г. включително, ищецът продал и доставил на купувача хранителни стоки (месни изделия) на обща стойност *** лева с ДДС. Изпълнените доставки на хранителни стоки били отразени в приложената счетоводна справка от 08.01.2015 г. и включвала: - Доставка по фактура № ***06914 от 16.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС, -Доставка по фактура № ***06915 от 16.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС, - Доставка по фактура № ***06919 от 16.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС, - Доставка по фактура № ***06922 от 17.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС,  -Доставка по фактура № ***06981 от 27.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС, - Доставка по фактура № ***07008 от 30.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС, - Доставка по фактура № ***07026 от 03.02.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС. С извършени в периода от 21.01.2014 г. до 10.04.2014 г. преводи по банкова сметка на Т.-ЕООД при „Общинска банка“ АД,  купувачът му заплатил общо сумата от *** лева, с която погасил всички свои задължения по доставките от 16.01.2014 г. и част от З.ължението си по доставката от 17.01.2014 г. След извършените плащания по т.6 определеният с рамковия Договор за продажба на стоки №*** /2014 г. стоков кредит от ***  лева в полза на купувача, възлязъл на сумата *** лева, формирана от част от стойността на изпълнената доставка от 17.01.2014 г. и от цялата стойност на изпълнените доставки от 27.01.2014 г., от 30.01.2014 г. и от 03.02.2014 г., както следва: Доставка по фактура № ***06922 от 17.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС - дължима стойност *** лева (по тази фактура е извършено частично плащане на сумата *** лева). Доставка по фактура № ***06981 от 27.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС - дължима стойност *** лева. Доставка по фактура № ***07008 от 30.01.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС - дължима стойност *** лева. Доставка по фактура № ***07026 от 03.02.2014 г. на обща стойност *** лева с ДДС - дължима стойност ***  лева. Общата стойност на дължимите от купувача „Е. М.“ ООД цени на доставените стоки по описаните 4 броя фактури е в размер на *** лева и формирала предоставения от продавача на купувача стоков кредит, който бил уговорен между страните с Договор №***  от 16.01.2014 г. Последната изпълнена доставка на стоки по рамковия Договор №***  от 16.01.2014 г. бил на 03.02.2014 г.. След тази доставка - на 18-тия ден от сключване на рамковия договор, купувачът спрял подаването на нови заявки за следващи доставки и на практика преустановил търговски отношения с него като продавач. Тъй като след 03.02.2014 г. - през месеците февруари, март, април и май 2014 г. – купувачът ЕМ-ООД не заявил доставки на стоки, а съгласно анекса към рамковия договор, размерът на стоковия кредит подлежи на договаряне всяко тримесечие на база средно-месечни продажби, с писмо изх.№12/12.05.2014г., получено от  ЕМ-ООД на 14.05.2014г., поискал спешна среща с купувача за предоговаряне размера на стоковия кредит. От страна на купувача ЕМ-ООД не последвала никаква реакция на отправеното писмено искане. Липсата от купувача „Е. М.“ ООД на заявки за нови доставки на стоки и състоянието на пасивни търговски отношения между страните, продължила до края на 2014 г. - през месеци юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2014 г. С писмо изх.№28/15.12.2014 г., получено от ЕМ-ООД на 17.12.2014 г., заявил, че не желае продължаване на действието на рамков Договор №***  от 16.01.2014 г. и че прекратява търговските взаимоотношения с „Е. М.“ ООД след изтичане на едногодишния срок на договора. В писмото поканил купувача ЕМ-ООД да преведе дължимата сума по стоковия кредит след изтичане на договора по посочена банкова сметка. В началото на м.януари 2015 г. установил, че купувачът „Е. М.“ ООД е станал неплатежоспособен по смисъла на чл.71 от ЗЗД, поради невъзможност да обслужва и посреща свои изискуеми задълже­ния към кредитори, че много обекти - магазини от търговската му верига били затворени и дружеството свило рязко дейността си, че ликвидното му имущество намаляло драстично и съотношението между активите и пасивите на „Е. М.“ ООД било с отрицателна стойност. Предвид наличните обстоятелства, с писмо изх.№2/09.01.2015 г., полу­чено от ЕМ-ООД на 12.01.2015 г. като кредитор-продавач на основание чл.71 от ЗЗД обявил паричното З.ължение на длъжника-купувач „Е. М.“ ООД, представляващо дължимата сума по предоставения стоков кредит в общ размер на *** лева, за предсрочно изискуемо, като поискал З.ължението да бъде изпълнено от длъжника преди определения срок за плащане (15.01.2015 г.). С писмото поканил „Е. М.“ ООД да заплати незабавно дължимата сума по стоковия кредит от *** лева, като посочило и своя банкова сметка, по която да бъде извършено плащането. Копие от писмото с изх.№2/09.01.2015 г. и приложението към него било предоставено от  „Т.“ ЕООД на З. „О.“ АД на 09.01.2015 г. и прието от застрахователя с вх.№ 85/09.01.2015 г.. Длъжникът-купувач „Е. М.“ ООД не изпълнил своето предсрочно изискуемо парично З.ължение към „Т.“ ЕООД по предоставения стоков кредит от *** лева, с което настъпило предвиденото в Застрахователна полица №***  застрахователно събитие по покрития риск „Обща недостатъчност на доход“, изразяващо се в претърпяна имуществена вреда - намаляване на имуществото на застрахования кредитор „Т.“ ЕООД, поради неизпълнение на договорно З.ължение от „Е. М.“ ООД към „Т.“ ЕООД относно заплащането на дължима сума по стоков кредит, предоставен съгласно Договор за продажба на стоки с №*** /2014 г., в размер *** лева, което задължение било обявено от кредитора „Т.“ ЕООД съобразно чл.71 от ЗЗД за незабавно предсрочно изискуемо на 09.01.2015 г.. Поради настъпилия фактически състав на възникване на застрахователното събитие, с писмено искане изх.№7/16.01.2015 г., прието от ЗАД „О.“ АД с вх.№ 91/16.01.2015 г. предявил към застрахователя – ответник, претенция за заплащане на застрахо­вателно обезщетение от *** лева, съставляващо стойността на претърпяната вреда - размерът, с който е намалено имуществото му като застрахован кредитор поради неизпълненото ликвидно и изискуемо парично задължение на длъжника „Е. М.“ ООД към кредитора за плащане на дължимата сума по предоставен стоков кредит по рамковия Договор № *** /2014 г. в същия размер. Със същото искане поканил ответника З. „О.“ АД, да му заплати сумата на застрахователното обезщетение от *** лева в срок до 15 дни по изрично посочената банкова сметка. С писмо изх.№ЦУ 99-7532/22.01.2015 г. ответникът го уведомил, че във връзка с искането по т.12 при заст­рахователя била образувана ликвидационна преписка с № *** от 22.01.2015 г., като поискал да представи допълнителни документи, което твърди, че е изпълнил с с писмо, получено от застрахователя с вх.№26/27.01.2015 г., с което били изпратени поисканите от ответника документа. В средата на м.март 2015 г. получил от З. „О.“ АД писмо с изх.№ЦУ 17-37/13.03.2015 г., в което ответникът признавал и констатирал, че е налице виновно поведение от страна на „Засраховащия“ (Е. М.-ООД), изразяващо се в забавяне на плащане на дължими суми по Договор за продажба на стоки с №*** /2014 г., но поради неизпълнение от страна на „Т.“ ЕООД на З.ължения по застрахователния договор и неполагане на необходимите грижи и действия за предотвратяване настъпването на застрахователното събитие, ЗАД „ОЗК – З.“ АД изрично отказал да изплати обезщетение за претърпените вреди от конкретното събитие. Мотивите за отказа на ответника били, че „Т.“ ЕООД не е изпълнил задълженията си по застрахователния договор, противоречали на подробно изложените по-горе налични факта и обстоятелства в отношенията на продавача-кредитор, както с длъжника-купувач „Е. М.“ ООД, така и със застрахователя ЗАД „ОЗК – З.“ АД. Показателен за необоснованата аргументация на отказа бил и факта, че в своето писмо изх.№ЦУ 17-37/13.03.2015 г. ответникът е посочил неверен /грешен/ номер на застрахователната полица. Поради отказа на ответника да заплати застрахователно обезщетение и поради неплащането от купувача-длъжник на дължимата сума по сто­ковия кредит по описаните фактури в общ размер *** лева,  като кредитор предприел следните съдебни действия: На 11.05.2015 г. по подадени от „Т.“ ЕООД две заявления по чл.410 от ГПК срещу „Е. М.“ ООД, СРС образувал две заповедни производства за дължимата обща сума *** лева, както следва: Заповедно производство по ч.гр.д.№25051/2015 г. на СРС, 66-ти състав, за дължимите от „Е. М.“ ООД суми по фактурите описани по-горе, възлизащи на сумата ***лева; Заповедно производство по ч.гр.д.№25062/2015 г. на СРС, 40-ти състав, за дължимите от „Е. М.“ ООД суми по фактурите описани по-горе, възлизащи на сумата ***лева. Поради подадени от длъжника „Е. М.“ ООД възражения срещу издадените Заповеди за изпълнение (ЗИ) по ч.гр.д.№ 25051/2015 г. и по ч.гр.д.№25062/2015 г. на СРС, през м.10.2015 г.  предявил пред СГС установителни искове по чл.422 и чл.415 ГПК за съществуване на вземанията в общ размер *** лева, присъдени с издадените ЗИ по ЧГД № 25051/2015 г. и ЧГД № 25062/2015 г. на СРС. По подадената искова молба било образувано ГД №60161/2015 г. на СРС, 40-ти състав. С постановеното Решение № 8939 от 17.06.2016 г. по ГД № 60161/2015 г. на СРС, 40-ти състав, установителните искове за същест­вуване на оспорените вземания в общ размер на *** лева били уважени, като на ищеца били присъдени съдебните разноски пред СРС по заповедните производства и исковото производство. Решението по гр.д.№60161/2015 г. на СРС влязло в сила през м.10.2016 г. По подадени молби до СРС, през м.10 и м.11.2016 г. съдът издал изпълнителни листове за вземанията на „Т.“ ЕООД от длъжника „Е. М.“ ООД, присъдени с влезлите в сила Заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№25051/2015 г. и ч.гр.д.№25062/2015 г. на СРС и с влязлото в сила Решение по гр.д.№ 60161/2015 г. на СРС. През м.Февруари 2017 г. - при справка в Търговския регистър, с цел изготвяне на документи за образуване на изпълнително производство по реда на ГПК срещу длъжника „Е. М.“ ООД, установили следните обстоятелства: - С Решение №68 от 13.01.2017 г. по т.д.№1820/2016 г. на СГС, обявено в Търговския регистър на 18.01.2017 г., длъжникът „Е. М.“ ООД е обявен в неплатежоспобност с начална дата 31.12.2015 г., открито производство по несъстоятелност и назначен временен синдик. Поради липсата на достатъчно имущество за покриване разноските по несъстоятелността, на основание чл.632,  ал.5, вр. с ал.1 и чл.629 б, ал.2 от ТЗ, СГС указал на кредиторите на „Е. М.“ ООД да предплатят в 14-дневен срок по сметка на СГС сумата  *** лева - за начални разноски в производството по несъстоятелност. В мотивите на решението били описани констатираните в заключението на /приетата от СГС счетоводна експертиза факти и показатели относно имущественото и финансово състояние на „Е. М.“ ООД в края на 2014 г. и през 2015 г., които изцяло потвърждавали установените от кредитора „Т.“ ЕООД обстоятелства по за неплатежоспособността на длъжника „Е. М.“ ООД по смисъла на чл.71 от ЗЗД, въз основа на което ищецът  направил задължението на длъжника по стоковия кредит за незабавно предсрочно изискуемо на 09.01.2015 г.; - С Решение № 297 от 10.02.2017 г. по т.д.№ 1820/2016 г. на СГС, обявено в Търговския регистър на 10.02.2017 г., поради невнасяне от кредиторите по сметка на СГС сумата  *** лева за начални разноски по несъстоятелността в указания срок, СГС обявил длъжника „Е. М.“ ООД в несъстоятелност, постановил прекратяване дейността на длъжника и на основание чл.632, ал.2 ТЗ е спрял производство по делото за несъстоятелност. При действието на сключения застрахователен договор настъпило предвиденото в Застрахователна полица № ***  застрахователно събитие по покрития риск „Обща недостатъчност на доход", изразяващо се в претърпяна имуществена вреда - намаляване на имуще­ството на кредитора „Т.“ ЕООД, поради неизпълнение на договорно задължение от длъжника „Е. М.“ ООД към „Т." ЕООД, за заплащане на дължима парична сума по стоков кредит, предоставен съг­ласно Договор с № *** /2014 г., в размер на *** лева, което задължение било обявено от кредитора на основание чл.71 от ЗЗД за незабавно предсрочно изискуемо на 09.01.2015 г.. Сочи, че Застрахователят-ответник ЗАД „ОЗК – З.“ АД, дължи на ищеца-застрахован кредитор „Т." ЕООД застрахователно обезщете­ние от *** лева, съставляващо стойността на претърпяната вреда - размерът, с който било намалено имуществото на застрахования кредитор „Т." ЕООД, поради неизпълненото изискуемо парично задължение на длъжника „Е. М.“ ООД към кредитора за заплащане на дъл­жимата сума по предоставения стоков кредит по Договор №*** /2014 г. в същия размер. Обективираният в писмо с изх.№ ЦУ 17-37/13.03.2015 г. отказ на ЗАД „О." АД да изплати на „Т.“ ЕООД застрахователно обезщетение за претърпените финансови загуби от настъпилото застрахователно събитие в размер на *** лева счита за неоснователен. Съгласно чл.238, ал.З от КЗ (отм.) ответникът ЗАД „О." АД бил длъжен да му изплати застрахователното обезщетение от *** лв. в 15-дневен срок от датата, на която са му били представени поисканите доказателства за установяване на застрахо­вателното събитие и на размера на плащането, като след изтичането на срока ЗАД „О.“ АД му дължал върху неплатената сума обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Поради отказа на ЗАД „О.“ АД за доброволно плащане на дължимото застрахователно обезщетение на 29.09.2017 г. подало искова молба пред РС-К., с която предявило срещу ответника ЗАД „О." АД пряк иск за присъждане на сумата  *** лева - част от цялото застрахова­телно обезщетение от *** лева, ведно със законна лихва за забава върху сумата  *** лева от завеждане на делото до окончателно изплащане на сумата, както и иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия размер на дължимото застрахо­вателно обезщетение от *** лева за периода от 15 март 2015 г. до завеждане на делото на 29 септември 2017 г. По подадената искова молба било образувано гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К.. По искане на ответника ЗАД „О.“АД, длъжникът „Е. М.“ ООД (в несъстоятелност) бил конституиран по гр.дело №2809/ 2017 г. на КРС като трето лице помагач на страната на ответника. На 21.12.2017 г. било проведено първото открито с.з. по гр.дело №2809/2017 г. на КРС, в което съдът назначил съдебно-счетоводна експертиза. Поради отказа на ЗАД „О.“ АД за доброволно плащане на дължимото застрахователно обезщетение, предявява искова претенция за присъждане на сумата  ***лева - съставляваща останалата част от цялото застрахователно обезщетение (*** лева), която не била предмет на частичния иск от  *** лева - предявен по висящото гр.дело №2809/2017 г. на КРС, ведно със законна лихва за забава върху сумата  ***лева от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата, както и искова претенция за присъждане на обезщете­ние за забава в размер на законната лихва върху сумата  ***лева за периода от 29.09.2017 г. до завеждане на делото. Предвид изложените фактически обстоятелства и правни твърдения предявява обективно и кумулативно съединени осъдителни парични частичен иск с правно основание чл.193, ал.1 и чл.208, ал.1 от КЗ (отм.), с който моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК –З.“ АД, за заплати на „Т.“ ЕООД сумата  ***лева, представляваща горницата над предявения частичен иск по гр.дело №2809/2017г. на КРС от  *** лева до пълния размер на застрахователното обезщете­ние от *** лева, дължимо по застрахователен договор, сключен със застрахователна полица №*** поради настъпило заст­рахователно събитие по покрит риск „Обща недостатъчност на доход“, изразяващо се в претърпяна имуществена вреда - намаляване на имуществото на „Т.“ ЕООД, вследствие на неизпълнение на паричното задължение от купувача „Е. М.“ ООД за заплащане на стоков кредит от *** лева по Договор за покупка на стоки №***  от 16. 01.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата  ***лева, считано от предявяване на иска до окончателното й издължаване. Моли съда на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да осъди ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД да заплати на ищеца „Т.“ ЕООД сумата  ***лева, представляваща законна лихва за забава на сумата по първия иск от  ***лева, считано от 29.09.2017 г. до предя­вяване на иска. Претендира съдебните разноски.

               В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер, като счита същите за неоснователни. Заявява, че е налице процесуалната пречка съгласно разпоредбата на чл.126 ГПК за допустимост на иска, доколкото между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело било висящо и моли съда да прекрати производството по делото. Прави възражение за изтекла погасителна давност като се позовава на чл. 197 от  КЗ (отм.) съгласно, който „Правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното събитие...“. Представена от страна на ищеца застрахователна полица с № ***, с начало от 16.01.2014 и край на 15.01.2015 г. и доколкото исковата молба била предявена на 02.02.2018 г., счита, че отговорността на ЗАД „ОЗК –З.“ АД в качеството му на застраховател по застраховка „Разни финансови загуби“  не следвало да бъде ангажирана поради изтекла тригодишна погасителна давност. Оспорва активната материално-правна легитимация на ищцовото дружество да предяви настоящия иск, който бил неоснователен и прекомерно завишен по размер. Счита, че не е налице настъпило застрахователно събитие настъпило в срока на покритие на застрахователната полица. Твърди, че претенцията на ищеца е настъпила извън срока на действие на застрахователната полица. Заявява, че застрахователният договор е недействителен на основание чл.195, ал.1 от КЗ (отм.), поради липса на застрахователен интерес. Ищецът основавал своята претенция на Договор за покупка на стоки №*** /2014 г. от 16.01.2014 г.(Договора), сключен между него и „Е. М.“ ООД. Съгласно чл.8.2. от Договора, с влизане в сила на последния, се прекратявали действия на всички сключени между страните предходни договори, анекси и други споразумения с предмет, еднакъв с предмета на този договор, както и всички предходни устни уговорки между страните ставали недействителни. Процесната застрахователна полица с № ***, била сключена във връзка с договор за продажба на стоки №*** /2013 г., следователно договорът, за който била сключена полицата бил прекратен по взаимно съгласие между страните. Несъстоятелни се явявали твърденията, че ищецът не е страна по договор за продажба на стоки №*** /2013 г. и за наличието на явни фактически грешки както в Анекса, така и в застрахователната полица, въпреки, че по отношение на тези обстоятелства по делото били ангажирани съответните писмени документи- застрахователна полица, която също била подписана от представителя на ищцовото дружество, който с подписа си потвърдил обстоятелство, че е налице такъв Договор от 2013 г.. Съгласно  разпоредбите на КЗ(отм.) и съдебната практика (Решение №174/25.02.2010 г. по гр.д.№2796/2009 г. на САС, 7-ми състав; Решение от 24.02.2009г. по гр.д.№3710/2008г. на СГС, Решение от 11.07.2007 г. по т.д.№ 24/2007г. на ВКС, ТК) застрахователният интерес бил условие за валидност на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Застрахователният интерес бил тясно свързан с риска, който застрахователят се ангажирал да носи по силата на застрахователния договор. Наличието на застрахователен интерес се преценявал към момента на неговото сключване. Застрахователен интерес трябвало да е налице обаче през цялото времетраене на договора. Ако престанел да съществува, договорът се прекратявал по право. Застрахователният интерес бил налице, когато съществува опасност настъпването на дадено застрахователно събитие, да увреди законно признати и защитени права и интереси на застрахования. За поправянето на такива вреди се сключвал застрахователният договор, по силата, на който, застрахователят поемал риска, ако настъпи предвиденото в договора събитие и от него произтекат предварително посочени вреди за застрахования, да му заплати уговореното обезщетение. В настоящия случай липсвал валиден застрахователен договор поради липса на застрахователен интерес към момента на неговото сключване. При условията на евентуалност, счита, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, на което се основава предявената претенция.. Съгласно чл.1.1. от Договора, всички специфични условия и последващи промени се оформяли в Анекс за тьрговски условия, Ценова листа и допълнителни споразумения, които ставали неразделна част от договора, след подписването им от двете страни. Съгласно чл.8.2. от Договора, с влизане в сила на последния, се прекратявали действия на всички сключени между страните предходни договори, анекси и други споразумения с предмет, еднакъв с предмета на този договор, както и всички предходни устни уговорки между страните ставали недействителни. От представения от ищеца Анекс за търговки условия от 16.01.2014 г. (Анекса), последният бил сключен във връзка и представлявал неразделна част от Договор №*** /2013 г., следователно не бил част от представения договор. Съгласно чл.8.2. от Договора с влизане в сила на последния, се прекратявали действия на всички сключени между страните предходни договори, анекси и други споразумения с предмет, еднакъв с предмета на този договор, както и всички предходни устни уговорки между страните ставали недействителни. С подписване на Договора, съгласно предвидените в последния уговорки между страните, било прекратено действието на Анекса, сключен във връзка с договор за доставка на стоки от 2013 г., а от процесната застрахователна полица с № ***, било видно, че същата е сключена именно във връзка с договор за продажба на стоки №*** /2013 г. В Договора не било предвидено сключването на застрахователна полица за обезпечаване на задълженията на „Е. М.“ ООД в случай на неизпълнение на същите. Заявява, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността му на застраховател по застраховка „Разни финансови загуби“ поради липса на покрит риск по относимите разпоредби на Договор за покупка на стоки за „Е. М.“ ООД от 16.01.2014 г., по аргумент от разпоредбите на чл.19 от Раздел IV, буква Б, във връзка с раздел IV, чл.18 т.2 от Общите условия на застраховка „Разни финансови загуби“, както и чл.18, ал.3. Застраховащият не изпадал за пръв път в забава при изпълнение на задължения по конкретния договор, но застрахователят не бил уведомяван за предходна забава. Поради тази причина не били взети своевременни мерки за ограничаване на вредите, нарушено било и правото на застрахователя да преизчисли застрахователната премия, поради което застрахователната премия не съответствала на поетия застрахователен риск. В тази връзка, твърди, че застрахователният договор е недействителен, като унищожаем, поради отпаднал застрахователен интерес, който бил основен елемент на застрахователното правоотношение. Оспорва, че е сключен валиден договор за покупка на стоки, който да е породил действие. Оспорва размера на претенцията, както и че е формирана в съответствие с покритите рискове по застраховката, съответно - че представлява дължимо плащане. Оспорва твърдението за валидна застрахователна полица по застраховка „Разни финансови загуби“ № ***. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, като твърди, че същата е неоснователна и недължима, поради неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, недоказани и евентуално завишени по размер. Претендира съдебни разноски.

           От събраните по делото доказателства и становището на страните, преценени в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:

           От представеното заверено копие на договор за покупка на стоки №*** /2016 г. /л.27/ е видно, че е сключен на 16.01.2014 г. между „Е. М.“ ООД като купувач и „Т.“ ЕООД  в качеството на продавач с предмет: покупко-продажба по предварително направена заявка и при преференциални условия продукти, произвеждани от продавача, при цени, посочени в ценова листа, неразделна част от договора и условия, уговорени в договора, като всички специфични условия по този договор и последващи промени се оформят в Анекс за търговски условия, ценова листа и допълнителни споразумения, които стават неразделна част от него след подписването им от двете страни, и срок- една година от подписването му и продължава автоматично, ако никоя страна не заяви писмено желание  за прекратяване- т.1.1, т.1.2 и т.2.1 на договора /л.12 на делото/. Съгласно т.4.2 на договора „ продавачът се съгласява да предостави на купувача стоков кредит, под формата на стоки от търговската си листа, на максимална стойност от ***  лв. Сумата по стоковия кредит е дължима при изтичане на едногодишния срок, уговорен  в договора като продавачът няма право да иска от купувача дължимата сума преди изтичането на едногодишния срок на договора.“. Според т.4.3 от договора, при надвишаване на максималната стойност на стоковият кредит продавачът има право да спре доставките на стоките. В раздел 7 на договора страните уговорили прекратяването на договора.  Съгласно заверено копие на Анекс за търговски условия /л.28/, сключен между „Е. М.“ ООД и „Т.“ ЕООД на 16.01.2014 г.,  в т.1 на който се сочи, че  урежда и конкретизира цени и отстъпки, маркетинг, реклама, срокове на доставка, поръчки, начин на плащане и др. и представлява неразделна част от договор №*** /2013 г., като в т.7.1 от анекса страните постигнали съгласие купувачът да предостави на продавача застрахователна полица за застраховка „Финансови загуби“ в размер на ***  лв., издадена в полза на продавача от одобрена от купувача застрахователна компания- ЗАД „О.“ АД за период от една година, а в т.7.2 договорили, че при просрочване от страна на купувача с три работни дни  на надвишения размер на договорения в т.7.1 размер стоков кредит, подавачът има право в 15 дневен срок да предяви в писмен вид претенция по издадената в негова полза  застрахователна сума-***  лв., в 15 дневен срок от предоставянето на последния изискуем документ по предявената претенция, застрахователят изплаща дължимото обезщетение на продавача до размера а поетата отговорност към датата на предявяване на претенцията, но не повече от застрахователната сума по договора, а съгласно т.7.4- всички разходи по застрахователната полица са за сметка на купувача и всичко дължимо над стоковия кредит се заплаща от купувача авансово по банков път. Съгласно анекса, размерът на стоковия кредит подлежи на договаряне всяко тримесечие на база средно-месечните продажби и стоковият кредит на Купувача към Продавача, произтичащ от договора за покупка  на стоки за  „Е. М.“ ООД е дължим след изтичане на договора. Процесния договор и  Анекс от 16.01.2014 г. са подписани от  продавача и купувача.

             От приетото като доказателство заверено копие на застрахователна полица №*** е видно, че ЗАД „О.“ АД, съгласно общите условия по застраховка  „Разни финансови загуби и срещу заплащане на договорената премия, приема да застрахова: Застраховащ: „Е. М.“ ООД, Застрахован: „Т.“ ЕООД, Ползващо лице: „Т." ЕООД, със срок на застраховката : 12 месеца, с  начало: 16.01.2014 г. и край: 15.01.2015 г.; със застрахователно покритие: Съгласно Общи условия чл.1, т.8 „Обща недостатъчност на доход“, лимити на отговорност: ***  лв. за всяка една претенция,  *** лв. за всички претенции през срока на застраховката. В представената застрахователната полица са посочени са специални договорености: Обща недостатъчност на доход по смисъла на Застрахователната по­лица и Общите условия към нея е неизпълнение на договорни задължения от страна на „Е. М.“ ООД /купувач/ към „Т.“ ЕООД /продавач/ относно заплащане на суми по договор за продажба на стоки №*** /2013 г.; Застраховащият заплаща дължимата обща застрахователна премия в сроковете и размера, уговорени в Застрахователната полица, и замества Застрахования в задължението му по чл.26 от ОУ; срок за предявяване на претенция към ЗАД „ОЗК-З." АД: до 15 дни след изтичане на периода за плащане от страна на „Е. М.“ ООД, съгласно договор за продажба №*** /2013 г.;  Застрахователната полица влиза в сила след заплащане на цялата заст­рахователна премия по нея.  В  застрахователната полица са посочени и срока, и начин на внасяне на застрахователната премия в размер на***  лв.  с ДДС, уведомяване на  при събитие, дата на издаване-  15.01.2014 г. По делото са приложени Общи условия  по застраховка „Разни финансови загуби“,  изм. от 22.11.2011 г.

            От заверено копие на квитанция към приходен касов ордер /л.32 / се установява, че „Е. М.“ ООД е платил  на „ОЗК-З.“ ООД сумата***  лв. по ЗП № ***.

           Представени са заверени копия на 4 бр. фактури: № ***06922/17.01.2014 г. за сумата *** лв. с ДДС, № *** /27.01.2014 г. за сумата  *** лв. с ДДС, № ***07008/31.01.2014 г. за сумата *** лв. с ДДС и  № ***07026/03.02.2014 г. за сумата *** лв. с ДДС, издадени от „Т. ЕООД с за доставени стоки, подробно описани по наименование, мярка, количество, ед.цена и стойност, подписани от  получател за „Е. М.“ ООД.

          С писмо изх.№12/12.05.2014 г. връчено с обратна разписка  на 14.05.2014 г. /л.42, л.43/ „Т.“ ЕООД  уведомява Ч. П. /пълномощник/ на „Е. М.“ ООД, че „съгласно сключения договор №*** /2014 г. и анекс за търговски  условия към него от 16.01.2014 г.“ поради  „незаявяване на стоки за изминалото тримесечие“ се налагало предоговаряне на стоковия кредит и моли да бъде определен ден и час за спешна среща с ръководството на фирмата.

            Представено е писмо изх.№28/15.12.2014 г., връчено  на 17.12.2014  на „Е. М.“ ООД , с което „Т.“ ЕООД уведомява, че не желае да продължи действието на сключения договор №*** /2014 г. и Анекса за търговски  условия към него от 16.01.2014 г. след изтичане на едногодишния срок и сочи банкова сметка, по която да бъдат преведени дължимите суми.

         От приетото заверено копие на заявление-покана изх.№2/09.01.2015 г., връчено на „Е. М.“ ООД на 12.01.2015 г. се е видно , че ищецът обявил за предсрочно изискуеми суми в общ размер *** лв.  по договора за продажба на стоки  №***  от 2014 г. и поканил купувача „Е. М.“ ООД да заплати  незабавно дължимата сума по посочена банкова сметка, заявил, че прекратява търговските взаимоотношения с „Е. М.“ ООД с изтичането на  едногодишния срок, а от представените заверени копия на заявление-покана  вх.№85/09.01.2015 г. в „ОЗК-З.“ АД РПЗ-К., Искане за заплащане на застрахователно обезщетение  вх.№91/16.01.2015 г., писмо изх.№ЦУ99-7532/ 22.01.2015 г. на „ОЗК-З.“ АД, справка за просрочени плащания и декларация входирани под №36/27.01.2015 г. на  „ОЗК-З.“ АД и  писмо изх.№0ЦУ17-37/13.03.2015 г. на  „ОЗК-З.“ АД се установява, че ищецът уведомил застрахователя за това, предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение  в размер на *** лв. като неизпълнено ликвидно и изискуемо договорно задължение по предоставен стоков кредит по договор №*** /2014 г. и представил документи на ответника, който отказал на 13.03.2015 г. да изплати застрахователно обезщетение за претърпени вреди по причина, че са нарушени специалните условия, по които е сключен застрахователния договор с №*** от 16.01.2014 г.

           Представени са 3 бр. изпълнителни листа, издадени в полза на „Т.“ ЕООД срещу „Е. М.“ ООД по ч.гр.д.№25051/2015 г. по описа на СРС за сумата ***лв., ведно със законната лихва за периода 11.05.2015 г. до изплащане на вземането и  ***лв. разноски, по ч.гр.д.№25062/2015 г. по описа на СРС за сумата ***лв., представляваща стойността на доставени стоки по фактури  № ***07008/31.01.2014 г. и  № ***07026/03.02.2014 г.,  ведно със законната лихва за периода 11.05.2015 г. до изплащане на вземането за периода 11.05.2015 г. до изплащане на вземането и по гр.д.№60161/2015 г. по описа на СРС за разноски.

          От заверено копие на решение №8939/17.06.2016 г. по гр.д.№60161/2015 г. по описа на СРС се установява, че с влязъл в сила съдебен акт е  признато за установено по искове с правна квалификация чл.415 вр. с чл.422 вр. с  чл.124, ал.1 от ГПК  вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327, ал.1 от  ТЗ, че „Е. М.“ ООД дължи на  „Т.“ ЕООД сумата от ***лв.представляваща  стойността на доставени стоки-хранителни продукти  съгласно фактура № ***06922/17.01.2014 г.  и фактура № ***/   27.01.2014 г.,ведно със законната лихва, за което е издадена заповед по чл.410  от ГПК по ч.гр.д.№25051/2015 г.  по описа на СРС и сумата от ***лв.представляваща  стойността на доставени стоки-хранителни продукти  съгласно фактура № ***07008/ 30.01.2014 г.  и фактура № ***07026/ 30.02.2014 г.,ведно със законната лихва, за което е издадена заповед по чл.410  от ГПК по ч.гр.д.№25062/2015 г.  по описа на СРС.

          С решение №68/13.01.2017 г., постановено по т.д.№1820/2016 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на „Е. М.“ ООД, с ЕИК: ***, определена е началната й дата-31.12.2015 г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Е. М.“ ООД. Видно от заверено копие на решение №297/10.02.2017 г. постановено по т.д.№1820/2016 г. на СГС, на основание чл.632, ал.1 вр. с ал.5 от ТЗ длъжникът „Е. М.“ ООД е обявен в несъстоятелност.

              Приложено е гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К., от което се установява, че решение №325/06.06.2018 г., постановено при участие на трето лице помагач „Е. М.“ ООД в несъстоятелност, потвърдено с влязло в сила решение №16/08.01.2019 г. на в.т.д.№1314/2018 г. по описа на ОС-С., ответникът „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *** е осъден да заплати на „Т.“ ЕООД, с ЕИК: *** , на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от  *** лв., предявена като частична претенция от сумата *** лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, поради настъпило застрахователно събитие по покрит риск „Обща недостатъчност на доход“, изразяващо се в претърпяна имуществена вреда - намаляване на имуществото на „Т.“ ЕООД, вследствие неизпълнение на паричното задължение от длъжника „Е. М.“ ООД за плащане на стоков кредит от *** лв. по договор за покупка на стоки №*** /16.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2017 г. до окончателното изплащане, както и  *** лв. лихва за забава за периода от 15.03.2015 г. до 29.09.2018 г.

            По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението с счетоводните книги на ищеца са водени редовно в периода 2013 г.-2014 г. През 2014 г. между ищеца и „Е. М.“ ООД са извършени доставки само въз основа на договор №*** , за които в периода 16.01.2014 г.-03.02.2014 г. са издадени 7 бр. фактури на обща стойност *** лв. Доставките са отразени в дневниците за продажби на „Т.“ ЕООД и в дневниците за покупки на „Е. М.“ ООД със стойностите, посочени във фактурите. Плащания, извършени от „Е. М.“ ООД по фактурите за доставки са в общ размер *** лв. По процесните  фактури на обща стойност *** лв. не са извършени плащания Не са налице изпълнени доставки и издадени фактури между „Т.“ ЕООД и „Е. М.“ ООД като купувач за предходната 2013 г., като размерът на неплатената част от стоковия кредит е  ***лв.

              От така събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

             Отношенията между страните са установени въз основа на сключена застраховка „Разни финансови загуби“ по застрахователна полица № ***/15.01.2014 г., по която ответникът „ОЗК-З.“ АД е застраховател, „Е. М.“ ООД е застраховащ, а ищецът „Т.“ ЕООД е застрахован и ползващо се лице.  Тъй като се касае за период на отговорност на застрахователя преди влизане в сила от 01.01.2016 г. на Кодекса за З.то, Обн., ДВ, бр.102/29.12.2015 г., то на основание §22 от ПЗР на КЗ приложимите норми са чл.208, ал.1, чл.206 и чл.184 от КЗ /отм./ и  чл.86 от ЗЗД.

           Основателността на иска за заплащане на застрахователно обезщетение предполага установяването на валидното сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие, настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, респ. дължимото обезщетение до размера на застрахователната сума – арг.чл.193, ал.2 от КЗ /отм./.

             Безспорно с влязлото в законна сила решение №16/08.01.2019 г. по в.т.д.№1314/2018 г. по описа на ОС-С., с което е потвърдено №325/06.06.2018 г., постановено по гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К. е уважен предявения от „Т.“ ЕООД срещу „ОЗК-З.“ АД частичен иск по чл.208, ал.1 от КВ /отм./ за сумата от   *** лв., представляваща частична претенция от общия размер *** лв., явяващ се неизплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, с покрит риск „Обща недостатъчност на доход“, за претърпяна имуществена вреда на „Т.“ ЕООД, вследствие неизпълнение на паричното задължение за заплащане на стоков кредит по сключен с „Е. М.“ ООД договор за покупка на стоки №***  от 16.01.2014 г.

           Настоящата  исковата претенция е за разликата от  ***лв.

           Съгласно т.2 и т.3 от  Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл.126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В мотивите на тълкувателното решение се приема, че при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Предвид това, съдът приема за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на настоящото производство, защото предмет на предходно развилия се между страните правен спорове е бил искова претенция за дължимото застрахователно обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, но заявен в частичен размер, като понастоящем се заявява остатъкът от правото в незаявения му предходно гр.д. №2809/2017 г. по описа на РС-К. размер.

           Предвид установеното по делото и Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира, че силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д.№2809/2017 г. по уважения иск за сумата  *** лв., предявен като частична претенция от сумата *** лв., се разпростира по отношение на възраженията на ответника, както относно основанието на вземането, така и на пълния му размер т.е. че между „ОЗК З.“ АД и „Т.“ ЕООД е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, със срок 12 месеца, с начало 16.01.2014 г. и край 15.01.2015 г., по която „Т.“ ЕООД /продавач/ е застрахован и ползващо се лице, с покрит риск „Обща недостатъчност на доход“ за неизпълнение на договорните задължения от страна на „Е. М.“ ООД /купувач/ за заплащане на суми по договора за продажба на стоки №*** /2014 г. от 16.01.2014 г., че ищецът -продавач като изправна страна по договора за продажба №***  от 16.01.2014 г. поканил купувача „Е. М.“ ООД да предоговорят стоковия кредит от ***  лв., който след извършени плащания е в размер *** лв., че неизпълнението от „Е. М.“ ООД на задълженията по договора е дало правото на продавача да обяви на основание чл.71 от ЗЗД дължимата по предоставения стоков кредит сума от *** лв. за предсрочно изискуема и за предсрочно прекратяване на договора за продажба №***  от 2014 г. и да поиска от купувача плащане по посочена банкова сметка, за което и ответникът-застраховател е писмено уведомен, че с неизпълнението на задължението на купувача „Е. М.“ ООД към „Т.“ ЕООД е настъпило предвиденото в застрахователна по­лица №*** застрахователно събитие по покрития риск „Обща недостатъчност на доход“  и за възникналото задължение на ответника-застраховател „ОЗК З.“ АД да обезщети ищеца за причинените му имуществени вреди в размер на *** лв. , които са в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователната полица №*** като лимит на отговорност.  С оглед изложеното и обективните предели на СПН, недопустимо е разглеждането в настоящото производство на  въведените от ответника правопораждащите и правоизключващи възражения с отговора на исковата молба, които са  преклудирани от СПН на влязлото в сила решение по гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К., с което предявеният частичен иск по чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ е уважен.

        Съгласно чл.208, ал.1 от КЗ (отм.) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от момента, в който застрахованият изпълни задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 от КЗ /отм./ , а от чл.208, ал.3 от КТ /отм./ и чл.203, ал.2 от КЗ /отм./ следва, че на обезщетяване от застрахователя подлежат действителните вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие в рамките на уговорената застрахователна сума. В настоящия случай застрахователната сума, уговорена в застрахователната полица  №*** като лимит на отговорност е ***  лв., стойността на претърпяната вреда на застрахования кредитор- ищецът „Т.“ ЕООД поради неизпълнение на паричното задължение на длъжника „Е. М.“ ООД по договора за продажба №***  от 16.01.2014 г. стоков кредит е *** лв., а от събраните по делото доказателства се установи, че разликата над уважения частичен иск от  *** лв. до общия размер на основателната претенция *** лв. или сумата от  ***лв. е дължима доколкото ответникът е представил доказателства, че е платил в хода на производството, поради предявеният частичен иск се явява основателен и доказан. 

            Ответникът своевременно е релевирал правопогасяващо възражение за погасяване по давност на претендираната част от вземането, на основание чл.197 от КЗ/отм./, което е допустимо и следва да бъде разгледано.

          Според нормата на чл.197, предл.първо от КЗ/отм./, правата по застрахователния договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. В настоящия случай застрахователното събитие е настъпило на 12.01.2015 г., от която дата е започнал да тече е тригодишният давностен срок. Предвид това и т.1 на Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк.д.№3/2016 г. на ВКС, ОСГТК следва, че тригодишният давностен срок за заплащане на процесното застрахователно обезщетение изтича на 12.01.2018 г., а исковата молба, във връзка с която е образувано настоящото производство е предявена на 09.01.2018 г.  т.е. преди изтичането на давностния срок, поради което възражението е неоснователно. Предвид изложеното предявеният частичен иск за сумата  ***лв., явяваща се  горницата над предявения частичен иск по гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К. от  *** лв., до пълния размер на застрахователното обезщетение от *** лв., дължимо по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, с покрит риск „Обща недостатъчност на доход“ следва да бъде уважен.

            Забавата за изпълнение на парично задължение по облигационното правоотношение обуславя отговорността на длъжника за обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва /арг. чл.86 от ЗЗД/. Застрахователят дължи плащане в 15-дневен срок от уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие по реда на чл.206, ал.1 или ал.2 от КЗ /отм./, а ако е необходимо извършването на оглед или представяне на допълнително поискани документи по реда на чл.207, ал.3 от КЗ /отм./- срокът тече след тяхното представяне. От доказателствата се установи, че ищецът е представил поисканите от застрахователя документи на 27.01.2015 г., като няма наведени доводи и  ангажирани в тази връзка доказателства застрахователят да е  поискал представянето на допълнителни доказателства, поради което законовият 15-дневен срок за плащане е тече от тази дата. Ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение на 13.03.2015 г., а ищецът претендира обезщетение за забава от по-късна дата- 29.09.2017 г.  Съдът намира, че следва да се присъди обезщетение за забава за претендирания период от 29.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба- 09.01.2018 г., в претендирания размер  ***лв., установен при условията на чл.162 от ГПК чрез интернет калкулатор. Предявеният аксесорен иск е основателен и следва да бъде уважен.

            По разноските:

            Предвид изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил своевременно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в писмено становище на вх.№5810/30.04.2019 г. /л.90 /. Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие /л.120/ заплатеното  адвокатско възнаграждение е размер на *** лв., при обща цена на исковете -***лв., при минимален размер, установен в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -***лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес което се е развило в две заседания, възраженията и процесуалното поведение на ответника и извършените процесуални действия, претендираното адвокатското възнаграждение в размер на *** лв. е прекомерно и следва да бъде присъдено в размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на ***лв. за държавна такса разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И   :

               

              ОСЪЖДА З. А. Д. „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.*** да заплати на „Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.***, на основание чл.208, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от  ***лв., явяваща се  горницата над уважения частичен иск от  *** лв. по гр.д.№2809/2017 г. по описа на РС-К. до пълния размер на застрахователното обезщетение от *** лв., по застраховка „Разни финансови загуби“, сключена със застрахователна по­лица № ***, поради настъпило застрахователно събитие по покрит риск „Обща недостатъчност на доход“, изразяващо се в претърпяна имуществена вреда  на „Т.“ ЕООД, вследствие неизпълнение на паричното задължение от длъжника „Е. М.“ ООД за заплащане на стоков кредит от *** лв. по договор за покупка на стоки №***  от 16.01.2014 г.,  ведно със законната лихва, считано от 10.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и   ***лв. лихва за забава за периода от 29.09.2017 г. до 09.01.2018 г.

 

           ОСЪЖДА З. А. Д. „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.С., район В., ул.*** да заплати на „Т.“  ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.К., ул.***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ***лв.

 

              НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от ответника „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК: *** чрез превод по посочената от ищеца банкова сметка- BG21 BUIN ***, BIC: BUINBGSF  в „***“ АД- Б. Ц. „К.“.

 

                Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                           Районен съдия: