ПРОТОКОЛ
№ 246
гр. Смолян , 12.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440101113 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
За ищеца се явява юриск. Д, редовно упълномощен от преди.
Двамата ответници не се представляват.
Юриск. Д - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от Нотариус С договор за покупко-
продажба на МПС от 15.05.2018 г., 18.05.2018 г.- 2 бр. и 30.05.2018 г.
Юриск. Д - Поддържам исковата молба. Единствено във връзка с отговора на
ответника за ликвидно изискуемо вземане към „***“ ООД към датата на започване на
ревизията представям справка от ТР за актуалното състояние на дружеството, от която е
видно, че същото е заличено още към датата на започване на ревизията - 25.04.2018 г. както
1
и справка за общите задължения на „***“, от която е видно, че към настоящия момент
публичните задължения към ревизионния акт не са заплатени.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА справка за общите задължения на ответника „***“ към
10.05.2021 г. и справка от ТР за „***“ ООД.
Юриск. Д - Искам да обърна внимание, че на стр. 3 от определението на съда е
посочено, че приема и прилага приложени към отговора на исковата молба на ответниците
доказателства, каквито към делото няма и касаят вероятно друго дело.
На основание чл. 146 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА доклада по делото, като съдът поддържа напълно определението, с
което на страните е съобщен проекта за доклад, разпределена е доказателствената тежест и
се е произнесъл по доказателствените искания.
Съдът поправя допуснатата очевидна фактическа грешка в определението по чл. 140
ГПК № 206/22.04.2021 г. като диспозитива на стр. 3, лист 188 от делото, че приема и прилага
приложени към отговора на исковата молба на ответниците доказателства не следва да се
чете.
Юриск. Д - Считам делото за изяснено. Представям списък за разноските.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представения списък за разноски на ищцовата страна.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. Д - Считаме така предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1 т. 4
ДОПК за основателен, поради което молим с Вашия съдебен акт да обявите сключената на
15.05.2018 г. разпоредителна сделка, с която е продадено МПС, подробно описано в
исковата молба за недействителна спрямо държавата. От събраните в хода на делото
2
доказателства безспорно се установява, че фактическия състав на чл. 3216, ал. 1 т. 4 ДОПК е
осъществен. Първо имаме длъжник по окончателно установено публично задължение.
Ревизионният акт, с който са установени публичните задължения на „***“ ЕООД влиза в
сила на 23.06.2020 г. Това е датата на която влиза в сила решение №7993/23.06.2020 г. на
ВАС. Към настоящия момент тези публични задължения все още не са заплатени, видно от
представената в днешно съдебно заседание справка за общите задължения на „***“. Второ.
Налице е разпоредителна сделка с имуществени права на длъжника, сключена на 15.05.2018
г. , т.е. след датата на връчване на Заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публичните задължения. На следващо място, с извършената сделка е увреден
публичния взискател в лицето на Държавата. Тук следва да отбележим, че доводите на
ответника „***“ за неупражнение и несвоевременно упражнените от НАП в ревизионното
производство са изцяло ирелевантни за настоящия спор. Дали и по отношение на кои
имуществени права на длъжника ще бъдат наложени обезпечителни мерки е изцяло от
компетентността на НАП, като неупражняването на това право и респективно
несвоевременното упражняване не рефлектира върху правото да се иска недействителност
по реда на чл. 216. Само като допълнение ще отбележа, че за да се пристъпи към процедура
за предварително обезпечаване следва да са налице редица предпоставки уредени в чл. 121
ДОПК. Една от тях е да има отправено мотивирано искане от ревизиращия орган до
публичния изпълнител, в което да се посочи размера на очакваното публично задължение и
обстоятелствата, които ще направят бъдещото събиране на това задължение невъзможно или
значително ще го затруднят, т.е. обективно невъзможно е събирането на такива сведения да
се осъществи веднага след започване на ревизията, а както виждаме от датата на
разпоредителната сделка МПС-то е продадено само три дни след връчване на заповедта за
ревизия. Видно от материалите по делото предварителните мерки са наложени няколко
месеца след това. Тук следва да се отбележи, че въпреки възраженията в отговора на
ответника „***“ и възраженията на другия ответник за заплатена по банков път сума по
въпросната сделка, ответниците не представиха писмен документ – платежно нареждане,
което да удостовери плащането на цената по сделката. В тази връзка съгласно чл. 190, ал. 2
вр. с чл. 161 ГПК съдът следва да признае за установен факта, че такова плащане въобще
липсва, т.е. дори и да бяха наложени принудителни мерки в ревизионното производство още
в самото начало въпросната сума нямаше да постъпи. Действително разпоредителна сделка с
имуществени права на длъжник тогава, когато имуществото е достатъчно за
удовлетворяване на кредитора не би довела до увреждане на интересите на последния. В
конкретния случай обаче е видно, че „***“ не разполага с подобно имущество, което да
послужи за изпълнение на задължението. Видно от представената в днешно съдебно
заседание справка от ТР твърдението за ликвидно изискуемо вземане на „***“ от „*****“ е
неоснователно, тъй като въпросното дружество е заличено още преди започване на
данъчната ревизия. На последно място разпоредителната сделка е извършена с намерение да
се увреди публичния взискател. Самото намерение за увреждане, като факт е мисъл и
желание да се направи нещо във вреда да кредитора. Естеството на този факт е такъв, че
доказването му най-често се осъществява на основата на предположение, произтичащи от
3
преценката на конкретни факти, материализиращи субективното намерение за увредения. В
този смисъл е решение № 27/28.02.2013 г., постановено по търговско дело № 410/2012 г. на
ВКС. Считаме, че съвкупното тълкуване на обстоятелствата в исковата молба свидетелстват
за наличието на субективния елемент. Първо от съществено значение е момента на
извършване на сделката. Видно от датата й, тя е извършена едва три дни след като длъжника
е уведомен за започналата ревизия. Това несъмнено индикира за формирано убеждение на
ръководния орган на дружеството, че в следствие на извършената ревизия ще бъдат
установени данъчни задължения. В подобен смисъл е и решение № 575/15.04.2020 г. по
търговско дело № 790/19 г. на СГС, както и решение № 2369/30.10.2019 г. по т.д. №
3090/2019 г. на Софийски апелативен съд. Тук следва да се има предвид и цялостното
поведение на дружеството продавач преди извършване на самата ревизия. Видно от
ревизионния акт и ревизионния доклад, че далеч преди извършването, дружеството
осъществява действия по осчетоводяване на фактури по доставки на стоки и услуги, които
не са реално извършени в обективната действителност, т.нар. фиктивни доставки. По този
начин избягва плащането на данъчни задължения чрез неправомерно приспадане на данъчен
кредит, т.е. след като е извършена такава неправомерна дейност от страна на дружеството с
цел избягване на данъчни задължения, то съвсем естествено е то да направи всичко
възможно да осуети последващото им принудително събиране. На следващо място от
представените по делото справки от ТР, ГРАО и СУБ се установява, че в кратък период след
връчване на ЗВР до 22.06.2018 г. дружеството длъжник прекратява трудовите договори на
всички свои наети лица на длъжност заготовчици и монтажници на метални конструкции.
Междувременно лицето Анна Христова Бичокова, от което управителя на „***“ има две
деца регистрира на свое име дружеството ** *** на 30.05.2018 г. с управител Атанас
Райчев. Това дружество е с идентичен предмет на дейност, като дружеството длъжник
трима от освободените работниците от „***“ са преназначени в дружеството „** ***“ и на
същата длъжност. Това ясно индикира, че управителя на „***“ желае да продължи
досегашната дейност, но не чрез същото дружество, тъй като се очаква да му бъдат вменени
публични задължения, а чрез друго такова. Поради тази причина и „***“ е изпразнена от
съдържание, материални активи и работна сила, а работниците са преназначени в „** ***“.
Тук не става въпрос да се крие търговска дейност, както твърди ответника „***“, а за това,
че житейски и логическо е необосновано да се преустановява дейността на едно дружество с
наличие на активи и работна сила и търговски контакти, за да бъде подновено същото чрез
новосъздадено такова. В кратък отрязък от време по-малко от месец след връчване на
заповедта за възлагане на ревизия, а именно 30.05.18 г. длъжника „***“ се разпорежда не
само с процесното МПС, а и с всички останали своя собственост при положение, че
покупко-продажбата на МПС не е основен предмет на дружеството и при положение, че
това са единствените активи, от кредитора в лицето на държавата би могла да получи поне
частично удовлетворение. Неоснователно е възражението на ответника, че всички факти са
осъществени след датата на сключване на сделката, поради което са ирелевантни.
Действително част от тях може да са настъпили след тази дата, но всички индикират за
намерение за увреждане към 15.05.2018 г. Касателно възражението на ответника Анастасия
4
ДНД ЕООД, че същия е трето добросъвестно лице, т.е. не е знаел за увреждането спрямо
кредитора, следва да се има предвид следното: Във фактическия състав на чл. 216, ал. 1 т. 4
ДОПК не се включва като елемент намерение за увреждане и у лицето, с което длъжника
договаря. Този извод се извежда от специалния характер на нормата на чл. 216, ал. 1 т. 4
ДОПК спрямо общия характер на чл. 135 изр. 2 ЗЗД. В нормата на чл. 216, ал. 1 т. 4 ДОПК
липсва правилото на чл. 135, а. 1 изр. 2 ЗЗД, съгласно което когато действието е възмездно,
лицето с което длъжника договаря трябва също да е знаел за увреждането. Действително
нормата на чл. 216 ал. 3 ДОПК препраща към нормата на чл. 134 и 135 ЗЗД, но само и
единствено за случаите извън тези по ал. 1 на чл. 216 ДОПК, а настоящия случай е по ал. 1.
Следователно субективния елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1 . 4 ДОПК се
изчерпва с намерението за увреждане само на длъжника. В този смисъл при постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 69/22.06.2012 г. по т.д. № 534/2011 г. на ВКС. С оглед
всичко гореизложено Ви моля да постановите решение, с което да обявите сключената на
15.05.2018 г. разпоредителна сделка за относително недействителна спрямо държавата.
Моля да ми присъдите направените разноски за юриск.възнаграждение.
Съдът обяви устните състезания за приключили и че ще се произнесе с
решение на 11.06.2021 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 12:10 ч.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
5