РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №187/3.2.2020г.

                                   Година 2020                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  четиридесет и пети състав

На трети февруари                                                     Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5236 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на И.И.М. с ЕГН ********** *** год. на началник 01 РУП ОД МВР Варна,  с което за  нарушение на чл.6 от ЗБДС, на осн.чл.80,т.5 от ЗБДС му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

         С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие със законоустановената форма и несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения относно дублиране на процесното НП с друго такова. Твърди се, че жалбоподателя  се е придвижил до полицейския пост на басейн „ Приморски” с намерението да подаде сигнал за движение на превозни средства, въпреки наложената забрана, но това не е било взето предвид от полицейския служител, който тенденционно го задържал. Посочва, че при задържането му в 01 РУП Варна е бил обиждан, отказана му е била медицинска помощ, адвокат и телефонен разговор с близък. Отправени са му били заплахи за саморазправа.

 В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде отменено.

         Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не се представлява.

         Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

         На жалбоподателя М. е съставен АУАН № 00076/20.06.2019 год., за това, че на същата дата, около 08.10 часа в гр.Варна, алея „Капитан Г.Георгиев“ до плувен комплекс „Приморски“ при извършена полицейска проверка от униформен полицай при изпълнение на служебните си задължения, не представил документ за самоличност / лична карта, СУМПС, паспорт/ . Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.6 от ЗБЛД. При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение.

Такова не е било направено и в срока по чл.44, ал.3 от ЗАНН.

            Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП № 7948а-903/27.06.2019 год. на началник 01 РУП ОД МВР Варна,  с което за  нарушение на чл.6 от ЗБДС, на осн.чл.80,т.5 от ЗБДС му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Л. и  св. Х., който потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Л. и Х., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

 АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник 01 РУП ОД на МВР Варна,  съгласно Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно същата заповед.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението.  

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Видно от материалите по делото, при извършена полицейска проверка /отразено в НП/ именно за установяване на самоличността на лицето, то не е изпълнило това свое задължение и по време на проверката не е представило документ за самоличност.

Нарушението се доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта.

В показанията си св.Н. Л. посочва, че към осем часа на процесната дата се е намирал на развод на бул. „ Осми приморски полк” № 110. Получил обаждане от св.Х., който поискал да му окаже помощ, тъй като станало някакво „ спречкване”. Свидетелят отишъл на мястото и установил, че жалбоподателя М. бил задържан. Твърди, че докато е пътувал към мястото на проверката е подържал връзка с Х. и му е казал, да попитал М. за ЕГН-то му, за да се установи самоличността му. На самото място лично е попитал жалбоподателя за личните му данни, установил, че е представил документ за самоличност. Твърди, че М. е отказал да представи лични данни и в негово присъствие. Това наложило да бъде отведен до 01 РУП Варна, където била установена самоличността му. За това, че възпрепятствал установяването на самоличността си на жалбоподателя бил съставен АУАН.

Св. Х. посочва, че застъпил на смяна в 08 часа на процесната дата. На алея „ Кап. Г. Георгиев” имало автомобил, който зареждал заведения. Жалбоподателя се появил с велосипед и изразил възражения, относно движението на автомобилите по алеята. Свидетелят твърди, че му обяснил, че може би автомобилите са закъснели със зареждането на заведенията, но това не удовлетворило жалбоподателя, който започнал словесен спор. Това наложило свидетелят да му поиска личните документи. Жалбоподателя не представител такива. Свидетелят му разяснил, че трябва да бъде установена самоличността му с трите имена, ЕГН, но М. категорично отказал да предостави лични данни. Свидетелят му разяснил, че това налага да бъде отведен в районното управление, за да бъде установена самоличността му. Твърди, че М. започнал да говори на висок глас, вдигнал ръцете си и извикал „ вижте го, той ме задържа”. Свидетелят му разпоредил да спре, но М. продължил да вика, привличайки вниманието на намиращите се наоколо граждани. Това наложило св.Х. да задържи жалбоподателя. В районното управление била установена самоличността на М. и му бил съставен АУАН.

Няма данни двамата свидетели да са предубедени или заинтересовани спрямо жалбоподателя М., поради което съдът кредитира изцяло показанията им като обективни и отразяващи действително случилото се. Същевременно, въпреки дадената му възможност, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да оборват свидетелските показания и констатациите отразени в съставения му АУАН. Не навежда и доводи и аргументи, поради които счита, че издаденото НП е незаконосъобразно.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗБЛД документите за самоличност удостоверяват самоличността, а в ал.2 законодателят е предвидил възможност самоличността да бъде удостоверявана със заместващи документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон.

Съгласно чл.6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД регламентира, че се наказва с глоба от 50 до 300 лева лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Състава на административното нарушение по чл.6 във вр. с чл.80, т.5 от ЗБЛД е на просто извършване, тоест за съставомерността на деянието не се изисква настъпването на вредоносни последици. Със самото непредставяне на документ за самоличност законодателят е предвидил, че е налице увреждане на обществените отношения, поради което е скрепил същото със санкционна последица.В случая, видно от отразеното в АУАН и свидетелските показания, жалбоподателят не е представил никакъв документ, чрез който да бъде удостоверена самоличността му. Ето защо, съдът счита, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието като административно нарушение по чл.6 от ЗБДС.

Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.80, т.5 от ЗБЛД. Нарушението е установено по несъмнен начин, като са установени нарушителят и неговата вина.

При определяне размера на наказанието, АНО се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е отчел и невъзможността в настоящия случай да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, наказващият орган е наложил наказание в законоустановения минимум от 50 лева.

Съдът намира, че в случая не са налице данни и основания да се приеме, че разглеждания случай е маловажен. Няма данни М. да е бил санкциониран преди това за нарушение по ЗБЛД, поради което съдът приема настоящето за първо такова, което е смекчаващо вината обстоятелство. Но освен това смекчаващо отговорността обстоятелство, друго такова или такива не бяха констатирани по делото, нито пък жалбоподателят е ангажирал доказателства установяващи такива. На следващо място – извършеното нарушение на чл.6 от ЗБЛД не се отличава от обикновения случай на нарушение от този вид и с по - ниска степен на обществена опасност. Нарушението е формално и за извършването му не е необходимо да настъпи вредоносен резултат. Единствено с факта на неговото установяване се презумира и настъпването на неблагоприятни правни последици за установения обществен ред и това е достатъчно да се обоснове налагане на предвиденото административно наказание. Деянието е било извършено при полицейска проверка. Тези обстоятелства изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и наказващия орган правилно е преценил, че случаят не е маловажен.

По отношение направените възражения по т.4,5 ,6,7,8 и 9 от жалбата, състава на съда намира, че касаят евентуалното му задържане по реда на ЗМВР и въведените с него изисквания при провеждане на процедурата по задържане на лице, респ. издадена заповед по реда на чл.72, ал.1, т.2 ЗМВР-задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Ако е налице такава заповед, тя представлява  индивидуален административен акт и съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР подлежи на съдебен контрол по реда на АПК на всички основания, посочени в него (чл.146).

Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, четиридесет и пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 7948а-903/27.06.2019 год. на началник 01 РУП ОД МВР Варна,  с което на И.И.М. с ЕГН ********** ***  за  нарушение на чл.6 от ЗБДС, на осн.чл.80,т.5 от ЗБДС е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.  Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

                                                       

                               

                                                                 Съдия в РС Варна: