РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Пловдив, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255000600149 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Стара Загора и по жалби на защитниците на подс. Д.
Х. Х. срещу присъдата № 40 от 27.11.24г. по н.о.х.д. № 1342/23г. по описа на ОС гр. Стара
Загора, с която той е признат за виновен и е осъден на 20 години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Протестът е своевременно депозиран. В него и в допълнението към него се възразява
по отношение санкционния избор на първоинстанционния съд, като след анализ на
индивидуализиращите обстоятелства се обосновава искане за замяна на определеното
наказание лишаване от свобода с доживотен затвор.
Жалбата на адв. Д. Д. също е подадена в срок. В нея бланкетно се изразява
недоволство от осъдителния диспозитив, като се претендира отмяна на присъдата и
постановяване на нова, оправдателна. Преди хода на делото постъпи допълнителна жалба от
адв. Д., в която подробно се аргументират съображенията на защитата срещу осъдителните
изводи. Правят се и алтернативни искания – за връщане делото на ОП-Стара Загора или на
СтОС за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или за намаляване
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Другата жалба срещу присъдата (с която се настоява и за намаляване на наказанието)
1
беше счетена за недопустима, тъй като подателят й – адв. В., е резервен защитник. И
съответно беше върната в закрито заседание с вече влязло в сила определение на настоящия
съдебен състав.
При въззивните прения представителят на АП-Пловдив обяви, че не поддържа
протеста, като се присъедини към съображенията на СтОС за справедливото санкциониране.
Контрааргументира виждането на защитата за доказателствена необезпеченост на
обвинението, като изложи синтезиран анализ на наличната доказателствена съвкупност.
Предложи потвърждаване на присъдата.
Адв. Д. повтори лансираната при първоинстанционното разглеждане на делото и във
въззивите си жалби теза за невинност на своя доверител. Постави акцент върху
противоречията и разминаванията в доказателствения материал, които според него
дестабилизирали обвинителната постановка. Изрази мнение, че напротив – обясненията на
подсъдимия за механизма и подбудите за инкриминираните увреждания на пострадалия не
се опровергавали и водели до извод за лишени от обществена опасност отбранителни
действия от негова страна. Заедно с това укори първостепенния съд, че не е обсъдил и
въпросната основна теза на защитата, и серията междинни тези и с това демонстрирал
нежелание да стигне до обективната истина. Завърши пледоарията си с искане за
оправдателна присъда.
По делото не са конституирани акцесорни страни.
Пловдивския апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и съображенията на страните,
прие, че присъдата страда от съществени пороци, налагащи повтаряне на
първоинстанционното съдебно следствие от друг състав на СтОС.
1. Противоположните тези на обвинението и защитата не са ясно обявени и четецът
на мотивите добива впечатление, че разминавания в позициите на процесуалните страни
няма. А това не е така.
1.1 Според обвинението пострадалият бил нападнат, докато спял в * на гр. *, като подс.
Х. го ударил веднъж с тъпата част на брадвата-веществено доказателство по главата, а сетне
още два пъти със същата тъпа част – в коляното и в дясната част на гърба. Според защитата
случката се е развила на друго място и е имала различна предистория – подсъдимият бил
принуден да увреди А. Д., който се бил покатерил на оградната врата на дворното му място,
придружаван от хора в паркирания в непосредствена близост автомобил на св. И. Д.. За да
защити имота и телесната си неприкосновеност от това непосредствено нападение, Х.
хвърлил от 2-3 метра по главата на Д. цепеница, а сетне го ударил няколко пъти по тялото и
левия крак с дървен кол, вследствие на което успял да го събори на земята и в последна
сметка – да го изтласка.
В своята първоинстанционна пледоария адв. Д. е настоял, че фактическите изводи на
прокуратурата не са обосновани заради посочения при разпита в с.з. на автора на СМЕ д-р
Б. брой на ударите по главата на Д., съчетан с липсата на изследване на възможността
2
травмите да са причинени по описания от подсъдимия начин – с хвърлена и улучила главата
цепеница. Обърнал е внимание, че във всеки от своите разпити пострадалият бил
категоричен, че получил един-единствен удар в главата с тъпата част на брадва, а
подсъдимият разказвал освен за отбранителен удар с цепеницата, също и за последвало
падане на Д. годно (според защитника) да предизвика констатираното от съдебния медик
второ увреждане на черепа.
ПАС е съгласен, че СтОС не е изпълнил съдебната задача точно. Той не е трябвало да
оставя без внимание устно изказаната констатация на вещото лице за нанесени по главата на
Д. не един, а поне два удара, комуникираща с употребата на множествено число в писмения
текст на експертизата, нито е можел да подмине изявлението на д-р Б., че не само не му
било възложено изследване на възможността увредите да са причинени с конкретната
брадва, а и не бил видял брадвата (включително не му била предявена в процеса на съдебния
му разпит). По-нататък не е можел да си спести коментар на споменатото твърдение на
подсъдимия, че засегнал главата на Д. не с въпросната брадва (а със споменатата цепеница,
която хвърлил срещу него, отбранявайки се) и не в описаното в обвинителния акт
положение (пострадалият легнал, а той прав и надвесен), а в положението лице в лице, и то
в изправено положение на двете тела. Защото иначе е нямало как да оформи мнение по
тезата на защитата за действие при неизбежна отбрана.
Преди това е трябвало да прецени дали събраната доказателствена и експертна
информация му позволява професионален отговор на разискваната няколкоаспектна позиция
на защитата, а при констатация за недостатъчност е трябвало да набави несъбраните на
досъдебната фаза доказателства и експертни сведения. Най-малкото е трябвало да получи
недвусмислен и разбираем експертен отговор за броя на ударите по главата; за възможността
да бъдат причинени с тъпата част на процесната брадва; за положението на деец и жертва
при нанасянето им; сетне да провери (пак по експертен път) дали е възможно ударите по
главата на Д. да са го довели до дезориентиране и загуба на спомен за случилото му се; да
провери и предположението на адв. Д., че поне една от травмите е произлязла при падане и
удряне главата на Д. в земята.
Вместо това СтОС е решил просто да не се занимае с възраженията на адв. Д.. Бидейки
инстанция и по фактите, въззивният съд може, разбира се, да прояви доказателствена
активност вместо първата инстанция, но няма как за първи път да подложи на коментар
същностна аргументация против обвинителната постановка. Подобен подход би
противоречал на инстанционната структура на правосъдието, осигуряваща възможност за
отстояване на дадена идея пред две редовни инстанции.
А в случая става дума не за каквато и да е идея, а за основополагаща теза.
1.2 Позициите на обвинението и защитата се оказват противоречиви и относно
предхождащото поведение на пострадалия (пред *). СтОС е оставил без ответ
окачествяването му от страна на подсъдимия като агресивно и вредоносно. В тази връзка не
е обърнал внимание на изготвената му досъдебна СМЕ. По-конкретно не е обсъдено
становището на адв. Д., че експертизата кореспондирала с обяснението на доверителя му за
3
удари от страна на Д. и доказвала правдивостта на твърдението му, че часове по-късно Д.
нахлул в дома му, тласкан от желанието да продължи да го уврежда (но бил успешно
отблъснат още на двора, както по-горе беше посочено).
2. Подобна липса на внимание се наблюдава и по въпроса за реакцията на пострадалия
след началото на нападението. Според обвинителния акт той успял да отблъсне нападателя
Х., който се оттеглил, без да изпълни намерението си за убийство. Такава активност на Д. е
описана и в мотивите на присъдата. Не е посочена обаче доказателствената основа на извода
за „учудващо активна и успешна“ съпротива от негова страна, след като при разпита си
самият той не съобщава каквато и да е своя активност след последния удар на Х. – „(…) Той
ме удари в плешката. След това се обърнах, но той вече беше избягал“. СтОС прочел
досъдебния разпит на Д., в който е посочено, че е избутнал и обезоръжил подсъдимия, но
сетне не поканил свидетеля да поясни причината за противоречието между своето съдебно и
своето досъдебно твърдение по обсъжданото обстоятелство. А и въпросното противоречие
дори не е маркирано в мотивите.
3. Доказателствените източници на сведения за посткриминалните събития са оставени
без какъвто и да е анализ.
Според описателната част на обвинителния акт след деянието подсъдимият срещнал на
улицата свидетелите А., Т. и А. и се обърнал към първия с думите: „Какво ти казах, брат,
насякох му главата с брадва, докато спи, а на въпроса дали говори сериозно, отвърнал: „Да
брат, сега и другите ще оправя!“. СтОС е възприел този фактически извод.
В своите съдебни разпити свидетелите не са разказали подобна фактология и се е
наложило прочитане на техните досъдебни показания. Заобикаляйки проблема с
неправилното посочване на приложимото процесуално основание за прочит, ПАС държи да
наблегне на неизпълнение на задължението за анализ на констатираните противоречия
между съдебните и досъдебните твърдения на свидетелите А. и Т.. Впрочем, първият съд
сам се е поставил в невъзможност да интерпретира дадените на двете процесуални фази
показания на св. Т., като неясно защо не му е задал въпроса кои от тях поддържа. Що се
отнася до св. А., той бил категоричен, че не поддържа своите досъдебни показания.
Мотивите към присъдата не изясняват съображенията за отхвърляне на неговото изявление
за негодност да свидетелства на досъдебното производство поради прием на коктейл от
химически вещества. Не е и организирана експертна проверка на твърдяната негодност. Не е
обяснено защо се отхвърля единното твърдение на свидетелите Т. и А. в съдебната зала, че
онази нощ изобщо не са виждали Х., което се е оказало в съответствие с твърдението на св.
А., че не са го срещали, когато са били тримата на улицата заедно, изложено и при
досъдебния й разпит, и пред съда. Всъщност казаното от тях тримата в с.з. дори не е
споменато в мотивите.
ПАС държи да отбележи, че още на досъдебното производство е имало противоречие
между обсъжданите гласни доказателствени средства, което е игнорирано от СтОС, въпреки
че той е приобщил съответните досъдебни разпити, т.е. ги е обявил за използваеми и
4
подлежащи на преценка за достоверност. Противоречието се е очертало по въпроса дали
споменатите свидетели са били заедно, когато в ранните сутрешни часове А. Д. се движел с
окървавена глава по улицата, като св. А. е посочила, че тя и Т. (без А. А.) го срещнали там, а
Т. и А. били сигурни, че тримата с нея се намирали на улицата един до друг, когато видели
окървавения Д.. Според двамата мъже десет минути по-рано и Х. е вървял по улицата, като
А. чул от устата му цитираната по-горе негова реплика-признание и бил убеден, че другите
двама също са я чули, защото реагирали, като „направо замръзнали“. Само че Т. бил чул от
устата на подсъдимия само репликата „Оправих ги!“, а според посочените досъдебни
показания на св. А. тя изобщо не била видяла Х..
4. Не е взето отношение и по наблегнатото от защитата времево несъответствие,
проявяващо се между посочения от св. Д. час на случката (06.20), часовете, посочени от
лицата, чиято помощ той потърсил, изминавайки 1км. до дома им (между 06.00 и 06.15
според съдебните показания на св. Д. и св. Д.; между 05.30 и 05.50 според приобщените
досъдебни показания на св. Д.); часа на обаждането на св. Д. на тел. 112 (06.56); посочения
от свидетелите А. и Т. пред следователя час на срещата им с подсъдимия, а сетне и с Д.
(около 04.00-04.30) и часовете (05.59 - 06.09ч.) на записите от охранителната камера на
аптеката, отразяващи придвижването на подсъдимия с куче по улицата; часа на приемане на
пострадалия в спешния медицински център (преди 07.02 часа, който час е отбелязан върху
хартиения носител на извършената му ЕКГ). Без разсъждения по въпросните несъответствия
в часовете не може да се вземе отношение по виждането на защитата за неправдивост на
твърденията на пострадалия и на досъдебните показания на св. А., нито по поддържаното
алиби за местонахождението на Х. през процесната нощ. Обвинението не е посочило
времето на инкриминирания опит за убийство, но съдът не може да приложи същия подход,
тъй като е задължен да оформи мнение по тезата на другата процесуална страна за
невъзможност * да е бил сцената на деянието.
5. Не само не е анализирана, а и не е снета на хартиен носител, т.е. във форма,
подходяща за възприемане, предоставената и приложена на л. 16 от третия досъдебен том от
* ЕАД цифрова информация за активирането на мобилните телефонни номера на
свидетелите И. Д. и А. Д. в процесния интервал от време. Т.е. СтОС е демонстрирал, че се
присъединява към бездействието на органите на досъдебното производство по получаване и
проучване на възможните и необходими доказателствени сведения за тяхното
местоположение и поведение от полунощ нататък.
6. Не е обърнато каквото и да е внимание на възражението на адв. Д., че изводите на
психолого-психиатричната експертиза, включително от които СтОС е изходил при
индивидуализиране на наказанието, са едностранчиви и непълни, защото са базирани
единствено на досъдебния доказателствен материал. А в това възражение има резон, след
като в съдебните заседания доказателствената ситуация е претърпяла промяна. Заради
принципната вероятност за подобна промяна процесуалният закон е предвидил (в чл. 282
НПК) правилото за изслушване на експертите след всички останали. При това разпитът им
непременно трябва да включва въпрос дали в аспекта на събраните нови (различни,
5
допълнителни) доказателства продължават да поддържат своите изводи. Вместо това СтОС
е изслушал авторите на въпросната спорна експертиза в самото начало на съдебното
производство и повече не е прибягнал до тяхната експертна помощ. Вярно е, че страните са
изразили съгласие за коментираната промяна в реда на съдебното следствие, но тяхното
съгласие е нямало потенциал да преодолее необходимостта от нов разпит на психолога и
психиатъра (в края на съдебното следствие), преди който да бъдат запознати със събраните
доказателства, най-вече с обясненията на подсъдимия, който за първи път е говорил по
фактите пред съда.
*
ПАС не може да подмине безкритично липсата на активност на проверяваната
инстнация за разкриване на обективната истина, след като е прераснала в отказ да се
изложат доказателствени преценки. Окръжният съд е бил безусловно задължен да покаже
пътя, по който е достигнал до всяка от своите фактически констатации. С други думи, да
направи разбор на данните с характеристика на доказателства. А преди това да се постарае
да попълни доказателствената маса, ако не е достатъчна за безсъмнени изводи. Допуснатото
в тази връзка нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК е съществено, защото без съпоставка и
оценка за достоверност на цялата налична и на цялата възможна за откриване и
приобщаване доказателствена информация съдебният акт не може да се приеме за
обоснован. Налице е порокът липса на мотиви, след като страните са се оказали в
невъзможност да възразят по съдебните изводи в защита на своите позиции, а въззивната
инстанция – в невъзможност да извърши ефективна проверка на процеса по формиране на
вътрешното убеждение на първостепенния съд.
Вижда се, че този съд е предпочел да предостави на ПАС да събира и преценява
доказателства. Въззивната инстанция има подобно правомощие, но не и когато се касае за
фундаментални пропуски и в доказателствената съвкупност, и в съдебния анализ –
пропуски, които осъществяват касационното основание липса на мотиви. Обратното би
означавало въззивният контрол да подмени първостепенното съдебно произнасяне, а с това –
да го обезличи. Ето защо липсващата мотивираност на съдебния акт фигурира в
лимитативното изброяване на процесуалните нарушения, които имат абсолютен характер и
са безусловен повод за отмяна на присъдата.
При новото разглеждане на делото е необходимо проблемът и за авторството, и за
времето, мястото и механизма на деянието, и за посткриминалните събития да бъде
подложен на всестранно изясняване, последвано от професионално мотивиране на
осъдителен или оправдателен извод. Ако се прецени назначаване на резервен защитник,
следва точно да се спазят изискванията на чл. 94, ал. 6 НПК относно хипотезите на
упражняване правата по чл. 99 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 334 , т. 1 вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъдата № 40/27.11.24 г. по н.о.х.д. № 1342/23 г. по описа на СтОС и
ВРЪЩА делото на този съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7