Решение по дело №3245/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 894
Дата: 27 ноември 2023 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20232230103245
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. Сливен, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230103245 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 14.11.2022 г. било подписано
Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.02.2022 г., сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на което
вземанията на „Ай Тръст“ ЕООД срещу ответника П. С. Д., произтичащи от
Договор за поръчителство от 17.11.2021 г., сключен във връзка с Договор за
кредит № 2473457 от 17.11.2021 г., били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. Договорът за поръчителство съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД упълномощило ищеца в
качеството си на цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД до ответника
било изпратено уведомление, което в случай, че съдът счете за нередовно
1
връчено, ищецът моли да се приеме за връчено с получаването на препис от
исковата молба и приложенията. Ищецът описва, че на 17.11.2021 г. между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 2473457, а на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил
сключен Договор за поръчителство, по силата на който „ Ай Тръст“ ЕООД се
задължило да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за кредит.
Тъй като ответникът не заплатил свои задължения по договора за кредит,
поръчителят заплатил на „Кредисимо“ ЕАД сумите 411,95 лв.,
представляваща главница, 49,39 лв., представляваща възнаградителна лихва и
72,10 лв., представляваща обезщетение за забава. Ответникът не заплатил
доброволно на поръчителя заплатените от него суми, поради което
цесионерът на вземанията по Договора за поръчителство имал правен интерес
от установяване на вземанията, за които длъжникът възразил в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2254/2023 г. по описа на СлРС. На изложените
основания моли за уважаване на исковете и присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срок.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт,
писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени и претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован чрез Началника на Затвора - гр. Бургас,
се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“. Изразява становище за
неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за потребителски кредит № 2473457 от
17.11.2021 г. с посочени страни - кредитор „Кредисимо“ ЕАД и
кредитополучател - ответникът П. С. Д., съдържащ данни за предоставен на
ответника кредит в размер на 400,00 лв. Посочени са следните условия на
отпуснатия заем - ГПР 48,23 %, лихвен процент 40,00 %. Уговорен е общият
размер на дължимата от кредитополучателя сума - 461,34 лв., срок на
договора в месеци - 6 (броя месечни плащания), с размер на месечното
2
плащане 76,89 лв.
Установява се още от представените писмени доказателства, че на
17.11.2021 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен
Договор за поръчителство, по силата на който поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД
се задължава пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит.
На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство
от 17.11.2021 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника П. С. Д., съгласно който
ответникът дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 41,65 лв.
месечно за срок от 6 месеца, дължимо на датата на падежа на всяка от
вноските по договора за кредит.
Съгласно чл. 3 от Договора за поръчителство, поръчителят „Ай Тръст“
ЕООД е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ ЕАД да
заплати всички изискуеми задължения на потребителя по Договора за
потребителски кредит. В чл. 3, ал. 2 от Договора е описано, че поръчителят е
длъжен да уведоми потребителя по електронна поща за постъпило искане на
плащане, а съгласно чл. 3, ал. 4 поръчителят е длъжен да уведоми
потребителя за извършеното плащане в срок от 2 работни дни, считано от
извършване на плащането, като му посочи общия размер на направеното
плащане. В чл. 3, ал. 5 от Договора е уговорено, че след извършване на
погасяването, поръчителят има право да прехвърли правата си по договора на
трето лице, без да се изисква съгласието на потребителя за това. В чл. 4, ал. 2,
т. 1 от Договора за поръчителство е уговорено, че в случай, че поръчителят
изпълни задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
поръчителя има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на
платените от поръчителя задължения на потребителя.
Видно от представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 към него от 14.11.2022 г.,
сключен на основание чл. 99 ЗЗД между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД от една страна и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД от друга
страна, кредиторът и поръчителят са прехвърлили на ищеца вземанията си по
договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство.
Представено е уведомително писмо за извършеното прехвърляне на
3
вземанията, изпратено до ответника, което не е връчено, видно от
приложеното известие за доставяне. Същото е редовно връчено на ответника,
ведно с препис от исковата молба и приложенията, на 21.09.2023 г.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът П. С.
Д., ЕГН: ********** дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 411,95 лв., представляваща главница, заплатена от поръчителя
по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски
кредит № 2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на
ищеца по силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към Договор за цесия от
01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 49,39 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.12.2021 г. до 10.05.2022 г., заплатена
от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към
Договор за цесия от 01.02.2022 г. и сумата от 72,10 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 11.12.2021 г. до 02.06.2023 г., заплатено
от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към
Договор за цесия от 01.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 1326 от 05.06.2023 г. по ч. гр. д. № 2254/2023 г. по описа на
СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество, съдът ги намира за неоснователни и недоказани.
Претенцията на цесионера е за вземания на поръчителя срещу
потребителя по Договор за поръчителство, сключен във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към
4
Договор за цесия от 01.02.2022 г.
Вземанията са породени от чл. 4, ал. 2, т. 1 от Договора за
поръчителство, в който е уговорено, че в случай, че поръчителят изпълни
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит,
поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на сумата на
платените от поръчителя задължения на потребителя.
За да е основателна претенцията, едно от обстоятелствата, които следва
да се установят е, че поръчителят е заплатил на кредитора дължимите от
кредитополучателя суми по Договора за потребителски кредит.
Ето защо, с Определение № 3260 от 24.10.2023 г. по делото, съдът е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже наличие на извършено уведомяване
от поръчителя, че ще заплати задълженията на ответника към кредитора,
както и извършено от поръчителя на кредитора плащане в претендираните
размери, за което изрично му е указал, че не сочи доказателства.
В писмено становище по хода и съществото на делото ищецът не е
ангажирал доказателства за посочените обстоятелства. Евентуално е поискано
единствено допускане на съдебно-икономическа експертиза, посочено в
исковата молба, но поставеният от ищеца въпрос е какъв е размерът на
непогасените задължения по процесния договор за заем.
Исковите претенции обаче, в настоящия случай са основани не на
Договора за потребителски кредит, а на сключения за обезпечаването му
Договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника. Твърди се,
че „Ай Тръст“ ЕООД е погасило задълженията на ответника по Договора за
потребителски кредит към Кредисимо ЕАД, но доказателства за това не са
ангажирани, поради което и претенциите се явяват неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно възражението на ответника, че към датата на сключване на
договорите е бил с взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ и не е могъл
да посети офис на кредитора, тъй като договорите за потребителски кредит и
за поръчителство са сключени от разстояние по смисъла на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ и посоченото обстоятелство не е пречка за сключването им.
При този изход на спора, правото на разноски, на основание чл. 78, ал. 3
5
ГПК, възниква в полза на ответника, но същият не е поискал присъждането
им и не е представил доказателства за извършването на разноски в
производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, за
признаване за установено, че П. С. Д., ЕГН: **********, с адрес *********
ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД , с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 сумата от 411,95 лв.
/четиристотин и единадесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща главница, заплатена от поръчителя по Договор за
поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към Договор за цесия от
01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.06.2023 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 49,39 лв. /четиридесет и девет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 10.12.2021 г. до 10.05.2022 г., заплатена от поръчителя по Договор
за поръчителство, сключен във връзка с Договор за потребителски кредит №
2473457 от 17.11.2021 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца по
силата на Приложение № 1 от 14.11.2022 г. към Договор за цесия от
01.02.2022 г. и сумата от 72,10 лв. /седемдесет и два лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 11.12.2021 г. до
02.06.2023 г., заплатено от поръчителя по Договор за поръчителство, сключен
във връзка с Договор за потребителски кредит № 2473457 от 17.11.2021 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение № 1
от 14.11.2022 г. към Договор за цесия от 01.02.2022 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 1326 от 05.06.2023 г. по ч. гр. д. №
2254/2023 г. по описа на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7