№ 170
гр. Варна, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИвА.чка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Георгиев
при участието на секретаря Дебора Н. И.
като разгледа докладваното от Жулиета Г. Шопова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20223100600519 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъда по НЧХД №3277/2019г.,
постановена на 02.03.2022г., на Районен съд Варна, с която подс.М. ИВ. Н. с
ЕГН********** е призната за НЕВИНОВНА в извършено престъпление по
чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 от НК - за това, че на 13.05.2018.
в гр. Варна по друг начин на имейл адрес е разгласила позорни обстоятелства
за П. ХР. Л. с изразите: „кА. А. И. в дома си в работно време в присъствието
на мъжа й“, „няма да ви чакам да се чукате до утре, педали такива“, „като
работиш с такива пичета, поне чукаш ли ги“.
Въззивното производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК,
образувано по депозирана жалба от адв. Л. Л. от ВАК, в качеството й на
процесуален представител на частния тъжител П. ХР. Л..
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована,
постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
По настоящото дело във ВОС е постъпило допълнително писмено
изложение към въззивната жалба от ч.т. П.Л., с което прави възражения,
които се систематизират по следния начин:
- констатирА. пороци при изготвянето на мотивите към присъдата,
където е посочено изготвянето на съдебно видео-техническа и лицево-
1
идентификационна експертиза, като такава не се съдържа в материалите по
делото и неотносими съждения на съда, относно профили в социалните
мрежи и по-конкретно за „Фейсбук“, като настоящият случай касае
кореспонденция по електронна поща;
-в хода на съдебната прения не е дадена думата на частния тъжител;
-несъответствие между текстовото и цифрово изписване на
квалификацията на деянието;
-наличие на противоречие при описА.е самоличността на подсъдимата в
обжалваната присъда и мотивите към нея;
-наличие на предпоставки за отвод на съдията разгледал
първоинстанционното дело;
-неправилно и непълно анализиране на доказателствения материал по
делото, необсъждане в пълнота на Постановлението за отказ да се образува
наказателно производство и необсъждане на дадените в хода на
предварителната проверка писмени обяснения на М.Н., съдържащи пълни
признА.я;
- оспорва отхвърлянето на гражданския иск;
Накрая, моли съда, за отмяна на оправдателната присъда и признаване
на подс. М.Н. за виновна. Моли, предявеният граждански иск да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
окончателното изплащане на обезщетението.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. С.П. от ВАК, защитник
на подс. М. ИВ. Н.. Изразява становище за неоснователност на същата и моли
да бъде постановено решение с което да бъде потвърдена присъдата, както и
да бъдат присъдени в полза на подсъдимата направените по делото разноски.
В съдебно заседА.е пред въззивния съд частния тъжител - поддържа
жалбата. В пледоарията си акцентира върху основА.ята за отвод на съдията
разгледал първоинстанционното дело, както и поради допуснати грешки в
мотивите на присъдата. Сочи, че са били безпредметни и ненужни отлагА.ята
на делото и с цел прекратяването му по давност.
Подсъдимата М.Н., редовно призована не се явява. Защитникът й,
изразява становище за правилност и обоснованост на присъдата. Посочва, че
делото е било отлагано по вина на частния тъжител и че няма основА.я за
отвод. Според адв. П. от събрА.те доказателства и от назначената, допусната
и изслушана съдебно-техническа експертиза, не се доказва, че имейла, от
който се твърди, че е изпратено електронното писмо е на подсъдимата или че
е било изпратено от нея, а единствено се доказва, че разпространението на
това писмо е осъществено от дъщерята на ч.т. Л.. Моли съда да постанови
2
решение, с което да потвърди присъдата.
След като се запозна с изложеното във въззивната жалба, взе предвид
становището на стрА.те в с. з., прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувА.я съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК,съдът намери
следното:
Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд прецени, че в хода на проведеното
съдебно производство пред първата инстанция са били допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които препятстват възможността да се
разгледа спора по същество.
Съобразно горното, настоящият съд осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи
провеждането на първоинстанционното съдебно производство, както и тази
регламентираща изисквА.ята към мотивите на присъдата.
Настоящият въззивен състав констатира, че изготвените към
присъдата мотиви не отговарят на изисквА.ята, заложени в чл. 305, ал. 3 от
НПК, като не дават възможност да се проследи на какъв анализ са били
подложени събрА.те писмени доказателства и по какъв начин са допринесли
за формиране волята на решаващия състав.
На първо място, съдът споделя възраженията във въззивната жалба за
липса на пълен и конкретен анализ на доказателствата по делото, като следва
да се отбележи, че цитирането на дадените по делото показА.я на свидетели
не припокрива изискването за анализ на доказателствата по делото. В
мотивите си ВРС не е посочил каква точно фактическата обстановка приема
за установена, като единствено е докладвал движението на делото,
проследявайки хронологично процесуалните действията на съда и стрА.те.
Липсата на изложена и приета от съда фактическа обстановка, препятства
възможността настоящият състав да направи преценка, защо първостепенния
съд е кредитирал показА.ята на една част от свидетелите, а на друга не.
В продължение на горното, за съда остават неясни и съжденията
относно социалните мрежи и по-конкретно за твърдението: „профилите във
„Фейсбук“, са лесно достъпни и твърде често явление е, било то дори и за
забавление, неустановени външни лица, независимо от наличието на пароли,
да правят публикации с нецензурно съдържА.е от името на титуляра на
профила“, като за съда този факт бил ноторен. Нито в диспозитива на
присъдата, нито в подадената частна жалба се твърди за разпространение на
клевети в социалните мрежи, а единствено за изпратено съобщение по
електронна поща.
3
Съдът констатира допуснато още едно нарушение на мотивите към
присъдата. В тях ВРС се е позовал на изготвена съдебно видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, въз основа на която по безспорен
начин не се доказвало, че подс. Н. е извършител на инкриминираното деяние.
Видно от материалите по делото, такава експертиза не е била поискана от
стрА.те или назначена от съда, съответно липсва приобщено заключение на
вещо лице или изслушването му в съдебно заседА.е.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че в
мотивите към проверяваната присъда липсва обстоен анализ и задълбочена
преценка на наличния по делото доказателствен материал. Не е налице
дължимия от решаващия съд, според разпоредбите на процесуалния закон,
цялостен разбор и внимателен анализ на доказателствената маса. Това не само
води до невъзможност на стрА.те да разберат въз основа на кои доказателства
ВРС е приел, че не е осъществен състав на престъплението твърдяно от
тъжителя, но и за съда да проследи аналитичната дейност на долната
инстанция и как е достигнала до извода за липса на обективна и субективна
съставомерност на деянието. Този порок на съдебния акт е засегнал значимо
процесуалните права на стрА.те, като е огрА.чил възможността им да
разберат на основата на кои доказателства съдът е формирал своето вътрешно
убеждение при постановяване на присъдата.
Отделно от това съдебното производство е образувано по депозирана
частна тъжба от П. ХР. Л. срещу М. ИВ. Н. с обвинение за престъпление
"клевета" на длъжностно лице по повод изпълнението на службата му. С
постановената присъда ВРС е признал подсъдимата за невиновна за това, че
на 13.05.2018. в гр. Варна по друг начин на имейл адрес е разгласила позорни
обстоятелства за П. ХР. Л. с изразите: „кА. А. И. в дома си в работно време в
присъствието на мъжа й“, „няма да ви чакам да се чукате до утре, педали
такива“, „като работиш с такива пичета, поне чукаш ли ги“, но цифром е
квалифицирал деянието, като такова посочено в тъжбата, а именно по чл. 148,
ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК – за клевета на длъжностно лице
или представител на обществеността при или по повод изпълнение на
службата или функцията му.
Законът и съдебна практика приемат, че тъжбата отговаря на
изисквА.ята на закона, при условие, че съдържа всички факти и
обстоятелства, от които съдът да направи извод за приложимия закон, но
задължение на решаващия съд е да събере доказателствата по делото, да ги
съпостави, да обсъди и изведе приложимата правна норма. Тъжителят е
длъжен да посочи изчерпателно само фактическите обстоятелства на
престъплението, но не и неговата правна квалификация. Дадената от
тъжителя правна квалификация не обвързва по никакъв начин съда, който
4
самостоятелно на собствено основА.е следва да даде своята, в рамките на
представените обстоятелства в тъжбата, определящи предмета на доказване и
осигуряващ възможност за адекватна защита на подсъдимата по изложените
от частния тъжител факти.
На следващо място, следва да се посочи и липсата на мотиви относно
едно от квалифициращите обстоятелства, за които подсъдимата Н. е призната
за невиновна, а именно, че престъплението "клевета" е извършено по
отношение на длъжностно лице или представител на обществеността при или
по повод изпълнението на службата му. Отново и в диспозитива на
присъдата, и в мотивите към нея не е посочено коя от двете алтернативни
форми ВРС е приел, че е налице в конкретния случай - клевета на длъжностно
лице при изпълнение на службата му или по повод изпълнение на службата
му, при все, че обвинението, очертано от тъжбата, е за първата алтернативна
форма или за клевета разпространена по друг начин на имейл адрес, каквото е
текстовото съдържА.е на диспозитива на присъдата. В мотивите на ВРС
липсва и правна аргументация относно качеството на пострадалия, възприето
от първоинстанционния съд, а именно "длъжностно лице" /не е посочено и
според коя хипотеза, очертана в дефинитивната разпоредба на чл. 93, т.1 от
НК е прието, че тъжителят е "длъжностно лице"/.
От така изложените мотиви на ВРС не става ясно какво е прието за
установено от първоинстанционния съд и доводите му, свързА. с правната
квалификация. За същите може само да се предполага. Допуснатото е
съществено процесуално нарушение. Липсата на изложени аргументи по
основните въпроси на практика представлява липса на мотиви. Допуснато
процесуално нарушение е от кръга на особено съществените /абсолютните/ и
води категорично до отмяна на присъдата и връщане делото за ново
разглеждане, тъй като е от категорията на тези, които въззивният съд не може
да сА.ра.
Съдът констатира и други процесуални нарушения, които засягат
процесуалните права на частния тъжител, което е самостоятелно основА.е за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Въпреки, че
частният тъжител П.Л., който е конституиран в процеса и като граждански
ищец, е присъствал в съдебното заседА.е на 02.03.2022г., в което съдът е дал
ход на съдебните прения, на ч.т. не е предоставена възможност да участва в
нея. Съгласно разпоредбата на чл. 291, ал. 2 от НПК, съдебните прения
започват с реч на частния тъжител, след това се дава последователно думата
на гражданския ищец и неговия повереник, на защитника и на подсъдимия.
Видно от протокола на проведеното съдебно заседА.е частният тъжител Л. не
е взел участие в съдебните прения, нито като частен тъжител, нито като
граждански ищец. В съдебните прения е участвал само неговият повереник -
5
адв. Л., но неговото участие в съдебните прения е отделно и самостоятелно от
правото на лично участие на частния тъжител и граждански ищец.
Нарушенията на разпоредбите на чл. 291, ал. 2 от НПК и
неизвършването на това процесуално действие, представлява отстрА.мо
съществено нарушение на процесуалните правила, огрА.чаващо правото на
частния тъжител. ИзисквА.ята на НПК в тази насока не са самоцелни, а са
гаранция за правото на защита на стрА.те в процеса, процесуалната активност
на стрА.те и принципа за устност и непосредственост, които са от съществено
значение за формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав.
В продължение на гореизложеното, неоснователно се явява
възражението, за наличие на предпоставки за отвод на съдията разгледал
първоинстанционното дело. Предубеждението, в условията на чл. 29, ал. 2 от
НПК е извън т. нар. "безусловни" основА.я за отвод по ал. 1 на нормата, може
да се изрази по различен начин, но винаги означава, че вътрешното
убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само въз
основа на обсъждането и оценката на събрА. и проверени по делото
доказателствени източници. Вътрешното убеждение на съда се обективира в
мотивите на постановения съдебен акт и те именно позволяват на
контролните инстанции и на стрА.те по делото да проследят начина, по който
то е формирано. В настоящият случай съдът констатира съществени
процесуални нарушения при изготвянето на мотивите към присъдата, което
препятстват съда да направи преценка за наличието на предубеденост на съда
при първоинстанционното разглеждане на делото.
На последно място, за пълнота настоящият въззивен състав намира за
необходимо да обсъди и останалите доводи наведени от частния тъжител във
въззивната жалба.
Относно направените възражения от ч.т. Л. за противоречие при
описА.е самоличността на подсъдимата в обжалваната присъда и мотивите
към нея, съдът действително констатира разминаване в диспозитива на
присъдата и мотивите към нея относно адреса на подсъдимата и по
конкретно, в присъдата е прието, че подс. М. ИВ. Н., родена на 03.03.1982г. в
гр. София, с ЕГН **********, живуща в гр. София, *********. В мотивите
към нея съдът е приел, че тъжбата на П. ХР. Л. е против М. ИВ. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, кв. „************. За съда не възниква
съмнение относно самоличността на лицето, доколкото се касае за лице с
идентични три имена и ЕГН. Съдът отчита, че в случая от началото на
производството е изминал сравнително дълъг период от време, при който е
напълно възможно подсъдимата да сменя местоживеенето си, довело до
посоченото разминаване на адресите в присъдата и мотивите, като това
обстоятелство съдът приема за несъществено за изхода на делото.
6
Въпреки, че не подкрепя всички възражения, които частният тъжител
релевира във въззивната жалба, а също така и в съдебно заседА.е, Варненски
окръжен съд счита, че констатирА.те по-горе процесуални нарушения,
касаещи съществени недостатъци в съдържА.ето на въззивната присъда
(пороци в диспозитива на присъдата и изготвените мотиви към нея, а така
също и пропускът на съда да даде възможност на частният тъжител да участва
лично във фазата на съдебната прения), очертават процесуално нарушение от
категорията на абсолютните основА.я за отмяна на съдебния акт и връщане
на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради
невъзможността да бъдат отстранени в хода на производството пред
въззивната инстанция. При новото разглеждане следва да се отстранят
допуснатите процесуални нарушения, като по ясен начин бъдат обективирА.
възприетите за установени фактически положения в рамките на обвинението
и съответните правни изводи.
По изложените съображения съдът намира, че не следва да обсъжда
доводите на стрА.те, свързА. с обосноваността фактическите изводи на
първоинстанционния съд и законосъобразността на правните му доводи и не
следва да излага в настоящото си решение мотиви по повод оплаквА.ята по
същество във въззивната жалба относно неправилно и непълно анализиране
на доказателствения материал по делото; не обсъждане в пълнота на
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство и
необсъждане на дадените в хода на предварителната проверка писмени
обяснения на М.Н., съдържащи пълни признА.я; несъответствие между
текстовото и цифрово изписване на квалификацията на деянието; липсата на
доказателства относно инкриминираната дата, място и твърдян начин на
извършване на деянието и отхвърлянето на гражданския иск, за да не повлияе
със становището си върху решението на първоинстанционния съд, който при
разглеждането на делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение
по повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
Присъдата на ВРС, следва да бъде отменена както в наказателната, така
и в гражданската й част, както и в частта относно присъдените разноски по
делото, тъй като тези суми ще бъдат дължими от една от стрА.те в
зависимост от крайния изход на делото.
При новото разглеждане от първоинстанционния съд следва да бъде
проведено ново съдебно следствие, при което да се изследват обективно,
всестранно и пълно релевантните за спора обстоятелства, без да се допускат
процесуални нарушения, като бъдат съобразени посочените в настоящето
решение констатации. Поради връщане на делото за ново разглеждане на
първата инстанция, въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за
разноските по делото, а стрА.те следва да направят искА.ята си за
7
присъждането им при новото разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд.
Ръководен от гореизложеното и на основА.е чл. 334, т. 1 и чл. 335, ал.
2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда №260010/02.03.2022г., постановена по
НЧХД№3277/2022 г. по описа на Варненски районен съд, тридесет и седми
състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8