РЕШЕНИЕ
№ 649
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100502064 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по
въззивна жалба на Д. С. А. от *** – ищец по иска, чрез адв. Цонев, срещу Решение
№1146/11.10.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5266/21г., с което е
отхвърлена като неоснователна молбата на въззивника, за издаване на заповед за
защита срещу Ж. П. П..
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, с което е прието, че не са налице предпоставките на
ЗЗДН за даване на защита в полза на ищеца. Излага съображения, че страните се
намират в степен на родство, предвидена в закона, че живеят в една и съща сграда,
макар на различни етажи и различни входове, че по делото са представени категорични
доказателства за осъществен акт на домашно насилие, в това число и за нанесени
телесни повреди – счупени ребра; за осъществено и в предишни случаи насилие от
страна на ответника. Извършва анализ на законовите предпоставки, при които дадено
поведение следва да се квалифицира като домашно насилие, за да обоснове извод, че в
случая освен чрез декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, осъществяването на такова е
доказано и със свидетелски показания и писмени доказателства.
Въззиваемият – ответник Ж. П. П., чрез адв. Чайпек представя в срока по чл.17,
ал.4 ЗЗДН писмени възражения. В тях излага съображения за потвърждаване на
решението. Въззиваемият извършва анализ на показанията на разпитаните свидетели, в
т.ч. майката на ищеца, както и на декларираните от последния факти и обстоятелства,
за да обоснове извод за противоречие в твърденията, досежно влошеното здравословно
състояние на ищеца и опровергаване на заявеното, че е бил в болница. Отново при
анализ на свидетелските показания на свидетелите – полицаи, се обосновава извод за
наличие на междусъседски скандал, който не може да се квалифицира като акт на
домашно насилие – в тази връзка излага подробни аргументи на същността и целите на
ЗЗДН и дефиниция на понятието „домашно насилие“.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, от лице, за което е
1
налице правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което
същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по повод молба на Д. С.
А. срещу Ж. П. П.. Молителят и ответникът са роднини от четвърта степен по
съребрена линия, като ответникът е племенник на ищеца – син на неговата сестра П.
П.. Страните живеят в многофамилна къща, като обитават различни етажи – молителят
е на втория жилищен етаж, а ответникът със своето семейство и майка си – на първия
етаж.
Молителят твърди, че в нощта на 24.06.2021г. срещу 25.06.2021г. неговият
племенник, ответник по делото, организирал празненство в двора на къщата им и
поради силна музика, викове и крясъци Д.А. позвънил на спешен номер 112, след което
се отзовали полицаи. Направили предупреждение на Ж.П. да намали музиката и скоро
след като си тръгнали, племенникът му започнал да крещи нецензурни думи и да
блъска по мебелите. Молителят отново позвънил на тел. 112 и се отзовали същите
полицаи. След като полицаите го предупредили да не отправя заплахи и обиди, Ж.П.
скочил срещу вуйчо си и го ударил няколко пъти много силно в гърдите с юмрук. На
26.06.2021 г. болката станала нетърпима и отишъл до Спешния център за медицинска
помощ при УМБАЛ „Бургас“ АД, където лекарите установили, че имал счупване на
ребро и го хоспитализирали. Изписали го след четири дни на 30.06.2021.
Тези обстоятелства молителят е декларира и в декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Претендира да му бъде дадена защита срещу поведението на ответника, което според
него съставлява домашно насилие.
Ответникът оспорва молбата за защита. Заявява, че предходния ден – преди
24.06.21г. подал жалба срещу молителя, по повод негови и на съпругата му действия и
възникнал в следствие на това скандал. Вечерта на 24.06.21г. имал гости, но т.к.
очаквал жалбата да предизвика ответна реакция, не пуснали музика и пазели тишина.
След като гостите си тръгнали и ответникът и семейството му започнали да разчистват,
дошли полицаи. Ищецът тръгнал към ответника, който вдигнал ръката си, за да се
предпази от удар, след което бил задържан от полицаите. Разказва за продължаващите
години наред скандали и проблеми между семействата.
За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство
са разпитани свидетелите Ж. Н. А., съпруга на молителя и П. С. П. - майка на
ответника и сестра на молителя, М. М. Д. полицай в 4-то РУ Бургас, И. Д. П. –
полицай.
Според св.А. 24.06.2021 г. вечерта, след 23 часа в двора се чували музики,
суркане на маси, дразнещо скърцане на врата. Поради това се обадили на полицията.
Дошли полицаи и гостите на ответника си тръгнали, но след като и полицаите си
отишли шумовете продължили, а ответникът започнал да ги обижда: „Изроди!
Боклуци! Ще ви изселя!“. Молителят и свидетелката отново звъннали на полицията и
отново дошли полицаи, които се качили при тях, за да напишат протокол. След това
молителят и свидетелката излезли на терасата и ответникът отново започнал да ги
обижда с думите „руса курва“, „боклуци“, „крива мутра“. Молителят слязъл долу и
ответникът го връхлетял върху него. Полицаите реагирали и го съборили на земята,
сложили му белезници, качили го в колата и го отвели. На другият ден пуснали жалба,
но не успели да извадят медицинско. Т.к. през целия ден молителят изпитвал болки и
не могъл да си вземе въздух, отишли в Спешното за изследвания и заключението на
медиците било, че се налага да постъпи в болница понеже се съмняват за счупени
ребра. В болницата молителят престоял пет дни.
Според свид. П. на 24.06.2021 г. ответникът имал гости с деца, но без музика.
Всичко било „нормално“ до идването на полицаи, които констатирали, че няма силна
музика и си тръгнали. Дошли след час – два по сигнал за шум. Св.А. викала отгоре на
ответника „Сега се наигра, сега ще видиш какво става“, а съпругата му наричала
„Рогоноска“. Молителят тръгнал към ответника и последният вдигнал ръка, но не го
ударил. Полицаите сложили белезници на ответника и го откарали в 4 РУ на МВР да
пишат какво се е случило. Според свидетелката на 25, 26 и 27 юни видяла ищеца на
автокъщата - бил във видимо добро здраве; не знае че е лежал в болницата.
2
Според св.А. и П., страните от 15 години враждуват по повод музики и шумове
и във връзка с невъзможност за паркиране заради автомобилите, които ответникът
ремонтира. Конфликтът е семеен – в него се включват съпругите им и сина на
ответника.
Според свидетелите Д. и П., отзовали се на телефонното обаждане, сигналът
бил за нарушаване на нощната тишина на 24.06.2021 г.; ходили два пъти. Първия
имало хора, но не и музика. Служителите разговаряли с тях и им обяснили, че за
времето след 22.00 ч. трябва да се спазва наредбата на община Бургас. При повторното
отиване също не установили нарушения – ответникът и съпругата му разчиствали.
След време възникнал спор по между струните и св.А. повод подаване на сигнала. На
ответника бил съставен протокол да не отправя заплахи и закани и били снети сведения
и на другата страна. През цялото време и от двете страни имало „караници“. Преди
тръгване на полицаите, Ж.П., който видимо бил употребил алкохол „агресирал“ спрямо
св.А., започнал да я обижда гръмогласно. Ищецът слязъл долу и поискал обяснение
защо обижда. През свидетеля, ответникът П. успял да удари ищеца в гърдите и това
наложило използване на физическа сила от полицаите.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което молбата следва да бъде уважена.
Според легалната дефиниция на чл.2, ал.2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. Съобразно нормата на чл.3, т.6 защита по ЗЗДН може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от, лице, с което се намира в
родство по съребрена линия до четвърта степен включително. В настоящия случай
страните по делото се намират в родство по съребрена линия от четвърта степен –
вуйчо и племенник, поради което въззивната инстанция намира, че степента на родство
е достатъчна предпоставка за защита по реда на ЗЗДН. Законът не поставя изрично
условие лицата, които търсят защита и тези, срещу които се търси защита да живеят в
едно домакинство, нито изключва възможността тези лица да живеят на различни
адреси, дори населени места. Единственото условие е, тези лица да се намират в
посочените в чл.3 степени на родство, за да могат да претендират защита.
Предвид многогодишните обтегнати отношения между страните, въззивната
инстанция намира, че всяка от тях инициира и/или отговаря на иницииран от другата
скандал. Тези отношения се характеризират с реципрочност, с реторсия и поначало и
въззивната инстанция намира, че доколкото са взаимни и насрещни и се
характеризират с едновременно отправяне на обиди и закани, не покриват белезите на
домашно насилие, а на междусъседски конфликт.
Но в настоящия случай е налице и осъществено физическо насилие, което го
различава от обикновен междусъседски скандал. Касае се за физическо посегателство
от страна на ответника, извършено след употреба на алкохол и във и въпреки
присъствието на служители на реда, които свидетелстват по несъмнен начин за това.
Техните показания потвърждават изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Представена е и медицинска документация, установяваща физическото състояние на
ищеца в дните след 24.06.21г., което сочи, че не се касае за обичайното за страните
пререкание, характеризиращо се размяна на реплики и обиди, а за физическо насилие,
последиците от което не са отшумели бързо.
Ето защо са налице законовите предпоставки по отношение на молителя да
бъде дадена защита по реда на ЗЗДН. Същата е независима от наказателната
отговорност, различна от нея и не я изключва.
При определяне на мерките за защита следва да се вземе предвид, че страните
по делото живеят в една и съща сграда – на различни етажи и с различни входове. Не е
без значение и обстоятелството, че са в трайни конфликтни отношения, които, както
3
вече стана дума по-горе се инициират от двете страни и членовете на техните
семейства. Поради това подходящата мярка за защита, която следва да бъде наложена е
задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и
кумулативната мярка по чл.5, ал.4 – налагане на глоба в минимален размер от 300 лева.
Мярката по чл.5, ал.1, т.3 - забрана за приближаване на пострадалото лице би била
неизпълнима с оглед обстоятелството, че страните живеят на един и същи адрес, в една
и съща сграда и общо дворно място, което неминуемо налага да се разминават, респ. –
доближават.
Предвид уважаването на молбата, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати държавна такса, в размер на 25.00 лева за подаване на
молбата по сметка на Бургаски окръжен съд.
В полза на въззивника следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни
разноски, направени в двете инстанции, в размер на общо 900 лева – адвокатско
възнаграждение и 15.00 лева – държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1146/11.10.21г., постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5266/21г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, в полза на Д. С. А. ЕГН ********** с
адрес***, мерки за защита срещу Ж. П. П. ЕГН **********, с адрес ***, за
осъществено на 24.06.21г. домашно насилие, като ЗАДЪЛЖАВА ОТВЕТНИКА Ж. П.
П. ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие.
НАЛАГА на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН на Ж. П. П. ЕГН **********, с адрес ***,
ГЛОБА в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Ж. П. П. ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бургаски окръжен съд държавна такса, в размер на 25.00 лева.
ОСЪЖДА Ж. П. П. ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ.
АНД. ЕГН ********** с адрес ***, съдебно – деловодни разноски, в размер на 915.00
лева.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4