Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 33 29.01.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и първи януари
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Пенка
Тоцева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1332 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София против Д.С.Р., с която
е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 2058,17лв., неизплатено
парично обезщетение по договор за потребителски кредит №********** и неустойка
в размер на 1575,70лв., законната лихва от подаване на заявлението. Претендира
и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 30.11.2012г. е сключен
договор за потребителски кредит/ДПК/ №********** между страните. Параметрите на
който са следните: общо задължение по договора 6107,75лв. включващо сума за
изплащане-2000лв., срок – 48 месеца, размер на вноската 127лв., ГПР 98,76%, ГЛП
-71,46%, лихвен процент на ден 0,20. Неразделна част от договора са ОУ,
предадени на клиента при подписването
му. Твърди, че изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като на
30.11.2012г. превел парична сума от 2000лв. по посочена от длъжника банкова
сметка, ***, след извършено рефинансиране на предходно задължение. Към момента
размерът на погасеното задължение е в общ размер на 4101,63лв. направил 32
пълни погасителни вноски. След изпадането в забава и според договореното в
чл.10.3.1 от ОУ договорът прекратен от ищеца на 05.12.2016г., поради
неизпълнение начислена неустойка в
размер на 1575,70лв. Крайният срок за погасяване е изтекъл на
05.12.2016г. Съгласно уговореното в ОУ към договора при прекратяването му
поради неизпълнение на задължения, размерът на кредита става изискуем и се
начислява еднократно неустойка, която се определя на базата на неизплатената част
от задължението към датата на прекратяването като процент, посочен в ОУ.
Твърди, че ответникът се съгласил с цената на кредита на пред договорния етап
със сключването на договора бил наясно с общата сума, така и с правото си да се
откаже от сключения договор.
В предоставения срок ответникът не депозира отговор. В с.з. упълномощения
процесуален представител оспорва договора, като неподписан от ответника, както
и за изготвяне на експертиза, предвид твърдение за заплащане на главницата,
прави възражение за нищожност на договора накърняващ добрите нрави.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: На 30.11.2012г. е сключен договор за потребителски
кредит №********** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник, по силата на който ищецът е предоставил
кредит в размер на 2000лв., за срок от 48 месеца при месечна вноска 127лв.,
годишен процент на разходите 98,76 %, годишен лихвен процент 71,46,12%. На ответника
е преведена по банкова сметка ***.11.2012г. сумата 2000лв. Договорът е
прекратен на 05.12.2016г., според твърденията на ищеца в молбата/според заключението
на вещото лице на 01.04.2014г./ съгласно договорка в чл.10.3.1 от Общите условия. Поради което е начислена
неустойка в размер на 1575,70лв., съгласно уговореното в ОУ, при прекратяването
му поради неизпълнение, размерът на кредита става изискуем и се начислява
еднократна неустойка, която се определя на базата на неизплатената част от
задължението. Ответникът заплатил за погасяване сумата 4101,63лв. до
31.11.2017г., както и сума в размер на 130лв. на 29.10.2019г.
По реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №770/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата
2058,17лв. главница и неустойка в размер на 1575,70лв.
От заключението на вещото лице по изготвената почеркова експертиза се
установява, че саморъчния подпис за „клиент“ в договор, декларация към него, ОУ
и карта на клиента, са изпълнени от Д.С.Р..
От заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заемната сума в
размер на 2000лв. е получена от ответницата по банков път. До 31.11.2017г. са
извършени плащания в размер на 4101,63лв., както и вноска на 29.10.2019г. в
размер на 130лв., или общо 4231,63лв. На 01.04.2014г. договорът е бил едностранно
прекратен от страна на ищеца, като задължението към тази дата е в размер на
4567,59лв. Размерът на начислените лихви за забава е 42,05лв. Общо дължимото по
договора в размер на 6107,75лв., в т.ч. главница от 2000,19лв., договорно
възнаграждение в размер на 4107,75лв. Към момента незаплатена главница според
отразяването при кредитора е в размер на 1300лв, неизплатено договорна
възнаграждение в размер на 758,16лв., или общо 2058,17лв. Неустойката на
основание чл.10.3.1 от ОУ е в размер на 1575,70лв.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което в случая се установява от приложеното ч.гр.д.№770/2019г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответникът е сключил договор за револвиращ заем с ищеца. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено с позоваване, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е неоснователно възражението за неуведомяването ответника за това. Безспорно е съществувалото договорно правоотношение, усвояването на заемната сума в размер на 2000лв., което се установява от заключенията на експертизите, обстоятелството, че е подписал договора, че заемната сума е получена по банкова сметка ***. По отношение възражението на ответната страна за противоречие на договорената лихва с добрите нрави, като съдът дължи служебно произнасяне за това дали уговорките с потребител са неравноправни съгласно чл. 24 от ЗПК: В случая в процесния договор е предоставена заемна сума в размер на 2000лв., при уговорен ГПР – 98,76%, ГЛП – 71,46%. Към датата на сключване на договора обективен критерий за преценка дали клаузата за лихва е нищожна, нарушаване принципа на справедливост и създаване условия за неоснователно обогатяване на кредитора, следва да се съобрази размерът на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приема като максимален размер. В съдебната практика по сходни случаи за договори сключени какъвто е процесният, преди изменението на ЗПК от 2014г. максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително - ако тя не надвишава повече от три пъти законната такава/Р-е №378/18.05.06г. гр.д.№315/05г. II г.о. ВКС и др./. В случая това съотношение при посочения процент договорена годишна лихва е в повече надхвърля този размер, при определения от БНБ основен лихвен процент за 2012г. и 10 пункта надбавка. И с последващо въвеждане на чл.19 ал.4 от ЗПК/ДВ бр.35 от 2014г./ годишния процент на разходите може да бъде по-висок до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определени с постановление на МС на РБ. В случаят надвишаването е повече, поради което намира, че уговорената лихва е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП и е неравноправна. Аналогично предвид разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, не дължи лихва или други разходи по кредита, а и е безспорно, че ответницата е усвоила сумата 2000лв. по кредита, поради което същата е дължима. В случая е заплатила за погасяване на кредита сума в общ размер на 4231,63лв., поради което претенцията в размер на 2058,17лв., представляваща според ищеца неизплатено парично задължение по договора е неоснователна и следва да се отхвърли. По отношение на претенцията за неустойка в размер на 1575,70лв. дължима съгласно т.10.4 от ОУ, намира следното: Съгласно тази разпоредба от ОУ към договора, след прекратяване на ДРЗ, на което и да е от основанията по чл.10.3 остава в сила да заплатят всички дължими суми, като в този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50%. Според ТР №1 от 15.06.2010г. ВКС т.д.№1/09г. ОСТК, добрите нрави са морални норми, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както от принципа на справедливост в гражданските и търговски отношения. Преценката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечават с неустойка; дали изпълнението е обезпечено с други правни способи; видът на уговорената неустойка/компенсаторна или мораторна/ и видът неизпълнение на задължението/съществена или незначителна част/; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди и др. Процесната неустойка е компенсаторна, обезпечава неизпълнение на договора, дължима при прекратяване на договора поради забава и е в размер 50% задължението. Същата позволява кредиторът да получи едновременно неизплатената част от дълга, ведно с неустойка, което излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция и противоречи на принципа на справедливостта. Освен това по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. А в случая независимо, че не е предмет на претенцията, вещото лице установява, че са начислени и лихви за забава в посочения от него размер. Според чл. 21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. На последно място и друг аргумент, че неустойката е недължима е и това, че ответницата е заплатила сума в общ размер на 4231,63лв., от което следва, че е погасила задължението за главница в размер на 2000лв., включително и претендираната неустойка. По изложените съображения намира, че ответницата не дължи неустойка в размер на 1575,70лв., поради което претенциите за установяване дължимост на сумата 2058,17лв.-парично задължение както и 1575,70лв. неустойка по процесния договор за потребителски кредит, са неоснователни и следва да се отхвърлят
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника се следват от ищеца направените
разноски, които са в общ размер на 420лв.
По гореизложените съображения, съдът:
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България
№49, бл.53Е, вх.В срещу Д.С.Р., ЕГН **********, адрес ***, за установяване дължимостта на
сумата 2058,17лв., неизплатено парично обезщетение по договор за потребителски
кредит №********** и неустойка в размер на 1575,70лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК ********* седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е,
вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Р., ЕГН **********, адрес *** сумата 420лв./четиристотин
и двадесет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните
пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: