РЕШЕНИЕ
№225/28.05.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор…………………………………...…………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 173 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от С.Д.С. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1300-000047/06.02.2020
г., издадена от Полицейски
инспектор към ОДМВР - Кърджали, сектор
„Пътна полиция“.
Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна и неправилна. При издаването ѝ били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по АПК и ЗДвП, както и на материалноправните норми на ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че изложената в заповедта фактическа обстановка не отговаря на истината. Сочи, че лекият автомобил „Фолксваген поло” с рег.***, за който било установено, че е управляван от неправоспособно лице – непознато за него, бил собственост на юридическо лице „Турбо СС“ ЕООД – гр.Х, което обстоятелство дори не било посочено в заповедта. Твърди, че автомобилът бил отдаден под наем на С. Х. А.от с.П., общ. К., обл.К.като бил предоставен на това лице на 05.02.2020г. от служител на дружеството от офиса в гр.Кърджали. Твърди, че изобщо не е участвал при предоставяне на автомобила на Али , у когото към 06.02.2020г. се намирал същият, както и че не е имал знание и съгласие за предоставянето му на посоченото в заповедта лице. Сочи, че не е участвал в производството по издаване на оспорения акт, не е уведомен, че е започнало такова и не му е дадена възможност да даде пояснения, с което са нарушени правилата, разписани в чл.26, чл.34-чл.36 и чл.45 от АПК, което води до незаконосъобразност на заповедта. Излага съображения, че е нарушено правото му на защита, тъй като в заповедта не е конкретизирано коя от всички хипотези на чл.171 т.2а от ЗДвП е приложил административният орган. Наред с това в заповедта не били изложени фактическите основания за издаването ѝ. Не били посочени автомобилът, чиято регистрация е прекратена, неговият собственик, кой и къде е предоставил управлението му на друго лице, дали е управляван и ако е управляван - къде и кога. Не било ясно какви точно констатации направил органът. Заповедта не отговаряла на изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
По изложените съображения
жалбоподателят моли да
се отмени оспорената заповед. Претендира
разноски.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“ (Р. С.К.) , не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед №20-1300-000047/06.02.2020 г. , издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.2А от ЗДвП, на С.Д.С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
В мотивите на заповедта е прието от фактическа
страна , че ЗППАМ се съставя против С.Д.С. ***, поради това, че на 06.02.2020
г. в гр.К., като собственик на лек автомобил „Фолксваген поло“
с рег.***, предоставя управлението на неправоспособния водач Х.Ш.А.от гр.К., за
което ѝ е съставен АУАН серия АА № ***по чл.150 от ЗДвП.
Видно от представеното
заверено копие от АУАН серия АА № ***същият е
съставен на Х.Ш.А.за констатирани общо три нарушения по ЗДвП, едно от които –
по чл.150 от ЗДвП , а именно, че на 06.02.2020 г. в гр.К., ул.“А. п.“ до, управлява
лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег.***,
собственост на „Турбо СС“ ЕООД – гр.Х., като при
извършена проверка е установено, че водачката е неправоспособна.
По делото е представено Свидетелство за регистрация на МПС част I за лек автомобил „Фолксваген поло“ с рег.***, видно от което автомобилът е собственост на „Турбо СС” ЕООД – Х. Видно от представения договор за наем (rent-a-car), автомобилът е предоставен под наем от „Турбо СС” ЕООД – Х. на С. Х. А.като предаването му на последния е станало в офиса на дружеството в гр.Кърджали на 05.02.2020г. в 13:02ч. , а наемането е за един ден.
От представената извадка от Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество е С.Д.С.
Със Заповед №292з-2019/22.10.2019 г. Директорът на ОДМВР- Кърджали, е определил длъжностните лица – държавни служители, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1,т.2, т.2а, т.4, т.5 б.“а“ и т.6 от ЗДвП, сред които са и тези от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Кърджали – полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. От представения Акт за встъпване в длъжност от 21.06.2019г. се установява, че издателят на оспорената заповед , считано от същата дата заема длъжността „полицейски инспектор VI степен“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Кърджали.
Видно от отбелязването в заповедта за
прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си на 06.02.2020 г.
Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е
подадена на 13.02.2020 г. директно в Административен съд
Хасково.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №292з-2019/22.10.2019г., Директорът на ОДМВР- Кърджали е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Кърджали, включително (т.1) държавните служители от сектор „Пътна полиция“ - полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, като не е спорно между страните и се установява от представения Акт за встъпване в длъжност от 21.06.2019г., че издателят на оспорената заповед е служител в сектор „ПП“, ОДМВР-Кърджали.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма като съдържа посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ, а оплакването за немотивираност на същата е неоснователно.
От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП като съдът констатира, че не е посочена конкретната хипотеза на правната норма, приложена в случая. Последното обаче не представлява съществено нарушение на изискването за форма на акта, годно да обоснове незаконосъобразността му, доколкото за преценката относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, от значение са изложените фактически основания за издаването му. В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираните в разпоредбата на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ в приложената хипотеза. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване регистрацията на ППС за определен срок.
За основателно съдът намира оплакването, че при издаване на оспорената заповед съществено са нарушени административнопроизводствените правила.
Не се споделя оплакването на жалбоподателя, че неуведомяването му за започване на административното производството е ограничила правото му на защита като не му е дадена възможност за пояснения, и така е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи,че при прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен да издаде заповед за прилагането ѝ. В тази връзка неуведомяването на адресата на заповедта за започване на административното производство в случая не следва да се приема за съществено нарушение на процедурата по издаването ѝ.
Съдът обаче счита за основателно твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. В нарушение на чл.35 от АПК административният орган е приложил процесната ПАМ спрямо С.Д.С., без да изясни въпроса дали в действителност последният е собственик на управляваното от Х.Ш.А.МПС. Това нарушение в случая е съществено, доколкото ако не беше допуснато, разпореденият с акта резултат би бил насочен срещу различен адресат, а именно срещу „Турбо СС“ ЕООД, за което дружество се установява от събраните по делото доказателства, че е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена с процесната ПАМ.
Горепосоченото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до несъответствието на оспорената заповед с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Процесната ПАМ е приложена на основание чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП спрямо С.Д.С. - лице, за което е прието, че е собственик на МПС, управлявано от неправоспособен водач. Така приетото от административния орган не съответства на събраните по делото доказателства.
В случая не е спорно, че визираното в атакувания акт МПС „Фолксваген поло“ с рег.№... не е собственост на посочения в заповедта водач Х.Ш.А., която на 06.02.2020 г. го е управлявала, като на тази дата ѝ е съставен и АУАН за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП. Не се установява водачката да притежава СУМПС, като подобни твърдения оспорващият не прави, нито ангажира доказателства в тази насока, тежестта за което е негова. Независимо от това съдът счита, че оспорената заповед не съответства на материалния закон, доколкото неправилно административният орган е насочил ПАМ към жалбоподателя.
Според приложената в случая хипотеза на чл.171 т.2а, б.„а“ от ЗДвП, ПАМ следва да е насочена към собственика на МПС, без оглед на това дали той е физическо или юридическо лице. В случая се установява от представеното Свидетелство за регистрация на МПС №****част I, че се касае за фирмен автомобил, собственост на „Турбо СС“ ЕООД – Х., но това обстоятелство не е отчетено при издаването на заповедта за ПАМ, макар да е отразено и в съставения на водача А. АУАН. Не е ясно защо е приложена ПАМ спрямо физическо лице, а именно срещу жалбоподателя, без същият да е собственик на визираното в АУАН и ЗППАМ МПС. От представеното по делото копие на Свидетелство за регистрация част I безспорно се установява, че оспорващият не е собственик на МПС „Фолксваген голф“ с рег.№***, а такъв е дружеството „Турбо СС“ ЕООД. Жалбоподателят е едноличен собственик на дружеството, но това не го прави адресат на процесната ПАМ.
Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна по
смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и
следва да се отмени.
При този изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски, възлизащи общо в размер на 510.00 лв., от които 10.00 лв. – внесена държавна такса и 500.00 лв. – договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение, платими от бюджета на ответника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1300-000047/06.02.2020 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР - Кърджали, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на С.Д.С.,
с адрес: ***, направените по делото разноски в
размер 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: