ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 10.12.2020г.
Районен съд гр.Стара Загора, гражданско отделение в
разпоредително заседание на 10.12.2020г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи
за разглеждане Гр.дело №4343 по
описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД гр.Стара Загора срещу “Електроразпределение ЮГ” ЕАД
гр.Пловдив, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 61,42лв. като недължимо платена и направените по делото разноски.
При проверката на редовността и допустимостта на
подадената молба съдът констатира следното:
Подадената молба е родово подсъдна на районния съд съгласно
разпоредбата на чл.103 от ГПК. Молбата отговаря на изискванията за допустимост,
визирани в разпоредбата на чл.127 от ГПК, към нея са представени писмени
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор, изразено е становище по иска и са
направени доказателствени искания.
По представените материали по делото съдът прави
следния проект на доклад:
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939032 – Помпена станция
„Орешник“, общ.Тополовград, който обект бил собственост на ищеца, като
понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на ищеца. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение (НН). Ищецът твърди, че през месец октомври 2015г. е заплатил на
ответното дружество сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г.,
представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта,
собственост на ищеца.
Считано от 01.07.2008г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови
период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на
крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното
предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13.
Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
№6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца е Подстанция „Тополовград“ 20 kV, след който започвал собствения на ищеца електропровод
„Венеция“ 20 kV.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх.
№1748/23.10.2008г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод
„Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС
Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на обекта Помпена
станция „Орешник“, общ.Тополовград, което обстоятелство не се оспорвало от ответника.
Обектът бил включен в капитала на дружеството от 1995г.
Счита, че тъй като ответникът не е
собственик на електроразпределителната мрежа, ищецът не дължи плащане на такса
пренос, която към настоящия момент вече не била начислявана от ответника. По същите
съображения ищецът не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Поради тази причина сумата 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г.,
представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа за обекта на
ищеца била начислена и заплатена неоснователно. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61,42лв. по фактура
№**********/31.10.2015г., представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция
„Орешник“, общ.Тополовград, ИТ № 2939032, за периода 01.10.2015г. -
31.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до датата на окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Представя и моли да бъдат приети като
писмени доказателства копия на: Решение №4486/14.10.1991г. по фирм.дело
№4492/1991г. по описа на ОС-Стара Загора, извлечение от търговския регистър за
актуалното състояние на страните, фактура №**********/31.10.2015г., извлечение
от сметка, платежно нареждане от 10.11.2015г., Писмо с изх.№6053-30/24.09.2008г. на “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД гр.Пловдив, Писмо с изх.№1784/23.10.2008г. на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, Писмо с изх.№2013/05.12.2008г. на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, Писмо с вх.№17/10.01.2009г. на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, Заповед №135/12.12.1995г., Акт за приемане и предаване на
основни средства, инвентаризационен опис, Акт образец 16, Разрешение за
ползване №261/09.08.1995г., скица.
В случай, че ответникът оспори плащането на процесната
сума, моли да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице
да извърши проверка на материалите по делото, в счетоводството на страните и
навсякъде, където е необходимо и да отговори на въпросите: 1. Издадена ли е от
ответника фактура №**********/31.10.2015г.? 2.
Платена ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви документи? 3. Каква е
начислената във фактурата такса достъп до разпределителната мрежа до обект ПС
„Орешник“? Ако се приеме, че ищецът не дължи такса достъп до разпределителната
мрежа до обект Помпена станция „Орешник“, общ.Тополовград, ИТ № 2939032 за
периода от 01.10.2015г. - 31.10.2015г., какъв е размерът на недължимо платените
суми за такса достъп?
Моли да бъде назначена съдебно-техническа
експертиза, като вещото лице да извърши проверка на материалите по делото и
навсякъде, където е необходимо и да отговори на въпросите: 1. Къде се е
извършвало през процесния период измерването на потребената от ищеца ел.енергия
по процесната фактура за обект Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032 и по
какъв начин се извършва това измерване? 2. Чрез какви съоръжения и на какво
ниво на напрежение е присъединен обектът на ищеца, точката на присъединяване,
част от коя електроразпределителна мрежа е – НН, СН или ВН? 3. В кой най-близък
обект и електрическа уредба може да бъде поставено измервателното средство, ако се приеме, че
електропровод „Венеция“ 20 kV е собственост на ищеца? 4. Ако се приеме, че измервателното
устройство следва да бъде поставено на ниво Средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, дължи ли ищеца заплащане на такса достъп до
разпределителната мрежа до обект Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032 за
съответния период? 5. Налице ли са разходи от страна на ответника за
предоставяне на услугата достъп до ел.разпределителната мрежа? 6. Чия
собственост са: електропровод „Венеция“ 20 kV и Помпена станция „Орешник“, съоръженията
за защита и комуникация в същата и средствата за търговско измерване на
потребяваното през процесния период количество ел.енергия? 7. Чия собственост
са кабелните електропроводи, с които ищецът е присъединен към закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV?
В
законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както
по основание, така и по размер.
Излага
подробни съображения за фактическите и правните основания, даващи право на „Електроразпределение ЮГ ”
ЕАД да начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.
Твърди,
че „Електроразпределение ЮГ ” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ - 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” на
обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл.43,
ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една лицензия за
снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. По силата на чл.7, т.1
от общите условия и чл.4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1
от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани
със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18
от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за процесния период
електроенергия, пренесена от „Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността
на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало месечната
фактура, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която
съставлявала исковата сума. Ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително дружество). Между ищеца и
„Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според §1, т.49 от ДР на ЗЕ било определено като
„транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи”.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” също подлежала на лицензиране
(съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била
„съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и
ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия” (§1,
т.22 от ДР на Закона за енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено
разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и
разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като
спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се
калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в
съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните
складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Ответникът твърди, че
съгласно решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008г. (в сила от 01.07.2008г.) цената
за достъп до електроразпределителната мрежа била задължителна, заплащала се от
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и
отразявала всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в тази цена не се
включвали стойността на присъединителните съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Те се включвали в цената за пренос.
Таксата
за достъп била относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Никакво друго разграничение, касаещо начина на
присъединяване, собственост на съоръжения или доставчика на ел. енергията, не
било релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки клиент, включително от
ищеца.
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца били видно, че те отговарят на изискванията на ОУ.
Счита,
че процесната сума била дължима, тъй като услугата достъп до
електроразпределителната мрежа била предоставена на ищеца. Сумата била
основателно начислена, а исковата претенция била неоснователна. Моли да бъде
отхвърлен иска. Претендира разноски.
Представя
и моли да бъдат приети като писмени доказателства копия на: Договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от
19.06.2013г., Списък на средствата за търговско измерване на електрическа
енергия на обектите на търговски участник „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД –
гр.Стара Загора, кл.№**********, **********.
Моли да
бъде допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице електроинженер, което
да отговори на въпросите: Потребявал ли е ищецът ел.енергия през процесния
период? Как, по какъв начин, с какво средство за търговско измерване са
отчетени количествата електроенергия, по отношение на които ищцовото дружество
е ползвало услугите достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг” ЕАД? Обектът на ищеца свързан ли е към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, като при отговора на
въпроса да се съобрази със задължителното тълкуване на дефинициите в чл.2, т.3
и т.5 от Директивата и постановеното от Съда на ЕС решение, че критерий за
определяне на това дали една мрежа е електропреносна или електроразпределителна
не е собствеността, а видът на напрежението и крайния потребител. Има ли ищецът
в собственост уредби, които не са част от електропреносната система; или след
оглед на място да констатира има ли към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД
уредби, които независимо чия собственост са, не представляват част от
електропреносната система, а са външен за нея елемент, който е част от
електроразпределителната мрежа по функция. Вещото лице да се произнесе дали
килиите, в които е осъществено присъединяване на мрежа средно напрежение,
представляват елемент от мрежа средно напрежение и ако представлява мрежа
средно напрежение, кой се явява оператор на тази точка на присъединяване?
Моли да
бъде допусната съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на въпросите:
Правилно ли е изчислена, съгласно нормативната уредба и решенията на КЕВР
цената за достъп до електро разпределителната мрежа за процесния период? За
изчисляване на цената за достъп оказва ли влияние и има ли значение нивото на
напрежение, на което се измерва електрическата енергия или мястото на измерване
на електрическата енергия, или собствеността на присъединителните съоръжения?
Ако да – каква е разликата в стойността на цената за достъп до процесния обект
при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за процесния
период?
Моли да бъдат задължени „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД да
предоставят информация има ли между тях и ищеца някакви отношения по повод
присъединяването на обект с ИТН 2939032 – Помпена станция „Орешник“ към
съоръжения в подстанция „Тополовград“ като представят доказателства да това; да
представят информация присъединен ли е обект с ИТН 2939032 – Помпена станция
„Орешник“, община Тополовград, към електропреносната мрежа, предоставен ли му е
достъп, или е предоставен на друго лице, до собствената на „НЕК“ ЕАД или „ЕСО“
ЕАД мрежа в подстанция „Тополград“, както и кое длъжностно лице и кога е
извършило присъединяването към тази подстанция като представят доказателства за
това; Ако е налице договор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „НЕК“
ЕАД и „ЕСО“ ЕАД също да се задължат да го представят.
Моли да бъде задължен ищеца да посочи датата, за която
твърди да е прекратил договорните си отношения с „Електроразпределение
Юг” ЕАД и е поискал отсъединяване на обекта, както и премахване на
електромерите, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД.
От така подадената искова молба съдът намира, че е
предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД – за заплащане
на сумата от 61,42лв. по фактура №**********/31.10.2015г.,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - Помпена станция „Орешник“,
общ.Тополовград, ИТ № 2939032, за периода 01.10.2015г. - 31.10.2015г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по
делото разноски.
Исковата молба е редовна и допустима и не са налице
процесуални пречки за разглеждането й в открито съдебно заседание.
Подлежат на доказване всички спорни факти, като
съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Поради тази причина, в тежест на ищеца е
да докаже, че се е обеднил, а ответникът се е обогатил, че обедняването и
обогатяването произтичат от общ факт, т.е.налице е връзка между тях, че ищецът
няма друго средство за правна защита, както и размерът на сумата, с която
ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил. В тежест на
ответника е да докаже законосъобразното начисляване на сумата. Страните са
представили писмени доказателства и сочат събирането на други доказателства за
всички твърдяни от тях обстоятелства.
Съдът намира, че следва да прикани страните към спогодба,
като им разясни, че чрез постигането на спогодба страните могат да уредят
отношенията си чрез взаимни отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на
интересите им, като избегнат постановяването на неизгодно за тях съдебно
решение, както и заплащането на по-висока държавна такса при решаване на спора
от съда.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат
становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото
заседание.
Предвид обстоятелството, че исковата молба е редовна и
допустима и не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, съдът
намира, че следва да насрочи открито съдебно заседание, за което страните да
бъдат призовани като им се връчи препис от настоящото определение.
Представените към исковата молба и писмения отговор
писмени документи – копия на: Решение
№4486/14.10.1991г. по фирм.дело №4492/1991г. по описа на ОС-Стара Загора,
извлечение от търговския регистър за актуалното състояние на страните, фактура
№**********/31.10.2015г., извлечение от сметка, платежно нареждане от
10.11.2015г., Писмо с изх.№6053-30/24.09.2008г. на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, Писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Писмо с
изх.№2013/05.12.2008г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Писмо с
вх.№17/10.01.2009г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Заповед
№135/12.12.1995г., Акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис, Акт образец 16, Разрешение за ползване
№261/09.08.1995г., скица, Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.06.2013г.,
Списък на средствата за търговско измерване на електрическа енергия на обектите
на търговски участник „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Стара Загора,
кл.№**********, **********, са относими към предмета на делото и са
допустими като писмени доказателства, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
На основание чл.143, ал.2 от ГПК съдът следва да даде
възможност на ищеца да сочи и нови доказателства във връзка с възраженията на
ответника в първото по делото заседание.
Съдът намира искането за назначаване на
съдебно-икономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза за основателно
и следва да бъде уважено.
Съдът намира искането за изискване на документи от
трето неучастващо в производството по делото лице за основателно и следва да
бъде уважено.
По отношение на искането да бъде задължен ищеца да
посочи датата, за която твърди да е прекратил договорните си отношения с „Електроразпределение Юг” ЕАД и е поискал отсъединяване на
обекта, както и премахване на електромерите, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД, съдът ще се произнесе в открито съдебно
заседание след становище на ищеца.
По отношение на искането за присъждане на направените
разноски по делото съдът следва да укаже на страните, че на основание чл.80 ГПК
следва да представят списък на разноските в съдебно заседание, като в противен
случай те няма да имат право да искат изменение на решението в частта му за
разноските.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК
съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
Насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на гр.дело №4343 по описа за 2020г. на 03.02.2021г. от 11,00ч., за която дата
да се призоват страните на посочените от тях адреси като им се връчи препис от
настоящото определение.
Приканва страните към спогодба като им разяснява, че чрез
постигането на спогодба страните могат да уредят отношенията си чрез взаимни
отстъпки, по начин, който най-добре отговаря на интересите им, като избегнат
постановяването на неизгодно за тях съдебно решение, както и заплащането на
по-висока държавна такса при решаване на спора от съда.
Приема като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба и писмения отговор копия на: Решение
№4486/14.10.1991г. по фирм.дело №4492/1991г. по описа на ОС-Стара Загора,
извлечение от търговския регистър за актуалното състояние на страните, фактура
№**********/31.10.2015г., извлечение от сметка, платежно нареждане от
10.11.2015г., Писмо с изх.№6053-30/24.09.2008г. на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, Писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Писмо с
изх.№2013/05.12.2008г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Писмо с
вх.№17/10.01.2009г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, Заповед
№135/12.12.1995г., Акт за приемане и предаване на основни средства,
инвентаризационен опис, Акт образец 16, Разрешение за ползване
№261/09.08.1995г., скица, Договор за достъп и пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.06.2013г.,
Списък на средствата за търговско измерване на електрическа енергия на обектите
на търговски участник „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.Стара Загора,
кл.№**********, **********.
Дава
възможност на ищеца да сочи и нови
доказателства във връзка с възраженията на ответника в първото по делото
заседание.
Назначава съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Михаил Димитров Михов, което след като
проучи материалите по делото и извърши необходимите справки да отговори на следните
въпроси: 1. Издадена ли е от ответника фактура
№**********/31.10.2015г.? 2. Платена ли е тази фактура от ищеца, кога и с какви
документи? 3. Каква е начислената във фактурата такса достъп до
разпределителната мрежа до обект ПС „Орешник“? Ако се приеме, че ищецът не
дължи такса достъп до разпределителната мрежа до обект Помпена станция
„Орешник“, общ.Тополовград, ИТ № 2939032 за периода от 01.10.2015г. -
31.10.2015г., какъв е размерът на недължимо платените суми за такса достъп? 4.
Правилно ли е изчислена, съгласно нормативната уредба и решенията на КЕВР
цената за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период? 5. За
изчисляване на цената за достъп оказва ли влияние и има ли значение нивото на
напрежение, на което се измерва електрическата енергия или мястото на измерване
на електрическата енергия, или собствеността на присъединителните съоръжения?
Ако да – каква е разликата в стойността на цената за достъп до процесния обект
при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за
процесния период?
Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 200,00лв. /двеста лева/, които да бъдат
внесени от страна на ищеца в тридневен
срок от получаване на настоящото определение, като указва на същия, че при
невнасяне на депозита, експертизата няма да бъде изпълнена.
Съгласно чл.199 от ГПК вещото лице следва да представи
заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Вещото лице да бъде призовано за съдебното заседание след
внасянето на депозита, като му се изпрати препис от настоящото определение.
Назначава съдебно-техническа експертиза с вещо лице Димитър Денев Димитров, което след като
проучи материалите по делото и извърши необходимите справки да отговори на
следните въпроси: 1. Къде се е извършвало през
процесния период измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесната
фактура за обект Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032 и по какъв начин се
извършва това измерване? 2. Чрез какви съоръжения и на какво ниво на напрежение
е присъединен обектът на ищеца, точката на присъединяване, част от коя
електроразпределителна мрежа е – НН, СН или ВН? 3. В кой най-близък обект и
електрическа уредба може да бъде поставено
измервателното средство, ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV е собственост на ищеца? 4. Ако се приеме,
че измервателното устройство следва да бъде поставено на ниво Средно напрежение
в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград“ 20 kV, дължи ли ищеца заплащане на такса достъп
до разпределителната мрежа до обект Помпена станция „Орешник“, ИТ № 2939032 за
съответния период? 5. Налице ли са разходи от страна на ответника за
предоставяне на услугата достъп до ел.разпределителната мрежа? 6. Чия
собственост са: електропровод „Венеция“ 20 kV и Помпена станция „Орешник“, съоръженията
за защита и комуникация в същата и средствата за търговско измерване на
потребяваното през процесния период количество ел.енергия? 7. Чия собственост
са кабелните електропроводи, с които ищецът е присъединен към закрита
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV? 8. Потребявал ли е ищецът ел.енергия през процесния период? 9.
Как, по какъв начин, с какво средство за търговско измерване са отчетени
количествата електроенергия, по отношение на които ищцовото дружество е
ползвало услугите достъп до електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг” ЕАД? 10. Обектът на ищеца свързан ли е към
електроразпределителната мрежа на ответното дружество, като при отговора на
въпроса да се съобрази със задължителното тълкуване на дефинициите в чл.2, т.3
и т.5 от Директивата и постановеното от Съда на ЕС решение, че критерий за
определяне на това дали една мрежа е електропреносна или електроразпределителна
не е собствеността, а видът на напрежението и крайния потребител. 11. Има ли
ищецът в собственост уредби, които не са част от електропреносната система; или
след оглед на място да констатира има ли към електропреносната мрежа на „ЕСО“
ЕАД уредби, които независимо чия собственост са, не представляват част от
електропреносната система, а са външен за нея елемент, който е част от
електроразпределителната мрежа по функция. 12. Вещото лице да се произнесе дали
килиите, в които е осъществено присъединяване на мрежа средно напрежение,
представляват елемент от мрежа средно напрежение и ако представлява мрежа
средно напрежение, кой се явява оператор на тази точка на присъединяване?
Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 200,00лв. /двеста лева/, които да бъдат
внесени от страна на ответника в тридневен
срок от получаване на настоящото определение, като указва на същия, че при
невнасяне на депозита, експертизата няма да бъде изпълнена.
Съгласно чл.199 от ГПК вещото лице следва да представи
заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание.
Вещото лице да бъде призовано за съдебното заседание след
внасянето на депозита, като му се изпрати препис от настоящото определение.
Задължава трети неучастващи в производството по делото лица - „НЕК“
ЕАД и „ЕСО“ ЕАД да предоставят информация има ли между тях и ищеца някакви
отношения по повод присъединяването на обект с ИТН 2939032 – Помпена станция
„Орешник“ към съоръжения в подстанция „Тополовград“ като представят
доказателства да това; да представят информация присъединен ли е обект с ИТН
2939032 – Помпена станция „Орешник“, община Тополовград, към електропреносната
мрежа, предоставен ли му е достъп, или е предоставен на друго лице, до
собствената на „НЕК“ ЕАД или „ЕСО“ ЕАД мрежа в подстанция „Тополград“, както и
кое длъжностно лице и кога е извършило присъединяването към тази подстанция
като представят доказателства за това; Ако е налице договор между
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД също да се задължат
да го представят. Информацията и съответното документи следва да бъдат
представени в едноседмичен срок
от получаване на настоящото определение, като
им указва, че на основание чл.87 ГПК „Ако трето неучастващо в делото лице
откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за
който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба и го подканва да
го представи”. На „НЕК“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД да се изпрати молбата на ответника по
чл.192 ГПК и копие от настоящото определение.
Указва на страните да представят списък с разноските по
делото в съдебно заседание, като в противен случай те няма да имат право да
искат изменение на решението в частта му за разноските.
Съдът предоставя на страните възможност да изложат
становището си във връзка с проекта за доклад по делото в първото по делото
заседание.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните, а препис от писмения отговор да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: