Решение по дело №14858/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265591
Дата: 1 септември 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20191100514858
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. София, 01.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                                          Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. 14858 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № II-55-188251/08.08.2019 г. по гр. д. № 83770/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 55 състав, е признато за установено, че Г.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*************, дължи на П.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6823/2017 г. по описа на СРС, 55 състав: на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000 лв. - непогасена главница по договор за паричен заем от 2013 г., сключен между ответника в качеството му на заемополучател и ищеца като заемодател, с падеж 10.07.2013 г., ведно със законната лихва от 12.01.2017 г. до окончателното плащане; на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 182,87 лв. - лихва за забава за периода 07.06.2016 г. - 11.07.2017 г.; отхвърлено е като недоказано възражението за съдебно прихващане, заявено от Г.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*************срещу П.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** за намаляване на вземането по главните искове с вземания на ответника срещу ищеца в общ размер от 4920 лв., представляващи възнаграждение по договор за изработка и договор за влог за изпълнени работи по обработка на земеделски земи и поддръжка на земеделски инвентар, както и за пазене на земеделския инвентар, дължими за периода 2012 г. - 2014 г. Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.Л.К. да заплати на П.И.Х. сумата от 1086,47 лв. - разноски в заповедното и в първоинстанционното производство.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5153657/24.09.2019 г. от ответника Г.Л.К., чрез адвокат К.Р., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел за доказано наличието на заемно правоотношение между страните за сумата от 3000 лв., която ответникът е следвало да върне най - късно до 10.07.2013 г., като е кредитирал изцяло показанията на свидетеля Д.. Сочи се, че е абсолютно нелогично свидетелят да си спомня годината, месеца (януари 2013 г.), но не и имало ли е сняг на улицата, където според свидетеля ищецът е дал на ответника сумата 2000 лв. Сочи се и противоречие в свидетелските показания във връзка с предаването на парите, като видно от съдържанието на приложената с исковата молба бележка никъде не е посочено, че ответникът взима 3000 лв. и ще ги върне, както твърди свидетелят. Съдът правилно е приел, че процесната разписка е само индиция за наличие на основание за връщане на сумата, но не и доказано наличие на заемно правоотношение, но неправилно е съотнесъл показанията на Д.(които са недостоверни и житейски нелогични) с процесния документ, за да приеме, че е налице заемно правоотношение. Липсват мотиви по приетата по делото автотехническа експертиза, която заедно с показанията на свидетеля И.П.доказват по безспорен начин възражението на ответника за съдебно прихващане. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират се разноски.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца П.И.Х., чрез адвокат Р.Т., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че приетата по делото разписка, подписана от ответника, удостоверява признанието на последния, че дължи на ищеца сумата от 3000 лв., като СРС правилно е кредитирал и свидетелските показания на Д.в тази връзка и е приел за доказано предаването на ответника със задължение за връщането ѝ на процесната сума. Правилно съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съдебно прихващане, доколкото по делото не се установява наличие на уговорка между страните за извършване на селскостопански услуги, възложени от П.Х. и изпълнени от Г.К., както и уговорка за заплащането им, и твърдението, че такива работи действително са били извършени от ответника. Не е установен и договор за влог за пазене и съхраняване от страна на ответника на трактора за периода 2012 г. - 2014 г.  Предвид изложеното се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

     Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2029954/29.11.2017 г. на П.И.Х., ЕГН **********, с която е поискано от съда да признае за установено, че ответникът Г.Л.К., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 3182,87 лв. В исковата молба се твърди, че ищецът е предал лично на ответника в заем сумата от 3000 лв., във връзка със задължение по кредит на длъжника към Банка - ДСК, за да не стане кредитът изискуем. Длъжникът се е задължил да върне сумата от 3000 лв. най - късно на 10.07.2013 г. Сочи се, че сумата е предадена лично от ищеца на ответника в присъствието на свидетели в началото на 2013 г., като за тази сума е издаден документ от страна на длъжника, подписан от него, с който се е задължил да върне сумата до 10.07.2013 г. Ищецът твърди, че и след тази дата ответникът не му върнал парите. Поради изложеното моли за приемане за установено по отношение на ответника Г.Л.К., че дължи на ищеца П.И.Х. сумата от 3000 лв., представляваща незаплатена сума по договор за паричен заем, както и сумата от 182,87 лв., представляваща лихва за забава от датата на падежа - 07.06.2016 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане (съобразно уточнителна молба вх. № 5196161/29.12.2017 г.). Претендират се разноски.

     Исковата молба е връчена на ответника на 26.01.2018 г. и в по срока по чл. 131 ГПК на 26.02.2018 г. от последния е постъпил отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на договор за заем между страните. Ответникът сочи, че срещу сумата от 3000 лв. в продължение на две години (2012 г. - 2014 г.) е извършвал механизирана селскостопанска работа на земите на ищеца, които последният владеел в землището на с. Беляковец - около 40 дка. Излага твърдения, че през 2012 г. ищецът закупил трактор с много голям инвентар, като срещу посочената сума ответникът се задължил да прибере вкъщи трактора с прикачения инвентар, да го поддържа технически за своя сметка и да обработва с него нивите на ищеца. В продължение на две години тракторът бил в двора на ответника, без ищецът да заплащал наем за това. През тези две години ответникът срещу процесната сума е извършвал оран с трактора на земите на ищеца, дискофане/раздробяване на земята преди да се засее. Освен това срещу процесната сума през лятото на 2013 г. извършил окосяване на 70 дка, събиране, балиране и извозване на сеното в полза на ищеца, без допълнително заплащане. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

     След дадени от районния съд указания с молба вх. № 5064052/17.04.2018 г. ответникът е уточнил, че е направил възражение за прихващане на процесната сума с дължимото от страна на ищеца към ответника възнаграждение за съхранение на вещи и положен труд, както следва: по отношение на наема на трактор, модел ЮМЗ, собственост на ищеца, сума в размер на 1200 лв., или 24 месеца по 50 лв., по отношение на наема на инвентара към трактора - плуг и косачка - 720 лв., или 24 месеца по 30 лв., по отношение на техническото поддържане на трактора и инвентара (ток за зареждане на акумулатора и ел. заверки, вода за охладителната система и др.) - сумата от общо 1200 лв., или 600 лв. на година, по отношение на възнаграждението за положен труд в продължение на две години - докарване на техниката от с. Дичин до с. Беляковец (два курса), оран, коситба, събиране на сено, товарене и превоз на бали и др. товари - сумата от 1800 лв. Посочва, че общо сумата за възнаграждение за наем, техническо поддържане и положен труд, която ищецът дължи на ответника е 4920 лв.

    С молба вх. № 5088757/28.05.2018 г. ищецът П.И.Х. оспорва изцяло по основание и размер направеното възражение за прихващане. Сочи, че тракторът и инвентарът (плуг и косачка) не са съхранявани в имота на ответника, а през периода от 2011 г. до началото на 2012 г. са се намирали в землището на с. Беляковец, собственост на общината. От 2012 г. същите се съхраняват в имота на ищеца в с. Беляковец, община Велико Търново, като от 2012 г. ищецът не е предоставял на ответника трактора и прикачения към него инвентар (плуг и косачка), за да го ползва или да извършва каквато и да е дейност с него, съответно и такива дейности не са били извършвани. По отношение на сумата от общо 1200 лв., за техническо поддържане, сочи, че през периода 2012 г. - 2013 г. вещите не са се намирали във владение на ответника, поради което няма как последният да е полагал грижи за тях.

     По делото са приложени заповедно дело № 103/2017 г. по описа на Районен съд - Велико Търново и заповедно дело № 6823/2017 г. по описа на СРС, 55 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 659/12.01.2017 г. (подадено първоначално пред Районен съд - Велико Търново) е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.06.2017 г., с поправена очевидна фактическа грешка с определение № 236646/12.10.2017 г., с която е разпоредено Г.Л.К. да заплати на П.И.Х. сумата от 3000 лв., дължима по договор за заем, ведно със законна лихва за периода от 12.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 182,87 лв. за периода от 07.06.2016 г. до 11.01.2017 г. и 463,66 лв. - разноски по делото. В двуседмичния срок от съобщаването на заповедта за изпълнение от длъжника е постъпило възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 3078293/09.10.2017 г., в което се сочи, че срещу сумата от 3000 лв. длъжникът в продължение на две години е извършвал механизирана селскостопанска работа на земите на Х. и на лицата от с. Беляковец, без по друг начин да му е заплащан трудът, въпреки че Х. е вземал пари от хората, на които длъжникът е работил или е бил наемен работник без заплащане. През същия период длъжникът е осигурявал необходимата техническа поддръжка на трактора и прикачения към него инвентар, текущ ремонт на отделни системи, при необходимост зареждане с вода и ток на агрегата, заварки по прикачения инвентар и др. В продължение на две години тракторът на Х. е бил вечер и нощем в двора на длъжника, без за това да е плащан наем, поради което се оспорва дължимостта на сумите, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК. На 25.10.2017 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 29.11.2017 г. (п. к. 27.11.2017 г.) заявителят е представил искова молба вх. № 2007160/18.03.2019 г.

     С определение в открито съдебно заседание на 31.05.2018 г. СРС е приел за съвместно разглеждане направеното от ответната страна при условията на евентуалност искане за съдебно прихващане с вземане, което ответникът твърди да има към ищеца за положен труд за него и за съхранение на вещи на ищеца в периода 2012 г. - 2014 г., на обща стойност 4920 лв.

     По делото е приета, неоспорена от страните, нотариална покана от 25.05.2016 г. от ищеца П.И.Х. до ответника Г.Л.К., чрез нотариус П.К., с район на действие - Районен съд - Велико Търново, вписан под № 580 в регистъра на Нотариалната камара, с която ищецът е поканил ответника в седемдневен срок от получаване на поканата да уредят доброволно отношенията си относно заемната сума от 3000 лв., като същата бъде заплатена на ищеца, като е посочено, че ако същата не бъде доброволно изплатена, ищецът ще потърси правата си по съдебен ред. Нотариусът е удостоверил връчването на нотариалната покана на длъжника на 30.05.2016 г.

     По делото е приета неоспорена от ответника разписка, в която е заявено, че дължимата сума от 3000 лв. (три хиляди лева) ще бъде върната на господинП.И.Х. до 10.07.2013 г. от Г.К.. Разписката е подписана, като срещу положения подпис е изписана фамилия К..

     По делото е прието свидетелство за регистрация на колесен трактор от 2011 г.

     По делото е приет договор за покупко - продажба на моторно превозно средство от 21.12.2010 г., с нотариална заверка на подписите, сключен между К.Д.С. и Н.Г.С.- като продавачи и П.И.Х. - като купувач, с предмет колесен трактор, марка „ТРАКТОР“, модел „ЮМЗ 6Л“, рег. № ********, рама № 663474, двигател № 3Я0757, цвят: основен червен и допълнителен - бял, заедно с всички принадлежности към него срещу сумата от 200 лв.

     По делото е приет договор за покупко - продажба на прикачно ремарке за трактор с рег. № ВТ 7685 ЕА от 21.12.2010 г. за сумата от 250 лв., сключен между К.Д.С. - като продавач и П.И.Х. - като купувач.

     По делото е приет договор за покупко - продажба на инвентар (дискова брана, плуг и култиватор) към трактор „ЮМЗ 6Л“, сключен между К.Д.С. - като продавач и П.И.Х. - като купувач.

     По делото е приет договор за покупко - продажба на роторна косачка (дискова) от 24.07.2011 г. за сумата от 500 лв., сключен между Н.С.- като продавач и П.Х. - като купувач.  

     За установяване на фактическата обстановка в хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. Д.Д.и И.И.П.Свидетелят Д.заявява, че познава и двете страни по делото, живее в съседство с Г., на около 100 м от неговата къща. През месец януари 2013 г., като се прибирал към вкъщи, свидетелят видял П. със съпругата му пред дома на Г., на улицата, като П. казал на свидетеля, че дава пари на Г. - две хиляди лева в заем и свидетелят видял как П. дал парите на Г., последният ги взел, преброил ги и си тръгнали. Свидетелят пояснява, че бил до страните, когато броили парите, били две хиляди лева. Посочва, че след около две седмици отишъл при бай П., който му казал, че Г. му се обадил и искал още хиляда лева в заем. Ищецът заявил на свидетеля, че ще поиска от Г. да му напише документ, че му е дал пари, общо с първите две хиляди лева. Свидетелят заявява, че Г. дошъл същия ден, бай П. му дал парите, хиляда лева, които му бил обещал и го помолил да му напише бележка, че му е дал три хиляди лева и кога ще му ги върне. Г. казал, че „няма проблеми, „до два месеца ще върна парите“, написал бележка, като всичко това се случило пред свидетеля. Според последния през 2011 г. бай П. си купил трактора, който оттогава стоял на една полянка, като никога не е бил паркиран в двора на Г.. Според свидетеля тракторът не бил малък, цвета е между оранжево, кафяво и червено, стоял на полянка между неговата къща и къщата на Г., което място е ничие. Д.пояснява, че не си спомня да е виждал Г. да кара трактора, виждал е бай П. да го кара, не знае дали бай П. има свидетелство да управлява трактора, към края на 2011 г. тракторът изчезнал от полянката, заедно с целия инвентар, оттогава свидетелят не знае какво е станало с него. Пояснява, че парите от 2000 лв. бай П. ги дал на улицата, не си спомня дали е имало сняг, както и не знае каква е причината за даването на парите. Допълва, че когато бай П. предал хиляда лева на Г. и двамата ги преброили, което се случило пред свидетеля. Заявява, че не е чел бележката, която написал Г., но видял, че е написал „аз Г. взимам 3 хиляди лева и ще ги върна“.

     От показанията на свидетеля П., който живее в село Беляковец, вече 43 години, се установява, че познава Г., в добри отношения са, с него живеят през две къщи, познава и П., но не знае къде живее. Свидетелят заявява, че си спомня, че в двора на Г. имало стар трактор, може би руски през 2013 г. - 2014 г., който стоял в двора, на открито. Там бил и инвентарът на трактора, имало и плуг. Г. го зареждал с нафта, работел с него по нивите, които П. наемал от хората. Г. му е споделял, че това са над 40 дка, над селото, пак от него знае, че Г. е работил нивите на П., че П. не му е плащал нищо за това. Свидетелят пояснява, че там, където стоял тракторът, е дворно място, което не е застроено, мястото е оградено, мисли, че тракторът бил червен, имало и жълто по него и голям плуг. Виждал е П. да кара трактора, не е виждал Г. как работи по нивите. От Г. знае, че тракторът е на П.. Не знае дали с трактора Г. е обработвал свои ниви, виждал го е да прави нещо по трактора. От Г. знае, че П. е купил трактора през 2012 г. Свидетелят заявява, че не знае дали П. има свидетелство да кара трактора.

     Във връзка с направеното възражение за прихващане в хода на първоинстанционното производство е изслушана автотехническа експертиза, изготвена въз основа на материалите по делото и оспорена от ищеца, съгласно която по делото няма данни за конкретно извършени електрозаварки по трактора и/или прикачение към него инвентар; в зависимост от устройството за зареждане и времето, средният разход за 1 час време за зареждане и сила на тока от 4 ампера, консумацията на електроенергия за 1 час възлиза на около 72 W. При зареждане в продължение на 14 часа консумираната енергия е около един киловат. Вместимостта на охладителната система на трактора е около 45 литра. При ежемесечно зареждане на охладителната система необходимото количество вода възлиза на 180 литра, като стойността на едно зареждане възлиза средно около 65 лв. Общата стойност за зареждане на акумулатора и на охладителната система, при среден сервизен час на труда за товарни автомобили възлиза на 41,60 лв. На пазара няма данни за наемни цени за съхраняване на селскостопанска техника. Предвид мястото на съхранение стойността на наем и опазване на имуществото би била от порядъка на 30 - 40 лв./месец. Вещото лице е заключило, че за извършване на отделните видове дейности - доставяне на техниката, оран на ниви, коситба, сеносъбиране и балиране, стойността на заплащането за извършената услуга е индивидуално по договаряне за всяка дейност. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че няма данни какви точно дейности са извършени по поддръжката на трактора.  

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

     По правилността на решението и с оглед оплакванията във въззивната жалба съдът приема следното:

     Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за поисканите от заявителя суми, за които са предявени исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.

     Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

     Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите ще се осъществи първи и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда съгласието за връщане. Реалният елемент - получаването, се удостоверява от заемодателя с поемането на задължението на заемателя „да върне”, а не „да даде” нещо (в този смисъл решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. по описа на ВКС, IV г. о.).

     Фактическият състав на договора за заем се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената в заем сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а именно: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника - заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. Установяването на първото обстоятелство - предаването на сумата, не освобождава ищеца от задължението да установи второто - че сумата е предадена въз основа на договор за заем, доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че задължението е погасено и други факти, съобразно характера на въведените възражения срещу иска (така постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010 г. по описа на ВКС, ІV г. о., решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. по описа на ВКС, ІV г. о. и др.).

     С оглед изложените правни положения за характера на договора за заем и доказателствената тежест за установяване на съществуването му, въззивният съд дължи произнасяне по конкретно събраните в хода на производството доказателства и наведените от страните доводи във въззивната жалба и в отговора на жалбата.

     Въззивният съд споделя мотивите на районната инстанция, че от събраните по делото доказателства - разписка за връщане на сумата от 3000 лв., която не е оспорена от ответника относно нейното авторство, като и показанията на свидетеля Д.по делото се установява наличието на заемно правоотношение между страните за спорната сума от 3000 лв. Видно от приетата разписка ответникът се е задължил да върне сумата от 3000 лв. на ищеца - П.Х. до 10.07.2013 г., което сочи на осъществяване реалния елемент от договора за заем, а именно - получаването на сумата, тъй като както се посочи в цитираната практика на ВКС реалният елемент от договора, а именно получаването на паричната сума, се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне, а не „да даде нещо. Подписаният частен документ (какъвто е представената разписка), чиято автентичност (авторство на волеизявлението) не е оспорена от ответника, се ползва с формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че обективираното в нея изявление изхожда от лицето подписало документа, в частност - изхожда от ответника (чл. 180 ГПК). Не са направени изявления за опровергаване съдържанието на документа или неговото авторство. От друга страна предаването, съответно получаването на сумата, както и снованието за това, се установяват и от показанията на свидетеля Д., които въззивният съд цени изцяло като логични, последователни, съответстващи на останалите доказателства по делото и удостоверяващи личното възприятие на свидетеля относно предаването на процесната сума от страна на ищеца в полза на ответника в заем. Свидетелят лично е присъствал на даването, съответно получаването, първоначално на сумата от 2000 лв., а две седмици по - късно и на сумата от още 1000 лв. между страните, както и на написването на разписката от страна на ответника. Въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника, че свидетелските показания са вътрешно противоречиви, поради което не следва да се ценят. Това, че свидетелят не си спомня част от обстоятелствата относно събитието, като дали е имало сняг по време на срещата между страните, не внася съмнение в достоверността на показанията, доколкото няма съществено значение за изясняване на релевантните за спора факти, а от друга страна е житейски логично свидетелят да не си спомня определени факти, предвид продължителния период от време от случката - м. януари 2013 г. до откритото съдебно заседание през м. май 2018 г. Обстоятелството относно това какво свидетелят е прочел в бележката също не води до извод за липса на облигационно отношение по договор за заем между страните, тъй свидетелят установява предаването на сумата на ответника и съставянето на бележката за поемане на задължение за връщане на сумата, която бележка е приложена по делото, т. е. не възниква съмнение за нейното съдържание, а както се посочи не е и оспорена от ответника. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът в отговора на исковата молба не е възразил, че е получил сумата от 3000 лв., а само, че същата не е получена въз основа на заемно правоотношение между страните. Това възражение обаче на ответника е недоказано, а и оплаквания в тази насока не са изложени във въззивната жалба.

     По делото не са налице доказателства за връщане на процесната сума - ответникът нито твърди, нито доказва, че е изпълнил поетото спрямо ищеца задължение за връщане на заетата сума при настъпване на падежа на задължението - в случая в срок до 10.07.2013 г., поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.01.2017 г. до окончателното плащане на вземането.

     Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания по дължимостта и размера на лихвата за забава върху главницата от 3000 лв., поради което с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и ограниченията в правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в частта, с която е уважен искът по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 182,87 лв. - лихва за забава за периода 07.06.2016 г. - 11.07.2017 г.

     По възражението за съдебно прихващане:

     Във връзка с възражението за прихващане във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания, поради което с оглед правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тази част. За допълнение въззивният съд приема, че от показанията на свидетеля П. не се установят по безспорен начин твърдените от ответника факти, на които основава вземанията си, предмет на възражението за прихващане. Показанията на свидетеля относно ползването на трактора от ответника за работа по нивите на ищеца не са преки (свидетелят заявява, че не е виждал Г. да работи по нивите), а са изградени на база на споделеното му от ответника, че е работил нивите на П. и последният не му е плащал. И двамата свидетели - Д.и П. заявяват, че са виждали П. да кара трактора, но не и Г., като никой от свидетелите не твърди да е виждал Г. да обработва нивите на ищеца или да е извършвал друга селскостопанска дейност. Поради това, при липса на други ангажирани от ответника доказателства, въззивният съд приема за недоказано обстоятелството, че ответникът е извършвал дейности като оран, коситба, събиране на сено, товарене и превоз на бали и други товари, докарване на техника от с. Дичин до с. Беляковец, в полза на ищеца, за което последният да дължи възнаграждение (за част от дейностите изобщо не са събирани доказателства), не се доказва страните да са уговорили и възнаграждение за извършване на подобни дейности. Дори да се приеме, че през периода 2012 г. - 2013 г. тракторът на ищеца е бил в двора на ответника, то по делото не са ангажирани никакви доказателства, че страните са били обвързани от облигационно правооотношение и са уговорили възнаграждение за пазенето на трактора и инвентара към него, не са доказани и конкретно сторени разходи по поддръжка и ремонт на трактора и инвентара. Поради това възражението за съдебно прихващане е недоказано, като е безпредметно обсъждането на заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, което сочи само евентуалната стойност на разходите за поддръжка на трактора и инвентара към него и принципно дължимото възнаграждение за изброените селскостопански дейности, но не и че те действително са били извършени.

     При така изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, включително и в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

     По разноските:

     Предвид този изход на спора разноски за въззивното производство се дължат единствено на въззиваемата страна, от която се претендира сумата от 600 лв. - за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.11.2019 г., имащ характера на разписка за получаване на сумата, и списък по чл. 80 ГПК - л. 41 от въззивното дело, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззивника (ответник).

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

    

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № II-55-188251/08.08.2019 г. по гр. д. № 83770/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 55 състав.

     ОСЪЖДА Г.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „*************, да заплати на П.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 600 лв. (шестстотин лева) - разноски за въззивното производство.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.