Р Е Ш Е Н И Е
Номер 38/13.04.
Година 2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На двадесети февруари
Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна
Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица
Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар П.П.
прокурор Милена Гамозова
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 415 по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 8/18.10.2019
г. по НОХД № 157/19 г. на Окръжен съд Добрич, с която
подсъдимият Н.Н.А. е бил признат за виновен и осъден по чл.343, ал.3, б.„б”, вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54 от НК на лишаване от свобода за две години при първоначален общ
режим, а по чл.343г от НК – на три години лишаване от право да управлява МПС.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимия по реда на чл.371,
т.2 от НПК, и го е осъдил за това, че на 04.06.2017 г. в с.Орляк, община Тервел,
при управление в пияно състояние на лек автомобил „Рено Меган” с рег. № ТХ 0187
ХС, като нарушил чл.5, ал.2, т.1, чл.5, ал.3, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, причинил
по непредпазливост смъртта на А.Р.И., след което избягал от местпроизшествието.
Подсъдимият е бил оправдан да е извършил престъплението поради
нарушение и на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Като страни в процеса, в качеството само на частни обвинители,
са участвали наследници на пострадалия – майка и съпруга.
Въззивното производство е по протест на прокурора от първата
инстанция и жалба на подсъдимия, с които се изразява несъгласие относно размера
на наказанието и се отправят противоположните искания за неговото увеличаване,
съответно намаляване, а прокурорът възразява и срещу оправдателната част на
присъдата. В съдебно заседание представителят на апелативна прокуратура не
поддържа протеста досежно искането за осъждане за нарушение и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, но счита, че наказанието следва да бъде завишено. Защитникът на
подсъдимия, адвокат М.Я.,***, аргументира искането за намаляване на наказанието
с твърдение за грубо нарушение на правилата за движение и от страна на
пострадалото лице, намиращо се в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
резултат, и обуславящо смекчаване на наказаелната отговорност на подсъдимия.
Становището на повереника на частните обвинители е, че споделя казаното от
представителя на въззивната прокуратура, и че жалбата на подсъдимия е
неоснователна. В последната си дума А. изразява съжаление за деянието си.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимия, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда в
съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура, накратко са били
следните:
Вечерта на 04.06.2017 г., с лекия си автомобил, подсъдимият Н.А.
*** при свои приятели. Още при пистигането му те го възприели като алкохолно
повлиян, а с тях той продължил да пие бира. Към 21:30 часа тръгнал да се
прибира сам, отново с колата. При движение по главната улица в селото той
застигнал попътно вървящите пешеходци А.И. и А.А., които се движели в дясно на
пътното платно. Макар осветлението в селото да било включено, както и късите
светлини на автомобила, подсъдимият забелязал силуетите на пешеходците в
последния момент и не успял да ги заобиколи. Последвал удар с дясната предна
част на автомобила в левия крак на пострадалия Иванов, от който тялото му било прехвърлено
през предния капак и главата му се ударила в панорамното стъкло, след което бил
отхвърлен на пътя.
Въпреки станалото, подсъдимият не спрял, а се прибрал в своето
село, където паркирал колата до изоставен имот и пренощувал в нея. На другия
ден, уведомен от свои близки, че го издирват, се прибрал в дома си и изчакал
полицейските служители.
Пътният инциден от предната вечер, наред с А., бил възприет и от
друг свидетел – Н.Х.. Да транспортират пострадалия в болнично заведение
първоначално тръгнали свидетели от селото, но по пътя срещнали екипа на Спешна
помощ и го прехвърлили в линейката. Въпреки оказаната медицинска помощ
пострадалият починал малко по-късно в МБАЛ Добрич, като причината за смъртта му
била тежката черепно-мозъчна травма от удара в предното панорамно стъкло.
По експертен път била установена алкохолна концентрация в кръвта
на подсъдимия към времето на произшествието – 2.27 промила /както и такава при
пострадалия – 1.17 промила/. Мястото на удара по ширина на платното било
уточнено между 1.50 и 2 метра вляво от десния край на платното в попътната
посока, а скоростта на движение – 66 км/ч при ограничението, общовалидно за
населено място – 50 км/ч, като при движение с последната скорост /дори с такава
до 60.90 км/ч/ е съществувала техническа възможност за избягване на удара.
Така изложените факти се установяват без никакво
противоречие от събрания на досъдебното производство доказателствен материал,
което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си
въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.
Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното
извличане на признаците на престъпен състав по чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 от НК,
с оглед пияното състояние и бягството от местопроизшествието, при което по
делото не се оспорва приложението на материалния закон. При запълване на
бланкетния състав на транспортното престъпление, първоинстанционният състав правилно
е отчел наличие на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като произшествието е
настъпило поради движение със скорост над разрешената. Съответните разпоредби
на чл.5 от ЗДвП обаче не могат да намерят приложение – ал.2, т.1, защото
подсъдимият изобщо не е възприел пешеходците до момента на удара, за да се
изисква от него съобразяване с тяхната уязвимост, а ал.3, т.1 – поради
възприетата квалификация пияно състояние. Неотносимо е и правилото по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, което в случая се намира в конкуренция с възприетото от съда
нарушение, поради което и протестът в тази част не може да бъде уважен.
В процеса на индивидуализация на наказанието първоинстанционният
съд се е позовал на превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
такива са приети чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични
данни по местоживеене и месторабота, изградени трудови навици, липса на
криминални регистрации. От тази съвкупност следва да бъде изключен последният
отрицателен факт, на който нито законът, нито съдебната практика някога са
придавали значение на смекчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно
следва да бъде отбелязано като обстоятелство, отегчаващо отговорността за
конкретното престъпление от обективна страна, мястото на неговото извършване –
в населено място, на главната улица, в участък, където са разположени жилищни
сгради, респ. при преминаването през който следва да се предполага възможната
поява и движение на пешеходци.
Квалифициращите признаци пияно състояние и бягство от
местопроизшествието са били отчетени единствено при определяне размера на
наказанието лишаване от права, поради което следва да бъде изрично отбелязано,
че едновременното наличие на тези два утежняващи квалифициращи признака сочи на
по-високата степен на обществена опасност на деянието и има своето пряко
отражение за степента на отговорността, като обуславя несъответност на отмереното
в абсолютния минимум наказание лишаване от свобода, с предвидени в закона
граници от три до петнадесет години.
Със самостоятелно значение в последния смисъл е и конкретният
размер на установената алкохолна концентрация – 2.27 промила, която в рамките
на квалифициращия елемент пияно състояние – какъвто би бил налице и при 0.6
промила, се явява много висока и с пряко значение за настъпилия обществено
опасен резултат, тъй като е довела до значително забавяне в скоростта на
реакциите, нарушено внимание и съобразителност, координационни нарушения,
характерни за съответстващата й средна степен на алкохолното опиване.
Макар предходните осъждания на подсъдимия да са реабилитирани,
доколкото съдебната практика допуска съобразяването им като характеристични
данни, е от значение факта, че предмет на едното от двете такива е било
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС при концентрация на
алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда.
Становището на защитата, че от страна на пострадалия е
налице съпричиняване със значение за процеса на индивидуализация, не може да
бъде споделено. Няма спор, както че пострадалият е имал 1.17 на хиляда
алкохолна концентрация, така и че при наличен тротоар /обособена затревена площ
по края на пътя/ той е вървял по пътното платно, макар и крайно вдясно. Първото
от тези две обстоятелства не обуславя съставомерно поведение по ЗДвП, а второто
не съставлява грубо нарушение на правилата за движение, което да се намира в
пряка причинно следствена връзка с последвалия резултат. Пешеходците не са
навлезли внезапно на пътното платно, а са се движили продължително време по
него, в осветен от улични лампи прав участък на главната улица в селото, без
ограничения на видимостта към тях в рамките на осветеността, при това без да
представляват непреодолимо препятствие, изискващо и предполагащо единствено
спиране с цел избягване на произшествието, тъй като същият резултат лесно би
бил постигнат и чрез простото им заобикаляне, каквото пътната обстановка е
позволявала – общата ширина на платното е била 7.20 метра, по 3.60 м за
всяка от двете ленти, и то е било свободно от други ППС.
Така допълнен, анализът на обстоятелствата от значение при
определяне на наказанията на подсъдимия А. сочи на основателност на протеста и
неоснователност на жалбата от защитника.
За да е справедливо и съответно на извършеното, наказанието
лишаване от свобода на подсъдимия Н.А., при съпоставката на горните смекчаващи
и отегчаващи отгворността обстоятелства, първите от които не бележат значителен
превес, следва да се индивидуализира между минималния и средния размер на
санкцията, т.е. между три и девет години, като достатъчен за постигане
законовите цели по мнението на настоящия състав ще е пет годинишният срок, а
след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК – три години и четири месеца за
изтърпяване при пъвоначален общ режим. Изпълнението на така определеното
наказание не може да бъде отлагано поради наличието на обективна законова
пречка по чл.66, ал.1 от НК. Съответно на увеличението в размера на лишаването
от свобода, присъдата следва да бъде изменена и в частта на наказанието по
чл.343г от НК, което не може да бъде по-малко.
Предвид горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК,
настоящият състав на Варненския апелативен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 8/18.10.2019
г. по НОХД № 157/19 г. на Окръжен съд Добрич, като приема,
че подсъдимият Н.Н.А. е извършил престъплението по чл.343, ал.3, б.“б“, пр.1 от НК само поради нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и като УВЕЛИЧАВА наказанието му
лишаване от свобода на три години и четири месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим, както и наказанието му лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от три години и четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на касационна проверка от Върховния
касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: