№ 3572
гр. Варна, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110112198 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „*” ЕАД, ЕИК * (с
предходно наименование „Т*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
*, срещу С. Ж. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. * установителни искове с
правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл.
92, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата от 201,10 лева, представляваща
задължение по договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен
номер *, от които: сумата от 75,85 лева, представляваща абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г.,
сумата от 32,07 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на
мобилни услуги за периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 93,18
лева, представляваща неустойка в размер на три месечни такси, сумата от
84,71 лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от
26.01.2020г. за предпочетен номер *, от които: сумата от 18,45 лева,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за
периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 19,27 лева, представляваща
абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от
15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 46,99 лева, представляваща неустойка
в размер на три месечни вноски, ведно със законната лихва, начислена за
периода от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда
на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №2305/07.04.2022 г. по ч.гр.д.
№2719/2022 г. по описа на РС-Варна, 21 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че между страните са сключени
1
Договор за Мобилни услуги от 04.12.2019 г. за предпочетен номер +*,
Договор за Мобилни услуги от 26.01.2020 г. за предпочетен номер +* и
заявление от 26.01.2020 г. за смяна на номер, с което посочените услуги били
пренесени за ползване от номер +*. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по сключени между страните споразумения, поради което
последните били едностранно прекратени от ищеца на 09.06.2020 г., на осн.
т.19б от Общите условия по договорите за мобилни услуги, приложими към
договорите/допълнителните споразумения за мобилни услуги. Твърди, че
ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по сключените договори,
поради което към 15.06.2020 г. е имал незаплатени задължения за
предоставени услуги за предходни периоди в размер на 145,64 лв., за което
били издадени Фактура №*/15.03.2020 г. и Фактура №**********/15.04.2020
г. Поради това и на основание т.11 от договорите и раздел IV от
допълнителните споразумения, в негова тежест са начислени неустойки за
предсрочно прекратяване на услугите, ненадвишаващи трикратния размер на
месечния абонамент за съответния предпочетен номер.
Поддържа, че така ответникът е останал задължен по всеки от
договорите, както следва:
1.) по Договор за мобилни услуги от 04.12.2019 г. с предпочетен номер
+*, за сумите – 75,85 лв. за неплатени абонаментна такса и потребление на
мобилни услуги, дължими за периода 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г.; 32,07 лв. за
неплатени абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, дължими за
периода 15.03.2020 г. – 14.04.2020 г., както и 93,18 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване;
2.) по Договор за мобилни услуги от 26.01.2020 г. с предпочетен номер
+*, за сумите – 18,45 лв. за неплатени абонаментна такса и потребление на
мобилни услуги, дължими за периода 15.02.2020 г. – 14.03.2020 г.; 19,27 лв. за
неплатени абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, дължими за
периода 15.03.2020 г. – 14.04.2020 г., както и 46,99 лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване;
Излага, че задълженията на ответника са обединени във Фактура
№*/15.06.2020 г. за клиентски номер *********. Твърди, че за посочените
неизплатени суми по сключените между страните сделки се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена
на последния по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал
указания за иницииране на исков процес. По изложените съображения по
същество моли за уважаване напредявените установителни претенции и
претендира разноски по заповедното и исково производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С. Ж. Г. е депозирал писмен
отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител,
в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Оспорва исковете, както по основание, така и по размер. Оспорва
страните да са обвързани от валидно облигационно правоотношение. Излага,
че доколкото посочените в исковата молба договори и споразумения не са
2
представени от ищеца, то оспорва тяхното наличие, както и подписването им
от страна на ответника. Поддържа, че от изложеното в исковата молба не
ставало ясно на каква стойност е всяка една от издадените фактури и какви
услуги са фактурирани. Оспорва ответникът да е ползвал мобилни услуги,
евентуално че същите не са заплатени. Твърди, че претендираната от ищеца
неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна
функция на последната и създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. Същата нарушавала принципа за справедливост, въз
основа на което се релевира възражение за нейната нищожност, поради
противоречие с добрите нрави. Отделно посочва, че клаузата за неустойка е
неравноправна по смисъла на ЗЗП и излага подробни доводи в тази насока.
По същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща представител. От
ищеца е депозирана писмена молба, в която са развити подробни
съображения по същество на спора.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
За успешното провеждане на така предявения иск е необходимо
ищецът да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка
между „*“ ЕАД и ответника по посочените договори за мобилни услуги;
размерът на уговорените месечни абонаментни такси; реално извършване на
доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди и
съответните номера; едностранното прекратяване на договорите от страна на
мобилния оператор; наличието на валидна клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на последните, и размерът на предявените
граждански притезания.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило
се заповедно производство ч.гр.д. № 2719/2022 г. по описа на Районен съд –
Варна, 21 с-в, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и
обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл.
410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: ответникът да
има качество на потребител на мобилни услуги за процесния период и
абонатен номер; ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги и
въз основа на валидно учредено между страните договорно отношение, да е
предоставил посочените услуги на ответника, като е начислил дължимата
стойност за тях съобразно индивидуалния договор и съобразно Общите
условия, поради което се дължи плащане в посочения във фактурите размер.
3
В случая първият спорен по делото спорен въпрос е относно наличието
на валидно облигационно отношение между страните, като от ответната
страна е оспорена автентичността на представените по делото договори.
От приетата по делото съдебно-графологична експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че подписите, положени на оспорените договори за мобилни
услуги принадлежат на лицето С. Ж. Г..
С оглед изложеното оспорените частни документи, чиято автентичност
е доказана, се ползват с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл.
189 ГПК за удостоверените в тях обстоятелства, поради което съдът намира,
че страните са валидно обвързани от облигационно правоотношение, по
силата на което ответникът е потребител на мобилни услуги съгласно
Договор за мобилни услуги от 04.12.2019 г. с предпочетен номер +*, и
Договор за мобилни услуги от 26.01.2020 г. с предпочетен номер +*.
Вторият спорен въпрос е относно извършената реална доставка на
претендираните мобилни услуги, което възражение своевременно е
релевирано от ответника.
В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК са дадени
указания до ищеца, че не сочи доказателства за реално извършване на
доставката и потреблението на мобилни услуги за съответните периоди.
Въпреки дадените указания ищецът не е ангажирал доказателства за реално
осъществена доставка на мобилни услуги. Следва да се отбележи, че за
установяване на вземането ищецът е ангажирал единствено фактура, която не
носи подпис на страните, като същата не е годно доказателство за реално
доставени и потребени мобилни услуги. Още повече, видно от размера на
претендираните суми /различни по размер за отделните периоди/ се касае за
различни по вид вземания за всеки отчетен период, което е индиция, че
ищецът претендира да е осъществявана различна по вид доставка на мобилни
услуги, а не абонаментни такси, за което обаче не е ангажирал доказателства.
Съобразно основният принцип в гражданския процес, че недоказаният
факт е неосъществил се факт, претенциите на ищеца следва да бъдат
отхвърлени.
По претенциите за неустойки, съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им
договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга
могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на
срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
4
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички
неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката,
създава условия за неоснователно обогатяване на бившия мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД в този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016
по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о.
В случая обаче с оглед предявеното искане за заплащане на неустойка в
трикратния размер на месечни абонаментни такси, съдът намира, че
претендираният трикратен размер на неустоечното плащане не противоречи
на изискването за добросъвестност.
С оглед обстоятелството обаче, че не е доказано реално потребление на
претендираните мобилни услуги и изискуемост на вземането за плащането
им, съдът намира, че претенциите за заплащане на неустойка за неизпълнение
на това задължение, обусловени от наличието на незаплатено задължение за
мобилни услуги, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Ищецът не
установи при условията на пълно и главно доказване, че е доставил реално
мобилните услуги и предвид неизпълнението на ответника за заплащането им
надлежно е упражнил правото си да прекрати договорите, поради което е
възникнало и правото му да претендира неустойка по тях.
По изложените съображения исковете се преценяват за изцяло
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК в
тежест на ищеца в полза на бюджета на съдебната власт следва да бъдат
възложени разноските за съдебно-почеркова експертиза в размер на 150 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно
наименование „Т*“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу С.
Ж. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *, ул. * установителни искове с правно
основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 92, ал. 1
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 201,10 лева, представляваща задължение по
договор за мобилни услуги от 04.12.2019г. за предпочетен номер *, от които:
сумата от 75,85 лева, представляваща абонаментна такса и потребление на
мобилни услуги за периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 32,07
лева, представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за
периода от 15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 93,18 лева,
представляваща неустойка в размер на три месечни такси, сумата от 84,71
лева, представляваща задължение по договор за мобилни услуги от
26.01.2020г. за предпочетен номер *, от които: сумата от 18,45 лева,
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за
периода от 15.02.2020г. до 14.03.2020г., сумата от 19,27 лева, представляваща
абонаментна такса и потребление на мобилни услуги за периода от
15.03.2020г. до 14.04.2020г. и сумата от 46,99 лева, представляваща неустойка
в размер на три месечни вноски, ведно със законната лихва, начислена за
периода от датата на подаване на заявлението в съда – 01.03.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена по реда
на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение №2305/07.04.2022 г. по ч.гр.д.
№2719/2022 г. по описа на РС-Варна, 21 състав
ОСЪЖДА „*” ЕАД, ЕИК * (с предходно наименование „Т*“ ЕАД), със
седалище и адрес на управление: гр. *, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 150лв. /сто и
петдесет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за СПЕ,
на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6