Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 99
гр.Пловдив, 19.03.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на двадесет
и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора ... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 53 по описа за 2019г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 623 от 03.12.2018г по т.д. № 293/2017г по описа на Окръжен съд
– П.e ОСЪДЕНА „З.*“АД,
*** да заплати на Е.К.К., ЕГН **********,***
24 и И.К.К., ЕГН **********,*** 10 в качеството им на наследници на К.А.К.,
починал на 23.01.2018 г. след подаването на исковата молба, сумата от по
8 750лв за всеки от ищците, представляваща определено при
съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалия К.К. обезщетение за
претърпените от К.К., починал на 23.01.2018 г., неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки и страдания от настъпилото увреждане - тежка съчетана
черепно-мозъчна и тазова травма, контузия на главата, счупване на тилната кост
вляво, представящо се със счупване на черепната основа, травматичен оток и
кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област отляво, счупване на
двете срамни кости и контузия на тялото, охлузвания по тялото при ПТП от
03.06.2015 г., причинено при управление на лек автомобил „Р.“ ***от С.К., за
който със „З.*” АД, ЕИК ***е сключен договор по риска „Гражданска отговорност“,
ведно с обезщетение за забава от настъпването на увреждането –
03.06.2015г до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен
общ размер от 42 500 лв исковете са ОТХВЪРЛЕНИ.
ОСЪДЕНА е „З.*“АД
***, ЕИК ***да заплати по сметка на
Пловдивския Окръжен съд държавна такса в размер на 700 лв и 50 лв разноски за
експертиза.
ОСЪДЕНИ са Е.К.К. и И.К.К. да заплатят на „З.*”
АД, всеки от тях по 108.50 лв разноски по делото.
Срещу постановеното
от окръжния съд решение, в отхвърлителната
му част за претендираните
неимуществени вреди е подадена въззивна
жалба от Е.К.К. и И.К.К. с
оплаквания, че при определяне на размера за обезщетение съдът не е спазил принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД,
както и е определил размер на съпричиняване от 50%, а същото е в по-малък
размер. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и претендират разноски.
От ответника по
жалбата „З.*“АД *** е постъпил
отговор, в който посочва, че съдът е намерил за основателна в пълен размер
претенцията за обезщетяване на първоначалния ищец, която е редуцирал с размера
на съпричиняването. Дружеството посочва, че размерът на съпричиняване е в
по-голям от определения от съда размер от 50%, тъй като нарушенията на
пострадалия са по-тежки от тези на водача на лекия автомобил и съпричиняването
следва да се определи като такова над 75 %. Моли в обжалваната част решението
да бъде потвърдено изцяло.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с
оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК
приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Пред окръжния съд
е бил предявен иск от К.А.К., който е починал в хода на процеса и на негово
място са консттитуирани наследниците му Е.К.К. и И.К.К.. В исковата молба К.К.
е посочил, че е пострадал при ПТП, причинено от С.К. при управление на лек
автомобил „Р.“ ***. С Решение по АНД № 5271/2016г по описа на РС - П.С.К. е
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, предл.2
във връзка с чл.342, ал.1 НК за това, че на 03.06.2015 г. при управление на лек
автомобил „Р.“ ***е нарушила правилата за движение по чл.5, ал.2,т.1, предл.1
във връзка с чл.20, ал.2 и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост е причинила на К.К.
средна телесна повреда. При настъпилото на 03.06.2015г ПТП на К. са причинени
счупване на двете срамни кости, изграждащи тазовия пръстен, счупване на тилната
кост вляво, представящо се със счупване на черепната основа, травматичен оток и
кръвонасядане на главата в тилната и подтилната област вляво, контузия на
главата и тялото с охлузвания. Счупването на двете срамни кости, изграждащи
тазовия пръстен, е довело до трайно затрудняване на движението на двата долни
крайника, което е продължило до подаването на исковата молба. Възстановяването
е било съпроводено със силни болки и страдания, за пострадалия е било
необходимо полагането на денонощни специални грижи. Шест месеца след травмата К.
е успял да се придвижва с проходилка, като до този момент се е нуждаел от чужда
помощ и не е могъл да се самообслужва. Посочва, че на 24.03.2017г застрахователят
- ответник му е изплатил обезщетение в размер на 7 500лв, но то не е достатъчно
да възмезди изпитаните физически болки и страдания от настъпилото увреждане,
като дължимото му обезщетение е в размер на 50 000лв. От така определения
размер ищецът е приспаднал вече платеното му и пред съда предявява с иск разликата
от 42500лв, ведно с обезщетение за забава от настъпването на увреждането –
03.06.2015г до окончателното изплащане.
Ответникът е
направил възражение за съпричиняване от пострадалия, в съответствие с
установения механизъм на настъпване на ПТП, както и че пострадалият не е могъл
да прецени адекватно фактическата обстановка поради употреба на алкохол и
предприел пресичане в разрез с правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. Твърди, че пострадалият е имал здравословни проблеми
преди настъпването на ПТП, които са спомогнали за по-бавното му възстановяване.
Прави възражение за завишен размер на претендираното обезщетение.
С оглед
становищата на страните и приетите пред съда писмени доказателства, както и
предвид изводите на вещите лица в приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, съдът е приел за доказано пред него извършването на противоправно деяние и от кого и наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговоронст“ за лекия автомобил, причинил ПТП,
която ангажира отговорността на дружеството - ответник. От приетата експертиза
и изслушаните свидетелски показания е установил настъпилите от деликта
увреждания на пострадалото лице – първоначалния ищец К.К., както и последващото
лечение и възстановяване. Съдът е приел за основателно твърдението, че
претърпените вреди подлежат на обезщетяване в паричен еквивалент от
50 000лв, редуцирал го е с приетото от него 50% съпричиняване от
пешеходеца и е приспаднал вече изплатеното от застрахователя обезщетение.
Получената сума от 17500лв е разпределил между ищците поравно, съобразно
равните им наследствени права.
С така
определеното по размер от окръжния съд обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е изцяло уважена претенцията на ищците, поради което не е
налице допуснато от него нарушение на принципа на справедливост, въз основа на
който съдът определя конкретния дължим паричен размер, който да възмезди
преживените болки и страдания. Въззивната нистанция споделя напълно извършеният
от окръжния съд анализ на събраните пред него доказателства за настъпилите от
пътнотранспортното произшествие вреди за първоначалния ищец, последвалото
лечение и възстанояване, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
По отношение на механизма
за настъпване на произшествието пред окръжния съда е изслушана и приета, без
възражения от страните, експертиза. В нея вещото лице е посочва, че около
22.00часа вечерта, виновният водач К.е управлявала лек автомобил „Р.“ в гр.П.по
бул.“М.“ – платното с посока от юг на север, като по това време пешеходецът К.
е бил на левия, западния тротоар. Той е предпирел пресичане на пътнто платно в
посока от запад на изток, от ляво на дясно пред лекия автомобил, намиращ се на около
40 – 41 метра от него. Водачът К.е реагирал след 1.1 секунда, като е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1.8 секунди е настъпил удар,
който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на автомобила и
след него пешеходецът е паднал на платното за движение в ляво от автомобила. Експертизата
установява, че скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара е бил
39 км/ч, като не е имало технически условия, които да са налагали движение на
автомобила със скорост по-ниска от максимално установената от 50 км/ч.
По отношения на
действията на пешеходеца К., експертизата е установила, че той е пресякъл
платното за движение на място, по начин и време, когато това не е било
безопасно, като не е съобразил пресичането с приближаващия го лек автомобил и на
място, на което няма пешеходна пътека, при намалена видимост на изкуствена
светлина – автомобилни фарове и улично осветление. По отношение действията на
пешеходеца е изслушан като свидетел и очевидец, който дава показания, че К. се
е клател, бил е облегнат на дървото, което имало ограда с бордюр, препънал се в
бордюра, направил две – три крачки и сякаш се ударил в калника на движещия се
автомобил.
От така
установеното въззивният съд намира, че пешеходецът предприел е пресичане без
предварително да прецени своето състояние и приближаващия го автомобил, както и
при ограничена видимост, като въпреки това е излезнал на пътното платно –
всичко това сочи на допуснати от него многобройни нарушения на ЗДвП по чл.113 и
чл.114 ЗДвП.
От страна на
водача на движещия се автомобил също е допуснато нарушение на правилата за
движение, което отнесено към тези на пешеходеца действително са по-малко като
бройка, както сочи и застрахователното дружество, но следва да се отчете, че
изискванията на ЗДвП към водачите на автомобили спрямо тези към пешеходците са
завишени с оглед узявимия характер на последните, като чл.116 от ЗДВп изрично
задължава управляващите автомобили да са по-внимателни и предпазливи към
пешеходците.
При установените
от двете лица действия правилно окръжният съд е определил равен принос за
натъпилото ПТП и е редуцирал определеният размер на обезщетяване на К. със
съпричиняване от него в размер на 50%, както и е приспаднал вече изплатеното
обезщетение от дружеството застраховател. Така на всеки от правоприемниците в
процеса на К. се дължи обезщетение от 8 750лв,
а претенцията за разликата до пълния предявен общ размер от 42 500лв е
неоснователна и законосъобразно окръжният съд я е отхвърлил. Решението
му тази част следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 623 от
03.12.2018г по т.д. № 293/2017г по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта,
в която са отхвърлени исковете на Е.К.К., ЕГН **********,*** 24 и на И.К.К.,
ЕГН **********, П.да бъде осъдено „З.*“АД, *** да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди, претърпети от починалия в хода на процеса първоначален
ищец К.К. от ПТП от 03.06.2015г, причинено от С.К., за разликата от
присъдената с решението сума от по 8 750лв за всеки от тях до пълния
предявен общ размер от 42 500лв, ведно с обезщетение за забава от датата
на увреждането 03.06.2015г до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.