№ 5390
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110152821 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Съдът намира, че въз основа на изложените твърдения от ищеца и
представени писмени доказателства, относими към твърдяното
правоотношение, пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове се
явява именно ответникът – С. на в.. С оглед на изложените от ищеца
обстоятелства и приложимата нормативна регламентация, независимо че
назначението на ищеца като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1,
т. 2 З. е извършено от м., С. на в. се явява работодател, като на основание чл.
61, ал. 2 КТ се явява и надлежен ответник по предявените искове.
Ищецът е направил искане съдът да задължи ответника да представи
кадрова справка за ищеца и както и дали в процесния период не е отсъствал
от работа поради някоя от причините, посочени в чл. 7 от Наредба №
./01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна и левовата й
равностойност на служителите на ., издадена от м., което се явява
основателно и следва да бъде уважено. Искането в останалата част следва да
бъде оставено без уважение, тъй като за съответните факти не е налице спор
по делото.
Ищецът е направил искане съдът да задължи трето неучастващо в
производството лице – М. на в. да представи в заверен препис находящи се у
него документи, а именно всички ежегодни заповеди, издадени от м., за
1
определяне на размера на левовата равностойност на храната на служителите
в . за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Съдът намира, че искането следва да се
остави без уважение, доколкото заповедите са представени в заверен препис с
отговора на исковата молба.
Искането на ищеца за задължаване на трето неучастващо в
производството лице – М. на в. да представи в заверен препис Вътрешни
правила за заплатите на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З.,
утвърдени със Заповед № ./31.01.2019 г. на м., е допустимо и касае събирането
на доказателства за правнорелевантни за спора факти.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до
насроченото открито съдебно заседание да представи по делото: кадрова
справка за лицето Ц. П. В., както и справка дали същият е отсъствал от работа
поради някоя от причините, посочени в чл. 7 от Наредба № ./01.07.2015 г. за
условията и реда за осигуряване на храна и левовата й равностойност на
служителите на ., издадена от м..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК М. на в. в едноседмичен
срок от получаване препис от настоящото определение да представи по
делото Вътрешни правила за заплатите на държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от З., утвърдени със Заповед № ./31.01.2019 г. на м..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.03.2024
г. от 15:10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
2
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 З. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата 3 760,00 лева, представляваща
левовата равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника
храна за периода от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.09.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
изплащане на вземането, и сумата 702,17 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за периода от 28.09.2020 г. до
26.09.2023 г. Претендират се и направените в производството разноски.
В исковата молба ищецът Ц. П. В. твърди, че в периода от м.09.2020 г.
до м.04.2023 г. е бил държавен служител в ., като посочва, че със Заповед №
../11.09.2020 г. на м. е назначен на длъжността “г.” в 01 с. “А.” към отдел “К..”
при С.. Служебното му правоотношение било прекратено със Заповед №
./10.04.2023 г. Поддържа, че на основание чл. 181, ал. 1 З. имал право да
получи левовата равностойност на неосигурената от ответника храна, като
посочва, че през процесния период размерът й бил определен на 120,00 лева
месечно. Счита, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З. не прави разграничение
между служителите на ., поради което същата следва да намери приложение
по отношение на всички служители на ., независимо от техния статут и
независимо в коя категория по чл. 142, ал. 1 З. попадат. Поддържа, че
правният статут на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 З. се урежда както от
общия ЗДСл, така и от специалния З.. Поддържа, че служителите по т. 2 на
чл. 142, ал. 1 З. следва да се ползват от разпоредбите на специалния закон,
включително и от чл. 181, ал. 1 З., предвиждащ право на храна или на
левовата й равностойност. Навежда твърдения, че служителите на . по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР не са посочени в заповедите на м. за определяне на размера
на левовата равностойност на храната на служителите в . за процесния период
от 2020 г. до 2023 г. Счита за неправомерно това ограничаване на кръга на
служителите на . с право да получават ежемесечно левовата равностойност на
храната. Изчислява, че левовата равностойност на храната, която му се е
полагала за процесния период – от 14.09.2020 г. до 24.04.2023 г., възлиза на
3 760,00 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна
в размер на по 120,00 лева, като уточнява, че за месец септе.и 2020 г. е имал
13 отработени дни, поради което дължимата сума възлиза на 70,00 лева, а за
месец 04.2023 г. – 15 отработени дни, съответно дължимата сума е в размер на
3
90,00 лева. Твърди, че съгласно чл. 20 от Вътрешните правила за изплащане
на заплатите в ., утвърдени със Заповед № ./31.01.2019 г. на м., всички
плащания от С. на служителите се извършват до 27-мо число на текущия
месец, за който се дължат. Счита, че в тези плащания попада и процесното за
заплащане на левовата равностойност на храната, поради което претендира
мораторна лихва върху всяко едно от дължимите месечни вземания, считано
от 28.09.2020 г. /28-мо число на най-ранното месечно задължение, включено в
исковия период/.
Ответникът С. на в. е депозирал отговор в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Твърди, че спрямо държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 2 З., какъвто се явява и ищецът, приложение намира ЗДСл, като З. се
прилага само в случаите, изчерпателно изброени в чл. 142, ал. 4 З., сред които
не попада разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от З.. Твърди, че разпоредбата на чл.
142, ал. 4 З. визира всички служители на ., както тези по чл. 142, ал. 1, така и
тези по ал. 3. Твърди още, че в случая не е налице правно основание за
изплащане на ищеца на левовата равностойност на храната, тъй като
последната не се полага на абсолютно всички служители в ., а единствено на
тези, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда.
Счита, че липсват доказателства през исковия период ищецът да е извършвал
подобни дейности. Поддържа, че условията и редът за предоставяне на
сумите и доволствията по чл. 181, ал. 1 - 3 З. се определят с наредби на м.. В
случая е приложима Наредба № ./01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на ., като
ответникът твърди, че изрично още в чл. 1 от наредбата е посочено, че същата
се прилага единствено по отношение на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т.
3, и ал. 3, т.е. от обхвата й са изключени служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 З..
Излага твърдения, че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 З. не фигурират и в
заповедите на м. за определяне на размера на сумите и доволствията, като
счита, че посоченото изключение не било незаконосъобразно. Твърди, че в
хипотезата на чл. 181, ал. 3 З., правото на получаване на левовата
равностойност на храната принадлежи единствено на тези държавни
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 З., които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда.
Страните не спорят, че през исковия период ищецът е бил в твърдяното
4
служебно правоотношение с ответника, както и че ищецът се явява служител,
назначен на длъжност по чл. 142, ал. 1, т. 2 З.. Поради това тези обстоятелства
не се нуждаят от доказване.
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 З.
в тежест на ищеца е да докаже размера на твърдяната като дължима левова
равностойност на храна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът приканва страните към спогодба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5