№ 605
***, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101754 по описа за 2024 година
К. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ул. ***, чрез Еднолично адвокатско
дружество „Й.”, представлявано от адв. С. Й., адрес за получаване на съобщения и призовки:
гр. ***, е предявил срещу „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Средец", ул. „Славянска“ № 29, ет.7, представлявано от
управителя Н.П., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26 от
ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и при условия на евентуалност обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.26 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК и чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № 843076 от 10.04.2023 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК
вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; за осъждане на ответника да заплати на ищеца 4 948, 97 лв. като
получени без правно основание по недействителен договор за потребителски кредит №
843076 от 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане.
При условия на евентуалност искането е за признаване за установено по отношение
на ответника, че уговорената в чл.11, ал.1 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № 843076 от 10.04.2023 г. клауза за неустойка е нищожна; за осъждане
на ответника да заплати на ищеца 3 397, 40 лв., представляващи недължимо платено по
нищожна клауза по договор за потребителски кредит № 843076 от 10.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 10.04.2023 г. като заемополучател сключил със "Сити кеш"
ООД като заемодател договор за потребителски кредит № 843076, съгласно който
кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 2300 лева за срок от 18 месеца, платими на 4
вноски по 76.76 лева и 14 вноски по 208.32 лева, като общодължимата сума за целия период
1
на заема е в размер на 3223.52 лева. Съгласно чл. 33 от приложимите ОУ, заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на
задълженията си - поръчител физическо лице или валидна банкова гаранция. Заемателят не е
представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, поради което съгласно
чл.37, ал.3 от приложимите ОУ още със сключването на договора е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 4660, 48 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
Ищецът е направил следните плащания: 400 лева на 11.05.2023 г., 438 лева на
13.09.2023 г., 300 лева на 15.03.2024 г., 500 лева на 12.01.2024 г., 438 лева на 15.08.2023 г.,
438 лева на 07.11.2023 г., 438 лева на 11.07.2023 г., 500 лева на 08.03.2024 г., 438 лева, 3 359
лева на 29.04.2024 г.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.10а ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК, изразяващо се в надвишаване на
допустимия размер на уговорената възнаградителна лихва /при включване в размера й на
неустойката за непредоставяне на обезпечение/. Неустойката по начина, по който е
уговорена, представлява разход по кредита, предварително известен на кредитора по
основание и размер и следва да бъде включена при изчисляване на ГПР. При условия на
евентуалност счита за нищожна клаузата за неустойка.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, че клаузата за неустойка е
действителна и не е и не следва да бъде включвана в ГПР; отделно от тези твърдения,
нищожност на отделна клауза не води до нищожност на целия договор съгласно чл.26, ал.4
ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
паричен заем № 843076 от 10.04.2023 г., получаването от заемателя на сумата по него и
поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми, както и получаването
от заемодателя на сумата 3 282, 40 лева - начислена неустойка за непредоставено
обезпечение съгласно чл.11 от договора.
Съгласно чл.3 от договора, предоставеният заем е в размер на 2300 лв., със срок за
погасяване 18 месеца, 18 погасителни вноски, общ размер на плащанията: 3261, 52 лв.,
годишен лихвен процент: 40, 05 %, ГПР: 48, 01 %.
В чл.6, ал.1 от договора е уговорено задължение за предоставяне на обезпечение при
условията на чл.33 от ОУ в тридневен срок от усвояването на заемната сума, при
неизпълнение на което в чл.6, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 4 622, 48 лв., чието
заплащане е разсрочено за срока на договора, съгласно погасителния план.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на плащанията на кредитополучателя по процесния кредит
възлиза на 7248, 97 лв., с които са погасени: 2300 лв. – главница; 814, 43 лв. – договорна
лихва; 3397, 40 лв. – неустойка, такса за разходи за събиране на вземането – 135 лв.,
неустойка за забава – 530, 10 лв., обезщетение за забава – 72, 04 лв. При изчисляването на
посочения в договора ГПР като разходен компонент е включен само разходът за договорната
лихва. При включване и на разхода за начислената неустойка за непредоставено обезпечение
по чл.6, ал.2 от договора ГПР възлиза на 613, 93 %.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 ЗПК:
2
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на неустойката поради непредоставено обезпечение. Плащането
на този разход от потребителя е разделено на месечни вноски, добавени към месечните
вноски за погасяване на главницата по кредита още със сключването на договора. Съобразно
разпоредбата на чл.71 от ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения /когато същите са
били реално очаквани от кредитора/ е основание да се иска незабавно изпълнение на цялото
задължение. В случая кредиторът не е претендирал предсрочна изискуемост, а е начислил
неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски още при сключването на
договора. Това, наред с краткия срок за предоставяне на обезпечение с обективно
трудноизпълними условия и с обстоятелството, че кредитът е отпуснат преди
предоставянето на обезпечение /при обезпечените кредити отпускането по правило следва
предоставянето на обезпечение/ води до извод, че кредиторът не цели получаване на
обезпечение, а на имуществена облага, респ. извършване на допълнителен разход от страна
на длъжника, пряко свързан с отпуснатия кредит, без кредиторът да престира нещо в замяна.
Този разход е бил предварително известен на кредитора /включен в месечните вноски още
със сключването на договора/, а не представлява разход при неизпълнение на предвидено в
договора задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Оформянето
му като неустойка за неизпълнение на договорно задължение цели единствено заобикаляне
на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Поради това неустойката по чл.6 от договора представлява разход по кредита
съгласно определението на понятието "общ разход по кредита за потребителя", дадено в § 1,
т. 1 ДР на ЗПК, респ. – следвало е да намери отражение в годишния процент на разходите. В
резултат на този допълнителен разход годишният процент на разходите надхвърля
посочения в договора – 48, 01 %, и възлиза на 613, 93 %. Ирелевантно за преценка на
обстоятелството коректно ли е посочен ГПР при сключването на договора е, дали
впоследствие кредиторът е претендирал заплащането на начислената в погасителните
вноски неустойка.
По този начин по отношение на ГПР в договора е нарушено законовото изискване на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с посочването на значително по-нисък размер от действителния.
Посочването в договора за потребителски кредит на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, всъщност значително по-нисък от действителния ГПР,
създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита, което е в
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да
съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да
получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своите
задължения, преди да сключи договора за кредит.
Неточното посочване на компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит /ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК/
има същата последица, както и непосочването им, т.е. води до недействителност на договора
за потребителски кредит /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1646/2022 г., II
т. о., ТК/.
3
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за неустойката за непредоставено обезпечение/ и това
обуславя недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. Следователно предявеният иск
е основателен.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на
друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се
имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и
липса на правно основание.
С иска по чл.55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника
и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на
какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и
когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и
репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.
Втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването,
ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата
си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало /Решение № 406 от 14.01.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна
експертиза, ищецът е заплатил по договора общо 7248, 97 лв., от които 2300 лв. за главница.
Предвид нищожността на договора за кредит и разпоредбата на чл.23 ЗПК, няма основание
за получаване на остатъка от платената сума - 4 948, 97 лв.
Следователно ищецът е доказал даването на процесната сума на нищожно основание,
т.е. при липса на основание.
С предаването на сумата 4 948, 97 лв. от ищеца ответникът е установил фактическа
власт върху престираното имуществено благо. Разместването на имуществени блага е
довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при липса на
правно основание за това.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 4 948, 97 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски по делото за внесена държавна такса в размер на 248 лева и 350 лв. – за
възнаграждение на вещо лице.
Оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38
ЗАдв. е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да
е сред лицата, отговарящи на законовите критерии по т.1 - т.3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
/Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о., ТК/. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено единствено, че се
4
осъществява безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата. В тази разпоредба са предвидени три хипотези на оказване на безплатна
правна помощ: на роднини, на близки или на друг юрист.
Ответникът, който при уважаване на исковете следва да бъде осъден да заплати
адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, има интерес да оспори наличието на
предпоставките за оказване на правна помощ, като носи и доказателствена тежест за
твърдяната липса на тези предпоставки /в този смисъл - Определение № 4065 от 17.09.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 1635/2024 г., II г. о., ГК/. В случая той е обективно възпрепятстван да
ангажира доказателства, тъй като по делото не е конкретизирано, коя от хипотезите по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА е налице. Липсата на такава конкретизация не позволява да се установи, дали
ищецът попада сред изчерпателно посочените в чл. 38, ал. 1, т.1 - т.3 ЗАдв. категории лица,
което при изрично направено възражение относно приложимостта на чл.38, ал.2 ЗА е пречка
за присъждане на адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Й.” за
осъщественото процесуално представителство на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между К. И. С., ЕГН **********, и „Сити
кеш" ООД, ЕИК ********* договор за паричен заем № 843076 от 10.04.2023 г.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на К. И. С., ЕГН
**********, сумата 4 948, 97 лв. като получена без правно основание по недействителен
договор за паричен заем № 843076 от 10.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 29.07.2024 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити кеш" ООД, ЕИК *********, да заплати на К. И. С., ЕГН
**********, разноски по водене на делото в размер на 598 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5