Р Е Ш Е Н И Е
№ 27 , гр. Добрич, 08.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет
и
втора година, IV състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя административно
дело № 576/2021 г. по описа на Адм
С-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС ).
Образувано е по жалба на Р.Г.П. ***, чрез адв. Св.
Х. - ДАК, срещу Заповед №1526/20.10.2021 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), чл. 40,
ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и условията за
установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем, управление и
разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град Добрич е
наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с Р.Г.П. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ул. „Волга“ №7, възникнало на основание Заповед №585/29.05.2018 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 12.06.2018 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на оспорения акт. Жалбоподателят твърди, че е
пенсионер и наемател на имота повече от 30 години. В същият имот, тя живее със
семейството си – дъщеря, зет и внук. Настоява, че
жилището, заради което се прекратява наемното й правоотношение, е
било в съсобственост със съпруга й, с който са във фактическа раздяла от 30
години и тя никога не го е ползвала и никога не е живяла във Варна. Имота е
дарен на сина й още през 2012 г. и при сключване на последния договор с
общината през 2018 г. това обстоятелство и към него момент е било налице, но не
е било пречка за подновяване на договора и за наем за общинското жилище.
Излагат се подробни съображения за незаконосъобразността на приетите в
наредбата през 2021 г. текстове, касаещи общинските жилища. Релевира и доводи
за ковид кризата и за икономиката в момента в страната. По изложените съображения иска отмяна на Заповедта и присъждане на
сторените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, представлява се от адв. Х., която поддържа жалбата на наведените
в нея основания.
Представени
са писмени бележки по делото.
Ответникът - Кметът на община град Добрич, в съдебно
заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от Директор
дирекция „Общинска собственост“ в община Добрич – З. Г., която оспорва жалбата. Иска отхвърляне на същата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Представя писмено становище по същество на спора.
Административен съд - Добрич, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
През 2012 г. Р.Г.П. и Ц.С.П.даряват
на сина си С.Ц.П., собствения си недвижим имот – СИО, а именно: апартамент №78,
с идент. №10135.2554.124.4.78, находящ се на 13 етаж, в жилищен блок №10,
находящ се в гр. Варна, състоящ се от две стаи, кухня, баня/тоалет, антре,
коридор и балкон.
Със Заповед №585/29.05.2018 г. Кметът на Община
град Добрич нарежда Р.Г.П.
– титуляр на настанителната заповед и членове на домакинството на титуляра: П.Ц.Р.–
дъщеря, Р.Д.Р.– зет и Д.Р.Р.- внук да бъде настанена в общинско жилище, находящо се на адрес: гр. Добрич, ул. „Волга“ №7, състоящо се от две стаи, кухня и коридор. В изпълнение на
тази Заповед е сключен Договор за наем от 12.06.2018 г. между
Жалбоподателя, като наемател и "Жилфонд-инвест" ЕООД като наемодател. Договорът е сключен за срок от три години.
На 19.05.2021 г. е подадено
Заявление от наемателя за подновяване на заповед и договор за настаняване, с
приложени към Заявлението документи. Към заявлението е приложил изискуемата
Декларация, в която е отразил, че не притежава жилище, вила, 1/3 или повече
идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на
ползване върху тях, на територията на Община град Добрич и в страната.
След подаване на Заявлението с приложените към него
документи
е извършена проверка от комисия на „Жилфонд-инвест“ ЕООД гр. Добрич, която е
констатирала, че наемателката е дарила собствен недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, поради което и е отправила мотивирано предложение до кмета на община
Добрич да се прекрати наемното правоотношение с Р.П.. Към предложението е
представен и констативен протокол от 11.10.2021 г.
В резултат на 20.10.2020 г. е издадена Заповед № 1526, с която от Кмета на Община град Добрич, на основание чл.
44, ал. 1, т. 1 и, ал. 2 ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската
собственост, чл. 40, ал. 2 във връзка с чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата за
реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем,
управление и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд на Община град
Добрич е наредено да бъде прекратено наемното правоотношение с Р.Г.П. за общинско жилище, находящо се на адрес: град Добрич, ул. „Волга“ №7, възникнало на основание Заповед №585/29.05.2018 г. на Община град
Добрич и Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от дата 12.06.2018 г.
По
делото като доказателства са приети удостоверения, за заплатени битови сметки
за имота, удостоверение от ТП на НОИ за получаваната от жалбоподателката
пенсия, а именно, че същата е в размер
на 393,80 лева. Представена е и нотариално заверена декларация, в която П.
декларира, че има сключен брак с Цонко Стоянов Петков от 1968 година, но повече
от 30 години са фактически разделени и не живеят заедно.
При така събраните доказателства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗОС и в необходимата писмена форма, но при
допуснати груби нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон.
На първо място, Заповедта, с която се прекратява наемното
правоотношение по чл. 46, ал. 1 от ЗОбС, представлява индивидуален
административен акт, поради което за издаването ѝ на общо основание са
приложими правилата на АПК. В случая не е спазено изискването по чл. 26, ал. 1
от АПК за уведомяване на засегнатото лице за образуване на административното
производство, което е започнало по инициатива на административния орган.
Допуснато е и нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени.
Производството по издаване на оспорения акт е опорочено
изцяло поради неговото формално провеждане, което се явява съществено нарушение
на процесуалните правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК не са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая - условията на прехвърляне
на собствеността, площта на жилището, връзката на тези факти с приложимите
правни норми.
В Заповедта е указано, че се издава на база Мотивирано
предложение и Констативен протокол от 01.09.2020 г. на Комисията, назначена със
заповед № 1299/23.09.2020 г. на Кмета на Община град Добрич. Наредбата.
Нито в
Констативния протокол, нито в така нареченото "Мотивирано"
предложение са изложени конкретни фактически основания относно обстоятелството,
че дарението на недвижим имот е пречка за наемното правотношение.
Липсата на такива основания прави акта незаконосъобразен. Това е така, защото
съгласно чл. 6, ал. 2, т. 5 от Наредбата
кандидатите за наем на общинско жилище не трябва да са прехвърлили имоти и
вещини права върху тях на други лица през последните десет години….В случая се касае за жилище, което е било в СИО,
т.е. жалбоподателката е притежавала ½ ид.част, която е дарила на сина си
/т.е без да получи заплащане за частта си/. Спор по този въпрос между страните няма. Прехвърлянето на собственост само по себе си е достатъчно основание да
бъде прекратен наемният договор, съгл. чл.6, ал.2, т.5 от Наредбата, но когато
това не е срещу заплащане, съдът намира, че не покрива състава на чл.6, ал.2,
т.5 от Наредбата.
На следващо място, фактът, че жалбоподателката е прехвърлила
½ ид.част от апартамента, е съществувал към момента на сключване на Договора за наем през 2018 г., а
е преди това, като се има, че същата живее в имота вече 30 години /факт, който
не се оспорва от страните/. Това не е
новопоявил се факт. Той е служебно известен на административния орган, а е и
деклариран надлежно пред "МДТ" на Община град Добрич. За да е налице
отпадане на основанието, означава, да е налице новопоявило се обстоятелство,
което да води до отпадане на основанието за наемане на общинския имот. Такова в
случая не е налице. Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл.
40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, послужили като правно основание за издаване на
заповедта, наемните отношения се прекратяват при отпадане на условията за настаняване
на наемателя в общинско жилище. За да е приложима тази разпоредба, следва да са
настъпили такива изменения в обстоятелствата, обуславящи настаняването в
общинско жилище, които да изключват наемателя от категорията на лицата,
отговарящи на изискванията за настаняване в общинско жилище. Както вече беше
посочено, липсват доказателства за такива обстоятелства, което прави издадената
заповед незаконосъобразна по същество, в издадена в противоречие с материалния
закон.
Въпреки, че жалбоподателката не навежда доводи за
нарушаване на правата ѝ по чл. 8 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС - Конвенцията) съдът намира, че
с процесната заповед са нарушени както принципа на съразмерност (чл. 6, ал. 1
и, ал. 2 АПК ), така и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно чл. 8 от Конвенцията: "1. Всеки има право
на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на
неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това
право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно
демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите." Съгласно принципа на съразмерност, визиран в чл. 6 АПК: 1.
Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо и 2. Административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В процесния случаи става въпрос за общинско жилище, в
което е настанена като наемател жалбоподателката. Действително, срокът на
договора за настаняване е изтекъл, но същата е била вече веднъж настанявана,
при същите условия. Неясно защо, при налично заявление за настаняване и трайно
уреждане на жилищната нужда на жалбоподателката, от страна на общината е
пристъпено към прекратяване на договора. В конкретния случай засягането на
правото на жилище по отношение на жалбоподателката е в степен по-голяма от
необходимото за целта - касае се за жилище, в което са настанени четири лица,
като жалбоподателката е с пенсия 393,80 лева, т.е. под минималната РЗ за
страната, съответно ползването на общинско жилище за нея е
възможност за нормално съществуване в обществото при невъзможност да заплаща
"свободен наем".
Съществен въпрос в настоящия случай е
"необходимостта в едно демократично общество", по смисъла на тази
разпоредба и съдебната практика на Съда в прилагане на този стандарт. Намесата
се счита за "необходима в едно демократично общество" за законна цел,
ако отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако е
пропорционална на преследваната законна цел. Настоящата инстанция намира за
необходимо да приведе като цитат част от решението по делото Й. и др. с/у
България, а именно:
"118. В това отношение трябва да се остави свобода
на преценка на националните органи, които по причина на своя пряк и
продължителен контакт с хората от своите страни по принцип са в по-добра
позиция от международния съд да оценяват местните нужди и условия. Този разлика
ще варира в зависимост от естеството на правото по Конвенцията, нейното
значение за индивида и естеството на дейностите, върху които е наложено
ограничение, както и естеството на целта, преследвана от тези ограничения.
Съдът отбелязва следните съответни доводи в тази насока:
(i) В области, свързани с прилагането на социални или
икономически политики, включително по отношение на жилищата, съществува
принцип, че свободата на преценка е широка както в градското, така и в селското
планиране, където Съдът е установил, че "доколкото упражняването на
преценка, включваща множество местни фактори, присъщи на избора и прилагането
на политика на планиране, националните власти по принцип се радват на широка
свобода на преценка" (Вж. например, Buckley, цитирано по-горе, стр. 1292,
§ 75 in fine, и Ćosić, цитирано по-горе, § 20);
(ii) От друга страна, свободата на преценка на властите е
по-ограничена, когато въпросното право е от решаващо значение за ефективното
упражняване от индивида на лични или жизненоважни права. Тъй като член 8 се
отнася до правата от основно значение за идентичността на индивида, самоопределянето,
физическата и моралната неприкосновеност, поддържането на взаимоотношения с
другите и установеното и сигурно място в общността, където общите социални и
икономически съображения на политиката са възникнали в контекста на член 8,
обхватът на свободата на преценка зависи от контекста на делото, с особено
значение върху степента на проникване в личната сфера на жалбоподателя (Вж.
наред с много други, Connors, цитирано по-горе, § 82);". Според ЕСПЧ, тъй
като загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото
съгласно член 8 за зачитане на жилището, всяко лице, за което съществува риск
от намеса от такъв мащаб, трябва по принцип да има право пропорционалността и
разумността на определена мярка да бъдат определени от независим съд в контекста
на съответните принципи съгласно член 8. "Това означава, наред с други
неща, че когато съответните аргументи относно пропорционалността на намесата са
били повдигнати от ищеца в националните съдебни производства, националните
съдилища трябва да ги разгледат детайлно и да осигурят адекватни причини (пак
там, § 67 - 69);
(v) Когато компетентните национални органи в решенията си
поддържат и нареждат преместването на жалбоподателя и не предоставят каквото и
да било обяснение или излагат каквито и да било аргументи, доказващи, че
отстраняването на жалбоподателя е необходимо, Съдът може да си направи извода,
че законният интерес на държавата да контролира неговата собственост трябва да
отстъпи място на правото на жалбоподателя на зачитане на неговия дом".
Съгласно член 8 от Конвенцията, заповедта засягаща жалбоподателите може да се
счита за "необходима в едно демократично общество", със законна цел,
ако тя отговаря на "належаща обществена нужда" и по-специално, ако тя
е пропорционална на преследваната законна цел.
В заповедта на кмета на община Добрич няма извършена оценка на
обстоятелствата, свързани с личното положение, финансовото, здравословното
състояние на лицата, ползващи жилището като дом. Не се изследва това, че преди
издаването на оспорената заповед не е бил разгледан въпросът, свързан с риска
жалбоподателката и членовете на нейното семейство /и тримата
безработни/ да останат бездомни, ако заповедта бъде изпълнена. Не е
обсъдено с оглед изискването за необходимост в едно демократично общество обстоятелството,
че наемателят
е заплащал в срок всички свои консумативи и задължения към общината. Тези обстоятелства
сочат, че изискването за пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи
на нейната незаконосъобразност
По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед
страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК, които налагат
отмяната ѝ като неправилна и незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподател я следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в размер на общо 110.00 лв. /сто и десет лева/, от които 10.
00 лв. за държавна такса и 100 лв.
възнаграждение за един адвокат, за които са налице доказателства по делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - Добрич, Четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.П. ***, Заповед №1526/20.10.2021 г., издадена от
Кмета на Община град Добрич
ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на Р.Г.П. ЕГН **********
***, сумата от 110.00 лв. (сто и десет лева), представляващи сторени разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 46,
ал. 5 от Закона за общинската собственост.
СЪДИЯ: