Р Е
Ш Е Н
И Е
Пазарджик 2020г. 260013
Номер Година
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд въззивен състав
2020г. 8-04-14 8-04-14
888888888888888888 01.09.
на Година
в
публично (закрито ) заседание в състав:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА ПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ДИМИТРОВА
ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
Секретар
:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдията
387 2020г.
в.
гр.д. № по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното :
І.Развитие на съдебното
производство.
Районен
съд Пазарджик е сезиран с искова молба ,подадена от търговското дружество „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. София , р-н „Илинден „ , ул. „Кукуш“ № 1, против търговското дружество „Фобос 99“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността с. С., общ. Пазарджик.
Исковата
молба има за предмет заплащане на сумата 1740лв. , представляваща договорна
неустойка.
С
Решение № 216/ 17.02.2020г. на
районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. № 1987/ 2019г.по описа на същия
съд , иска е отхвърлен
изцяло. Осъден е ищеца
да заплати в полза на ответника сторените съдебно – деловодни разноски .
Решението
на районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ищеца, търговското дружество „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, ,подадена чрез пълномощника на страната. Във
въззивната жалба се твърди ,че
решението на районния съд е неправилно ,поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли съда да се отмени решението на районния съд и се
постанови ново решение по съществото на спора , с което се уважи предявения
иск. Не сочи нови доказателства .
В
срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез пълномощника на страната. В
писмения отговор се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния
съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила , а жалбата да се отхвърли, като неоснователна .
Не сочи нови доказателства във
въззивното производство .
ІІ. Правни изводи .
Решението
на районния съд е валидно ( постановено е при спазване разпоредбите на чл. 235 от ГПК) и процесуално допустимо.
Разгледано
по същество решението на районния съд е правилно
и законосъобразно.
Районен
съд Пазарджик е сезиран с установителен иск , за заплащане на сумата 1740лв.
, представляваща уговорена между страните договорна неустойка .
Правното
основание на иска е чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 92 ал. І от ЗЗД. Фактическият състав на правната норма
по чл. 92 ал. 1 от ЗЗД е следния :
1/ Неустойката да е уговорена
от страните или да се дължи по силата на закон или друг нормативен акт;
2/ Кредиторът да
е изправна страна по договора –да е
изпълнил задълженията си или е бил готов
да ги изпълни ;
3/ Длъжникът да е
неизправна страна по договора-виновно да не е изпълнил изцяло задълженията
си или да ги е изпълнил частично
, лошо или със забава ;
4/ Предвид
разпоредбата на чл. 92 ал. І от ЗЗД неустойката обезщетява
за вредите от неизпълнението , без
да е нужно те да се доказват. Следователно , кредиторът
е освободен от задължението да доказва , както настъпването на вредите , така и
техния размер.В това се състои обезщетителната функция на неустойката .
Претенцията на ищеца
е за заплащане на договорна неустойка ,
на основание чл. 8.3.1. от Приложение № 1 към договора за предоставяне на
мобилни услуги , сключен на 16. 12. 2014г.
В чл. 6.1. на този
договор страните са приели ,че по отношение влизането в сила на договора, срока и условията за подновяване или прекратяване на договора се прилагат клаузите
на Приложение №1 към договора . Приложение №1 към
договора и Допълнение към Приложение № 1 са сключени на същата дата, на която е
сключен и договора , а именно на 16. 12.
2014г.
В чл.8.1.1. на
Приложение №1 е посочен срока за влизане
в сила на договора при „Отложено“ и
при „Незабавно“ влизане в сила .
В чл. 8.2.3. на Приложение №1 е прието ,че преди изтичане срока
на договора Абоната няма право да спира
временно достъпа до мрежата или да прекратява договора по отношение на посочените
в Приложението услуги. Аналогична клауза е приета и в т. 5.1. на Допълнението към Приложение № 1.
В чл. 8.3.1. на
Приложение № 1 е прието ,че ако договора бъде
прекратен предсрочно по искане или по вина на Абоната,Оператора има права на
неустойка в размер на 100лв. за съответната SIM карта при едногодишен
срок на договора и 200лв.за SIM карта при двугодишен
срок на договора.
Аналогична клауза е
приета и в т. 5.2. на Допълнението към Приложение № 1, която обаче регламентира
по друг начин размера на неустойката по отношение на допълнителните пакети(оставащите месечни абонаментни такси за съответната SIM карта до края на
договора ).
В чл. 8.3.1. (б) на
Приложение № 1 е прието ,че неустойка за
предсрочно прекратяване на договора не се дължи, когато договора е прекратен по
причина ,за която Оператора отговаря
.
При тези условия
на Договора за предоставяне на мобилни
услуги , на Приложение № 1 към договора
и на Допълнението към Приложение № 1 ,въззивната
инстанция прави извода ,че правото на неустойка по чл. 8.3.1.
от Приложение №1 ще възникне в
полза на Оператора само , ако се установи ,че договора е прекратен предсрочно
по искане на Абоната или по вина на
Абоната ( виновно
неизпълнение на договорните задължения). Това означава, че по делото трябва да бъде
безспорно установено за какъв срок е
сключен договора и че е налице предсрочно прекратяване на договора . По делото
липсват доказателства за срока на сключване на договора .
В двете Заявления за смяна на абонат( без дата ) е посочено
,че новия
абонат се задължава да подпише нов договор със
срок от една или две години ,но не по-кратък от оставащия срок на
предходния договор.
В раздел 8.2. на
Приложение № 1, озаглавено „Срок на ползване „ не е посочен срок на новия
договор.
В раздел 5 „Срок на ползване и отговорност „ от Допълнението към Приложение № 1 също не посочен срок на новия договор,като по
отношение срока на допълнителните
пакети е препратено към срока по
Приложение №1 , където обаче липсва срок
на договора .
В исковата молба
ищеца твърди ,че срока на договора 24
месеца( 2 години). Твърди се ,че началния срок на договора е 21. 01. 2015г. до 21. 01. 2017г. Твърди се ,че договора е прекратен
предсрочно за една от SIM картите на 16.
07. 2016г. , а за останалите 11 SIM карти на 19. 12. 2016г.,поради направен пренос в мрежата на друг мобилен оператор.
Срок на договора
е посочен единствено в представените от
ищцовата страна преписи на Екранни разпечатки
от системата на А1 за всеки от 12-те номера ,ползвани от ответното
дружество . Срокът съвпада с посочения в исковата молба . В заключението на приетата по делото СИЕ е
посочено ,че в системата на ищцовото
дружество е въведен срок на договора за всеки един от 12-те номера , 24 месеца , от 00:00
часа на 21. 012. 2015г. до 21. 01. 2017г.
Ответното дружество
с отговора на исковата молба по чл. 131
от ГПК е оспорило срока на договора с
твърдението ,че срока на договора не е
24 месеца, а 12 месеца и че договора е
прекратен след неговото изтичане.
Обоснован и законосъобразен
е извода на районния съд за това ,че
записванията в системата на ищцовото дружество и представените в тази връзка преписи на Екранни разпечатки от системата на А1 за всеки от 12-те номера
,ползвани от ответното дружество не
могат да послужат ,като доказателство за
срока на договора .
По своята правна
природа записванията в системата на ищцовото дружество представляват съставяне на частни свидетелстващи документи
. Частните свидетелстващи документи не
се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила . С такава
сила се полза само официални
свидетелстващ документ. Частният свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила , само когато удостоверява неизгодни за издателя факти , тъй като има
силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател . Настоящият казус
не попада в тази хипотеза.
При положение ,че нито в договора от 16. 12. 2014г. ,нито в приложенията към
него е посочен срок на договора
недоказани са твърденията в исковата
молба за двугодишен срок на договора и за предсрочното му прекратяване от
страна на ответното дружество .
Неправилно във
въззивната жалба ,жалбоподателя се позовава на разпоредбата на чл. 182 от ГПК,
тъй като тази разпоредба не намира
приложение в конкретния казус.
Разпоредбата на чл. 182 от ГПК касае записвания в счетоводните книги на
предприятието . Срок на договор между правни
субекти не може да бъде установяван
чрез записвания в счетоводните книги на един от правните субекти. Записванията
в счетоводните книги на предприятието касаят стопанската дейност на
предприятието и отношенията между
съконтрахентите във връзка с тази стопанска дейност.Чрез такива записвания не
може да се установява съдържанието на двустранни облигационни отношения .
Съдържанието на такива отношения се установява единствено чрез постигнатите
съглашения между страните и подписаните договори в тази връзка .
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за
това ,че неустойка за предсрочно прекратяване на договора не се дължи и по
силата на чл.8.3.1.(б) от Приложение № 1
към договора.
По делото е
безспорно установено ,че преноса на
телефонните номера в мрежата на друг
мобилен оператор и прекратяване на договора се наложило поради ниското
качество на предоставените мобилни
услуги( влошен обхват на територията на ответното
предприятие). В този смисъл са обясненията на св.С.А.Д. .
Свидетелката е установила пред съда ,че единствената причина за смяната на мобилния оператор е влошеното
качество на мобилната връзка на територията на предприятието . По делото е
представено писмо до мобилния оператор от
ответното дружество, изпратено по имейл, с дата на имейла
22. 07. 2016г. , с което
дружеството го уведомява за
влошеното качество на мобилната връзка
на територията на предприятието и с молба за
отстраняване на проблема .От обясненията на св. Д. се установява ,че
влошеното качество на обхвата е било констатирано от служител на ищцовото дружество, но
проблема не е бил отстранен. Това е
наложило и смяната на мобилния оператор.
Обясненията на свидетеля не са
опровергани по никакъв начин от
противната страна ,поради което на основание чл.172 от ГПК следва да им се даде
вяра .
Неоснователно е възражението във въззивната жалба относно
приложението на чл. 87 от ЗЗД за разваляне на договора . Субективно право на
страната по една облигационна връзка е да избере формата за прекратяване на
облигационна връзка – чрез разваляне на договора ,за да се ползва от обратното
действие на развалянето , като негова последица (
чл. 88 ал. 1 от ЗЗД) , както и да даде подходящ срок на длъжника да изпълни задължението си (
чл. 87 ал. 1 от ЗЗД) , ако има интерес от изпълнението или чрез прекратяване на договора, което има
действие за в бъдеще ( чл. 20а ал. 2 от ЗЗД).
Освен
това , в договора и приложенията към него никъде не се говори за разваляне на
договора, а само за неговото прекратяване за в бъдеще .
При
положение ,че фактическите и правни изводи на районния съд съвпадат с тези на
въззивната инстанция , обжалваното
решение ще следва да се потвърди , като
правилно и законосъобразно .
С
оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция и на основание чл.78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя
да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 383лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение
на един адвокат пред въззивната инстанция .
Предвид
на гореизложеното и на основание
чл. 235 от ГПК , във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК
и чл.272 от ГПК Пазарджишкия
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 216/ 17. 02. 2020г.на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 1987/
2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А1 България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София ,
р-н „Илинден „ , ул. „Кукуш“ № 1, да заплати в полза на търговското дружество „Фобос 99“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността с. С., общ. Пазарджик , сумата
383лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат
пред въззивната инстанция .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК( гражданско дело с цена на иска под 5 000 лв. ) решението на въззивната инстанция не
подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: