О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
19.06.2019., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено деветнадесети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№297/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от ГД”Гранична полиция”, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” Княгиня Мария Луиза”№46 срещу решение на Кюстендилския районен съд №327 от 15.04.2019г, в частта му в която, жалбоподателят е осъден да заплати на А.К.Г. ***, сумата от ** лева, представляваща дължимо неизплатено възнаграждение за извънреден труд над месечната норма, за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г., 219.21 лева , обезщетение за забава за периода от 01.07.2015г. до 29.12.2017г. и сумата от ** лева, дължима за заплащане на неотчетено, като отработено времето за пътуване ( отиване и връщане) със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани операции за периода от 01.03.2015г. до 29.12.2017г., както и лихва за забава върху тази сума за периода 01.03.2015г- 29.12.2017г. в размер на ** лева, както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2017г. до окончателното изплащане.В жалбата се твърди недопустимост на решението в частта му за сумите * лева и * лева, поради заявен отказ от иск обективиран в протокол от съдебно заседание проведено на 30.11.2018г., като с определение е допуснато изменение на иска и е прекратено производството за сумата * лева и лихва за забава в размер на * лева и се иска обезсилването му в посочената част и връщането му на районния съд.Изложени са съображения за неправилност на решението в останалата му част.Твърди се неправилно позоваване на Директива2003/88/ЕО доколкото тя няма пряко приложение и не е транспонирана, както и, че не е приложима при организация на работното време на работещи на смени, какъвто е процесния казус.Позовава се на норми от КТ, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. дефиниращи понятията „работно време” и „време на разположение”, като с тях мотивира становище, че времето за пътуване във връзка с участие в специализирани операции не попада в обхвата на посочените понятия.Заявява, че време на дежурство, на разположение и оперативна готовност не са част от работното време на ищеца, работещ на смени, по предварително утвърдени графици.При пътуването ищецът не изпълнява служебни задачи поради което не му се дължи възнаграждение.Оспорва се позоваването на чл.2 от Наредба за командировките в страната.Оспорва преценката на съда за продължителността на времето за пътуване, като отработено време за което се дължи възнаграждение, като заявява, че с оглед показанията на разпитаните свидетели и конкретните дестинации ГПК Болярово, ГПУ Елхово и ГПУ Средец в случая, продължителността на времето за пътуване в една посока е 7 часа, а не 8 часа.В тази връзка при условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на иска за сумата над * лева.Искането е решението да бъде обезсилено в частта за сумите 1152.63 лева и 219.21 лева и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, отменено в частта за сумата * лева, ведно с присъдената лихва за забава и законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда, евентуално отмяна на решението за сумата над * лева до * лева и за обезщетение за забава със сумата над 144.83 лева.( за сума в размер на 12.18 лева).
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.Подаден е отговор в срок.В отговора е противопоставено становище за валидност, допустимост и правилност на обжалвания акт.Оспорва позоваването на вътрешноведомствени актове, изключващи времето за пътуване, във връзка с участие в специализирани операции, като противоречащи на закона.Плащането на възнаграждение за извършената работа произтича пряко от чл.48, ал.5 от Конституцията на РБългария и чл.124 КТ.Излага становище за това, че доколкото Директивата на която районния съд се позовава не е транспнирана във вътрешното законодателство, то тя е придобила директен ефект, като обвързващи за съда са и постановените решения на СЕС по преюдициални запитвания.След като ищецът се е явявал на инструктаж, преди тръгване и при пристигане, с работно облекло и със служебно оръжия, осъществил е пътуването в изпълнение на заповед на ръководителя си, то същото притежава характеристиката на работно време с оглед и на предвиденото в чл.6, ал.1 ЗМВР.Аргумент в подкрепа на същия извод извежда и от нормата на чл.2 от Наредбата за командировките в страната.В отговора са изложени и обстоятелства относно твърдение за недопустимост на решението в частта му за сума от * лева, време за пътуване от 18.02.2016г. до 28.02.2016г. за положен 16 часа извънреден труд, като се изтъква, че за м. февруари 2016г е претендирана само сума * лева неплатени 8 часа за отиване в командировка, дължима със заплатата за м. март, и мораторна лихва в размер на * лева, считано от 01.04.2016г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 17.11.2017г.Сочи, че за целия период от 01.01.2016г. до 31.03.2016г. е претендирана и уважена сума за участие в пътуване за СПО в размер на * лева, а не * лева както се твърди в жалбата. Искането е решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.При проверка на редовността й обаче съдът намира, че към същата липсва документ удостоверяващ внасянето на пълния размер на дължимата държавна такса.Съгласно чл.18 от ТДТССГПК за обжалване пред въззивната инстанция се събира такса в разме на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство върху обжалваемия интерес.
В случая се обжалва решение по четири обективно кумулативно съединени иска.Размерът на дължимата държавна такса за първоинстанционното производство за всеки от тях възлиза на 4% върху цената на иска, но не по-малко от * лева – арг.чл.72,ал.2 ГПК.С оглед цената на исковета размерът на дължимата държавна такса в случая възлиза на * лева.Половината от тази сума, като дължима за обжалване възлиза на * лева.По делото са представени доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд Кюстендил във връзка с жалба срещу първоинстанцинното решение * лева.С оглед на това, следва да бъде указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да бъде довнесена по сметка на КнОС дължимата държавна такса.
Предвид изложеното, въззивното производство
се явява преждевременно образувано.Това представлява основание за
прекратяване на производството пред ОС- Кюстендил и връщане на делото на РС-
Кюстендил, който след администриране на
въззивната жалба следва да изпрати преписката на ОС- Кюстендил за произнасяне
по същество.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 297/2019 г. по описа ОС- Кюстендил.
ВРЪЩА делото на РС- Кюстендил за осъществяване на процедурата по чл.262 ГПК във връзка с
довнасяне на дължимата д.т.
След надлежното
администриране на въззивната жалба, делото да се върне на Окръжен съд-
Кюстендил за разглеждане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: