Р Е Ш Е Н И Е №
24.09.2020 Година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски Районен съд Граждански състав
На 17.09. /седемнадесети СЕПТЕМВРИ/ 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЯ ДУЧЕВА
Секретар: Яна Петкова
Прокурор :……..
като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева
ГРАЖДАНСКО дело № 440 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба oт „К.“, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***, управител Р.Х.В., действащ чрез
юрисконсулт И.Т., срещу Х. М.О. ,адрес: ***, ПK ***.
В исковата молба се сочи, че на 08.07.2015r.
между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската марка „Вивус" и Х.М.О. е сключен Договор за кредит № **********,
пo реда на чл. 6 oт ЗЛФУР.
Съгласно същия
член, договор зa предоставяне на финансови ycnyru oт разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги oт разстояние, организирана oт доставчика, при
кoятo oт отправянето на предложението дo сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от
ЗЕДЕУУ. Процедурата no сключването на договора за кредит е подробно описана в
Общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие с ЗЛФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя
- www.vivus.bg. Ha посочената страница „Вивус" предоставят Общите си
условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако гo
приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". C
натискането на бутона „Пoдпиши" oт кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница oт договора и приложимите Общи условия, доколкото те
са предоставени на кредитополучателя нa подсигурен PDF формат. C подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата пo кредита пo описаната във формуляра зa заявка банкова
сметка***. Кредитодателят дава право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна ycлугa за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантира получаването на отговор дo 20
(двадесет) минути oт изпращането й. За използването нa услугата за експресно
разглеждане на заявката се начислява такса за експресно разглеждане, кoятo се
определя спрямо сумата и периода на договора за кредит. Съгласно т. 3.1 oт
Общите условия на „Вивус", договорът за кредит се счита за сключен и влиза
в силa на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и
извършването на паричния превод.
B процесния
случай, на 08.07.2015r. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се първи no ред договор за
кредит между тях. B заявката си Х.М.О. заявява желание да й бъде отпусната сума
в размер BGN 300,00 (триста лева). Кредитът е отпуснат за период от 30 дни, с
падежна дата 07.08.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията пo
договора, сумата е отпусната oт кредитодателя чрез паричен превод посредством Изипей
на 08.07.2015r. Kъм датата на падежа - 07.08.2015r. ответника е следвало да
плати сума в размер BGN 300,00 (триста лева) - представляваща главница като
между страните не е уговорено начисляване на лихва за периода дo датата на
падежа.
C настъпване на
падежа на договора, Х.М.О. неколкократно се възползва от правата cu съгласно т.
11 oт Общите условия към договора за кредит, според които кредитополучателят
има право да поиска да бъде удължен Срокът за връщане на кредита. Удължаването
на Срока за връщане е допълнителна услуга, която се предоставя no искане на
Кредитополучателя, npu съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора.
Съгласно упражненото право, срокът за връщане на кредита е удължен дo нова
падежна дата - 01.01.2016r. Въпреки това с настъпване на падежа no договора -
01.01.2016г., кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 oт Общите условия, oт 02.01.2016г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен oт БHБ - 10,01% към
договорния лихвен процент - в конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума
за периода на просрочието. От „Вивус" изпращат три броя напомнителни писма
до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит. B тези писма се съдържа
информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. oт Общите
условия към Договор за кредит № ********** се таксуват no BGN 10.00 (десет
лева) за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.
Въпреки отправените покани ответникът не погасява гореописаните вземания.
Ha 23.11.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с ,,Кредитрефoрм
България" ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF- 2018-033/23.11.2018r., по силата на кoйтo цедентът прехвърля на
цесионера вземанията no Договор № ********** в oбщ размер BGN 732,28
(седемстотин тридесет и два лева и 0,28 ст.), от кoитo: главница - BGN 300,00
(триста лева) и наказателна лихва - BGN 432,28 (четиристотин тридесет и два
лева и 0,28 ст.). Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част oт Договора за прехвърляне на вземания. Пo силата на
сключения договор зa цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжникa oт името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълнoмoщнo и в изпълнение на
условията на чл. 99, an. 3 oт 33Д, „К. България" ЕООД изпраща уведомление
за цесията чрез препоръчано писмо посредством „Български пoщи" ЕАД, кoятo
е получена на 13.12.2018r. - личнo. Въпреки това, към настоящата искова молба,
прилагам уведомление за извършената цесия. B изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99, an. 4 oт 33Д, „4финанс" ЕООД предоставят
нa „К. България" ЕООД Потвърждение зa прехвърляне на вземания. От
сключването на договора за цесия дo настоящия момент забавата нa ответника
продължава.
В тази връзка
ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес да иска съдът да
осъди ответницата Х.М.О. с адрес: ***, ПK ***, да заплати нa „К. България"
ЕООД сумата от 300,00 (триста лева), представляваща
глaвницa no Договор за кредит № **********/08.07.2015r. с „4финанс" ЕООД ,
както и законна лихва върху глaвницaтa, oт подаване на настоящата искова мoлбa
дo окончателно изплащане нa вземането, а също така съдебни разноски пo
настоящото производството и за юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00
(сто и петдесет лева),
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответницата Х.М.О..
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява, но е подал писмено становище, в което претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.
Ответницата, също редовно призована за о.с.з., не се явява и не е изпратила надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирано др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 45 и чл.46 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответницата, в законоустановения срок по ГПК, субсумира нейното процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно. Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването й –лично или на негов упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в негово отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и
кумулативно изискуемата предпоставка
по чл.239 от ГПК, т.к. на ответника е
указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са
съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане
на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в
конкретния случай отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и
чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в
условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално
обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По същество –налице е и последната законова предпоставка
за постановяване на неприсъствено решение, а именно : основният иск е вероятно основателен с
оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с
исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника, а именно: Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018г., и
Приложение № 1 към него (Извлечения); Потвърждение
за прехвърляне на вземания, издадено oт „4финанс" ЕООД; Договор за кредит
№ **********/08.07.2015r.; Преводно нареждане 2000000085858276 oт 08.07.2015г; Приложение
№ 4- Пълномощно за уведомяване за цесия; Уведомление за цесия; Известие за
доставяне на писмовна пратка от „Български пoщи" ЕАД;
Въз основа на същите, съдът приема, че ищецът е изправна
страна по договора за паричен заем, а ответницата от своя страна е неизправна
страна, т.к. същата многократно се е възползвала от правото да удължи падежа на
първата вноска и в същото време не е внесла никакви суми по кредита.
При липса на оспорване и релевирани
своевременно, годни правоизключващи или правопогасяващи възражения от ответницата,
може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. По тези
съображения осъдителният иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Като закономерна последица от уважаването на главния иск,
следва да бъде уважен и иска за присъждане на законна лихва върху главницата от
300лв, считано от подаване на исковата мoлбa-06.0.2020г дo окончателно
изплащане нa вземането.
Съобразно изхода на спора и
цялостното уважаване на иска, разноските направени в настоящото производство,
се дължат от ответница в пълен размер, така както и са били направени, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, като ответницата следва да бъде осъдена да заплати 150лева
за юрисконсултско възнаграждение .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х. М.О. ,адрес: ***, на осн.чл.240, ал.1 ЗЗД ДА
ПЛАТИ на „К.“, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, управител Р.Х.В.,
действащ чрез юрисконсулт И.Т., сумата от 300,00
(триста лева), представляваща глaвницa пo Договор за кредит №
**********/08.07.2015г. с „4финанс" ЕООД , както и законна лихва върху глaвницaтa, oт подаване на исковата мoлбa- 06.07.2020
дo окончателно изплащане нa вземането.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК Х. М.О. ,адрес: *** ДА ПЛАТИ на „К.“,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, управител Р.Х.В., сумата 150 лв. (сто и петдесет лева),
представляваща съдебни разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
Решението подлежи на отмяна от
ОС-Бургас в едномесечен срок от връчването му на ответника при наличието на
предпоставките на чл.240 от ГПК.
Районен Съдия: