Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6960/2019 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
Университетска многопрофилна болница за активно
лечение ****ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на Н.И.А., ЕГН**********,
адрес: ***, че в полза на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение ****ЕАД съществува вземане за сумите от: 400 лв.,
представляваща оказаното й в периода от 29.10.2018 год. до 29.10.2018 год.
лечение по клинична пътека (КП) № 62 във Втора клиника по нервни болести при У.
„С.М." ЕАД, ведно със законната лихва от 05.12.2018 год. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена в полза на У. „С.М." ЕАД Заповед №
9133/06.12.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 18422/2018 год. по описа на ВРС, 33 състав, както и да бъде осъден
ответникът да заплати разноските в настоящото и заповедното производство.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права: На 29.10.2018г. в
лечебното заведение на ищеца, Университетска многопрофилна
болница за активно лечение ****ЕАД, от екип на ЦСМП е била доведена отметницата, с оплаквания от силна болка в тилната област
на главата, кръвотечение от носа, причерняване и
загуба на съзнание. Твърди се, че след извършване на преглед от невролог,
ответникът е приведена във Втора клиника по нервни болести за диагностика и
лечение като на ответницата била оказана медицинска помощ по КП № 62, като
пациент с ИЗ №45483. На 29.10.2018г. пациентката подписала информирано
съгласие, че й известно прекъсването на здравноосигурителните й права поради
липсата на платени здравноосигурителни вноски и задължението й да заплати
лечението си на стойност 400 лв. До дехоспитализацията
й на 29.10.2018г. пациентката не е представила данни в лечебното заведение за
наличието на възстановени здравноосигурителни права и ищецът е бил
възпрепятстван да възстанови стойността на лечението й от НЗОК. За събиране на
вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като
по ч.гр.д. № 18422/2018г. по описа на
ВРС е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта длъжникът възразил,
поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника, с който
се оспорват твърденията за проведено лечение. Оспорва се твърдението за
подписана от ответницата декларация, както и представени доказателства.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
По частно гражданско дело № 18442/2018 г. на ВРС е издадена Заповед
№9133/06.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза
на заявителя заявителя МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ****ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление:***, със
законен представител проф. ****, д.м. срещу Н.И.А., ЕГН**********, адрес: ***,
да заплати сумата от 400,00лв., дължима,
на осн.чл. 52 от ЗЗО, за оказана и незаплатена медицинска помощ по КП № 62 в
резултат на извършени задължителни диагностични процедури и проведено лечение в
периода от 29.10.2018 г. до 29.10.2018 г. вкл. във Втора клиника по нервни
болести при У. „С.М.“ ЕАД, в качеството на здравно неосигурено лице, но
получило медицинска помощ, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 05.12.2018г. до
окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 25,00лв./двадесет и пет
лева/, представляваща съдебни разноски
за заплатена държавна такса, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, както и сума в размер на 50,00лв./петдесет лева/, представляваща съдебни разноски за ю.к.
възнаграждение, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК.
Като писмени доказателства по делото са приобщени: Копие от направление за хоспитализация от 29.10.2018 год.; Копие от епикриза; Копие от Справка в НАП за здравно осигурителния
статус на Н.А. от 29.10.2018 год.; Извлечение от утвърден ценоразпис на У. „С.М."
ЕАД; Копие от декларация от 29.10.2018 год.; Копие от информирано решение за
преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение от
29.10.2018 год.; Копие от писмо № ВК - 4610/26.11.2018 год. по описа на У. „С.М."
ЕАД; Месечна справка спецификация отхвърлени случаи по КП за периода от
01.08.2018 год. до 31.08.2018 год., Копие от Заповед № Р-188/04.04.2018 год. (Ценоразпис на лечебното заведение), ч.гр.д.№
18422/2018 г. по описа на ВРС, 33 състав.
От приложена по делото справка от НАП-Варна се установява, че за
периода 29.10.2018г. до 29.10.2018г. ответницата Н.А. е с прекъснати
здравноосигурителни права и с месеци без данни за здравно осигуряване в
задължителния период от 01.09.2013г. до 31.08.2018г. както следва:
м.01,02,03,04,05,06,07,08.2018г.
В хода на съдебното производство по искане на особения представител на
ответницата бе допусната съдебно-почеркова експертиза
относно авторството на подпис в Декларация от името на ответницата. В
заключението си вещото лице заявява категорично, че подписът,
положен срещу „Декларатор" в Декларация от 29.10.2018 год., е изпълнен от Н.И.А..
По искане на ищцовата страна бе допусната и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице установява, че поставената от медици от ищцовото дружество диягноза на ответницата - Състояние след пароксизмален
пристъп с код по МКБ R56.8, съответства на установените симптоми от лекари в У.
„С.М.“ както и на резултатите на проведените до момента на изписването
изследвания, приети и приложени от съда като доказателство по делото. Вещото
лице приема, че за времето на престой на болната в болницата са направени
оптимален брой медицинските дейности, които следват да бъдат извършени както са извършени и медицинските дейности, които следва да
бъдат прилагани за лечението, в съответствие с поставената диагноза и
отговарящи на изискванията както на КП62, така и Националния консенсус за
диагностика и лечение на епилепсията. Приема, че за времето на престой на
болната в болницата са изпълнени в пълен обем всички изисквани от медицинските
стандарти дейности, за да се определи КП62 като завършена, т.е. извършени са
всички диагностични и терапевтични процедури, включени в алгоритъма на
клиничната пътека № 62 от съответното приложение на Националния рамков договор
за 2018 г. От прегледа на приетите и приложени от съда доказателства и проведените
уточняващи разговори с лекарите, участвали в лечението на болната Н.А., вещото
лице установява, че липсват нарушения на правата на болната. Не бяха установени
и нарушения на определените от БЛС правила за добра медицинска практика, както
и не е са установени документирани оплаквания от страна на Н.А. за нарушаване
на правата й по време на болничния престой на 29.10.2018 г. Вещото лице приема, че цената на реално извършените медицински дейности
спрямо ответницата съответства на цената на КП62, определена в НРД за 2018 г,
както и на цената,
определена в ценоразписа на У. „С.М." за
неосигурени лица за този период (29.10.2018 г.), а именно 400 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е при наличие на предпоставките по чл.415 т.2 от ГПК,
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена при условията на чл.47 ал.5
от ГПК. Претенцията е допустима за разглеждане с оглед спазения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.
чл.415 от ГПК има за предмет да се установи съществуване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното
провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Съдът приема за безспорно установено от приетите по делото писмени
доказателства, че на 29.10.2018г. в 08.45 ч.
ответницата е била приета в Спешно отделение възрастни при У. „С.М." ЕАД
от екип на ЦСМП с оплаквания, че същият ден сутринта след като се е събудила е
усетила силна болка в тилната област на главата, започнало е кръвотечение от носа, след което й е „причерняло пред очите и е загубила съзнание“.
Установява се безспорно, че след извършване на преглед от невролог, отв.Н.А. е приведена във Втора клиника по нервни болести за
диагностика и лечение, където при постъпване в лечебното заведение е била
извършена справка в НАП относно здравноосигурителния статус на пациентката и е
установено, че същата е с прекъснати здравноосигурителни права поради неплащане
на дължимите от нея вноски за здравно осигуряване за периода от мес. януари 2018 год. до мес.
август 2018 год. вкл. Установява се безспорно, че преди започване на
необходимото лечение ответницата е била уведомена относно диагностично -
терапевтичните процедури, които ще й бъдат извършени, характера, начина и
евентуалните рискове при извършването им, за което същата е подписала
информирано съгласие, както и за това, че й е известно, че лечението в У. „С.М."
ЕАД се провежда по Клинична пътека (КП) № 62 на стойност 400 лв. и в случай, че
не възстанови здравноосигурителния си статус преди датата на дехоспитализация, ще следва да заплати стойността на
клиничната пътека. Установява се, че въпреки становището на лекуващия екип и
дадените разяснения за обективното й състояние, на 29.10.2018 год. ответницата
самоволно е прекратила престоя си в клиниката, което писмено е отразила в ИЗ №
45483.
Установява се от приложеното на
Удостоверение от ТД на НАП – Варна, че ответника Н.И.А. е била с прекъснати
здравноосигурителни права през периода на хоспитализацията й при ищеца
29.10.2018г.-29.10.2018г. Няма данни здравноосигурителните права на лицето да
са възстановени.
Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за
медицинските дейности към процесния период, като на
ответника безспорно е оказана болнична помощ, включена в обхвата на медицинските
дейности при задължителното здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона
за здравното осигуряване /ЗЗО/, които се заплащат от НЗОК. Към периода на
предоставяне на медицинска помощ – 29.10.2018г.-29.10.2018г. ответникът е била
с прекъснати здравноосигурителни права, поради което на основание чл. 52 от ЗЗО
следва да заплати оказаната му медицинска помощ по цени на съответното болнично
заведение. Последният не оспорва нито факта на осъщественото му лечение,
изследвания и манипулации, нито тяхната стойност. Липсва подадено възражение от
ответника в производството по чл.410 от ГПК.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува
съответното парично вземане, по отношение на което вече е издадена заповед за
изпълнение.
Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва
да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната
сума.
На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски
- внесена държавна такса 25 лева, 300 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено на осн.чл.7, ал.2 ,т.1 от
по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и 300лв. депозит за особен представител.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в пълен размер 25 лв. внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата в размер на 75 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Н.И.А., ЕГН**********, адрес: *** ДЪЛЖИ
на МБАЛ ****ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление:*** вземането, за
което е издадена Заповед № 9133/06.12.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18422/2018 год. по описа на ВРС, 33
състав, за сумата от 400,00лв., дължима, на осн.чл.
52 от ЗЗО, за оказана и незаплатена
медицинска помощ по КП № 62 в резултат на извършени задължителни диагностични
процедури и проведено лечение в периода от 29.10.2018 г. до 29.10.2018 г. вкл.
във Втора клиника по нервни болести при У. „С.М.“ ЕАД, в качеството на здравно
неосигурено лице, но получило медицинска помощ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 05.12.2018г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН**********, адрес: *** да заплати на МБАЛ ****ЕАД,
ЕИК**** със седалище и адрес на управление:***
сумата от 625 лв /шестстотин двадесет и пет
лева/, представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН**********, адрес: *** да заплати на МБАЛ ****ЕАД,
ЕИК**** със седалище и адрес на управление:*** сумата 75 лв
/седемдесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18422/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: