РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500730 по описа за 2022 година
С решение № 961 от 29.09.2022г. по гр.дело № 2784 по описа за 2022г. на
Пернишки районен съд, е ПРОГЛАСЕНА за нищожна по иска на Б. Д. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № *** г., сключен от разстояние
между Б. Д. Б. и „НЕТКРЕДИТ“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
804.00 лева.
С решението „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** са били осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** сумата от 50.00 лева, представляваща заплатена държавна такса.
Недоволни от така постановеното решение са „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, които са депозирали въззивна жалба рег. № 22 151
от 04.11.2022г. срещу решение № 961 от 29.09.2022г. по гр.дело № 2784 по описа за 2022г.
на Пернишки районен съд, като считат атакуваното решение за неправилно и необосновано,
като развиват подробно мотиви за това, и искат да бъде отменено същото като неправилно и
необосновано, и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан.Претендират разноски.
Б. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** чрез адв. Д. М. е депозирала отговор
1
на въззивната жалба, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна, иска да се
остави същата без уважение, както и да се потвърди първоинстанционното
решение.Претендира и разноски.
За съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си, претендира разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.269 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебна проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на
чл.269 ГПК, Пернишки окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно-
същото е постановено от съдия от Пернишки районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Решението се явява допустимо. Налице е правен спор между дееспособни и
правоспособни правни субекти, който правен спор е подведомствен на Пернишки районен
съд.Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са
налице отрицателните процесуални, водещи до неговото погасяване.Пернишки районен съд
се е произнесъл именно по предявения иск.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата по
въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение.
По доказателствата се установява, че страните са обвързани от валидно облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните от
разстояние
От приложения договор за потребителски кредит се установява, че ответникът е
предоставил на ищцата потребителски заем от 600.00 лева, с размер на месечна погасителна
вноска от 61.00 лева и последна падежна дата – *** г., с брой вноски 12, при фиксиран
годишен лихвен процент от 45,94 %, с общ размер на всички плащания 732.00 лева.
Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.2 от
договора, а именно по посочена от Б. банкова сметка.
В чл.4, ал.3 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за
сума в размер на 732.00 лева със срок на валидност до *** г., а в чл.6, ал.1 от договора е
уговорено, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита
по чл.4, ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в
общите условия по договора, той дължи на ответника неустойка в размер на 804.00 лева.
Ал.2 на чл.6 от Договора предвижда, че неустойката се начислява на месец, считано от
2
изтичането на срока по чл. 4, ал. 3, а в ал.3 от чл.6 на Договора е уговорено, че ако срокът, за
който се начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски,
неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка.
В чл.6, ал.4 от Договора е уговорено, че неустойката се дължи само за периоди, в
които кредитът е бил без осигурена гаранция. В този смисъл, ако Кредитополучателят
осигури надлежна гаранция по кредита, макар и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3,
неустойката спира да се начислява. Ако действието на гаранцията бъде прекратено,
независимо по какви причини, считано от деня, в който действието на гаранцията е било
прекратено, неустойката отново се начислява.
В чл.6, ал.5 от Договора страните са постигнали съгласие начислената неустойка да
се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
От приложените по делото Общи условия приложими към договорите за
потребителски кредит на „НЕТКРЕДИТ” ООД, в т.1.8.1, е посочено, че „гаранция“ е банкова
гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България, или
гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на
Република България. Гаранцията следва да съдържа неотменяемо и безусловно изявление,
че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо
от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова
институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от кредитополучателя суми
след първо писмено искане от страна на дружеството. В т.1.2 от Общите условия, раздел IIІ -
права и задължения на страните по договора за потребителски кредит, е вменено задължение
за осигуряване на гаранция от страна на кредитополучателя: в срок до края на следващия
ден от сключването на Договора за потребителски кредит, като кредитополучателят е
длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде: а) банкова
гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република
България; и в) двама поръчители.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, за
прогласяване нищожност на чл.6 от Договор за потребителски кредит № *** г.,
предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 804.00 лева, поради противоречие със
закона, и поради накърняване на добрите нрави.
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета на процесния договор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит,
3
съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
По въпроса дали договорът е нищожен, поради противоречие със закона намират
приложение разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, а именно - чл.22, съгласно който когато не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не
В този смисъл - Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. №
1/201 3г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може
да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител : неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено
задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи
служебно. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер от 804.00 лева надхвърля сумата на
отпуснатия кредит (от 600.00 лева) с повече от 1/3 част от същия.
Предвид изложеното тя се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на
задължението вреди и противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер
е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни задължения
4
(непредставяне на обезпечение - гаранция), но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.
Подобни клаузи задължават потребителя при неизпълнението на договора да заплати
необосновано висока неустойка.
В този смисъл клаузата за неустойка противоречи на закона и следователно е
нищожна. Отделно от горното, въведените многобройни изисквания за обезпечение на
потребителски кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на
икономически по - силната страна.
Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че клаузата за
неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
Освен това, при определяне на неустойката за неизпълнението на задължения по
него, неустойката по чл.6, ал.1 е договорена в глобален размер от 804.00 лева, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението по
договора за заем.
Поради това, процесната неустойка не може да се характеризира като неустоечно
задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение
изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита с повече от 39 %
от заетата сума.
Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се констатира, че
въведените изисквания в договора за вида обезпечение, респективно изискванията, на които
поръчителите следва да отговарят, както и тридневния срок за предоставяне на
обезпечението, ще бъде свързано със значителни затруднения.
Това е така, защото, това задължение не е определено от кредитора като
предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика,
а освен това – изискването за предоставяне на банкова гаранция не кореспондира с
обезпечението на отпуснатия кредит, тъй като следва да се има предвид, че с банковата
гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице
определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея (чл. 442, Търговски закон).
В тази връзка за издаването на банкова гаранция, респ. гаранция от небанкова
финансова институция, кредитополучателят следва да сключи договор с банка и небанкова
финансова институция, което не може да се осъществи до края на следва ден, след
сключване на договора. От друга страна за сключването на договор, респ. предоставяне на
банкова гаранция, или гаранция от небанкова финансова институция се заплаща такса за
услугата, като и предоставящият гаранцията ще поиска обезпечение на същата, което за
5
кредитополучателя не е известно, и не може да се прецени дали ще може да го осигури.
Задължението на кредитополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за
изпълнението им – края на следващия работен ден, води до извод, че клаузата е предвидена
по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Видно е, че се цели да се създаде
едностранно от кредитора предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в чл.6,
ал.1 от договора за заем.
При гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че поради тези
особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й,
предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави
по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД
Клаузата на чл.6 от договора е неравноправна и по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй
като същата е необосновано висока.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Непредоставянето
на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е
уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази
неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка
на заемателя. Така уговорена неустойката противоречи на принципа на справедливост и
равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-слабата страна в
облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза по чл.5, ал.2 от договора се
явява нищожна, като накърняваща добрите нрави.
В горния смисъл, правилно първоинстанционният съд е приел, че процесната клауза
от договора е нищожна, поради което и съдът следва да прогласи нейната нищожност.
Следователно, решението на първоинстанционния съд се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, представен списък по чл.80 ГПК и на основание на чл. 78,
ал. 6 ГПК вр. чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за мин.размери на адв.възнаграждения,
дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв.Д. М. М. САК адвокатски разноски
по чл.38 ЗА в размер 480лв. с ДДС за оказана безплатна правна помощ на Б. Д. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 961 от 29.09.2022г. по гр.дело № 2784 по описа за
2022г. на Пернишки районен съд
6
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***
ДА ЗАПЛАТИ на адв.Д. М. М. САК адвокатски разноски по чл.38 ЗА в размер 480лв. с ДДС
за оказана безплатна правна помощ на Б. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7