Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………….. ………………….
2021 година,
гр.ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 24.09.2021 г. при участието на секретар Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 249/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка
с чл. 215 от ЗУТ.
Инициирано е по жалба на Р.И.Р.
***, против Решение № 9-24 по Протокол № 9/23.11.2020г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, с което
са определени стойностите на наема и на дължимото обезщетение за части от
собствените и ПИ ***и ПИ ***във връзка с изпълнението на Заповед №
3726/11.09.209 г. на кмета на община Варна.
С тази заповед, на основание чл. 190, ал.1 и ал.2 във връзка с ал.6 от ЗУТ на собствениците на ПИ ***; ПИ 10135.2508. 335
и ПИ ***по КККР на с.о. Сотира е разрешено прокарване на временен път до същите
имоти по трасето на уличната регулация , като съществуващият път с
идентификатор 10135.2508.9537 се разшири на север до ширина от 3,50 м. и засяга части от ПИ ***и 10135.2508.***.
С оспореното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ
при община Варна са определени обезщетение за частта от ПИ ***с площ от 66
кв.м. в размер на 78.00 лв. – за всяка календарна година; обезщетение за частта от ПИ ***с площ 46 кв.м. в размер на 54 лв. – за всяка календарна
година
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност, като се твърди неяснота относно пазарните
цени и методиката , по която са изчислени
определените с оспореното решение обезщетения.
Отделно твърди,
че съществуващите трайни насаждения в частите от двата имота,
попадащи във временния път не са оценявани. Мотивите и изводите на
комисията от една страна, че такива няма, а от друга - че не следва да се оценяват, тъй като били „стари и обрасли с храсти определя за противоречиви, предвид
съдържанието на уведомително писмо от
директора на дирекция „АГУП“ при община ВАРНА,
което преценява като признание, че в такива подобрения съществуват. В
заключение, твърди необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решени,
поради съдържащите се в него неистинни факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното формира петитум с искане
съдът да постанови съдебен акт, с който
да се омени, евентуално измени решението
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ,
определеното с него
обезщетение за ПИ ***и ПИ 10145.2508.***да
се завиши, като се определи ново такова,
с по-висок размер, адекватно на
пазарните реалности и приложимите
методики за определяне размера на обезщетенията.
Претендират се за присъждане и сторените по делото разноски
Ответникът община Варна, чрез процесуалния си
представител счита, че не са налице предпоставки за отмяна на оспореното решение. Жалбата намира за неоснователна и моли съдът да я
отхвърли. Алтернативно пледира за изменение на решението, при преценка дали
подлежат на оценяване всички установени трайни насаждения, описани в таблицата към заключението, както и
подобренията от строителен характер. Претендира присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение.
Заинтересованите страни М.П., и С. П. чрез процесуалния си представител И.П., както
и заинтересованите лица А.И.И. (починал в хода на съдебното производство)и А.Х.
в общо становище считат взетото от Комисията по чл. 210 от ЗУТ решение
№ 9-24, взето с Протокол №9/23.11.2020 г. за законосъобразно, като подкрепят изцяло
взетия от комисията извод, че в трасето на временния път няма трайни
насаждения, които да се оценяват, тъй
като са стари и обрасли с храсти. В подкрепа на
споделения от заинтересованите страни извод е твърдението, че
„дърветата, засегнати от трасето на временния
път, намиращи се на територията на ПИ ***и ПИ ***са на разстояние
по-малко от изискуемото по чл. 52 от Закона за собствеността“ – 3 метра
за високите дървета. Въз основа на изложеното формират искане за отхвърляне на
жалбата Р.Р. и потвърждаване на оспореното от нея решение на Комисията по чл.
210 от ЗУТ.
Заинтересованата страна Д.Д.П., представлявана от адв.
А., се присъединява към изложените от ответника доводи за неоснователност на
жалбата, моли съда да я отхвърли и да потвърди оспорения административен акт.
Заинтересованите страни М.А.И. и Л.П.И., уведомени редовно, участвали в по едно
открито съдебно заседание не изразяват становище по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав,
като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните, от фактическа страна приема за установено следното:
Жалбата е депозирана от надлежна
страна и рамките на законоустановения
срок предвид на което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният административен акт е постановен от компетентен по смисъла на
чл. 210, ал.1 от ЗУТ орган, в рамките на предоставените му правомощия, при
спазване на необходимата за това писмена форма, но при допуснати нарушения на административно производствените
правила.
По искане вх.№ 048941ВН/20.05.2019 г. от: А.А.Х., А.И.И., М.И.П., С.И.П. и Д.Д. ***, на основание чл.190, ал.2 и ал.6 от ЗУТ от
кмета на община Варна е издадена Заповед № 3726/11.09.2019 г., поправена със
Заповед № 0484/06.02.2020 г. С нея е разрешено прокарване на временен път до ПИ ***; ПИ 10135.2508.335 и ПИ ***през части от ПИ ***и ПИ ***- собственост на Р.И.Р.
Заповедта е
влязла в законна сила на 08.07.2020 г., по този въпрос спор не съществува между
страните.
С решение № 9-24, взето с Протокол № 9/23.11.2020 г. комисията
по отчуждаване и обезщетяване, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020 г. определила:
- обезщетение
за ПИ ***собственост на Р.И.Р. с площ
на засегнатата част от 66 кв.м., попадащи в трасето на временния път 78.00 лв. за една година.;
-
обезщетение за ПИ 10135.2508.***, собственост на Р.И.Р. с площ на засегнатата част от 646кв.м.,
попадащи в трасето на временния път
54.00 лв. за една година.;
Решението на Комисията е бланкетно формулирано, без да са изложени
конкретни мотиви, нито са описани
конкретните обстоятелства и факти, въз основа на които е формиран крайният размер
на обезщетенията за двата имота. Съдържащата се в административната преписка
оценка на лицензиран оценител също не дава дължимата яснота нито относно
ползваната от изпълнителя методика на оценяване, нито относно вида и характера
на подобренията, съответно подлежащи или не на оценяване. Формално е посочен методът на пазарните
аналози, но конкретни такива никъде не се посочват, което затруднява проверката за коректността на изчисленията.
С оглед установяване на обективната истина по спора бяха
назначени, изслушани и приети две съдебно оценъчни експертизи –
еднолична и тройна в състава на която съдът включи и експерт агроном.
Заключенията на експертите както по едноличната СОЕ на
в.л. П., така на тройния състав са
еднопосочни и установяват наличие на трайни насаждения в изследваните части,
попадащи в обхвата на временния път, които подлежат на оценяване но не са били
ценени в административното производство.
Констатирани са известни различия относно вида и възрастта на оценяваните дървета, като в тази
част съдът се доверява изцяло на заключението на тройната СОЕ, предвид специалните знания на участващия в състава и агроном – Ел. Б.. Експертизата е
изследвала всички, намиращи се в съответните части от ПИ ***и
ПИ ***трайни насаждения, включително и тези дървесни видови, оценени
като дърва за огрев, предвид агротехническото им състояние.
Крайната стойност на
установените в двете части от двата имота трайни насаждения според
едноличната СОЕ е в размер от 1204 лв., а според заключението на тройната -1760
лв. Предвид казаното по-горе относно експертната компетентност на участвалия
при оценяването агроном, съдът възприема като по-обективно последното
заключение.
Относно подобренията от строителен характер съдът
намира, че същите са обстойно изследвани , описани и оценени, точно е отразено
и тяхното местоположение на графичната част към заключението, представляващо
извадка от действащата кадастрална карта за територията, в която се намират процесните имоти.
Видно и от
многобройния снимков материал, изготвен както от едноличната, така и от
тройната СОЕ, безспорно в обследваните
части от ПИ ***и ПИ ***, попадащи във временния път се намира подпорна
стена, която несъмнено представлява
строително подобрение, подлежащо на
оценка и съответно – на обезщетяване. Същата е описана като конструкция
и елементи подробно в приложената
таблица, остойностена е правилно.
Оценката на
строителните подобрения, според едноличната експертиза възлиза на
3629 лв., а според заключението на
тройната - 2843 лв.
Последното съдът намира за по- справедливо, доверява
се изцяло на направените изчисления.
Относно размера
на годишното обезщетение за наем на
съответните части от ПИ ***и ПИ ***тройната СОЕ го определя при ясно
посочени в Приложение № 1, № 2 и № 3
критерии, като в първото са изброени и
пазарните аналози, на които се основава заключението. Така за частта от ПИ ***с площ от 66 кв.м. е определена пазарна стойност на
обезщетението -годишен наем в размер от 204 лв., а за частта от ПИ ***с площ от 46 кв.м. – годишен наем от 144 лв.
Комплексната оценката
на тройната СОЕ е обективна, обоснована и компетентно дадена, съобразена е
всички законови изисквания.
Съдът я възприема и кредитира изцяло.
Обстойно изследваните
обекти на оценяване от вещите лица,
изготвените от тях графики и фотоснимки опровергават възраженията на
заинтересованите страни относно съществуването, вида и характера на подлежащите
на обезщетяване подобрения.
По същество за
да се стигне до производството пред АО, приключило с издаването на цитираната
по-горе заповед, явно вече е била
изчерпана възможността за сключване на договор за учредяване правото на
преминаване през чужд имот (чл. 192, ал.1 ЗУТ),
т.е. липсвало е и съгласие за
това( чл. 190, ал.6 от същия закон).
Императивното изискване на чл.210 ал.1 от ЗУТ е
изготвянето на оценките и определянето размера на обезщетението да се извършва
по пазарни цени.
Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ е лишено от
обстоятелствена част, от която да може да се направи извод за начина, по
който е формиран определения с него
годишен размер на обезщетението, още
по-малко доколко то е по пазарни цени.
Предвид установеното съдът счита, че оспореният административен акт е постановен
при неправилно приложение на закона, налагащо изменяването му в частта за
размера на годишното обезщетение, като същото се увеличи на 204 лв. годишно
за частта от ПИ ***и на 144 лв. годишно за частта от ПИ 10135.2508.***.
Следва да се определи размер на обезщетение за трайните насаждения и за строителните
подобрения. Съдът определя размер на обезщетението за трайни насаждения на 1760 лв.,
я за строителни подобрения – на 2843 лв., предвид безспорния факт, че
такива изобщо не са били предмет на оценка в административното производство от
АО при издаване на Решение № 9-24 по протокол № 9/23.11.2020 г.
Предвид приетия с решението краен правен
резултати своевременно направените от оспорващите искания за присъждане на
сторените по делото съдебни разноски, съдът ги счита за основателни и доказани
с оглед на което следва да бъдат уважени в пълния им размер.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 9-24 по Протокол №9/23.11.2020г.
на Комисията по чл. 210 от ЗУТ Варна, с което е определена оценка на обезщетението във връзка с влязлата
в сила Заповед №3726/11.09.2019 г. на кмета на община Варна, поправена със
Заповед № 0484/06.02.2020 г.: годишен наем от 78 лв. за ПИ ***с площ на засегнатата част от 66
кв.м., от 78.00 лв.; годишен наем
от 54 лв.за ПИ ***с площ на
засегнатата част от 46 кв.м., попадащи в трасето на временния път - и двата собственост на Р.И.Р..
Вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ пазарна стойност на обезщетението
за ПИ ***с площ на засегнатата част от
66 кв.м. - годишен наем от 204 (двеста и
четири) лв. и за ПИ ***с площ на засегнатата част от 46 кв.м.
- годишен наем от 144 лв.(сто
четиридесет и четири) лв. попадащи в
трасето на временния път - и двата
собственост на Р.И.Р..
ОПРЕДЕЛЯ пазарна
стойност на обезщетението за трайни насаждения, намиращи се в ПИ ***с площ на
засегнатата част от 66 кв.м. и ПИ ***с площ на засегнатата част от 46 кв.м. в
общ размер от 1760 лв. (хиляда седемстотин и шестдесет лева).
ОПРЕДЕЛЯ пазарна стойност на обезщетението за
строителните подобрения, намиращи се в ПИ ***с площ на засегнатата част от 66
кв.м. и ПИ ***с площ на засегнатата част от 46 кв.м. в общ размер от 2843 (две
хиляди осемстотин четиридесет и три) лв.
ОСЪЖДА община Варна да заплати
на Р.И.Р. ЕГН ********** *** сумата от 946
лв. (деветстотин четиридесет и шест ) лв.,представляваща общия размер на
сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
14 дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова