Мотиви към присъда №35/09.09.2013 г.,
постановена по НОХД №268/2013 г. по описа на Районен съд – Левски;
Внесен е обвинителен акт, с който срещу подсъдимия К.Л. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на неустановен ден,
за времето от 25.08.2012г. до 27.08.2012г., в гр.Левски, обл.Плевен, в
съучастие, като подбудител, умишлено склонил действалите като съизвършители
лица - Д.М., ЕГН ********** и И.Х., ЕГН ********** - двамата от ***, да
принудят другиго - М.В. ***, да пропусне нещо - да се откаже да доставя дърва
за огрев в района на доставки, извършвани от Ч., противно на волята му, като
употребят за това сила - да му нанесат побой.
Престъпление
по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Внесен е обвинителен акт, с който срещу подсъдимия И.Х. ***, са повдигнати и предявени
обвинения, както следва:
1. За това, че на 27.08.2012г., около 16:20 часа, в *
в дворно място на дом на ***, в съучастие, като съизвършител, с действалия като
подбудител К.Л., ЕГН **********, и действалия като съизвършител Д.М., ЕГН **********
- двамата от ***, принудил другиго - М.В. ***, да пропусне нещо - да се откаже
да доставя на клиенти дърва за огрев в района на доставки, извършвани от Ч.,
противно на волята му, като употребил за това сила - нанесъл му побой с метална
бухалка.
Престъпление
по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
2. За това, че на 27.08.2012 г., около 16:20 часа, *,
в дворно място на ***, в съучастие като съизвършител с Д.М., ЕГН ********** ***,
отнел от владението на М.В. ***, чужди движими вещи - сумата от 80 лева и
мобилен телефон „Нокиа СО2” на стойност 123.95 лв., негова собственост, като
употребил за това сила - нанесъл му побой с метална бухалка.
Престъпление
по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Внесен е обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Д.М. ***, са повдигнати и предявени
обвинения, както следва:
1. За това, че на 27.08.2012 г., около 16:20 часа, в *
в дворно място на дом на ***, в съучастие, като съизвършител, с действалия като
подбудител К.Л., ЕГН **********, и действалия като съизвършител И.Х., ЕГН **********
- двамата от ***, принудил другиго - М.В. ***, да пропусне нещо - да се откаже
да доставя на клиенти дърва за огрев в района на доставки, извършвани от Ч.,
противно на волята му, като употребил за това заплашване - насочил към него
газов пистолет „Екол Блоу”, модел „Магнум”, калибър 9 мм., и като употребил за
това сила - нанасял му удари с крак.
Престъпление
по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
2. За това, че на 27.08.2012 г., около 16:20 часа, *,
в дворно място на ***, в съучастие, като съизвършител с И.Х., ЕГН ********** ***,
отнел от владението на М.В. ***, чужди движими вещи - сумата от 80 лева и
мобилен телефон „Нокиа СО2” на стойност 123.95 лв., негова собственост, като
употребил за това заплашване - заплашил го с газов пистолет „Екол Блоу”, модел
„Магнум”, калибър 9 мм.
Престъпление
по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Представителят
на прокуратурата, след приключване на
съдебното следствие, поддържа повдигнатите обвинения срещу тримата подсъдими.
По отношение на първото обвинение - за престъпление по
чл.143 от НК счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че дни, преди инкриминираната дата, тримата подсъдими са се
договорили помежду си за извършване на принуда и нанасяне на побой над
пострадалия В., по повод извършвана от последния продажба на дърва на
територията на гр.Левски, която подсъдимия Ч. възприемал като своя. След
направен анализ на събраните гласни доказателства по делото, представителят на
прокуратурата излага съображения, че целта на подсъдимия Ч. била постигната и в
резултат на извършеното деяние, пострадалият преустановил дейността си. Моли за
осъдителни присъди. Предлага по отношение на подсъдимите Ч. и М. да бъде
определено наказание пробация при условията на чл.55 от НК, а по отношение на Х.
– лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване да бъде
отложено с три годишен изпитателен срок.
По отношение на второто обвинение счита, че по време
на осъществената принуда, в условията на ексцес от страна на подсъдимите Х. и М.,
е осъществен състава на престъплението грабеж по чл.198 от НК. Обосновава
тезата си с отнемане на движими вещи, собственост на пострадалия, които
последния предал доброволно, след като подсъдимия Х. му нанесъл удари с бухалка
по тялото, а подсъдимият М. държал пистолет, насочен към главата му. Счита, че
двамата подсъдими са действали синхронно, както за осъществяване на принудата,
така и за отнемане на вещите, поради което моли за осъдителни присъди. Предлага
и на двамата подсъдими да бъде определено наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено с подходящ изпитателен срок, както и за
приложението на чл.23, ал.1 от НК. Взема становище да се отнемат в полза на
държавата приложените по делото веществени доказателства, тъй като същите
представляват средство за извършване на престъплението, както и да се приспадне
времето, през което подсъдимите Х. и М. са били задържани за срок от 24 часа по
ЗМВР и за 72 часа с постановление на прокуратурата, както и мярката за
неотклонение „домашен арест”, считано до 12.09.2012 г., когато е била изменена
в „парична гаранция”.
Частният
обвинител М.В., след приключване на
съдебното следствие заявява, че поддържа изцяло
изложеното от представителя на прокуратурата и моли за осъдителни
присъди по отношение на тримата подсъдими.
Подсъдимите
К.Л., И.Х. и Д.М., след приключване
на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв.М.С. ***,
молят съда да ги признае за невинни по повдигнатите им обвинения и да ги
оправдае. Защитата излага доводи, че по делото не са събрани нови или различни
доказателства от тези, събрани при първото му разглеждане, с изключение на
допълнителните противоречия в показанията на някои от свидетелите. Поради тази
причина, моли съда да вземе предвид правните му аргументи, изложени в
пледоарията му пред друг състав на съда по същото дело.
По отношение на първото обвинение за престъплението по
чл.143 от НК, защитата е пледирала пред друг състав на съда за несъставомерност
на деянието. Позовава се на установените по делото обстоятелства, че
подсъдимите М. и Х., упражнявайки принудата на инкриминираната дата, не са
изискали по недвусмислен начин от пострадалия да предприеме определено
поведение, а именно: да спре да продава дърва в региона на гр.Левски. Позовава
се и на обективната невъзможност В. да бъде противоправно мотивиран да предприеме
такова поведение, тъй като не е имал право да се занимава с такава дейност,
поради липса на регистрация като търговец. Излага доводи, че ако подсъдимия Ч.
е имал притеснения от конкуренция, то това противоправно мотивиране е следвало
да бъде отправено към свидетеля З.. Счита, че целта на деянията, извършени от
подсъдимите Х. и М., е била само да сплашат пострадалия, но не и да осъществят
физическа саморазправа с него. Като причина за сплашването сочи отправяните
заплахи от страна на пострадалия към подсъдимия Ч., във връзка с неуредени
финансови отношения между тях, които отношения обаче няма данни да са били
известни на подсъдимия М.. Излага доводи за липса на доказателства и за
субективната страна на престъплението по чл.143 от НК, които да сочат на
общност на умисъла на всички съучастници. Установените обстоятелства по делото
от събраните гласни доказателства, че пострадалият е продължил същата дейност
след деянието, защитата моли съда да отчете при преценяване добросъвестността
на неговите показания. Относно изложения от В. мотив на подсъдимите за
извършеното – да спре да продава дърва в района на гр.Левски, защитата,
позовавайки се на съществените противоречия в показанията на пострадалия и
свидетелката Л., както и на наличните доказателства за продължаване на дейността,
моли съда да приеме, че В. всъщност е възприел извършеното над него нападение, като
покана да върне паричната сума, която дължи на подсъдимия Ч..
По отношение на обвинението за престъплението грабеж,
защитата е пледирала пред друг състав на съда за липса на доказателства за
общност на умисъла на подсъдимите Х. и М.. Пледира за извършване на деянието от
Х. при ексцес на умисъла, към който другите двама подсъдими не са съпричастни,
макар и подсъдимия М. да е присъствал на местопрестъплението, и в изпълнение на
предварително договореното за сплашване на пострадалия е държал насочен към
него газов пистолет. В този смисъл пледира, че в нито един момент подсъдимия М.
не е съдействал по някакъв начин на подсъдимия Х. нито да нанесе побой, нито да
отнеме вещите на пострадалия. Затова моли съда да постанови оправдателна
присъда по отношение на този подсъдим и по второто му повдигнато обвинение - за
грабеж. Същевременно защитата застъпва тезата, че липсва функционална
зависимост в действията на подсъдимия Х., изразили се в осъществяване на
принуда, чрез нанасяне на побой и отнемането на вещите. В този смисъл счита, че
правилната квалификация на действията на Х. съставлява реална съвкупност между
принуда и кражба, тъй като принудата не е упражнената с пряката цел да се
отнемат вещите, а с друга такава, макар и подсъдимия вербално да не е изразил
какво поведение следва да предприеме пострадалия В.. Позовавайки се на решения
на ВКС в горния смисъл, защитата моли съда да признае подсъдимия Х. за виновен
в извършването на тези две, по – леко наказуеми престъпления, без да е
наложително изменение на обвинението по вече предявените му факти, като му бъде
наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок, а на основание чл.23, ал.1 от НК да му бъде
определено едно общо, най – тежко наказание. Предоставя на съда да прецени,
дали извършеното от подсъдимия Х. не съставлява престъпление по чл.214, във вр.
с чл.213а, ал.2 от НК – рекет.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият К.Л. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият И.Х.
***, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.М. ***, ЕГН **********.
В обвинителния акт се твърди, че
подсъдимият Ч. се занимава с частен бизнес, свързан с дърводобив, както и че
притежава * в гр.Левски, където работел подсъдимия Х., който от своя страна се
познавал и подържал приятелски отношения с подсъдимия М..
Не се оспорва от страните обстоятелството,
че пострадалият В. разпространявал дърва за огрев в района на Община - Левски,
действайки като посредник на свидетеля Е.З. ***, занимаващ се също с
дърводобив.
В обвинителния акт се твърди, че
подразнен от факта, че свидетелят В. навлиза в обслужвана от него територия,
подсъдимият Ч. го предупредил да преустанови продажбата на дърва за огрев на
територията, която той снабдявал с такива. Пострадалият не се съгласил с това и
на инкриминираната дата – 27.08.2012 г., в гр.Левски, между двамата възникнал
конфликт, изразил се във взаимно отправяни обиди и закани. Твърди се още, че в
рамките на препирнята, подсъдимия Ч. заявил на пострадалия, че „ще бъде
начупен” и заканително клател глава. Към този момент В. не бил разбрал точния
смисъл на отправената закана, но останал с убеждението, че подсъдимият Ч. му се
заканва, във връзка с извършваните от него доставки на дърва на територията на
града. В обвинителния акт се сочи, че същия ден подсъдимия Ч. посетил свидетеля
З. ***, като и на него заявил, че следва да спре дейността по доставяне на
дърва за Община – Левски, осъществявана чрез пострадалия В., в противен случай
ще търси пострадалия и ще го пребие. Непосредствено, след този разговор,
свидетелят З. позвънил на В. и го предупредил да внимава. Твърди се още, че за
да осъществи намеренията си да бъде принуден В. да спре да доставя дърва на
територията, обслужвана от подсъдимия Ч., последният потърсил съдействие от
свой служител - подсъдимия Х.. За помощ в сплашването на пострадалия,
подсъдимият Х. извикал и подсъдимия М.. Уговорките между тях ставали за времето
от 25.08.2012 г. до 27.08.2012 г.
В обвинителният акт се твърди, че
подсъдимият Х. се грижел за необитаема къща *, на ***, като собствениците му
били оставили ключ, за да я наглежда. Тримата решили да примамят там
пострадалия и да му нанесат побой, за да спре доставките на дърва за огрев. На
27.08.2012 г., подсъдимият Х. отишъл до там с автомобила на подсъдимия Ч. – „Сузуки
*” – * на цвят, който шофирал. Спрели в пресечка в близост до къщата, като
целта им била пострадалия да не види автомобила и да не се усъмни. Същевременно,
подсъдимият М. обяснил на В., че трябва да огледа имота на баба му във *, за да
прецени дали ще могат да се разтоварят дърва за огрев вътре в двора. Това
мотивирало пострадалия да тръгне с М. на инкриминираната дата, с управлявания
от последния автомобил – „Фолксваген *”, за да огледат заедно имота.
Пристигнали в селото около 16:00 часа, след обяд. Подсъдимият М. отключил
входната порта и извикал „Къде си, ма!”. Пострадалият забелязал, че целия двор
е обрасъл с висока трева, поради което се усъмнил, че никой не живее в къщата.
Непосредствено, след извикването на подсъдимия М., срещу тях изкочил подсъдимия
Х., държейки сива, метална бухалка с надписи, която бил взел от автомобила на Ч..
С нея подсъдимия Х. нанесъл два удара по главата на В.. Последният се опитал да
избяга, но не успял, тъй като бил повален на земята от подсъдимия М.. Х. продължил
да му нанася удари от лявата страна на тялото и по левия крак. Твърди се, че
удари с крак в тялото на пострадалия, нанасял и подсъдимия М.. В. през това
време държал главата си с ръце. М. извадил от дрехите си законно притежавания
си газов пистолет, възприет от пострадалия като огнестрелно оръжие, и го
насочил в тялото на пострадалия. Твърди се, че докато В. бил повален на земята,
подсъдимият Х. му разпоредил да даде мобилния си телефон, който бил взет от М..
А докато му искал и парите, подсъдимият М. приближил носеното от него оръжие на
около 50-60 см. от тялото на пострадалия, който се напикал смятайки, че ще бъде
убит. Бръкнал в джоба си и извадил 80 лева, които носел – три банкноти по 20
лева и две банкноти по 10 лева, които дал на подсъдимия Х.. Последният изразил
недоволство от малката сума, като казал на М. „Само за толкова ли беше?”.
Подсъдимият М. казал на пострадалия да мълчи за случилото се и да внимава какво
говори, след което заедно с подсъдимия Х. напуснали местопрестъплението, като
отнесли със себе си телефона и парите на пострадалия. Подсъдимият М. се качил в
колата, с която пристигнал и се прибрал в *. В дома си скрил пистолета и
мобилния телефон на пострадалия. Другите двама подсъдими си тръгнали с
автомобила на Ч.. По пътя измили бухалката от следи по нея, след което я скрили
във водоскок в близост до пътя и се прибрали в гр.Левски. Оттам, с друг
автомобил отишли до *, където останал подсъдимия Х., а подсъдимият Ч. се върнал
обратно в *.
Твърди се, че след тръгването на двамата подсъдими,
пострадалият В. свалил тениската си и превързал с нея кървящата си глава, след
което се отправил към кметството в *, за да съобщи за инцидента. Там намерил
свидетелката М.Р., която подала сигнал на тел.112, около 16:30 часа.
При така
възприетата фактическа обстановка в обвинителния акт, прокуратурата е
повдигнала и поддържа по отношение и на тримата подсъдими обвинение за
престъпление по чл.143, ал.1 от НК, извършено в съучастие, като подсъдимият Ч. е
действал като подбудител, а подсъдимите Х. и М., като съизвършители.
Съдът намира, че така както е предявено и повдигнато
обвинението за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, деянието, вменено на тримата
подсъдими е несъставомерно.
Не се установява от събраните по делото доказателства
първо, че подсъдимият Ч., за времето от 25.08.2012 г. до 27.08.2012 г.,
умишлено е склонил другите двама подсъдими да принудят пострадалия да пропусне
нещо – да се откаже да доставя дърва за огрев в района на доставки, извършвани
от Ч., противно на волята му, като употребят за това сила – да му нанесат побой.
От обясненията на подсъдимите, които не са противоречиви се установява, че
уговорката между тях се е изразявала във вземане на решение пострадалия да бъде
сплашен, но не и да му бъде нанесен побой. По отношение на подсъдимия М.
липсват каквито и да е данни по делото, че въобще му е била известна причината
за сплашването на В.. Не са оборени с други доказателства обясненията и на
тримата подсъдими, че действията на М. са били изцяло продиктувани от близките
му приятелски отношения с подсъдимия Х., а действията на Х. – от близките му
приятелски отношения с подсъдимия Ч., а не поради това, че работи при
последния, както се твърди в обвинителния акт. По отношение на подсъдимия Ч. са
вменени във вина факти, станали му известни едва след извършване на деянието.
Фактът, че пострадалият е бит от Х. на инкриминираната дата с бухалката, взета
от личния му автомобил е станал известен на Ч., едва след причиняване на този
резултат. Последващите действия на Ч., изразяващите се в заличаване на следите
от нанесения побой: измиване на кръвта, останала по бухалката, укриване на
средството и отдалечаване от местопрестъплението, според неговите, отново
необорени от обвинението обяснения, са били продиктувани единствено от недоволството
му от извършените действия от Х., излезли извън рамките на предварително
уговореното сплашване на пострадалия. В този смисъл, горните факти неправилно са
отъждествени от прокуратурата като поведение, сочещо на предварително взето
решение за нанасяне на побой над пострадалия на инкриминираната дата, намерили
израз в обвинителната теза по отношение на Ч., като интелектуално авторство на
деянието.
Изводът на обвинението за предварително взето от
тримата подсъдими решение за физическа саморазправа с В. се гради и на разменените
обидни реплики, между пострадалия и Ч., в деня на инцидента и часове преди
него. Те обаче са били взаимни, като доказателствата по делото сочат, че в
основата на конфликта не стои осъществяваната от В. дейност по доставката на
дърва в района на гр.Левски и околните селища, а неуредени финансови отношения
между тях от времето, когато пострадалия е работел при Ч., и откогато са във
влошени отношения. Прокуратурата не е взела предвид наличието на тези преходни
отношения между страните, въпреки данните за тях още на досъдебното
производство. Непротиворечиви са обясненията на Ч., дадени пред друг състав на
съда, относно конфликта в автокъщата при „Ц.”. Този подсъдим е категоричен, че
е искал само да предупреди пострадалия „да не се занимава с него”, съответно да
спре да отправя заплахи и закани към него. В подкрепа на обясненията на
подсъдимия Ч., че В. многократно е изразявал явно недоволството си от факта, че
следва да върне предоставената му от подсъдимия в заем парична сума в размер на
600 лева, която претендирал, че вече е
платил, са и показанията на самия В., дадени пред друг състав на съда.
Пострадалият заявява, че в автокъщата при „Ц.”, подсъдимият Ч. му е казал само,
че му дължи пари. Такъв бил отговора на Ч. на зададения от В. въпрос: „Какво
искаш от мен?”. При разпита му на досъдебното производство, пострадалият също
акцентира основно върху това свое парично задължение, като причина за влошените
му отношения с подсъдимия Ч.. Дословното пресъздаване от В. на проведения диалог
между двамата в автокъщата на „Ц.”, в показанията му пред друг състав на съда
сочи, че именно пострадалия е повдигнал първи въпроса за осъществяваната от
него дейност по продажбата на дърва в района, а не подсъдимия Ч., като му е
държал сметка защо е ходил при свидетеля З.. Съдът дава вяра на обясненията на Ч.,
в които твърди, че отправените в заядлив смисъл „приказки” от пострадалия за
дървата тогава: „Че бил продавал повече дърва от него и т.н.”, са си единствено
и само негови. Че са достоверни следва и от множеството противоречия, относно
конкретната причина за случилото се на инкриминираната дата, както в
показанията на пострадалия, така и в тези на свидетелката Л.. Невъзможността и
двамата свидетели да обяснят наличието им, позовавайки се на преживения стрес,
дават основание на съда да приеме, че същите съставляват опит да се нагодят
фактите към обвинителната теза. Безспорно е, че пострадалият е преживял стрес,
но не е житейски логично това емоционално състояние да е било най – силно при
първото разглеждане на делото от друг състав на съда, по какъвто начин обяснява
противоречията си в прочетените показания. Доколкото в съдебната фаза на
процеса свидетелката Л. явно демонстрира неприязън, специално към бившия
работодател на пострадалия /подсъдимия Ч./, позоваването й на преживения стрес
за взаимно изключващите се факти в собствените й показания, съдът отчита, като
опит да се омаловажи и прикрие истинската причина за възникналия конфликт, а тя
очевидно предхожда значително деянието и се изразява във влошените отношения,
между Ч. и В., по повод няколкогодишния спор, относно изпълнение на парично
задължение, за което е постановен и съдебен акт. Престъплението обаче, съгласно
трайната съдебна практика е деяние, което съществува в обективната
действителност, а не само в нечие съзнание. Наличието на съществени
противоречия в показанията на пострадалия и свидетелката Л. не са в полза на
подсъдимите. Те правят обвинението недоказано. Поради тази причина, съдът
кредитира обясненията на подсъдимия Ч., че претенциите му, по повод
осъществяваната от В. дейност, са се изразявали единствено в законността й. В
подкрепа на тези му твърдения е и предхождащото му поведение, изразило се в
предупреждението, отправено към свидетеля З.. Напълно логични са обясненията на
Ч., че претенциите му в горния смисъл не са били насочени към пострадалия, а
към З. - човекът, от който единствено е зависела доставката на дърва в района, тъй
като именно той я е осъществявал със собствен превоз, и в качеството си на
лицензиран търговец, каквото В. няма. По тези съображения, съдът намира за
напълно състоятелен направения от защитата извод за обективната невъзможност В.
да бъде противоправно мотивиран да предприеме поведението, описано в
обвинителния акт. Няма спор в съдебната теория и практика, че престъплението
принуда е резултатно. То е довършено, когато пострадалият осъществи реално изискваното
от него поведение, противно на волята си. В конкретния случай, само свидетеля З.
е можел да бъде мотивиран да вземе решение за спиране на доставките на дърва за
района на гр.Левски, чрез посредничеството на В.. Че е взел такова решение се
установява от собствените му показания. Те са в смисъл, че след инкриминираната
дата, сравнително по – рядко е доставял дърва за района, въпреки несъгласието на
В. да прекъсне посредническата си дейност, от която е получавал комисионна. Установените
обстоятелства по делото, че пострадалият е продължил същата дейност след
деянието, при инцидентни доставки на дърва от свидетеля З., но по молба на В. и
под предлог, че са за негови близки и приятели, съдът отчита единствено, като
проява на недобросъвестност от страна на пострадалия, а не като извод за
довършеност на престъплението принуда по отношение на него. Затова, каква е
била волята на В., и дали вследствие на осъществена принуда е преодоляно
несъгласието му да преустанови посредническата дейност с дърва, се явява
неирелеватно обстоятелство за съставомерноста на деянието.
Основателно е и направеното от защитата възражение, че
подсъдимите М. и Х., упражнявайки принудата на инкриминираната дата –
27.08.2012 г. не са изискали по недвусмислен начин от пострадалия да предприеме
определено поведение, а именно: да спре да продава дърва в региона на
гр.Левски. Непротиворечиви са събраните гласни доказателства по делото, че не е
проведен никакъв диалог в този смисъл, поради което пострадалия В. не е имал никакъв
повод да свърже към този момент нанесения
му побой от Х. с продаваните от него дърва в района на гр.Левски. Показателни в
това отношение са и собствените му показания, че при среща с подсъдимия Х.,
няколко месеца преди деянието, последният му е напомнил само за дължимите от
него пари на подсъдимия Ч.. Показателно в това отношение е и осъщественото
действие от Х., изразило се в отнемане именно на наличната парична сума у
пострадалия, съпроводено с недоволството му: „Само за толкова ли беше?”, при
безспорно установено знание у този подсъдим, както за паричното задължение на В.
към Ч., така и за неговия размер. В тази връзка са основателни направените
правни изводи от защитата, че на инкриминираната дата В. е възприел извършеното
над него нападение, като покана да върне паричната сума, която дължи на
подсъдимия Ч..
Предвид гореизложеното, съдът е признал подсъдимия Ч.
за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.143, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, предложение
последно: деянието е несъставомерно от обективна и субективна страна, го е
оправдал.
Основния недостатък на повдигнатото обвинение за
престъплението по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, срещу подсъдимите Х.
и М., в конкретния случай се изразява в правната невъзможност да бъде
осъществено такова деяние самостоятелно, при условията на съвкупност, доколкото
спрямо тях е повдигнатото и обвинение за престъплението грабеж, и то със същото
съдържание на упражнената принуда. Непротиворечиви са съдебната теория и
практика, че грабежът като съставно престъпление, включващо два акта – принуда
и кражба, поглъща принудата, когато последната се е обективирала в едно деяние.
Специалния състав на грабежа поглъща принудата, която от своя страна се явява
само елемент от състава на престъплението грабеж. Горното е предупределило и
изхода на делото по отношение на подсъдимите Х. и М., чрез постановяване на
оправдателни присъди на основание чл.304 от НПК, предложение последно: деянието
е несъставомерно от обективна и субективна страна.
По отношение на повдигнатото обвинение за
престъплението грабеж, съдът намира, че по делото действително липсват
доказателства за общност на умисъла на подсъдимите Х. и М..
От събраните по делото гласни доказателства, и най –
вече от обясненията на подсъдимите Х. и М., които не са противоречиви в тези им
части се установява, че у подсъдимия М. липсва каквато и да е съпричастност,
към спонтанно възникналото у подсъдимия Х. решение: да нанесе побой над
пострадалия и да отнеме движими вещи, негова собственост. В този смисъл, се
явява несъстоятелно повдигнатото обвинение за грабеж по отношение на подсъдимия
М.. Вярно е, че същият е присъствал на местопрестъплението, и в изпълнение на
предварително уговореното за сплашване на пострадалия, е държал насочен към
него газов пистолет. Тези негови действия обаче осъществяват едно единствено
деяние – принуда, но със съдържание, различно от първото обвинение за
престъпление по чл.143 от НК, поддържано от прокуратурата и за второто
обвинение - грабеж. Както от неговите обяснения, така и от показанията на
пострадалия се установява, че В., виждайки Х. с бухалка в ръце, първоначално и
инстинктивно е формирал воля да напусне двора на къщата, в която е бил примамен
от М. да отиде, но последният го е спрял, като в резултат на боричкането,
пострадалият е паднал на земята. Оттам нататък, присъствието на М. на
местопрестъплението е съпроводено единствено с осъществена психическа принуда
по отношение на пострадалия, изразила се реално в осигуряване на физическото му
присъствие в двора на къщата, без възможност да я напусне, в изпълнение на
предварително взетото решение - да бъде сплашен. В нито един момент подсъдимия М.
не е съдействал по някакъв начин на подсъдимия Х., нито в нанасянето на побоя,
нито в отнемането на вещите. Дори и във времеви аспект, подсъдимият М. не е
имал време да формира съзнание и воля за извършване на престъплението грабеж.
Деянието, както се установява е траяло само няколко минути, през което време
спонтанно възникналото решение от Х. за физическа саморазправа и отнемане на
вещите на пострадалия, не може да се вмени и във вина на М., доколкото е
осъществил само принуда, но с друго съдържание на умисъла и с друга цел.
Предвид гореизложеното, съдът е признал подсъдимия М. за
невинен по повдигнатото му обвинение за грабеж и на основание чл.304 от НПК,
предложение последно, а именно: деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна, го е оправдал. Същевременно съдът, след като е признал само
подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъплението грабеж при ексцес на
умисъла, е постановил оправдателна присъда по отношение на него, относно
обстоятелството да е извършил деянието в съучастие с подсъдимия М., при
условията на чл.20, ал.2 от НК.
Доколкото и защитата пледира за извършване на деянието
от Х. при ексцес на умисъла, съдът намира, че последният е осъществил състава
на престъплението грабеж, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът не споделя единствено застъпената от защитата
теза, че липсва функционална зависимост в действията на подсъдимия Х., изразили
се в осъществяване на принуда, чрез нанасяне на побой и отнемането на вещите.
Осъществената от Х. физическа принуда, макар и първоначално да не е била с
пряката цел да се отнемат вещи от пострадалия, е послужила като мотив на
пострадалия доброволно да предаде собствените си вещи, намиращи се у него,
веднага след като са поскани от подсъдимия Х.. Съдът намира, че независимо с
каква цел са отнети вещите, умисълът на Х. е прерастнал спонтанно в умисъл за
противозаконно отнемане на вещи от владението на пострадалия, с намерение
противозаконно да се присвоят, при наличие на съзнание, че първият акт –
принудата, е създала условия за осъществяване на втория – кражбата. В този
смисъл, действията на Х. не съставляват реална съвкупност между принуда и
кражба, а едно съставно престъпление против собствеността – грабеж, който
поглъща принудата, като престъпление срещу личността.
Установената по делото фактология изключва
квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия Х., като престъпление по
чл.214, във вр. с чл.213а, ал.2 от НК.
Подсъдимият Х. следва да понесе наказателна
отговорност за извършеното от него деяние по този текст от закона. За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от
три до десет години. При определяне на наказанието лишаване от свобода, съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на деянието и добрите
характеристични данни за личността на дееца, причините и мотивите за
извършването му, а така също и наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: оказаното от
него съдействие за разкриване на обективната истина по делото, още в хода на
досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса. Съдът, взе предвид тежкото
му семейно и имотно състояние – подсъдимият Х. живее на семейни начала, безработен,
без постоянен източник на доходи и полага грижи за малолетното си дете, за
което обстоятелство са представени писмени доказателства от защитата при
преходното разглеждане на делото, приобщени чрез прочитането им по настоящото
дело. При наличието на изброените по – горе смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства, съдът е наложил на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода
за срок от една година, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под най –
ниския предел от три години, предвиден в състава на извършеното престъпление. Единственото
отегчаващо вината и отговорността му обстоятелство са преходните му осъждания.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66,
ал.1 от НК. Определеното на Х. наказание е лишаване от свобода за срок от една
година, с което е изпълнена първата предпоставка, визирана в разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК – наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода да е
за срок до три години. Подсъдимият Х. не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за извършено престъпление от общ характер. Видно от справката му за
съдимост е, че Х. е бил осъден с присъда, постановена по н.о.х.д. №28/2002 г.
по описа на РС - Левски, влязла в законна сила на 14.03.2003 г., с която му е
наложено за престъпление по чл.195, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.69, ал.1, във вр. с
чл.66, ал.1 от НК е отложено с две години изпитателен срок. По отношение на
това първо осъждане, съдът констатира, че е настъпила реабилитация по право на
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като в изпитателния срок Х. не е извършил
друго престъпление, поради което не е търпял ефективно отложеното наказание.
Следват още две преходни осъждания за престъпления от общ характер, за които са
му наложени наказания пробация. Съдът констатира още, че за постигане целите на
наказанието, и преди всичко за поправянето на подсъдимия, не е наложително да
изтърпи определеното му наказание в затвор. В този смисъл, съдът споделя изцяло
направеното предложение за приложението на чл.66, ал.1 от НК не само от
защитата, но и от представителя на прокуратурата. Лишаването на подсъдимия от
възможност да полага всекидневни, непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на четиригодишното си дете, не би довело до целения
превъзпитателен ефект, тъй като ефективното изтърпяване на определеното му
наказание, би поставило в затруднено положение цялото му семейство. Предвид
гореизложеното, съдът е отложил изтърпяването на определеното наказание на Х. -
лишаване от свобода за срок от една година, с тригодишен изпитателен срок,
който счита, че ще окаже в достатъчна степен поправително въздействие върху
подсъдимия, и най – вече възпиращо такова, за в бъдеще да се въздържа от
извършване на други престъпни деяния.
ПО ПРЕДЯВНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
В наказателния процес са приети за съвместно
разглеждане, първоначално предявените от гражданския ищец М.В. граждански
искове при преходното разглеждане на делото от друг състав на съда, в общ
размер на 30 000 лева, срещу тримата подсъдими, както следва:
Срещу
подсъдимия К.Л.: за сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл.143, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
Срещу
подсъдимия И.Х., както следва:
1. За сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди за престъпление по чл.143, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
2. И за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди за престъплението по чл.198,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
Срещу
подсъдимия Д.М., както следва:
1. За сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди за престъпление по чл.143, ал.1,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК;
2. И за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди за престъплението по чл.198,
ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК;
Гражданските искове са предявени ведно със законната
лихва, върху сумите, считано от датата на увреждането – 27.08.2012 г., до
окончателното им изплащане.
Пострадалият М.В. е конституиран като граждански ищец
по делото.
След приключване на съдебното следствие, моли съда да
уважи предявените граждански искове, както и да му бъдат присъдени направените
разноски.
По отношение на предявените граждански искове, срещу
тримата подсъдими за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението
по чл.143, ал.1 от НК, съдът съобрази, че същите са предявени на деликтно
основание - чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД. Последното налага претърпените
вреди, освен да са причинени виновно от подсъдимите, но да са пряка и
непосредствена последица от извършените деяния. С присъдата, съдът е признал
подсъдимите Ч., Х. и М. за невинни по това обвинение и ги е оправдал, поради
несъставомерност на деянието. Това прави претенцията на гражданския ищец
неоснователна, поради което на основание чл.307 от НПК, съдът е отхвърлил
изцяло предявените граждански искове, срещу всеки един от тримата подсъдими,
като неоснователни и недоказани. По същите съображения, и предвид обстоятелството,
че подсъдимият М. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, съдът е отхвърлил
изцяло предявения от В. граждански иск срещу този подсъдим, за сумата
от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като е признал подсъдимия И.Х. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК и му е наложил
съответно наказание, на основание чл.52, във вр. с чл.45 от ЗЗД го е осъдил да
заплати на пострадалия В. обезщетение за претърпените от него в резултат на
деянието неимуществени вреди. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установява, че такива вреди са причинени на пострадалия, вследствие на
нанесеният му побой от Х.. Те се изразяват в преживените болки и страдания,
страх, стрес, притеснения и неудобство. Налице са достатъчно доказателства по
делото, които дават основание на съда да приеме, че подсъдимия Х. е нанесъл
побой на пострадалия на инкриминираната дата, с приложената като веществено
доказателство по делото – бухалка. Това обстоятелство не се оспорва от никоя от
страните, не се отрича и от Х..
При определяне размера на дължимото обезщетение, освен
показанията на пострадалия В. и свидетелката Л., относно състоянието на В. след
деянието, съдът взе предвид и данните от заключението на вещото лице по съдебно
– медицинска експертиза. От същото се установява, че на пострадалия В. е
причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Констатирани са следните увреждания: разкъсно – контузни
рани на главата и лявата подбедрица, множество кръвонасядания с двойно –
ивицовиден характер на значителна площ от тялото, които съгласно експертното
заключение са довели до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота, с обичаен срок на възстановяване – около три седмици, без данни за
настъпили усложнения. Относно механизма на причиняване на уврежданията, изводът
на вещото лице е, че същите са резултат от тъпа травма – действие на предмет с
тясна ограничена повърхност и може да е от удари с метална бухалка. Безспорно,
вследствие на извършеното престъпно деяние, освен болки и страдания от
причинените му телесни увреждания, пострадалият В. е преживял стрес и унижение.
При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като счита, че
сумата от 2500 лева е достатъчна да обезщети пострадалия В. в пълен размер за
причинените му неимуществени вреди, в резултат на престъплението по чл.198,
ал.1 от НК. Предвид гореизложеното, съдът е осъдил подсъдимия Х. да заплати на
граждански ищец сумата от 2500 лева, като за разликата до 5000 лева,
гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдената сума
се дължи, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 27.08.2012
г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И.Х., да заплати сумата от 100 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, да заплати
направените деловодни разноски в общ размер на 378 лева, да заплати и
направените деловодни разноски от гражданския ищец и частен обвинител М.В. в
размер на 250 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: