Определение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 151
Дата: 18 февруари 2019 г. (в сила от 18 февруари 2019 г.)
Съдия: Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Дело: 20191400500015
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито    заседание на 18.02.2019г.,  в състав:

 

   Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА

Членове:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

                                   МИРОСЛАВ ДОСОВ

 

Като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА

В.ч.гр. дело N 15   по описа за  2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 във връзка с  чл. 248, ал.3,пр. последно от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила от адв.С.А., като пълномощник на Н.Х.Х. и Л.Б.Х.,***, частна жалба против определение №1886/22.08.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №1071/2016г., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателите за допълване на определение №1165/23.05.2018г., в частта му за разноските.

В частната жалба се поддържа, че неправилно районният съд е приел, че разноските, претендирани от Н.Х. и Л.Х., не са били поискани надлежно в подаденото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Твърди се, че този извод на съда е неправилен, тъй като възражението се явява документ по утвърдена форма, съгласно Наредба №6/20.02.2008г. издадена от Министерство на правосъдието, като в бланката му не е предвидена възможност за формулиране на претенция за разноски. Наведени са доводи, че съгласно дадените  в Тълкувателно решение №6/2012г. на ВКС разрешения, в исковото производство по ч.422 ГПК съдът се произнася за сторените и от двете страни разноски в заповедното производство. Твърди се, че не зависи от волята на длъжника подаването или неподаването на установителния иск, поради което към момента на подаване на възражението същия няма как да знае дали на това основание ще се прекрати производството или на някое от основанията, визирани в депозираните от длъжниците частни жалби срещу разпореждане за незабавно изпълнение постановено по ч.гр.дело №1071/2016г. по описа на РС –Враца, в които е поискано присъждане на разноски.

Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважено изцяло искането за разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от "Обединена Българска Банка"АД гр.София.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като обжалваното определение има характер на такова по чл.248, ал.3 от ГПК.

  За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното от фактическа страна:

  Ч.гр.дело №1071/2016г.по описа на РС-Враца е образувано въз основа на подадено от "Обединена Българска Банка"АД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжниците Л.Б.Х., Н.Х.Х. и Г.Х. ***, в качеството им на наследници по закон на кредитополучателя Х.И.Х., б.ж. на гр. Враца, починал на 11.12.2011г., за следните суми: 7 221,17 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 16.02.2007г.; 323.57 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.01.2012г. до 07.03.2016г.; 3651,66 лева, наказателна лихва за периода от 28.01.2012г. до 07.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2016г. до изплащане на вземането.

С разпореждане № 2932/14.03.2016 г. РС-Враца е отхвърлил заявлението, тъй като заявителят не е представил такъв акт по чл.417 ГПК, който достатъчно убедително доказва, че той разполага с ликвидно и изискуемо вземане против лицата срещу които е насочено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Постановеното разпореждане е било предмет на въззивна проверка, като с влязло в законна сила определение №376/05.05.2016г. по в.ч.гр.дело №246/2016г. по описа на ОС – Враца е отменено, а делото е върнато на контролирания съд с указания за уважаване на заявлението с произтичащите от това законни последици.

С разпореждане  № 4881/11.05.2016г. РС-Враца е разпоредил издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците Л.Х., Н.Х. и Г.Х., като всяка от тях дължи по 1/3, съгласно Закона за наследството, от сумите: 7 221,17 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 16.02.2007г.; 323.57 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.01.2012г. до 07.03.2016г.; 3651,66 лева, наказателна лихва за периода от 28.01.2012г. до 07.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 08.03.2016г. до изплащане на вземането, включително и разноски в размер на 609.91 лв. юрисконсултско възнаграждение и 223.93 лв. държавна такса. Въз основа на разпореждането е издадена е заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №1276/11.05.2016г.

С определение №691/28.09.2016г. по в.ч.гр.дело №246/2016г. по описа на ОС – Враца, е допълнил определение №376/05.05.2016г. по в.ч.гр.дело №246/2016г. по описа на ОС – Враца и е осъдил длъжниците Л.Х., Н.Х. и Г.Х. да заплатят сумата в размер на 111.97 лв. държавна такса пред въззивната инстанция.

С разпореждане №10820/02.11.2016г. постановено по ч.гр.дело №1071/2016г., районния съд е разпоредил да за издаде изп.лист в полза на заявителя и за сумата в размер на 111.97 лв. представляваща държавна такса за въззивно обжалване. 

С писмо изх. №022324/07.02.2018г. на ЧСИ Н.М. с рег. №841, в КЧСИ, с район на действие СГС, на основание чл.418, ал.5,изр.2 ГПК са изпратени копия от покани за доброволно изпълнение, от които е видно, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са връчени на длъжниците Н.Х.Х. и Л.Б.Х. на 24.11.2017г., а на длъжника Г.Х.Х. на 03.10.2017г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК адв.С.А. е подал      възражения срещу заповедта за изпълнение с вх.№17003/11.12.2017г. и вх.№17096/12.12.2017г., съответно от името на длъжника Н.Х. и на длъжника Л.Х., като с отделни молби към възраженията, е поискано на основание чл.420 ГПК съдът да спре изпълнителните действия по образуваното срещу тях изп.дело №20168410405439 по описа на ЧСИ Н.М., тъй като са направили отказ от наследството на Х.Х.. С молба вх.№16993/11.12.2017г. адв.А. е поискал също така обезсилване на издадената заповед за незабавно изпълнение, поради липса на пасивна материална и процесуална легитимация на длъжниците, с оглед направен от тях на 04.03.2014г.  отказ от наследството на Х.И.Х.. С тази молба е поискано присъждане на направените от длъжниците разноски в заповедното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и фактури с фискални бонове, удостоверяващи реалното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Видно от списъците по чл.80 от ГПК, всяка от жалбоподателките е претендирала разноски за авдокатско възнаграждение от по 720 лв.

С разпореждания от 18.12.2017 г., обективирани върху двете възражения по чл.414 от ГПК, както и с разпореждане от 18.12.2017г., обективирано върху молбата с вх. №16993/11.12.2017г, районният съд е констатирал, че възраженията и молбата са подадени от адвокат без удостоверена представителна власт, поради което е дал указания за представянето на адвокатско пълномощно. Адвокатските пълномощни, ведно с договори за правна защита и съдействие №295/08.12.2017г. и № 296/08.12.2017г., отнасящи се до настоящите жалбоподателки, са били представени на районния съд /л.29-33 и л.68-72 от в.ч.гр.дело №242/2018г., в което са били пришити при администрирането/.   От пълномощните е видно, че адв.А. е бил надлежно упълномощен както да подаде частни жалби против разпореждането за незабавно изпълнение, така и да подаде възражения по чл.414 от ГПК, молби по чл.420 от ГПК и молби за обезсилване на заповедта за изпълнение.  От представените договори за правна защита и съдействие, съответно  №295/08.12.2017г. и № 296/08.12.2017г., е видно, че за подаването на всяко от възраженията по чл.414 от ГПК е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 30 лв.с ДДС, за подаването на частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение е договорено адв.възнаграждение от по 600 лв.за всяка жалбоподателка, а за подаването на молбите за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение е договорено възнаграждение от по 90 лв. Видно от представените па л.38 и л.76 от  в.ч.гр.дело №242/2018г. фактури, така договорените възнаграждение за изплатени на адв.А..

С определение №331/11.05.2018г., постановено по в.ч.гр.дело №242/2018г., Окръжен съд-Враца е отхвърлил жалбите на длъжниците Н.Х. и Л.Х. против издадената заповед за незабавно изпълнение /разпореждането за незабавно изпълнение/.

С определение № 335/13.02.2018г., на основание чл.420 ГПК  РС-Враца е спрял незабавното изпълнение  на заповед за изпълнение №1276/11.05.2016г., издадения въз основа на нея изп.лист от 11.05.2016г., изп.лист от 02.11.2016г., както и образуваното въз основа на тях изп.дело №20168410405439 по описа на ЧСИ Н.М.. С посоченото определение за спиране разноски не са присъждани.

С определение № 336/13.02.2018г., районният съд е оставил без разглеждане като недопустима молбата с вх.№16993/11.12.2017г., подадена от длъжниците Н.Х., Л.Х. и Г.Х., чрез адв. А., за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея изп.лист. Постановеното определение е било предмет на въззивна проверка, като с влязло в законна сила определение №331/11.05.2018г. по в.ч.гр.дело №242/2018г. по описа на ОС – Враца, частните жалби срещу него са оставени без уважение като неоснователни.

 С разпореждане №954 от 13.02.2018 г.  районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск срещу двамата длъжници за установяване на вземането си срещу тях, в едномесечен срок от съобщението. В едномесечния срок по делото не са постъпили доказателства за предявяването на иска по чл.422 от ГПК, поради което с определение №1165/23.05.2018 г., постановено на основание чл.415, ал.5 ГПК, районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, в частта против длъжниците Л.Б.Х. и Н.Х.Х., в качеството им на наследници по закон на кредитополучателя Х.И.Х., б.ж. на гр.Враца, починал на 11.12.2011г. Със същото определение е обезсилен и издадения против горепосочените двама длъжници изпълнителен лист.

По делото е постъпила молба с вх.9919/29.06.2018г. от Н.Х. и Л.Х., чрез адв. С.А. за допълване на определение № 1165/23.05.2018 г., в частта за разноските. Поискано е на всяка от длъжниците да бъдат присъдени разноски в размер на по 720 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно вече представените списък по чл.80 от ГПК, адвокатски пълномощни и договори за правна защита и съдействие.

С обжалваното определение №1886/22.08.2018г. Районен съд-Враца е отхвърлил молбата на жалбоподателите за допълване на определение №1165/23.05.2018г. в частта му за разноските. В мотивите си съдът е приел, че в депозираните в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражения от Н.Х. и Л.Х., не се съдържа искане за присъждане на разноски. Посочено е също, че макар по делото да са налице доказателства за извършени разноски по подаване на възраженията по чл.414 от ГПК, то при липсата на искане за присъждането им, направено със самите възражения, присъждане на разноски не се дължи. Районният съд е констатирал също така, че единственото искане за присъждане на разноски е направено с молбата с вх.№16993/11.12.2018г.за обезсилване на заповедта за изпълнение, която молба обаче е оставена без разглеждане като недопустима.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената частна жалба за частично основателна. Съобразно мотивите по т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС ”С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение”. Независимо, че т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС не разглежда изрично хипотезата, в която установителният иск не е предявен, посочените мотиви изрично са основани и се извеждат от общия принцип, че компетентността на съда по въпроса за разноските произтича от разпоредбата на чл.81 от ГПК, според която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. По този начин категоричен отговор получава и въпроса с кой акт и при какви условия заповедния съд се произнася по въпросите за разноските, щом като производство по чл.422 от ГПК не е проведено.

В разглеждания случай всяка от жалбоподателките е претендира присъждане на адвокатско възнагражние в размер на по 720 лв., което, съобразно договорите за правна защита и съдействие, включва възнаграждение за подаване на възражението по чл.414 от ГПК, за подаването на частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение и за подаването на молбите за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение. Тъй като частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение подлежат на разглеждане от въззивната инстанция в самостоятелно производство по чл.419 от ГПК, но на основание чл.81 от ГПК въпросът за сторените от жалбоподателките разноски по подаване на тези жалби, се разглежда от въззивния съд, в случая Окръжен съд-Враца, пред който е образувано в.ч.гр.дело №242/2018г., като разноските се присъждат по правилата на чл.78 от ГПК. От посоченото следва, че за изплатеното от всяка жалбоподателка адвокатско възнаграждение от 600 лв.за подаването на частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение, компетентен да се произнесе по въпроса за тези разноски е бил Окръжен съд-Враца, а не заповедния съд. Тези разноски не са част от разноските по заповедното производство, които самият заповеден съд следва да разгледа с финализиращия производството акт, а са разноски, подлещажи на разглеждане в самостоятелно производство от горестоящия съд. Следва да се посочи също така, че при констатираната по в.ч.гр.дело №242/2018г. неоснователност на жалбите против разпореждането за незабавно изпълнение, жалбоподателките нямат и право на тези разноски, по арг.от чл.78, ал.1 от ГПК.

По така изложените съображения, като краен резултат, с обжалваното определение районният съд правилно е отказал да допълни определението си от 23.05.2018г. в частта му за разноските, отнасящи се до подаването на частните жалби против разпореждането за незабавно изпълнение.

Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено за подаването на възраженията по чл.414 от ГПК и молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение, настоящият съдебен състав приема, че по същите се дължи произнасяне от заповедния съд и то с акта, с който производството приключва-решението по установителния иск или определението, с което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист се обезсилват в т.ч. и на основание чл.415, ал.5 от ГПК.

Доколкото няма спор, че направените разноски се присъждат само ако страната е поискала това, то в разглеждания случай релевантен остава единствено въпроса за крайния момент, до който искането следва да бъде направено. Настоящият съдебен състав счита, че този момент ясно се извежда от самата разпоредба на чл.81 от ГПК, като в хипотезата на неразвило се производство по чл.422 от ГПК, това е момента до произнасянето на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение. Казано с други думи, от датата на връчването на заповедта за изпълнение до момента на постановяване на определението за нейното обезсилване, длъжникът има право да иска присъждането на разноски, извършени във връзка с процесуалните права и действия, признати му от закона, като самата дължимост на разноските, следва да се преценява по правилата на чл.78 от ГПК.

Конкретно по отношение на възражението по чл.414 от ГПК съдът намира, че при самото подаване на възражението длъжникът изобщо не е длъжен да прави искане за присъждане на разноски. Ако разноски са сторени за подаване на възражението, длъжникът разполага с правото да ги поиска както със самото възражение, така и във всеки следващ момент до произнасянето на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, ако производство по предявен установителен иск не се развива, или до датата на приключване на устните състезания в исковото производство по чл.422 от ГПК, ако установителният иск е бил предявен. Тези изводи се извличат изцяло от правния ефект на възражението по чл.414 от ГПК, при подаването на което длъжникът няма как да знае дали, предвид подаването му, заявителят ще предяви иска по чл.422 от ГПК и в производството по него длъжникът ще може да поиска разноски, или заявителят сам ще признае основателността на възражението /независимо от причините за това/ и няма да предяви иска по чл.422 от ГПК, или пък ще предяви иска, но след изтичането на срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Подаването на самото възражение не слага край нито на заповедното, нито на исковото производство и именно по тази причина длъжникът разполага с право, но не и със задължение, да включи искане за разноски в самото възражение. Ето защо и тъй като в случая разноските са поискани с молба вх.№16993/11.12.2018г. и то 6 месеца преди постановяването на финализиращото определение №1165/23.05.2018г., районният съд е бил длъжен да зачете това искане и с посоченото определение да присъди разноските по подаване на възражението, респ. да допълни по реда на чл.248 от ГПК това свое определение. Няма никакво правно значение, че разноските са поискани с молба за обезсилване, която е била оставена без разглеждане. Претендираните разноски не касаят само подаването на тази молба, но е извършването на други процесуални действия, като предвид търсения с молбата финализиращ заповедното производство ефект, районният съд се явява надлежно сезиран с нея в частта й за разноските и в случая е следвало да се произнесе по тях с определението от 23.05.2018гт.

Именно по така изложените съображения в частта й, касаеща извършените от всяка от жалбоподателките разноски от 30 лв.за подаване на възражението по чл.414 от ГПК, частната жалба се явява основателна, а обжалваното с нея определение-неправилно.

Относно сторените от жалбоподателките разноски от по 90 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за подаване на молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение, частната жалба се явява неоснователна. Предвид основанието, на което в тази молба е поискано обезсилването на заповедта за изпълнение, молбата /вх.№16993/11.12.2018г./ е била оставена без разглеждане, поради което по правилата на чл.78 от ГПК разноски за подаването й не се дължат от заявителя по заповедното производство.

По тази изложените съображения, обжалваното определение №1886/22.08.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №1071/2016г., ще следва да бъде отменено в частта му, с която молбата на Н.Х. *** и Л.  Б.Х. *** допълване на определение №1165/23.05.2018г. е била отхвърлена за сумите от по 30 лв.за всяка от жалбоподателките, представляващи направените от тях разноски за подаване на възраженията им по чл.414 от ГПК. В останалата му част обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което ще следва да се потвърди.

За настоящето производство жалбоподателките не са поискали присъждането на разноски, които в случая се изразяват във внесената от тях държавна такса, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

 

 

 

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение №1886/22.08.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №1071/2016г., В ЧАСТТА МУ, с която молба вх.№9919/29.06.2018г. на Н.Х. *** и Л.  Б.Х. *** допълване на определение №1165/23.05.2018г.в частта му за разноските, е била отхвърлена за сумата от по 30 лв.за всяка жалбоподателка, представляващи разноски за подаване на възражения по чл.414 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО В ТАЗИ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА определение №1165/23.05.2018г. на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №1071/2016г. в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА „Обединена българска банка”АД-гр.София, ул.***, с ЕИК *** да заплати на Н.Х. ***, с ЕГН ********** сумата от 30 лв., представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.дело №1071/2016г.по описа на РС-Враца.

ОСЪЖДА „Обединена българска банка”АД-гр.София, ул.***, с ЕИК *** да заплати на Л.Б.Х. ***, с ЕГН ********** сумата от 30 лв., представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.дело №1071/2016г.по описа на РС-Враца.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1886/22.08.2018г.на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №1071/2016г. в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

Председател:                  Членове:1.

 

 

 

 

 

                                      2.