Решение по дело №5528/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№

град София, 07. 02. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

АНЕТА ИЛЧЕВА

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя в. гр. д. № 5528/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

С решение № 293821/14. 12. 2017 год., постановено по гражданско дело № 15929/2015 год. на Софийски районен съд ІІ ГО 57 състав са отхвърлени предявени по реда на чл. 422 ГПК искове на Т.С. ЕАД срещу И.9. ООД, за сумите 1943.49 лева, представляваща стойността на доставена и използвана топлинна енергия в обект кафе № 2, ет. 2, находящо се в град София бул. ******за периода 01. 12. 2012 год. – 30. 04. 2014 год., както и 10 лева сума за дялово разпределение за същия период, с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, респективно за сумите 155.90 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение от 1943.49 лева за периода 31. 01. 2013 год. – 28. 10. 2014 год. и 1.35 лева обезщетение за забавено изпъленние върху сумата от 10 лева за същия период, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Решението се обжалва от ищеца с въззивна жалба от 16. 01. 2018 год. с доводи за неправилност и противоречие с фактическото и правното положение, като съдът е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия, изрично подчертава, че между главните страни няма подписан договор за продажба на топлинна енергия. Видно от заявлението по чл. 410 ГПК претенцията му е, че ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки доставената му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда. Моли за уважаване на въззивната жалба, като съдът отмени решението като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в това производство.

На въззивната на ищеца жалба е депозиран отговор от страна на ответника в писмен вид на 03. 04. 2018 год. Твърди се жалбата да е неоснователна, а решението да е правилно. Необосновани били твърденията на ищеца с жалбата, че претенцията на дружеството е за неоснователно обогатяване, както е посочено в заявлението по чл. 410 ГПК. В заповедното и исковото производство ищецът основавал претенцията си на договорно основание, а не на неоснователното обогатяване като извъндоговорно основание. Моли за потвърждаване на решението като правилно и оставяне на жалбата без уважение като неоснователна. Претендира разноски за първата и втората инстанция.

Трето лице помагач на страната на ищеца Д. ЕООД не взема становище в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК по това дело.

По реда на чл. 267 ГПК е постановено разпореждане на съда № 14801/27. 04. 2018 год., с което е констатирана липса на доказателствени на страните искания пред въззивната съдебна инстанция.

Жалбата е допустима. Подадена е в срок от надлежна страна при наличие на правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждане по същество, съдът констатира следното :

В обстоятелствата, от които произтича вземането, т. 12 от заявлението от 18. 11. 2014 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано гр. д. № 63219/2014 год. на Софийски районен съд 57 състав, е вписано, че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обогатяването. В заявлението адресът на топлоснабдения имот е посочен, както в решението, т. 9 буква „в“. По това заявление е издадено разпореждане, което инкорпорира заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28. 11. 2014 год. от Софийски районен съд ІІ ГО 57 състав за претендираните суми и периоди, като вземането произтича от обстоятелствата, че длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия през процесния период за топлоснабден имот, находящ се на адрес в град София ул. Постоянство № 14 бл. 253 вход Д ет. 5 ап. 18 – който не е адресът, посочен в заявлението и в решението на съда, а е адресът на длъжника, посочен в т. 5 от заявлението.

В подадената искова молба от дружеството заявител на 25. 03. 2015 год. адресът на топлоснабдения имот е този на обекта кафе 2, като отново се сочи, че длъжникът се е обогатил за сметка на дружеството без основание и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

В определението от 01. 02. 2016 год. по чл. 140 вр. чл. 146 ГПК районният съдия е квалифицирал иска по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, което правно основание е залегнало в решението.

Предмет на въззивното производство са положителни установителни искове с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Според чл. 59 ал. 1 ЗЗД, вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Районният съд не се е произнесъл по предявените искове, а по други, непредявени претенции от страна на ищеца срещу ответника.

Според чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск.

Съдебната практика е в аспект, че в случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. Така в Решение № 340/11. 10. 2011 год. по гр. д. № 870/2010 год. ВКС ГК ІV ГО в производство по чл. 290 ГПК, съответно на разясненията и на ППВС № 1/1985 год. т. 9, неизгубило значението си и при действието на ГПК от 2007 год.

В определение № 510/11. 12. 2017 год. по гр. д. № 1865/2017 год. на ВКС ГК ІІ ГО в производство по чл. 288 ГПК е прието също така, че по смисъла на чл. 270 ал. 3 пр. 3 ГПК съдебното решение е недопустимо, когато в нарушение на диспозитивното начало съдът не се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран, тоест по заявените от ищеца факти, въз основа на които претендира спорното право, формиращи основанието на иска, и очертаното в петитума на исковата молба искане за защита. В този смисъл са и задължителните указания, обективирани в т. 9 от ПП № 1/1985 год. на ВС - решението е недопустимо в случай, че е разгледан иск, който не е предявен, и не е разгледан действително предявеният.

В конкретния случай с първоинстанционното съдебно решение районният съдия се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в процеса, като е разгледал и отхвърлил искове с правно основание по чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, вместо по заявените от дружеството в заявлението, респективно исковата молба, факти, въз основа на които спорното право се претендира от него и които формират основанието на иска.

Защитата, от която дружеството в действителност се нуждае, заявил я е, разбирана като конкретен негов правен интерес, е тази на иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД – от неоснователно обогатяване, за установяване по чл. 422 ГПК на вземането му за доставена и незаплатена топлинна енергия срещу длъжника – ответник по исковото производство и въззиваем във втората инстанция.

С постановеното първоинстанционно съдебно решение, което е и предмет на въззивното производство, районният съдия е приел искът, според него предявен по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, да е недоказан поради липса на писмен договор при общи условия, поради което го е отхвърлил ведно с акцесорната претенция за лихви, тоест на договорно основание, а казусът касае въпрос за извъндоговорно основание – института на неоснователното обогатяване.

Пред първата съдебна инстанция ищецът не е оттеглял първоначалния иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД против ответника, не са правени изменения в обстоятелствената част.

Като е преквалифицирал предявения срещу ответника иск от такъв по чл. 59 ал. 1 ЗЗД в такъв по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, с какъвто не е бил сезиран изобщо, районният съдия е постановил едно недопустимо решение, което, съгласно разпоредбата на чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК следва да се обезсили и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск – този по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.

С въззивната жалба се поддържа очертаната със заявлението и исковата молба позиция на ищеца за липса на подписан договор за продажба на топлинна енергия, като, видно от заявлението по чл. 410 ГПК, претенцията му е, че ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки доставената му топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда, по което заявление е издадено и разпореждането с уважаване на искането, обективирано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Възражението на ответника с отговора на въззивната жалба, че били необосновани твърденията на ищеца с жалбата, че претенцията на дружеството е за неоснователно обогатяване, както е посочено в заявлението по чл. 410 ГПК, се преценява да е неоснователно, като неотговарящо на данните и документалността по делото. Обратно на твърдяното от ответника с отговора ищцовото дружество е основавало винаги, както в заповедното, така и в исковото – първоинстанционно и въззивно производства, претенциите си на извъндоговорно основание, каквото е неоснователното обогатяване, а не на договорно основание – в жалбата, стана реч, се акцентира върху обстоятелството, че между главните страни няма подписан договор за продажба на топлинна енергия, тоест отрича се въобще хипотезата на наличие на договор, по силата на който да е възникнало вземането на ищеца против ответника, следователно неприложима е правната норма на чл. 79 ал. 1 ЗЗД.

Горните съображения налагат извод за обезсилване на постановеното решение, поради което и въззивната инстанция не разглежда спора по същество.

При този резултат решението на Софийски районен съд следва да се обезсили и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, включая акцесорните претенции на страните за разноски, по аргумент от чл. 81 ГПК, според който, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Досежно обжалваемостта на настоящето въззивно съдебно решение – не ще  подлежи на касационно обжалване по реда и условията на чл. 280 ал. 1 ГПК, поради размерите на сумите по исковете.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца - Д. ЕООД.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 293821/14. 12. 2017 год., постановено по гражданско дело № 15929/2015 год. на Софийски районен съд ІІ ГО 57 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца - Д. ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                     2.