Решение по дело №412/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 808
Дата: 21 декември 2018 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20187150700412
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 808 / 21.12.2018г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                                                  Съдия: Георги Видев

 

 при секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 412 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалби на В.П.Р., Г.В.С. и М.Г.Х. против Заповед № 16/20.02.2018 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ XI- 37 и УПИ X- 38 в кв. 471 по плана на гр. Пазарджик, като с плана за регулация УПИ XI- 37 е преотреден за УПИ XI- 37 - за жил. строителство, а с плана за застрояване е предвидено ново стьпаловидно свързано застрояване с височини 10 м. и 12 м., при запазване на зона „Ц2“, съгласно ОУП и показатели - П заст. 70% , П озел. 30% и Кинт. 3, съгласно означенията и корекциите на приложения проект.

Жалбоподателките В.П.Р., Г.В.С. и М.Г.Х. – молят оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Излагат доводи за нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателките. Заявяват претенции за разноски.

Ответникът – кметът на община Пазарджик оспорва, като неоснователна жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита. Счита обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна  С.Г.П. – също намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед – за законосъобразна. Лично и чрез процесуалния си представител в проведените заседания, както и в представена писмена защита излага съображения в подкрепа на тази законосъобразност. Претендира разноски.

Останалите заинтересовани страни – Ц.З.С., Н.И.Г., И.К.Д., К.И.Д., М.Г.Д., Т.Н.Б., Т.З.Д., П.З.Г., В.Д.Р., Ц.С.В., С.С.Б., Д.Х.Х., Н.Т.С., К.Б.Д. и С.Б.Б. – не се явяват и не се представляват в проведените съдебни заседания. Не вземат становища по правния спор.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ от заинтересувани в производството по одобряване на ПУП лица, които са собственици на имот, който е съседен на имота - предмет на плана, доколкото се променя предназначението на последния. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството е образувано по заявление вх. №    44-С-664/ 17.01.2017 г., подадено от С.П., с което същият е поискал одобряване на ПУП - ПРЗ за УПИ XI- 37 и УПИ X- 38 в кв. 471 по плана на гр. Пазарджик. След становище на главния архитект на общината, със  заповед № 146/23.12.2016г. ответникът е одобрил предложеното планово задание и е разрешил изработването на проект. ЕСУТ е приел проекта, след което същият е съобщен на заинтересованите лица. Постъпили са възражения от жалбоподателката Г.С. и заинтересованите страни П.Г., които са разгледани от ЕСУТ, който с Протокол 6/ 22.06.2017 г. е взел решение частично да уважи възраженията, но не става ясно в каква насока е това частично уважаване. В резултат на тази предхождаща процедура е издадена обжалваната заповед.

В нея не са посочени никакви фактически основания за издаването ѝ. Посочено е само правното основание, а именно чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Тази разпоредба предвижда следното:

Чл. 134. (1) Влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато:

1. настъпят съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът;

Тоест ако се изходи от правното основание следва да се предположи, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Но не е посочено какви са тези промени. Предишният ПУП за процесните имоти е одобрен през 2005 г., поради което не би могло да се презюмира, че промените се изразяват в обществено-политическия и икономически преход, осъществен през 1989 г.

Следователно обжалваната заповед е немотивирана, което представлява съществено нарушение на формата, в която е издадена, достатъчно за отмяната ѝ, като незаконосъобразна.

Налице е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесният УПИ Х1-37 е срещулежащ имот през улицата, която е широка по-малко от 14 метра (10 м.) на културната ценност, намираща се в УПИ XXV - 472 и следователно попада в охранителната зона - територията, обхващаща непосредствено съседните имоти, а при улици до 14 метра - и срещулежащите през улицата имоти по смисъла на чл. 79 ал. 4 от ЗКН. В такива случаи е предвидено съгласуване на инвестиционните проекти на основание чл. 83, т. 2, буква „а“, във връзка с чл. 84 от същия закон. Такова съгласуване в случая не е извършено и това прави оспорената заповед незаконосъобразна.

Обжалваният акт противоречи и на относимите материалноправни разпоредби:

Новата сграда в УПИ XI- 37 сe предвижда да бъде с височина 12 м., т.е. същата е с характер на застрояване -  средно застрояване - с височина над 10 м до 15 м, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 и т. 2. При този характер на застрояване в чл. 31, ал. 2, т. 1 и т. 2 са предвидени следните нормативи за разстоянията на сградите на основното застрояване: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко една трета от височината на сградата, т.е в случая 4 м. и до границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м. От графичната част на самия план е видно, че са нарушени и двата норматива, тъй като разстоянието до страничната граница е предвидено да бъде 3 м., а до границата към дъното на УПИ – 5 м.

Видно от заключението на вещото лице е също, че е налице несъответствие с ОУП, съгласно който устройствената зона в квартала, в който са процесните имоти е “жилищно застрояване”. С промяната на ПУП УПИ XI- 37 става централна зона с жилищно застрояване, като по този начин с ПУП се изменя ОУП. Това е недопустимо и представлява нарушение на чл. 104. (1), изр. 2 от ЗУТ, съгласно което предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробните такива. Съгласно чл. 19 ал. 1 от Наредба № 7 при устройствената зона “жилищно застрояване със средна височина”.  е предвиден коефициент на интензивност на застрояване (К инт.) от 1.0 до 2.0. Посредством осъществената промяна на устройствената зона с проекта за ПУП по отношение на УПИ XI- 37  на зона “Ц” в нарушение на закона се е стигнало до коефициент 3.0.

Неоснователни са възраженията на ответника и на заинтересованата страна С.Г.П..

Невярно е твърдението, че предвиждането на ОУП за процесните имоти попада в територия от разновидност "смесена централна зона", при която съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредба № 7 е допустим К инт. 3.0. Това твърдение противоречи на дадените от вещото лице в съдебно заседание уточнения.

Ирелевантно е дали сградата на жалбоподателите е изградена в нарушение на някои технически изисквания, тъй като височината и местоположението на същата не влияе на законосъобразността на процесния ПУП, което обстоятелство също се установи от вещото лице.

Следователно, обжалваната заповед следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото са основателни претенциите за разноски на жалбоподателките. На В.П.Р. следва да се присъди платената от нея държавна такса в размер на 10 лв., на Г.В.С. таксата от 10 лв., 150 лв., платени за възнаграждение на вещото лице и 600 лв., платено адвокатско възнаграждение, т.е. общо 760 лв., а на М.Г.Х. – таксата от 10 лв., и 600 лв., платено адвокатско възнаграждение, т.е. общо 610 лв.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № 16/20.02.2018 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ XI- 37 и УПИ X- 38 в кв. 471 по плана на гр. Пазарджик, като с плана за регулация УПИ XI- 37 е преотреден за УПИ XI- 37 - за жил. строителство, а с плана за застрояване е предвидено ново стьпаловидно свързано застрояване с височини 10 м. и 12 м., при запазване на зона „Ц2“, съгласно ОУП и показатели - П заст. 70% , П озел. 30% и Кинт. 3, съгласно означенията и корекциите на приложения проект.

Осъжда община Пазарджик да заплати на В.П.Р. разноски по делото в размер на 10 лв. /десет лева/.

Осъжда община Пазарджик да заплати на Г.В.С. разноски по делото в размер на 760 лв./седемстотин и шестдесет лева/.

Осъжда община Пазарджик да заплати на М.Г.Х. разноски по делото в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/.

 Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:/П/

 

С решение № 13726 от 15.10.2019 г. по адм. дело № 1451/2019 г. - ОБЕЗСИЛВА решение № 808 от 21.12.2018г. по адм. дело № 412/2018г. на Административен съд – гр. Пазарджик, ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Р., Г.С.и М.Х.и трите отгр. Пазарджик срещу Заповед № 16 от 20.02.2018г. на Кмета на община Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА В. Р., Г.С. и М. Х. и трите от гр. П. да заплатят на Община Пазарджик сума в размер на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева, разноски по делото пред двете инстанции.

ОСЪЖДА В. Р., Г. С. и М.  Х. и трите от гр. П. да заплатят на С. П.от гр. П. сума в размер на 1270 (хиляда двеста и седемдесет) лева, разноски по делото пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.