М О
Т И В И
По
НОХД 591/19 год.
По
описа на БОС
Производството е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, против К.Р.П.
затова, че в условията на продължавано престъпление на 20 март 2018 год. в гр.
Малко Търново, в дома си на ул. „Т. Бояджиев“ №5, без надлежно разрешително: 1.
разпространил високо рисково наркотично вещество като продал на Г.С.Г. метамфетамин 0,921 гр. с 15,20% активно вещество на
стойност 27,63 лв.; 2. Държал с цел разпространение високо рисково наркотично
вещество метамфетамин - 0,459 гр. със съдържание на
активно вещество 48,30% на стойност 13.77лв. и 3,878 гр. със съдържание на
активно вещество 30,10% на стойност 116,34лв., цялото количество наркотично
вещество метамфетамин 4,337 гр. на стойност 130,11лв.
– престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 предлж. 4 и 5 вр. чл. 26 ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и
пледира за осъждане на подсъдимия П.. Свид. Г. си
закупил наркотик от П.. Този факт се потвърждавал от показанията на М.,
разпитан пред съдия и заявил, че приятелят му закупил наркотик от подсъдимия. Променената
позиция на Г., К. и М. пред съда се опровергава от доказателствата по делото.
Показанията им са вътрешно противоречиви. Свид. Д.
дава подробни показания за продажбата на наркотика. Променената позиция на К.,
че не е виждал и предавал наркотик в полицията, се оборва от другите
доказателства- писмени и гласни. Против никого от свидетелите не е упражнено
насилие. Поемните лица на доброволното предаване
затвърждават истинността на констатациите му. Полицията имала информация, че П.
продавал наркотици, но не и конкретна. Когато Г. и М. били отведени в полицейското
управление процесния ден, получили информация и пристъпили към действия. От
проведеното претърсване и изземване са намерени наркотични вещества, фиксирано
в протокол, затвърдено и от поемните лица.
Показанията на свид. Д. били логични и
последователни. В тях се съдържа информация затова, че П. произвеждал и
продавал наркотици. Д. не е носел наркотици в дома на П., временно се намирал в
къщата на подсъдимия. Според прокурора обвинението безспорно е доказано, поради
което поиска осъждане на П. и налагане на наказание лишаване от свобода за срок
от три години и глоба 5000 лв. Независимо от предходните осъждания, не е изтърпявал
наказание в затвор. Налице са и основания по чл. 68 НК предходно наказание
лишаване от свобода, да бъде активирано и постановено отделно изтърпяване.
Защитникът на подсъдимия оспори изцяло
обвинението. Освен внасянето на съмнения на изложеното в обвинителния акт, по
делото бе установено и лицето продало процесно значимия наркотик. На процесната дата Г. посетил дома на П.. След разговор с
подсъдимия и отказ да продаде наркотик, това сторил свид.
Д.. Това изцяло се потвърждавало от показанията на Г. пред съда, в които
подробно описва поведението си и отношенията с процесните лица. Разпита му на
ДП не отговаря на действителните факти, поради което поиска те да не бъдат
ползвани от съда при вземане на решение. Компрометирането показанията на
свидетелите М. и Г. е резултат от методите на работа на полицията. В разпит
пред съда М. заявил за изнудване да даде показания в ДП, удовлетворяващи
полицията. Свидетелят представил различна от написаното в протокол за разпит
информация. Такъв извод за противозаконно действие на полицията се съдържал и в
показанията на К., дадени пред съда. Той нито е виждал, нито предавал наркотик
на полицията, просто му било казано да се подпише, срещу което бил освободен.
Показанията на тези трима свидетели още от началото на разследване по ДП били
нагласяни и разследването проведено в грешна посока. Твърдените от тях факти
тогава са диаметрално противоположни на позицията им пред съда и поиска да се
игнорират в процеса. За показанията на разпитаните пред съдия свидетели на
ДП посочи, че според практиката на ЕСПЧ
/Европейски съд по правата на човека/, преди по делото да има привлечено към
отговорност лице Съдът е приел, че те могат да бъдат ценени в по ниска степен
от начина, по който биха ги ценили при обикновени обстоятелства – делото С.З.
срещу България, делото Игрек срещу Словения в този смисъл.
Прави анализ на показанията на А.П..
При нужда си купувал наркотик от Х.Д.. В процесния ден се видели с П.. По късно
отишъл в дома му и срещнал с Д., за да опита наркотик, обещан по рано. По късно
пристигнали полицаи и отвели Д., което се потвърждава от разпита на свидетелите
А. и С..
Поемните лица
на претърсването и изземването К. и В. не могат да посочат къде са намерени
иззетите вещи. В. дава лаконични показания, докато другото поемно
лице заявява, че не се е запознал със съдържанието на протокола за това
действие, но го подписал.
Свид. Д. е
извършител на процесните деяния и показанията му са защитна позиция. Наркотиците
са намерени на втория етаж, а П. произвеждал наркотик на първия. При
посещението на Г. процесния ден не го е видял, нито чул диалог между него и П..
Единственото вярно в показанията е твърдението, че е изхвърлил вещества, когато
видял навън полицаи. В полицията вероятно са го насилили, което е някакъв
извънреден способ за събиране на доказателства. От разпита на свидетелите в
последно заседание се установява, че Д. употребявал в продължителен период от
време наркотици, дори и разпространявал, което анализирано води до извод, че е
извършителят на процесните деяния. Пребиваването му в дома на П. не е инцидентно,
често го посещавал в един дълъг период от време.
Показанията на свид.
П. не следва да се вземат под внимание при решаване въпросите за деянието и
отговорността. Практиката на ЕСПЧ и ВКС е, че не могат да бъдат разпитвани
полицейски служители за обстоятелства, узнати от проведена беседа.
След този поотделен анализ на гласните
доказателствени средства, защитата поиска постановяване на оправдателна
присъда.
Подсъдимият изцяло оспори обвинението.
Бил в дома си, когато пристигнал Д..*** и отвел в полицейското управление. По
късно отведен в дома си, когато имало суматоха, полицаи извели навън Д. и му
нанесли побой, след което всичко наредено и нагласено. Не е направил нищо и
поиска да бъде оправдан. В полицията на Малко Търново е практика насилието,
докато не получат информация, която искат. Деца са били откарвани в гората и
бити, поставяни ръце на менгеме и други подобни. За разпитите на ДП пред съдия,
ако свидетелите не са били придружавани от полицай, те щели да кажат истината,
а не онова, което е записано в тях.
След изчерпване на доказателствените
искания на страните и изслушвания на прениите на
страните, съдът постанови присъдата.
След оценка на доказателствения
материал съдът приема за установено следното:
Подсъдимият и свидетелите живели
постоянно в гр. Малко Търново и познавали преди процесната дата 20 март 2018
година. След учебните занятия около 14ч., свидетелят Г. с Б.М., Е.Н., С.С., В.В., се отправили към място
в града, известно като чешмата на Цинов.
Д.К. работел на бензиностанцията в
града. Неговите приятели Р.Д. и Н.К., около обяд го извикали от дома му и заедно се насочили към същото място, без
двете групи младежи да имат уговорка. Всички те се познавали добре, млади хора
от малкия град.
Без да уведомява никого свид. Г. – л. 42 гърба ОХ, се отделил от групата и насочил
към къщата на подсъдимия П., отдалечена на 200-300м. Знаел от хора, че подсъдимият
продава наркотик, но за пръв път отивал в дома му с тази цел. Позвънил на
входната врата, подсъдимият отворил и казал, че няма пико.
Тръгнал да си отива, когато на стълбите го застигнал Х.Д. и казал да изчака. Д.
му дал плик с пико срещу 20 лв. Малко след това се
върнал при събралите се младежи и споделил, че си закупил пико,
показал пакетчето. Наркотикът попаднал в ръцете на свид.
Б.М., когато се появили полицаи, които призовали Г. и М. да ги придружат до
управлението. В суматохата М. издебнал момент, когато не бил наблюдаван от
полицаите и пуснал пакетчето на земята.
Показанията на свидетеля от ДП – л. 24,
на основание чл. 281 ал.1 т.1 НПК, бяха прочетени – л. 43 ОХ. В тях заявява, че
придружавал приятеля си Б.М., който и друг път купувал наркотик от подсъдимия.
На процесната дата лично закупил наркотик от К.П.. Потвърди истинността на
показанията от ДП и дадените пред съда – бил закупил наркотик от къщата на
подсъдимия, но предаден му не от него, а от Х.Д..
Свид. Б.М. –
л. 43, гърба, ОХ заявява, че Г. се отделил, върнал и споделил за купения наркотик,
го взел в ръце. Били изненадани от появата на полицаи. Имало и други момчета на
това място, успял да се освободи от пакетчето, което пуснал на земята. В
полицейското управление споделил на полицаите, че пуснал на място пакет с
наркотик. Показанията от ДП – л. 23 бяха прочетени на основание чл. 281 ал.1
т.1 НПК- наличие на съществени противоречия. На л. 44 гърба ОХ след прочитането
описа процесните събития и лично участие в тях. Предявени веществените
доказателства, не разпозна и не посочи вещ, предадена от свид.
Г. при чешмата. В разпита на ДП М. заявява, че няколко пъти купувал от
подсъдимия наркотик. В процесния ден били се събрали младежи до чешма в Малко
Търново. Г. се отделил от тях и отишъл в дома на К. и при завръщането си
показал торбичка бяло, купил го от подсъдимия за 20 лв. Когато пристигнала
полицията пакетчето било в него и при тръгването с тях успял да го изхвърли. По
късно негови приятели намерили и предали на полицията.
Д.К. *** – л. 45 ОХ. Процесния ден
заедно с Р.Д. и Н.К. имали намерение да отидат в заведение. Около обяд при
чешмата на Цинов се събрали с другата група младежи. След
минути полицаи се появили и привикали Г. и М.. По късно всички младежи били
привикани в полицията. На протокола за доброволно предаване лично се подписал,
но не е предавал нищо на полицията. Подписал се на този документ и освободен. Показанията
от ДП – л. 38, поради съществени противоречия, бяха прочетени на основание чл.
281 ал. 4 вр. ал.3 вр. ал.1
т.1 НПК. Заяви на съда, че не е имал/предавал пакетче. Полицай му диктувал
какво да пише и каже. От показанията на ДП, след като се събрали двете групи младежи,
свид. Г. показал пакетче, увито в целофан и споделил,
че е пико, което закупил от К. /подс.
П./. При идването на полицаите, пакетчето останало в Б.. При повеждането от
полицаите, видял свид. М. да изхвърля пакетчето, без
да го видят. Той го взел. Малко по късно полицаи се върнали и питали за
пакетчето, изплашил се и предал.
С
протокол за доброволно предаване – л. 39 ДП е предаден пакет наркотик, на който
свидетелят лично се подписал.
Свид. П. –
л.138 ОХ гърба, е полицай в Малко Търново. След
разговорите с Г. и М., излязъл из града да търси подсъдимия. Срещнал го
и призовал да се яви в полицейското управление. По късно присъствал на
претърсване и изземване в дома на П..
Същият
ден полицаи Н.А. – л. 81 гърба и сл. ОХ, и Д.С. – л. 85 ОХ, били призовани по
служба. Инспектор Д. им поставил задача да охраняват дома на подсъдимия, като
не допускат никой да влиза и излиза. Познавали подсъдимия и дома в който живее.
В охрана на къщата престояли около час и половина -два, до идването на колеги,
придружени от подсъдимия П.. Къщата е разположена на две улици. След началото на
охраната при А. пристигнал свид. А.П. с велосипед, не го допуснал да влезе в къщата. П.
останал на място до идването на другите полицаи. А. намерил поемни
лица, полицаи от управлението влезли в къщата, а той с колегата останали отвън.
При излизане на екипа, видял свид. Х.Д.. А. участвал
в оглед на веществени доказателства от 17,02ч. до 17.11ч., като поемно лице - л.40 ДП. Предявен протокола, потвърждава
подписа си, но няма конкретен спомен. Свид. М.Е.- л.
82 гърба ОХ, е второ поемно лице. Предмет на огледа
било малко пакетче с жълтеникаво/кафеникаво вещество. Полицай С. няма ясен
спомен на охраната на къщата на подсъдимия. Свид. А.П.
пристигнал по късно, но не допуснал в къщата.
Свид. А.П. ***
и познава подсъдимия и свидетелите по делото – л. 46, гърба ОХ. Често посещавал
дома на П.. Поддържал контакт и със свид. Х.Д.. Последният
живеел с родителите си в града, но често посещавал дома на П.. Процесния ден
след обяд отишъл в дома на подсъдимия, но Х. му казал, че П. излязъл. Имал
уговорка от по рано за разходка с велосипеди. Влязъл в къщата, Х. бил сам и
споделил, че ще почисти риба и приготви за готвене, да изчака, след което ще го
„почерпи“ с нещо „софийско“. Видял Х. да изкарва чаша от печка и я оставил в
хладилник. Този ден бил с велосипед, влязъл в двора и взел ключове, и след
разменените реплики със Х., излязъл на тротоара да ремонтира колелото. Малко
след това пристигнали полицаи. През цялото време останал на място до идването
на оперативната група полицаи.
През зимата на 2019 год., свид. Х.Д.- ОХ л.116 гърба, помагал на подсъдимия в
поддръжка на къщата – почиствал, разхождал кучето, домакинска работа. На
процесната дата около 11ч. се позвънило, бил във вътрешността, подсъдимият
отворил и разговарял с някого, който не видял и чул разговор. По късно разбрал,
че е момче от с.Звездец. На маса имало малки пакетчета пико.
Той не употребявал, но пробвал наркотик, след което не се почувствал добре и не
повторил. К. взел пакетче и дал на това момче. Този ден никой не е идвал. Час-
час и половина по късно К. излязъл на разходка. Когато посещавал къщата и
почиствал, понякога чувствал силна миризма от долния етаж. Знаел, че К.
произвеждал пико, което продавал. Освен процесната
дата, поне още веднъж видял човек, на когото К. продал пико.
Процесния ден, при отваряне на хладилника видял пластмасова чаша, преценил че е
ненужна и изхвърлил през прозореца в двора на къщата. След излизането на К.,
дошъл А.П.. През прозореца видял, че идват полицаи. П. излязъл навън. Д.
останал в къщата и продължил да почиства. По късно пристигнали полицаи, извършили
претърсване. Д. им споделил, че изхвърлил чаша в двора на къщата и посочил
мястото, където паднала. Пред съда заяви, че бил отведен в полицията и нанесен
побой и спомнил за изхвърлената чаша. Изплашил се от това развитие и по късно
заминал за Пловдив. Месеци по късно разпитан по делото. Поради противоречие с
показанията на ДП, последните бяха прочетени – л. 82 ДП и приобщени към
доказателствения материал.
В ДП Д. е разпитан на 5 септември 2018
год. На няколко пъти подсъдимият го молел да излезе от къщата, а когато се
върнел, имало силна миризма. Пробвал наркотик един – два пъти. 5-6 пъти са
идвали различни лица. Винаги П. разговарял с тях, той бил в къщата и дочувал
тези разговори. Подсъдимият не допускал купувачите вътре. В деня на задържането
– 20 март с.г., около обяд момче позвънило на вратата и поискало пико за 20 лв. Подсъдимият му дал едно пликче, което взел
от хладилника, а след това излязъл. По късно през деня дошли полицаи,
придружени от П.. Изплашил се да не обвинят и него във връзка с наркотици, взел чаша от хладилника и през прозорец на
задната тераса изхвърлил в градината. В нея знаел, че имало пико.
В разговор с полицай Т.Д. споделил за хвърлената чаша. Същия ден по рано П. му
дал пико за лична употреба, напуснал Малко Търново.
По инициатива на защитата бяха
разпитани свидетелите М.И. и М.И. –л. 138 гърба ОХ. Те не са присъствали на
процесните събития. Познават подсъдимия, нямат информация да произвежда и
продава наркотици. Преди време П. употребявал наркотици. Не са чували в града свид. Д. да разпространява наркотици от дома на подсъдимия.
Преди години И. е виждала свид. Х.Д. да пуши
марихуана. Преди 4-5 години И. посещавала Малко Търново, Х. продавал наркотици
на приятеля ѝ.
Подсъдимият даде обяснения по
обвинението – л. 119, гърба, ОХ. Процесния ден бил в дома си със свид. А.П., по късно дошъл Х.Д.. След смъртта на майка си Х.
се чувствал самотен и идвал да помага и намира утеха. Имало позвъняване, Д. му
предал, че го търсят. Били две момчета, които търсели материал, но отговорил
отрицателно и влязъл в къщата. Х.Д. извадил една пластмасова чаша да почерпи,
но те с П. отказали. По късно излязъл с велосипед, полицаи го задържали в града
и отвели в управлението. П. споделил, че като видели полицаи отвън, Х. взел
нещо от хладилника и изхвърлил навън. Намерената и иззета везна е негова и
ползвал в домакинството.
При предявяване на веществените
доказателства – л. 139 ОХ, П. разпозна като свои две стъклени чаши и везната.
Посочи пластмасова чаша, изхвърлена от Х.Д. в двора, другите вещи не са негови.
Полицията в града не го харесвала и отнасяла с предубеждение. Имал изострени отношения
с полицай, който насилил Х.Д. по време на претърсването.
В дома на подсъдимия П. е извършено
претърсване и изземване – л. 2-5 ДП и
иззети следните вещи: обект 1 - лист
хартия с размери 11/8 см. с поставено на него бяло засъхнало кристалообразно вещество; обект 2 – кафява на цвят чаша с
бяло-зелено кристалообразно вещество; обект 3 –
прозрачна чаша с бяло кристалообразно вещество; обект
4 – метална кутия с надпис STR-8
ON THE EDGE, с метална везна в нея и прозрачен плик с размери
7/9 см. с бяло кристалообразно вещество;, обект 6 /по
ОА/, а по протокола за одобрение на съда №5- прозрачна пластмасова чаша с бяло кремавообразно вещество. Протоколът е одобрен от съда от
21.03.2018г. – л.9-10 ДП.
По инициатива на страните, бяха
разпитани поемните лица. Те потвърдиха участието си и
положените подписи в протокола. Свид. Г.В. бил
поканен от полицаи за съдействие. Поради изминалото време, няма добър спомен.
Била намерена чаша в шкаф и иззета. Подсъдимият присъствал и определил
веществото като добавка. В двора на къщата претърсващите намерили нещо, което
не може да посочи. Имало много струпани полицаи и не можал да види добре този
предмет – л. 83 ОХ. Лично поставил
подписа си в протокола.
Свид. М.К.–л.84
ОХ, живеел срещу къщата на подсъдимия. По време на претърсването бил в стая.
Полицаите обикаляли и описвали вещи, които изземвали. Бил извикан в двора на П.
и показали пластмасов предмет. Имал спомен, че в къщата е открито пластмасов
предмет, веществото в което подсъдимият определил като хранителна добавка.
Част от свидетелите по обвинителен акт
от досъдебното производство, по искане на прокурора и съгласието на защитата,
бяха заличени от списъка за разпит - С.С., Е.Н., В.В., Н.К. – л. 119 гърба ОХ.
ЕКСПЕРТИЗИТЕ
На ДП били назначени няколко експертни
изследвания. Вещо лице Б. защити изводите си пред съда л. 41 гърба ОХ. Изследвал
иззети при претърсване и изземване предмети – л. 26-28 ДП. В обект 1 – лист
хартия с размери 11/8 см., е установено 0,459 гр. бяло кристално вещество, в
което има метамфетамин със съдържание на активен
компонент 48,30%. В обект №2 – кафява на цвят чаша, съдържаща бяло-зелено
кристално вещество, е с тегло 8,706 гр., от изследването допуска, че е
хранителна добавка, в която не се съдържат вещества под забраната на закона за
контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/. В обект №3 – прозрачна чаша с бяло кристалообразно
вещество от 6,999 гр. е хранителна добавка, в която не се съдържат вещества под
забраната на ЗКНВП. От изследването на обект №4–метална кутия с надпис STR-8 ON THE EDGE- бяло кристално
вещество 3,374 гр. хранителна добавка без вещества под забраната на ЗКНВП. При
изследването на обект №6 – прозрачна пластмасова чаша с височина 5 см. и
диаметър 6 см., полепналото по стените и бяло на цвят омокрено кристално
вещество, е с тегло 3,878 гр. със съдържание на 30,10% метамфетамин-наркотично
вещество без легална употреба, пазар и производство и подлежи на контрол
/забрана/съгласно ЗКНВП – чл. 3 ал.2 и 3 във вр. с
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични –
чл. 3 ал.1 „Списък“ 1 – Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветиринарна медицина,
съгласно приложение №1.
В експертиза от 21 март 2018 год.
вещото лице изследвало прозрачна целофанова опаковка с неправилна форма, запечатана чрез
стопяване със залепен върху нея стикер с текст „5 лв.“. Влажното бяло кристално
вещество е с тегло 0,921 гр. със съдържание на 15,20% метамфетамин
– л. 50-51 ДП-наркотично вещество, забранено за производство, употреба,
разпространение и др. действия с него – ЗКНВП. Експертът потвърди изводите на
назначеното в ДП изследване – л. 42 ОХ.
В друга експертиза обект на изследване
била иззета при претърсване и изземване електронна везна – л. 57-58 ДП. По нея
са открити частици кристално вещество и растителна маса с тегло 0,010 гр. с
наличие на метамфетамин и коноп със съдържание на тетрахидроканабинол. Поради изключително малкото количество
на тези вещества, не е възможно да се определи качествения им състав –
процентно наличие на активно вещество, а установени само следи от тях. В.л.
потвърди изводите си от ДП – л. 42 ОХ.
Изследвана е структурата на наркотичните
вещества л. 61-63 ДП. Установеното в различните предмети наркотично вещество е
от един вид – метамфетамин, но е невъзможно
установяване на идентичност. Вещото лице потвърди изводите пред съда л.42ОХ.
По искане на защитата в с.з. бе
назначена криминалистическа експертиза с задача
установяването на дактилоскопни отпечатъци по
веществените доказателства. След изследване на вещите, не са установени дактилоскопни следи по тях – л. 72-79, л.108 гърба ОХ.
Страните
не оспориха законността на средствата, с които са събрани доказателствата, но
имаха различно отношение към съдържателната им страна и тяхната доказателствена
значимост по настоящото дело. Прокурорът изрази мнение, че показанията на
свидетелите Г., М., К. на ДП са обективни и следва да се зачетат при решаване
въпросите за извършеното престъпление и отговорността на дееца. Показанията на свид. Г. по ОХ са непоследователни и противоречиви, а на ДП
са логични и ясни. С претърсването и изземването в дома на П. са намерени
наркотични вещества, доказващи обвинението. Според него обвинението било
доказано в цялост, от обективна и субективна страна. Анализа му е фрагментарен
и разпокъсан и ползва само ония показания на посочените свидетели, които
подкрепят обвинителната теза.
Защитата приложи противоположен подход
и анализ на доказателствата и средствата за възпроизвеждането им. В показанията
на няколко свидетеля се съдържа информация за упражнено насилие над тях от
полицията и поиска да бъдат ценени показанията, дадени в съдебно следствие.
Разпитите на Г. и М. от ДП, дадени пред съдия, не следва да имат голямо
значение в решаване въпроса за деянието и отговорността. В посочено решение на
ЕСПЧ – дело С.З. срещу България е прието, че такива източници на информация
следва да бъдат ценени в по ниска степен от начина, по който биха ги ценили при
обикновени обстоятелства. Поставиха под съмнение и резултата от претърсването и
изземването, разпитаните в процеса поемни лица не
могат да дадат пълни и точни показания за това какви вещи и къде са били
намерени в дома на подсъдимия. Оцениха показанията на свид.
Д. като версия, насочена към защита на лични интереси в процеса и посочил П.
като извършител на действия, недоказани по делото, така и за държането на наркотичите вещества в къщата. Оспориха и стойността на
показанията на полицай П.. Практиката на ЕСПЧ, без да посочва конкретни решения
и на ВКС е, че не могат да бъдат
разпитвани полицейски служители за обстоятелства, свързани с работата им, и да
бъдат ценени като годни доказателства.
Настоящата инстанция не прие подхода и
смисловия анализ на доказателствените средства и възпроизведените чрез тях
факти, безкритично на която и да е от страните.
В съдебно следствие показанията на
някои свидетели от ДП бяха прочетени и приобщени към доказателствената маса от
значение за решаване на делото. Съдът не приема довода на защитата, обясняваща
противоречията в показанията на Г., М. и К. с упражнено от полицаи насилие. За
пръв път в съдебно следствие такова въздействие върху някои свидетели се ползва
от тях за да обяснят променената си позиция. Извън твърденията на тези
свидетели, подкрепени и от обясненията на П., няма доказателства, които да подкрепят
такава теза и да се приеме за обективно съществуващ факт, отразил се на
показанията им. Двама от тях са били разпитвани не само от разследващ орган, но
и пред съдия. В последните показания няма и намек за някакво физическо,
психическо или друго въздействие, мотивирало ги да дадат такива показания. Те
са могли да реагират по множество начини веднага след това, но не са го
сторили. Твърдение за насилие две години по късно пред съда, не следва да се
приема като налична причина, обясняваща промяната на показанията им от ДП и
съда. За разпита пред съдия на ДП защитата обясни позицията на свидетелите с
факта, че били осигурени от полицията за това действие. Последното е голословно
твърдение, измислено от нищото. По НПК полицията няма отношение към провеждането
на каквито и да е процесуални действия, могат да оказват съдействие, когато са
призовани по надлежния ред. По делото няма данни за такива разпоредителни
действия на прокурор или разследващ, търсещ съдействие за отвеждането на
свидетели за разпит пред съдия. От доказателствата по делото настоящата
инстанция прави извод, че няма насилие, обясняващо различната позиция на свидетелите
по делото.
Позицията на защитата за практика на
ЕСПЧ в „делото С.З. срещу България“, че разпитите пред съдия на ДП следва да се
ценят в по ниска степен, е неоснователно. Посоченото дело е образувано по жалба
29263 от 2012 год. и постановено решение на 3.3.2015 год., но по същество
предмета на спора няма нищо общо с настоящото производство. С.З. се жали за
неоправдано забавяне в разглеждането на наказателно производство, продължило 14
години. Изследва движението на наказателното дело в различните му фази и етапи,
причините и правния регламент на проведената процедура в България, довели до
прекратяване на наказателно преследване поради настъпила погасителна давност. В
това решение не се обсъждат доказателства, още по малко разпити пред съдия в
ДП. ЕКЗПЧОС- чл. 6, е провъзгласила правото на справедлив процес и не съдържа
текстове, съдържащи правила за оценка на доказателства и доказателствени
средства.
НПК е постановил: чл. 14 ал.2-
„Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила.“ Съждението на защитата за по силно и слабо
средство или доказателствено значение на източник на информация в наказателно
дело, събрана по изискванията на закона, е недопустимо. Според НПК няма „царица
на доказателствата“, всички доказателства и средствата им за възпроизвеждане
имат равностойно значение.
Относно практиката на ВКС за възможността
полицаи да бъдат разпитани като свидетели за факти, станали им известни от
работата. Законът е въвел ограничения
кои лица не могат да бъдат разпитвани като свидетели. Личностните и процесуални
характеристики на свид. П. са извън забранителните
основания по чл. 118 НПК, за да бъде ограничена възможността да бъде разпитан.
Полицаи, които са възприели определени факти в работата си, могат да бъдат
разпитвани като свидетели. Като другите доказателствени източници, те се ценят
в тяхната взаимовръзка с останалия доказателствен материал, нямат и не могат да
имат различно значение поради професионално качество. П. не е провел беседи с
никое от лицата, разпитани по делото, както твърди защитата.
Единствен критерий при оценката на
доказателствата и средствата за възпроизвеждането им, съдържанието и значението
им за делото, са правилата на НПК. Анализирани поотделно и в тяхната връзка,
съдът достигна до следните заключения.
Показанията на Г. от ДП и ОХ съвпадат
за факта на събиране с приятели, на отделянето сам от групата и отиване до
къщата на подсъдимия, връщането при тях, появата на полицията, отвеждането му в
управлението и намирането по късно на наркотика. Различното в разпитите е
твърдението за лицето, от което е закупил наркотик. В ДП сочи, че разговарял и
закупил от подс. П. процесния
пакет пико, а пред съда - подсъдимия отворил и
заявил, че няма да му продаде, свид. Д. се намесил,
предложил и продал наркотик с установено тегло 0,921 гр. Обвинението против П.
е за деяние, извършено на 20 март 2018 год., Г. разпитан пред съдия следващия
ден, както и свид. М.. Съдът кредитира показанията от
ДП като обективни и съответни на останалия доказателствен материал. Твърдението,
че Д. му продал наркотика, се подкрепя от обясненията на подсъдимия. Приятелят
му М., чиито показания също бяха прочетени от ДП сочи, че в полицията бил
насилен и му казали да заяви, че подсъдимия му продал наркотика. В показанията
си на л. 44 гърба ОХ, заявява, че Г. не е споделял от кого е закупил наркотика,
а само че го притежава. Свид. К. също изменя
позицията си от ДП. Отрича да е държал наркотика и предал на полицията, а бил
принуден към това с уговорката, че ще го пуснат, ако подпишел протокол. Свид. Д. от групата приятели, не видял нищо, бил в магазин
и когато излязъл, имало полицаи, които отвеждали Г. и М..
На ДП Г. сочи не само, че закупил наркотик
от подсъдимия, но и че два-три пъти придружавал М. да си купува от подсъдимия
наркотик. В ДП М. затвърждава този факт на лично закупуване на наркотик от П. и
придружаващия го Г.. В процесния ден приятеля му се отделил без изявление и
когато се върнал показал пакет с бяло и заявил, че го закупил от П.. Това
събитие и хронология се потвърждава и от свид. К. от
ДП. Разпитът му е направен преди претърсването и изземването на дома на П.. В
него заявява за събралите се пред чешмата приятели, как Г. извадил едно пакетче,
увито в целофан и заявил, че го закупил от подс. П.. Изненадани
от полицаи, държащия пакет наркотик свид. М., изхвърлил
незабелязано. Забелязал това, К. взел и държал до идване на полицаи, които
директно питали за наркотика. Той се смутил и заявил, че е у него и предал на
полицията. Съставен протокол за доброволно предаване – л. 39 ДП, подписан от
разследващ полицай. Тази хронология се потвърждава от всички свидетели,
разпитани по делото и няма противоречия за тези обстоятелства.
Тези свидетели, разпитани пред
съда, избягват заявеното от тях на ДП обстоятелство
за споделеното от Г., Господинов Гче
закупил наркотик от П.. В останалата си част показанията им съвпадат.
Настоящата инстанция приема, че показанията от ДП на Г., М. и К., за истинни и
обективни и съответни на гласните и писмени доказателства по делото. Изменение
на показанията в ОХ на Г. и М. сочат, че преценката на прокурора и разследващия
полицай за разпит пред съдия на основание чл. 223 ал.1 НПК, които са от
„изключително значение за разкриване на обективната истина“, е правилна.
Разпитът е проведен в съответствие с закона от разследващ пред съдия и е
гаранция за обективно и правилно отразяване на показанията. От съдържателна
страна, показанията намират подкрепа в другите свидетели и писмени
доказателства по делото. К. пред съда заявява – л. 45,гърба, втори абзац, ОХ,
че в полицейско управление не е бит, насилен или заплашен. На въпрос на
прокурора заявява, че в полицията му диктували, а той потвърждавал с да или не,
накрая подписал протокол за предаване, за да го освободят. Съдът дава вяра на
показанията на този свидетел в първата им част, че не бил бит или заплашван от
нищо и никого в полицията и сам изразил волята и позицията си по процесните
факти. Твърдяно изнудване е неподкрепено извън словесно съдържание.
Позицията на свид.
Христов Д. е последователна и еднопосочна в разпитите пред съда и ДП относно
закупуване от Г. на наркотик. Последният позвънил на входната врата, подсъдимия
отворил и разговаряли. Той бил в къщата, не дочул разговора, но възприел
действията на П.. Подсъдимият от маса взел пакетче и предал на свидетеля, който
си тръгнал. Това изцяло се покрива с показанията на всички свидетели, разпитани
на ДП. Оспорването им с твърдение на защитата, че това е защитна позиция, не
намира опора по делото. Той е свидетел и предупреден за наказателната
отговорност. Според показанията му, полицаите са идвали два пъти в къщата на
подсъдимия. Първия път търсели и нищо не намерили, отвели го в полицията и от
нанесения побой споменал за чашата, която хвърлил в двора. При повторното им
посещение, била намерена. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата.
Освен несъответствието на часовете според свидетеля, проведеното преръсване и
изземване не е прекъсвано, в протокола е фиксирано началото и края на това
действие. По време на провеждането му в присъствието на поемни
лица, никой никъде не е откарвал Д.. На претърсване била подложена къщата и
двора към нея и описано мястото на намиране на чашата.
Съдът не споделя позицията на защитата
чрез показанията на поемните лица В. и К. да поставя
под съмнение обективността на претърсването и изземването. Те са присъствали на
това действие, възприели намерените и иззети вещи. Протокола е одобрен от съдия
по реда на НПК.
Показанията на свид.
А.П. съдът оценя като обективни. Процесния ден бил рано сутринта в дома на П. и
уговорили да се видят по късно, станало след посещението на Г.. Няма пряко
възприятие на продажбата на наркотик. Свидетелите М. И. и М. И. не са възприели
факти от значение за предмета на делото.
Съдържащите се в показанията на
охранявалите дома на П. полицаи А. и С., намират потвърждение в писмените и
гласни доказателства.
В експертните заключения вещото лице
установило вида и количеството наркотично вещество, както и процентното
съдържание на активно вещество.
Настоящата инстанция прие за доказано,
че намереното и иззето при претърсването и изземване наркотично вещество, било
притежание на подс. П.. Лист хартия с размери 11/8
см. с бяло кристално вещество, определено като метамфетамин
0,459 гр., приет за обект №1, и обект №6- пластмасова чаша с омокрено кристално
вещество с тегло 3,878 гр. е метамфетамин. В
протокола за претърсване и изземване е фиксирано мястото на намиране на листа –
в затворен дървен шкаф над мивката в кухнята от дома на П. – ред от протокола,
л. 3 ДП, и пластмасовата чаша – в двора, последните редове от протокола л.3 ДП.
Освен факта на намиране на листа и описването му в протокола, няма гласни
доказателства за него. Но от мястото на намиране и съхранение, съдът прави
единствен извод за притежанието му от подсъдимия П.. За чашата прави същия
извод. Д. помагал на П., включващо хигиената и подредбата в дома. Безспорен
факт е, че чашата се намирала в дома на П.. В присъствието на П., извадил
чашата от печка и преместил в хладилник. Д. обещал да го почерпи с нещо
„софийско“. Такова твърдение не съдържа никаква информация за отношение на
чашата към когото и да било. В обясненията си л. 119 гърба ОХ П. заявил, че Д.
обещал да ги почерпи с П., но тъй като излизал, оставили за по късно. Настоящата
инстанция приема, че чаша била притежание на П.. Няма данни да е привнесена от Д..
Само подсъдимия твърди, че тримата с П. и Д., процесния ден се събрали в дома
му. Установено е, че П. по рано бил в
дома на подсъдимия и след уговорка си тръгнал. Когато отново се върнал, П. бил
излязъл, а там бил само Д.. Това твърдение на подсъдимия чрез обясненията,
които са както средство на лична защита и източник на доказателства, настоящата
инстанция не приема за истинно. Когато Д. изхвърля чашата, бил сам в къщата.
Настоящата инстанция прави извод, че чашата и съдържащото се в нея наркотично
вещество, са били във владение на П.. В нея се съдържа същото по вид наркотично
вещество с листа хартия и закупеното от Г.. Преместването на чашата от Д. от
печка в хладилник, а след това изхвърляне в двора, тези действия не могат да го
направят държател на тази вещ.
С оглед на изложеното съдът приема за
доказано, че Г. закупил пакет наркотик, съдържащ 0,921 гр. метамфетамин
с активно вещество 15,20% на стойност 27,63 лв. от подсъдимия П. на 20 март
2018 год. Този факт ясно и категорично се възпроизвежда в показанията на други
свидетели, възпроизвели заявеното от него пред групата приятели, но и в съставените
хронологично протоколи за процесуални действия този ден. Изложеното от подс. П., че посрещнал Г. и му отказал да продаде исканото,
а след това Д. го спрял, разговарял и продал наркотика, е изолирано твърдение
от целия доказателствен материал и не намира подкрепа. Това е негова възможност
да изложи своята позиция, чрез която и реализира правото си на лична защита. Но
от обясненията му е безспорно, че този ден и време Г. посетил дома му да си
закупи наркотик, което твърдение е в синхрон с останалите гласни
доказателствени източници.
Настоящата инстанция приема, че чашата
с наркотичното вещество обект 6 и лист хартия с засъхнало кристалообразно
вещество- обект 1, са били във владение на подсъдимия.
Показанията на П. са в синхрон с
другите свидетели. Той не е бил в къщата на П. по време на
закупуването/продаването на процесния наркотик. Затвърждават констатацията че
чашата, в която е установено наркотично вещество 3,878 гр. метамфетамин,
била в дома на подсъдимия. Другото наркотично вещество от 0,459 гр. метамфетамин върху лист хартия, е намерено в кухнята на
втория етаж от къщата на подсъдимия. И двата предмета описани в протокола за
претърсване и изземване, сочещо директно на пряката връзка с подсъдимия. П. ***
сам. Свид. Д.
няма отношение към тези вещества.
С оглед на изложеното съдът прие за
доказано от обективна страна, че на 20 март 2018 година, около 14ч. в дома си
на ул. „Т. Бояджиев“ №5 в гр. Малко Търново, К.П. продал на Г.С.Г. наркотично
вещество метамфетамин 0,921 гр. със съдържание на
активно вещество 15,20% на стойност 27,63 лв. Часове по късно същия ден, около
18ч., в проведеното претърсване и изземване в дома на П. са намерени и иззети
държани от П. други наркотични вещества – метамфетамин
0,459 гр. върху лист хартия на стойност 13,77 лв. и активно вещество 48,30% и
3,878 гр. метамфетамин с активно вещество 30,10% на
стойност 116,34 лв. Притежанието и
разпространението на тези вещества е забранено и П. няма разрешение да извършва
такава дейност.
От субективна страна деянието е извършено
при пряк умисъл. П. съзнавал всички елементи от състава на престъплението, имал
знанието за законовата забрана да държи и разпространява наркотични вещества
пред вид предходни осъждания. В кратък период от време от обективна страна
осъществил две от формите на изпълнително деяние- разпространение и държане на
наркотични вещества. Настоящата инстанция прие, че е налице усложнена престъпна
дейност у П., представляваща продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
ал.1 НК.
Воден от горното съдът призна К.Р.П. за
виновен в това, че в условията на продължавано престъпление на 20 март 2018
година в дома си в гр. Малко Търново, без надлежно разрешително, разпространил
на Г.Г. високорисково наркотично вещество метамфетамин 0,921 гр. на стойност 27,63 лв. и държал
високорисково наркотично вещество метамфетамен 0,459
гр. на стойност 13,77 лв. и 3,878 гр. метамфетамин на
стойност 116,34 лв. – престъпление по чл. 354а ал.1 изр. Първо, предлж. 4 и 5 вр. чл. 26 ал.1 НК.
Прокурорът поиска налагане на наказание
три години лишаване от свобода и глоба 5000 лв. Защитата пледира за оневиняване
на П. по повдигнатото обвинение.
За това престъпление законът е
предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от 5000
до 20 000 лева.
П. е осъждан няколко пъти. За извършено
престъпление по чл. 343в ал.2 НК, му е наложено административно наказание на
основание чл. 78а НК, влязло в сила на 28.07.2015 г. Няколко месеца по късно
извършва второ такова деяние, като със споразумение от 24.09.2015 год. му е
наложено наказание пробация. Редом с задължителните регистрация по настоящ
адрес и периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, е
постановен безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа за срок от една
година. За същото престъпление на 21.10.2015г. съдът одобрил споразумение и наложил наказание пробация –
задължителните мерки за срок от шест месеца и обществено полезен труд 120 часа
за една година. С решение от 30.11.2015 год. за престъпление по чл. 354а ал.5 НК е освободен от наказателна отговорност и на основание чл. 78а НК наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Постигнал две отделни
споразумения за приключване на наказателни дела. По НОХД 1123/2016 год. на БОС
за деяние по чл. 354а ал.1 НК – на 25.062015 г. държал с цел разпространение на
наркотични вещества метамфетамин. По НОХД740/17г. на
БОС – на 18.08.2014 год. разпространил и държал с цел разпространение на
високорискови наркотични вещества – престъпление по чл. 354а ал.1 НК.
Наказанията са индивидуализирани с приложението на чл. 55 НК. С определение 225
от 2017 год. му е определено едно общо наказание две години и десет месеца
лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл. 66 НК за срок от
четири години. Присъединено и наказанието глоба в размер на 2500 лева.
Определението е в сила от 16.10.2017 година.
Посочените по горе деяния са извършени
през 2014-15 година. П. се е ползвал в пълна степен от дадената от закона
привилегия, като сключвал споразумения за приключване на наказателните
производства с приложението на чл. 55 НК. Няколко от тези деяния са свързани с
високорискови наркотични вещества. Независимо от множеството деяния и
осъждания, не е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода. От влизане
в сила на определението за общо наказание октомври 2017 година, март 2018
година извършва настоящата престъпна дейност. Не дава никакъв шанс на определения
от съда отлагателен срок от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да
се въздържа от престъпни прояви.
По настоящото производство е
установено, че П. разпространил високорисково наркотично вещество само на едно
лице, а самото вещество 0,921 гр. метамфетамин на
стойност от 27,63 лв. Държаното такова вещество от 0,459 гр. е на стойност
13,77 лв. и 3,878 гр. на стойност от 116,34 лв. Като отчете вида, количеството
и качеството на наркотика, деянието и последиците му, осъжданията и личността
на дееца, съдът прие, че са налице превес на смекчаващи вината обстоятелства. По
делото не са установени други обстоятелства, отличаващи деянието и дееца от
обикновени случаи и сочещи на по висока степен на обществена опасност. Настоящото
деяние е извършено в изпитателен срок, не следва да му се отчете като
отегчаващо предходното осъждане пред вид активирането на чл. 68 НК. При това
настоящата инстанция индивидуализира наказанието лишаване от свобода на две
години и шест месеца и кумулативно наказание глоба от 5000 лева. Съдът прие, че
по този начин ще бъдат постигнати целите на наказателната репресия.
На основание по чл. 68 НК и постанови
отложеното за изтърпяване общо наказание от две години и десет месеца лишаване
от свобода, да бъде изтърпяно отделно. Определи първоначален строг режим на
изпълнение на наказанията.
Веществените доказателства – електронна
везна, стъклени кафява и прозрачна каши, пластмасова чаша, лист хартия, плик –
джъмпер и полиетиленов плик, постанови да бъдат отнети в полза на държавата
като предмети ползвани за извършване на престъплението и принадлежащи на П..
Съдът постанови наркотичните вещества, да бъдат отнети в полза на държавата, в
момента на съхранение в Агенция „Митници“. Всички те, след влизане в сила на
присъдата, постанови да бъдат унищожени.
В тежест на П. бяха присъдени и
направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата.
7.4.2020г.
Гр.
Бургас Съдия
: