Р Е Ш
Е Н И Е № 1734
гр. Бургас, 10 декември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на деветнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар К.
Л. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия
ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 2086/2020 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.А.Х.- управител на
„М-БУС“ ООД, гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат Р., против
решение № 1046/05.08.2020г., постановено по анд № 1367/2020г. по опис на
Районен съд гр. Бургас.
С решението е потвърден електронен фиш серия К № 1632849, издаден от
ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на Р.А.Х.,
с ЕГН: **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева И Р.А.Х. е
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш.
Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адв. Р., поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Представя
списък на претендираните разноски- 480лв. за възнаграждение на адвокат..
Ответникът по касационната жалба не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че съдебното
решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е
приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно.
Настоящият състав на съда намира този извод за противоречащ на закона.
По делото няма спор, че на 18.06.2017 г., в 11:09 часа, в гр. Бургас, ПП
I-9, км. 245+100, в посока от ПВ „Юг“ към кв. Крайморие, техническо средство –
мобилна система за контрол на скоростта с „TFR1М 644/14”, поставена в служебен
автомобил с рег. № А7863КК, регистрирала движещ се в указаната посока със скорост
от 104 км/ч. автобус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” с рег. № А3034КР, при
разрешена скорост за движение за този пътен участък в населено място,
обозначена с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
В последствие било установено, че автобус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ” с
рег. № А3034КР, е собственост на „М-БУС“ ООД, с управител Р.А.Х..
За нарушението, на последния бил издаден електронен фиш, връчен на
21.02.2020г.
На 02.03.2020г. Х. изпратил до директора на ОДМВР Бургас писмо, в което
посочил, че на процесната дата автобусът
е бил управляван от шофьора А.Г.А.. Заявил, че към момента лицето не е служител
на фирмата, поради което е в
невъзможност да представи копие от СУМПС. Посочените факти удостоверил със
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 28.06.2018г.
На 12.03.2020г. директорът на ОДМВР Бургас уведомил управителя на
„М-БУС“ ООД, че отказва да анулира електронния фиш, защото не е изпълнена
разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП- не е представена декларация с данните на
лицето, извършило нарушението и свидетелството му за правоуправление.
На 18.03.2020г. Х. писмено изразил становище пред директора на ОДМВР
Бургас, в което отново пояснил причините, поради които не е представил СУМПС на
водача, извършил нарушението и представил декларация, в която изложил факти,
идентични с тези, посочени в писмото от 02.03.2020г.
Поискал становището да бъде прието и като жалба по см. на чл.189, ал.8
от ЗДвП.
Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд приел, че макар в
срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП Р.А.Х. да е посочил лицето, управлявало превозното
средство не е представил писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Затова, правилно била ангажирана отговорността му, в
качеството на законен представител на собственика на автобуса.
Така формираният извод е израз на краен формализъм.
Целта на изискването за представяне на писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, е да бъде гарантирана възможността за установяване
на това лице и реализиране спрямо него на предвидената от закона административнонаказателна
отговорност.
В случая без съмнение, не са съществували никакви пречки посочената цел
да бъде постигната.
Обстоятелството, че писмото от
02.03.2020г. не е именувано „декларация“ не променя същността на
посочените в него данни. Последните са изчерпателни до степен, осигуряваща
възможност за установяване на
извършителя на нарушението.
Непредставянето на копие от СУМПС на последния, не е пречка за прилагане
на разпоредбата на чл.189, ал.5, пр. последно от ЗДвП, когато въз основа на
други представени доказателства същият може да бъде установен.
Следва да се посочи,
че законодателят изисква и двата документа, доколкото се предполага
добросъвестност на собственика на автомобила, който освен че следва в писмена
декларация да посочи лицето, което е извършило вмененото на собственика
нарушение с ЕФ, в потвърждение на декларираното представя и копие на СУМПС на
лицето.
Това законодателно
разрешение е в съответствие с целта на ЗДвП, да се ангажира отговорността на
действителния извършител на нарушението, ако може да бъде издирен и посочен от
собственика на автомобила, т. е. издирването на действителния извършител е в
тежест на собственика.
Представянето на копие на СУМПС на лицето представлява обстоятелство,
гарантиращо пред контролните органи, че собственикът на МПС е положил дължимите
усилия, открил е лицето, което действително е извършило нарушението и освен че
добросъвестно го посочва, прилага и предоставеното му от лицето извършител,
копие от СУМПС.
В случая тази цел е реализирана, с предоставените данни на водача,
длъжността, която е заемал към датата на извършване на нарушението и заповедта
за прекратяване на трудовия договор.
Т.е. представени са достатъчно доказателства, с оглед стопанските
характеристики на собственика на превозното средство- дружество, чийто основен
предмет на дейност е „ друг сухопътен пътнически транспорт по разписание“, въз
основа на които да е възможно да бъде установен
действителния извършител на нарушението.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и следва да бъде отменено, а по
същество- да бъде отменен и електронния фиш.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски, които са доказани в размер на 480лв.(
адвокатско възнаграждение).
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1046/05.08.2020г., постановено
по анд № 1367/2020г. по опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 1632849, издаден
от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 21,
ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на Р.А.Х.,
с ЕГН: **********, е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Р.А.Х., с
ЕГН: ********** сума в размер на 480лв., представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: