РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. гр. Хасково, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Михаела Ив. Даскалова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640101826 по описа за 2021 година
Предявени са от Р. Д. Х., от гр.С., против Б. Д. Ч. и Н. М. Ч., двамата от
гр.Х., искове с правно основание чл.109 и чл.108 от ЗС.
Ищцата твърди, че съгласно Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***************** г. на
Нотариус Х. К.а, с район на действие Хасковски районен съд, заедно с брат си
Д.Д.Д. били собственици на дворно място, отредено за част от имот с
планоснимачен № 4321 в квартал 226 по плана на град Хасково, утвърден със
заповед № 1366/1988 г., с площ по скица 313 кв.м., ведно с построената в него
жилищна сграда. Към настоящия момент поземленият имот бил с кадастрален
идентификатор 77195.716.237, а изградените в него сгради били, както следва:
сграда с идентификатор 77195.716.237.1 - представляваща жилищна сграда -
еднофамилна, с брой етажи 1 и застроена площ 78 кв. м., одобрена сьс Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК и сграда с
идентификатор 77195.716.237.2, с функционално предназначение селскостопанска
сграда, брой етажи 1 и застроена площ 20 кв. м, одобрена със Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, и административен
адрес: гр. Х., ул. „******“ № **. Твърди се, че от придобиването на имота и до
сега тя и нейният брат полагали грижа за него, като го поддържали в добро
1
състояние, редовно заплащали всички дължими данъци и били извършвали
редица действия по неговото благоустрояване и действия, свързани с упражняване
правото им на собственост. Никой от тях не бил обременявал имота с вещни
тежести, не бил учредявал право на ползване или право на строеж на трети лица
или на другия съсобственик, респективно - не били предавали владението на
имота или ид.части от него, не били дарявали, заменяли или отчуждавали същия,
не са се отказвали от правото си на собственост. С НА за покупко-продажба на
недвижим имот № *********** г. от 10.12.205г. Б. Д. Ч., по време на брака си с Н.
М. Ч., закупил ид.част от ПИ с идентификатор 77195.716.238, целият с площ от
339 кв.м., ведно с построената в южната част на имота жилищна сграда с
идентификатор 77195.716.328.2, а другата ид.част от имота била общинска
собственост съгласно АОС № 589/01.09.1999 г. Сочи се още, че през 2017 г.
ответниците, без съгласието им и без правно основание, съборили част от
съсобствената на ищцата и брат й къща с идентификатор 77195.716.237.1 в
собствения им ПИ, като разрушили част от покривната конструкция и стената на
къщата. В тази връзка се пояснява, че първоначално сградите с идентификатори
77195.716.237.1 и 77195.716.238.2 били една обща сграда, с общи стени и общ
покрив, която сграда била изградена от родителите на Н.Ц. и семейството му -
роднини на ищцата, и къщата била обитавана само от тяхната фамилия. При
започване на изграждането на изцяло нова постройка върху основите на старата
постройка, ответниците съборили общата стена на къщата и част от покривната
конструкция. Според ищцата неправомерните увреждащи действия на
ответниците били с цел да извършат незаконно строителство в част от имота на
ищцата, а именно - същите изградили нова къща без необходимите за това книжа,
без разрешение за строеж, без спазване на отстояния и т.н. Освен това, при
изграждане на новата сграда, ответниците навлезли в нейния имот, като част от
сградата, ползвана от тях, била разположена върху него, като по този начин й
били отнети и била възпрепятствана да ползва площ от 5 кв.м., заключена под
постройката, което било установено от възложена от нея експертиза на
специалист-геодезист. На следващо място, без разрешение от собствениците,
ответниците били разрушили собствената на ищцата съществуваща дървена
ограда между двата имота, която била построена от нейните родители. След
премахването й те построили нова бетонова ограда, като при замерване от
геодезист се установило, че навлизала в имота на ищцата, а при извършена
проверка от служители на Община Хасково било констатирано, че била изпълнена
ограда върху бетонов фундамент от 0.10 м с плътна част 1.10 м. и прозирна част
2
0.5 м, с обща височина от терена височина 1.70 мм и дължина 11.40 м. След така
направените констатации, оградата била заменена с ажурна такава, но не било
променено местоположението й. От извършените замервания на геодезиста било
установено, че при поставяне на оградата ответниците завзели реални части в
размер на 15 кв.м. от имота на ищцата. Сочи, че съгласно чл. 48 ЗУТ при такива
огради следвало да е налице съгласие от собственика на съседния имот, в случай,
че оградата е по регулационната линия на двата имота и било недопустимо да се
поставя ограда и да се завзема чужд недвижим имот. При изграждането на тази
ограда, премествайки я с над 40 см. в имота на ищцата, в западната част на същия,
площта от 15 кв.м. попаднала между изградената от ответниците незаконна ограда
в имота на ищцата и имотната граница на ПИ 77195.716.238, където реално
следвало да бъде изградена тази ограда. Така те прекратили достъпа на
собствениците да използват част от собствения им имот с площ от 15 кв.м.,
поради което ищцата обективно била лишена от възможността да ползва
собствеността си по начин, който намери за добре. Предвид изложеното и след
допуснато изменение на предявените искове на основание чл.214, ал.1 от ГПК, в
съдебно заседание, проведено на 09.01.2023г., ищцата моли съда да постанови
решение, с което да се осъдят ответниците да преустановят неоснователните
действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост, а
именно: да премахнат гореописаната част от незаконния строеж, представляващ
къща с идентификатор 77195.716.238.2, попадаща в границите на имот с
идентификатор 77195.716.237, с което препятстват правото на ищцата да ползва
част от недвижимия си имот в размер на 0.7 кв.м., попадаща под изградената
сграда; да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
съсобственик на завзетата от ответниците спорна част от 0.7 кв.м. и да се осъдят
да предадат владението върху същата на ищцата; да се осъдят ответниците да
премахнат изградената от тях ограда, попадаща в ПИ с идентификатор
77195.716.237, ограничаваща правото на ищцата да ползва част от съсобствения
си недвижим имот в размер на 0.4 кв.м.; да се приеме за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е съсобственик на тези спорни 0.4 кв.м., и да бъдат
осъдени ответниците да й предадат владението върху същите; както и да бъдат
осъдени да възстановят разрушената от тях съществуваща дървена ограда по
регулационната граница между двата ПИ с идентификатори 77195.716.237 и
77195.716.238. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват
твърденията на ищцата, че тя и брат й поддържали имота си в добро състояние.
3
Излагат насрещно твърдение, че те от дълги години не живеели в имота, не го
стопанисвали, не поддържали жилищната сграда и оградите. Процесният имот бил
занемарен, обрасъл с гъста растителност, а жилищната сграда постепенно се
рушала. Сочат, че когато двамата ответници през 2015г. придобили собствеността
върху ид. част от ПИ 77195.716.238 и върху цялата сграда 77195.716.238.2, те
установили, че сградата имала обща стена със сградата на ищцата в съседния имот
- сграда 77195.716.237.1, от която била останала около 1/3 част, а частта от общия
покрив, покриващ тази сграда, бил много пропаднал. Оспорват твърденията на
ищцата, че жилищната сграда на ответниците представлявала незаконен строеж,
тъй като след проверка от Община Хасково било установено, че били извършени
СМР за частичен ремонт на сградата, изразяващи се основно в нова външна
мазилка по фасади, саниране и ремонт на покрив, за което не се изисквало
разрешение за строеж. Също така било установено, че заснетите в двата имота
сгради по предходните регулационни и кадастрални планове, одобрени със
Заповед № 1366/1988 г. и Заповед № 1357/2008 г., били в същия вид, както били
заснети в КК на гр. Хасково, одобрена през 2006 г. Ответниците твърдят още, че в
процеса на извършване на ремонтните дейности, за да стабилизират и санират
общата стена между двете сгради, били принудени да я превърнат във външна
стена на своята сграда. Към този момент покривът над сградата на ищцата бил
изцяло пропаднал, поради което не било извършвано и не било необходимо
разрушаването му. Относно твърденията, че били разрушили без съгласие на
ищцата дървена ограда между двата имота и я заменили с нова бетонна ограда,
впоследствие заменена с ажурна, която навлизала в нейния имот, както и че
завзели площ от имота й, сочат, че по тези нейни твърдения била образувана
административна преписка по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, по която били правени
проверки от Община Хасково, РДНСК - Хасково и ДНСК. Бил съставен
Констативен акт, в който били изложени констатации за всички огради, като за
процесната ограда било констатирано, че тя била изградена в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, при което ответниците доброволно били демонтирали същата
и я подменили с ажурна, но контролните органи не констатирали навлизане на
оградата в имота на ищцата. Поддържат, че ответниците не били премествали
мястото на оградата между двата имота и изградили новата ограда, на мястото на
съществуваща стара дървена такава, която била напълно компрометирана и не
изпълнявала функциите си. В условията на евентуалност твърдят, че
разминаването се дължало на допусната грешка в КК на гр. Хасково, както и че
ищцата не била собственик на площта, получила се в резултат на разминаването, с
4
оглед правото й на собственост от 1/2 ид.ч. от процесния имот, по отношение на
която площ ищцата не можела да се легитимира като собственик и същата никога
не била владяна от нея. С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове и да им присъди разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № ***************** г. на Нотариус Х. К.а, с
район на действие Хасковски районен съд, ищцата Р. Д. Х. и брат й Д.Д.Д. са
собственици на дворно място, отредено за част от имот с планоснимачен № 4321 в
квартал 226 по плана на град Хасково, утвърден със Заповед № 1366/1988 г., с
площ по скица 313 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда. Видно от
доказателствата по делото е, че към момента поземленият имот е с идентификатор
77195.716.237, а изградените в него сгради са със следните номера: сграда с
идентификатор 77195.716.237.1 - представляваща жилищна сграда - еднофамилна,
с брой етажи 1 и застроена площ 78 кв. м., одобрена сьс Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК и сграда с идентификатор
77195.716.237.2, с функционално предназначение селскостопанска сграда, брой
етажи 1 и застроена площ 20 кв. м, одобрена със Заповед за одобрение на КККР
№ РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК, с административен адрес - гр. Х., ул.
„******“ № **.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том V,
рег. № 10422, дело № 739 от 2015г. на Нотариус К.В., ответникът по делото Б. Д.
Ч. е придобил 1/2 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 77195.716.238
по КККР на гр.Х, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК –
София, с административен адрес – гр.Х., ул.“******“ № **, целият с площ от 339
кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, стар идентификатор – няма, с номер по
предходен план: пл. № 4319, квартал 226 по регулационния план на гр.Хасково,
одобрен със Заповед № 1366/88г., при граници на имота: имоти №№
77195.716.239, 77195.716.237, 77195.716.327, 77195.716.234, 77195.716.232, при
граници за имота по нотариален акт: улица, имот с пл. № 4318, № 4321, ведно с
построената в южната част на имота Жилищна сграда с идентификатор
77195.716.238.2, с площ 58 кв.м., на един етаж, с предназначение – жилищна
сграда – еднофамилна. Така описната сграда с идентификатор 77195.716.238.2 е
5
собственост на ответниците Б. Ч. и Н. Ч. в режим на СИО, тъй като е закупена по
време на брака им /Удостоверение за граждански брак от 16.01.1995г., издадено от
Община Хасково/. Поземленият имот с идентификатор 77195.716.238 е съсобствен
между ответниците Б. Ч. и Н. Ч., и Община Хасково, при равни квоти.
Основателността на предявен негаторен иск по чл.109 от ЗС предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е собственик на
имота, а ответникът със свои неоснователни и противоправни действия да
пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем.
Такива са задължителните указания, дадени в ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г.
на ОСГК на ВКС.
Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.109 от ЗС е налице, а
именно, че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор 77195.716.237 и
сграда с идентификатор 77195.716.237.1. Другата обаче не е, а именно – че
ответниците с неоснователни и противоправни действия пречат на ищцата да
упражнява правата си на собственик, и то в пълен обем. В настоящия казус
съдът счита, че ищцата не доказа извършено от ответниците незаконно
строителство на жилищна сграда и ограда, които да навлизат в границите на
имота й – ПИ с идентификатор 77195.716.237. Видно от приетата като
писмено доказателство по делото Административна преписка с рег. индекс
№ 94 Р-146-1, образувана по жалба на ищцата Р. Х. в Община Хасково за
строителство, извършено в ПИ 77195.716.238, с административен адрес –
гр.Х., ул.“******“ № **, е, че при извършена проверка на място от
специалисти от отдел „КЗУТ“, Дирекция“ „АГСИ“ при Община Хасково е
установено, че в ПИ 77195.716.238 са извършени строително-монтажни
работи за частичен ремонт на сграда с идентификатор 77195.716.238.2,
изразяващи се основно в нова външна мазилка по фасади, саниране и ремонт
на покрив, за което, съгласно чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ /изм. ДВ, бр.101/2015г./
- „не се изисква разрешение за строеж“. Между двата имота е монтирана
сглобяема ограда. Било е констатирано още, че Поземлени имоти с
идентификатор 77195.716.238 и идентификатор 77195.716.237 по КК на
гр.Хасково попадат в УПИ I – за жилищно строителство, кв. 781 по РП на
гр.Хасково. Видно от предходни регулационни и кадастрални планове,
одобрени със Заповед № 1366/1988г. и Заповед № 1357/2008г.,
съществуващите жилищни сгради в двата имота са в същия вид, както са
заснети към момента в КК на гр.Хасково, поради което няма основание за
6
намеса по административен ред на съответните органи на Община Хасково.
Част от развилото се производство пред Община Хасково по реда на
чл.225а, ал.2 от ЗУТ е и приетият като писмено доказателство по делото
Констативен акт № 11 от 12.04.2021г. В същия специалисти в отдел „Контрол
по ЗУТ“, Дирекция“ Архитектура, градоустройство, строителство и
инвестиции“ към Община Хасково са извършили проверка на строеж:
„Ограда /от сглобяеми елементи/ върху бетонов фундамент“ в ПИ
77195.716.238 по КК на гр.Хасково, с административен адрес ул.“******“ №
**. Посочено е в акта, че 1/2 ид.ч. от имота е собственост на Община Хасково,
съгласно АЧОС № 589/01.09.1999г. и 1/2 ид.ч. на Б. Д. Ч. /Нот. акт № 133,
дело № 739/2015г./. Строежът е собственост на Б. Д. Ч., който е и възложител.
Установените от работната група на място нарушения са следните: „Ограда
/от сглобяеми елементи/ върху бетонов фундамент“ в ПИ 77195.716.238 по
КК на гр.Хасково, с административен адрес ул.“******“ № **, е изпълнена
без разрешение за строеж, издадено от Община Хасково, поради което
представлява незаконен строеж. За тези констатации ответникът Б. Ч. е бил
уведомен с Писмо,, рег. Индекс : 11-485-1 #1 от 19.04.2021г.
От Писмо, изх. № ХС-772-00-237 от 30.06.2021г. на Дирекция за
национален строителен контрол, РДНСК – Хасково, се установява, че
констатираният с Констативен акт № 11/12.04.2021г. по реда на чл.225а, ал.2
от ЗУТ строеж: „Ограда /от сглобяеми елементи/ върху бетонов фундамент“,
изпълнен от южната и западната част, както и по уличната регулация /ПИ №
77195.716.238/ по КК на гр.Хасково, е демонтирана/подменена с ажурна, с
височина до 1.70 м.
Събрани са и други писмени доказателства по делото, които съдът
намира за неотносими, поради което и не обсъжда същите.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Б.В.Б. /воден от ищцата/ и свидетеля П.Т.П. /сочен и воден в
съдебно заседание от ответниците/. Показанията им са записани подробно в
протокола от съдебно заседание, проведено на 07.11.2022г. /л.224, л.225 и
л.226 от делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
За цялостното изясняване на спора съдът назначи и изслуша
заключение на вещо лице, което възприема изцяло като компетентно и
7
безпристрастно дадено. В своето заключение вещото лице посочва, че площта
на поземлен имот с идентификатор 77195.716.237 е 313 кв.м., а на поземлен
имот с идентификатор 77195.716.238 е 339 кв.м. Изградена е ограда по цялата
дължина на имотната граница между поземлени имоти с идентификатори
77195.716.237 и 77195.716.238, там, където границата не представлява
фасадна стена от сграда. В частта, свързваща югоизточния ъгъл на сграда с
идентификатор 77195.716.238.1 и североизточния ъгъл на сграда с
идентификатор 77195.716.238.2, оградата е масивна, плътна, с дължина 4.70
метра и височина от 2.00 до 2.05 метра. В частта южно от югоизточния ъгъл
на сграда с идентификатор 77195.716.238.2 към улицата оградата е с дължина
11.45 метра, масивна, с височина на плътната част 0.60 метра и ажурна част
1.10 метра - обща височина 1.70 метра. Новопостроената ограда между
поземлени имоти с идентификатори 77195.716.237 и 77195.716.238, южно от
сграда с идентификатор 77195.716.238.2, следва имотната граница между
двата имота, като при т. 1 е на 13 см на запад в имота ответника, а при т.6 е на
22 см в имота на ищцата. Вещото лице посочва също, че претендираната от
ищцата площ от 15 кв.м., при дължина на новопостроената ограда 11.52
метра, означава, че навлизането в имота й би следвало да е ивица от около
130 см по цялата дължина на оградата, като е категорично, че такова
изместване няма. То би се виждало с невъоръжено око, без да има
необходимост от прецизни измервания. Претендираната от ищцата площ от 5
кв.м., при дължина на източната гранична стена 6.73 метра, означава, че
навлизането в имота й би следвало да е ивица от около 74 см по цялата
дължина на калкана. Според вещото лице такова изместване категорично
няма. То е щяло да се вижда с невъоръжено око, без да има необходимост от
прецизни измервания и анализи. При проверка на място е констатирано от
в.л., че покривът на сграда с идентификатор 77195.716.237.1 е разрушен на
запад от т.11. Останалата част е сериозно компрометирана - силно
провиснала, огъната, с начупени керемиди. Билото е слегнало, с форма на
дъга. Вътре в най-западната част на сградата, където няма покрив, са
израснали високи храсти, почти дървета, което ясно показва, че сградата е
разрушена преди доста години. Причините за разрушаването на сградата
според вещото лице са много - овехтяване, причинено от липса на
поддържане и стопанисване, от продължителността на времето и
атмосферните условия, а така също и от физическа намеса за събарянето й. В
8
конкретния случай в.л. счита, че това е първият комплекс от причини, като не
изключва и възможността процесът да е подпомогнат от действия по
разрушаване. Вещото лице изразява становище, че Сграда с идентификатор
77195.716.238.2 не е незаконен строеж по смисъла на ЗУТ и не подлежи на
премахване. Категорично е според експертизата, че спорната ограда между
поземлени имоти с идентификатори 77195.716.237 и 77195.716.238, южно от
сграда с идентификатор 77195.716.238.2, също не е незаконен строеж по
смисъла на ЗУТ и в този смисъл не подлежи на премахване. Освен това,
вещото лице е изготвило Комбинирана скица, от която се установява, че
имотните граници от действащата кадастрална карта от 2006г. и тези от
кадастралния план от 2000г. са идентични, както посочва: с леко изместване
на североизток по посока с азимут 385 g и на разстояние около 19 см.
Причина за изместването са различните параметри на трансформация от
Координатна система 1970г. в Координатна система БГС 2005г. Според
вещото лице имотната граница между поземлените имоти на ищцата и на
ответниците не е променяна, като изразява категорично становище, че
ответникът не е приобщил площи от 5 кв.м. и от 15 кв.м. от имота на ищцата
към собствения му имот - южната част от съсобствения с Община Хасково
поземлен имот с идентификатор 77195.716.238. Вещото лице, предвид
извършените геодезически измервания и анализ на резултатите, не намира
причина да се съмнява, че площите на процесните поземлени имоти са
различни от определените в действащата кадастрална карта. Границите на
имотите и на сградите от основното застрояване в поземлени имоти с
идентификатори 77195.716.237 и 77195.716.238 са коректно заснети и
отразени в кадастралната карта. Несъвпаденията между фактически /измерени
на място/ и кадастрални граници на поземлени имоти с идентификатори
77195.716.238 и 77195.716.237, както и сгради с идентификатори
77195.716.238.2 и 77195.716.237.1 не се дължи на грешка при заснемане на
кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-
63/05.10.2006г. на ИД на АК, а са в допустимите стойности на грешка,
съгласно чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. В устния доклад в съдебно заседание вещото лице посочва, че
площта на навлизане в имота на ищцата е 0.4 кв.м. за оградата и 0.7 кв.м.
общо за жилищната сграда, които площи са в рамките на допустимата
9
грешка, поради което и дава заключение, че няма навлизане в имота на
ищцата.
При тези данни по делото съдът достигна до извода, че ответниците не
са извършили неоснователни и противоправни действия, с които да пречат на
ищцата да упражнява правата си на собственик в пълен обем. Ищцата не успя
да установи, че ответниците са създали пречки, препятстващи упражняването
на правото й на собственост. Неколкократно в заключението си, а и в устния
доклад в съдебно заседание, вещото лице посочва, че ответниците не са
приобщили площи от имота на ищцата към собствения им такъв - южната
част от съсобствения с Община Хасково поземлен имот с идентификатор
77195.716.238. Този извод се споделя изцяло от съда, доколкото, на първо
място, не се установи по делото извършването на незаконно строителство от
ответниците на ограда и на жилищна сграда, които да навлизат в имота на
ищцата, като в тази насока са както коментираната по-горе преписка на
Община Хасково по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, така и заключението на съдебно-
техническата експертиза. В мотивите на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на
ОСГК на ВКС е прието, че ако действията на ответника са основателни, няма
да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС. Именно защото съдът прие, че
действията на ответниците са основателни, намира иска по чл.109 от ЗС за
недоказан. Границите на имотите и на сградите в процесните поземлени
имоти с идентификатори 77195.716.237 и 77195.716.238 са коректно заснети и
отразени в кадастралната карта, като несъвпаденията между измерванията на
място и кадастралните граници са в рамките на допустимата стойност на
грешка, съгласно чл.18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Касае се за площ на навлизане в имота на ищцата от
0.4 кв.м. /за оградата/ и 0.7 кв.м. /общо за жилищната сграда/, които площи,
отново е нужно да бъде отбелязано, са в рамките на допустимата грешка. За
уважаването на иска по чл.109 от ЗС е необходимо ищцата да докаже не само,
че е собственик на имота и че върху този имот ответниците са осъществили
неоснователни действия /второто от които условия ищцата не успя да
докаже/, но и че тези действия на ответниците създават пречки на ищцата за
използването на собствения й имот, по – големи от обикновените. Съгласно
цитираното ТР № 4/2015г., преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. В
10
случая извършените от ответниците строително-монтажни работи,
представляващи частичен ремонт на сграда с идентификатор 77195.716.238.2,
изразяващи се в нова външна мазилка по фасади, саниране и ремонт на
покрив, както и такива по поставяне на нова ограда на мястото на стара
такава, не са действия, които могат да бъдат определени като по-големи от
обикновените и в този смисъл недопустими и създаващи пречки на ищцата за
използването на собствения й имот. Именно конкретната преценка на съда по
настоящото дело обосновава извода, че за ищцата няма пречки, създадени от
ответниците, да използва собствения си имот.
В този ред на мисли следва да бъде посочено, че недоказано остана и
искането на ищцата да бъдат осъдени ответниците да възстановят
разрушената от тях, собствена на ищцата, дървена ограда по регулационната
граница между двата ПИ с идентификатори 77195.716.237 и 77195.716.238.
Поради неоснователността на иска с правно основание чл.109 от ЗС
съдът достигна до извод за неоснователност и на предявения иск с правно
основание чл.108 от ЗС:
За да е основателен искът с правно основание чл.108 от ЗС, е
необходимо да са доказани по несъмнен начин няколко предпоставки. Преди
всичко следваше ищцата да докаже, че е собственик на претендираната от нея
площ от 0.7 кв.м., попадаща под изградената от ответниците сграда, както и на
0.4 кв.м. под изградената от ответниците ограда, а така също и че ответниците
владеят тези площи и това владение се осъществява при липса на правно
основание. Съдът намира, че от събраните доказателства по делото не може
да са направи обоснован извод за наличието на така посочените правни
предпоставки, поради което искът се явява неоснователен. Категорично бе
установено по делото, че сградата на ответниците и поставената от тях нова
ограда, не засягат площ от имота на ищцата, или, казано с други думи - не е
била отнета нейна площ и присъединена към имота на ответниците.
Предвид всичко изложено съдът намира, че ще следва исковете да се
отхвърлят с произтичащите от това последици, като на ответниците, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК се присъдят направените по делото разноски в
размер на 1 150 лева, от които 1 000 лева, произтекли от платено
възнаграждение за адвокат и 150 лева – платено възнаграждение за вещо
лице.
11
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Х., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.
„*******“, ********, против Б. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. М. Ч., ЕГН
**********, двамата от гр.Х., ул.“******“ № **, искове с правно основание
чл.109 и чл.108 от ЗС, да бъдат осъдени Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. да преустановят
неоснователните действия, с които пречат на Р. Д. Х. да упражнява правото си на
собственост, а именно: да премахнат част от незаконен строеж, представляващ
къща с идентификатор 77195.716.238.2, попадаща в границите на имот с
идентификатор 77195.716.237, с административен адрес – гр.Х., ул.“******“ №
**, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с което препятстват
правото на Р. Д. Х. да ползва част от недвижимия си имот с идентификатор
77195.716.237 в размер на 0.7 кв.м., попадаща под изградената сграда с
идентификатор 77195.716.238.2; да бъде прието за установено по отношение на Б.
Д. Ч. и Н. М. Ч., че Р. Д. Х. е съсобственик на завзетата от Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. част
от 0.7 кв.м. и да бъдат осъдени да предадат владението върху същата на Р. Д. Х.;
да бъдат осъдени Б. Д. Ч. и Н. М. Ч. да премахнат изградената от тях ограда,
попадаща в ПИ с идентификатор 77195.716.237, ограничаваща правото на Р. Д. Х.
да ползва част от съсобствения си недвижим имот с идентификатор 77195.716.237
в размер на 0.4 кв.м.; да бъде прието за установено по отношение на Б. Д. Ч. и Н.
М. Ч., че Р. Д. Х. е съсобственик на тези 0.4 кв.м., и да бъдат осъдени Б. Д. Ч. и Н.
М. Ч. да й предадат владението върху същите; както и да бъдат осъдени да
възстановят разрушената от тях съществуваща дървена ограда по регулационната
граница между Поземлен имот с идентификатор 77195.716.237 и Поземлен имот с
идентификатор 77195.716.238, като – недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. Х., ЕГН **********, от гр.С., ж.к. „*******“, ********,
да заплати на Б. Д. Ч., ЕГН ********** и Н. М. Ч., ЕГН **********, двамата
от гр.Х., ул.“******“ № **, направените по делото разноски в размер на 1 150
лева.
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
13