РЕШЕНИЕ
№ 450
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20212100500572 по описа за 2021 година
С Решение № 260293 от 16.02.2021г., постановено по гр. дело №
6868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на
„Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със седалище гр. София против Н. Р.
Т. за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовото дружество сумата
от 1 299, 90 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
сключен между страните на 08.11.2013г. Договор за заем, обезпечен с
Договор за залог на движима вещ, в това число – 650 лева – върната продажна
цена на заложен телефон, 349, 90 лева – разноски по водене на заповедно
производство и 300 лева заплатен адвокатски хонорар за изготвена, но
недепозирана искова молба, ведно със законната лихва за забава върху
сборната главница, начиная от 02.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от
„Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със седалище гр. София, депозирана
чрез процесуалния представител на дружеството – адвокат Сава Каров, със
съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, с която се претендира
атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
1
ново решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените
искове в пълен размер. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е
неправилно и необосновано. В жалбата се посочва, че съдът е постановил в
обжалваното решение, че с продажбата на заложената вещ независимо от
възстановената на купувачката платена от нея цена, с връщането на самата
вещ интереса на ищцовото дружество е бил задоволен, но е видно от
материалите по делото, че същият мобилен телефон е бил иззет от органите
на разследването и върнат на трето лице. В жалбата се посочва, че поради
неправомерното поведение на ответната страна, явно установено с влязло в
сила споразумение по наказателно дело явно е налице основанието по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, а именно – същата да отговаря и за всички други вреди, каквито
в случая се явяват направените разходи по воденето на дела срещу
собственика на ползваната лична карта, за което е и въведената в заложния
билет клауза по чл. 8, буква „б“ за санкция при невярно деклариране на
обстоятелствата в декларацията към заложния билет.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален
представител депозира по делото писмена молба, в която посочва, че
поддържа своята въззивна жалба и счита, че следва да бъде уважена, като
бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените
искове да бъдат уважени.
Ответната страна по въззивната жалба – Н. Р. Т. депозира по
делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата е неоснователна и следва
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, а предявените искове да
бъдат отхвърлени. В отговора се посочва, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че изземването на заложената вещ касае единствено
задължението за обезпечаването на договора за заем, но не и неизпълнението
на ответната страна по договора за заем и не е налице пряка връзка с
претендираните от ищеца вреди. В отговора се посочва е че е направено
възражение в отговора на исковата молба, че клаузата, уговорена в чл. 8,
буква „б“ от заложния билет, с която се уговаря неустойка в размер на 1 500
лева противоречи на морала и добрите нрави, тъй като надвишава 3 пъти
2
размера на отпуснатия заем, тоест – неустойката е 300% от размера на
главницата и по този начин излиза извън своята обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Посочва се, че се поддържа
направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла давност.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Н. Р.
Т. не се явява и не изпраща представител. Депозира по делото чрез своя
процесуален представител писмено становище, в което сочи, че оспорва
въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със
седалище гр. София против Н. Р. Т., с който се претендира да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищцовото дружество обезщетение за
причинените имуществени вреди в размер на 2 944, 80 лева, от които – 1 500
лева, представляваща неустойка на основание чл. 8, буква „б“ на заложния
билет, сума в размер на 650 лева, представляваща стойността на възстановена
на закупилия заложен мобилен телефон, сума в размер от 49, 90 лева,
представляваща държавна такса и сума в размер от 300 лева, представляваща
възнаграждение за адвокат по предявен установителен иск – 745/2015г. по
описа на Районен съд – Благоевград, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 02.11.2020г. – деня на завеждането на иска, както и
направените по делото разноски. В исковата молба се посочва, че ищцовото
дружество е сключило Договор за паричен заем в размер на 500 лева с лице на
име – Я. Г. М. от гр. Благоевград срещу предаден от нейна страна нов
мобилен телефон – С., но в срока за връщане на дадения паричен заем сумата
не е възстановена и съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за
дейността на заложните къщи вещта е отнесена за продажба и е продадена на
трето лице на 23.12.2013г. за сума в размер на 650 лева с цел погасяване на
задълженията на залогодателката. В исковата молба се посочва, че
впоследствие се установява, че продаденият телефон на трето лице е бил
3
върнат в заложната къща, тъй като се оказва, че същият е предмет на
престъпление и на това трето лице е върната сума от 650 лева. Посочва се, че
се установява и обстоятелството, че лицето, което е сключило Договор за
заем – посочена като Я. Г. М. всъщност е установила липсата на своята лична
карта, но не е подписвала този договор за заем и няма отношение към този
случай, а лицето, което е използвало нейната лична карта и всъщност е
положило подпис под сключения Договор за заем с ответната страна – Н. Р.
Т..
С Разпореждане от 03.11.2020г., постановено по гр. дело №
6868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е оставена без движение
исковата молба и е указано на ищеца, в едноседмичен срок да посочи изрично
дали претендира договорна неустойка за неизпълнение – чл. 92 от ЗЗД или
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение – чл. 82 от
ЗЗД, тъй като кумулиране на обезщетения за едни и същи вреди е
недопустимо.
В изпълнение на постановеното Разпореждане от 03.11.2020г. е
депозирана Молба от 11.11.2020г. от ищцовото дружество, в която се
посочва, че се претендира сумата от 1 500 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор за залог – чл. 92 от ЗЗД доколкото същата
обезпечава вредите от неизпълнението без те да се доказват.
По делото е депозиран писмен отговор от ответната страна – Н. Р.
Т., в който се посочва, че уговорената клауза в чл. 8, буква „б“ от заложния
билет е нищожна, а отделно от това правото на ищцовото дружество да търси
неустойка следва да се счита погасено по давност.
С Определение № 263305 от 29.12.2020г., постановено по гр. дело
№ 6868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е докладвано делото
..предявен иск за сумата от 1 500 лева, представляваща договорна неустойка,
дължима по договор за залог, сключен между страните, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
По делото е депозирана Молба с вх. № 265089 от 08.02.2021г. от
ищцовото дружество – „Алекс и Дилян 3“ ООД, с която се заявява, че с оглед
заявеното погасяване на правото за претендиране договорената с ответницата
неустойка се прави изменение на иска като се претендира да бъде заплатено
4
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1 299, 90 лева,
както следва – сума в размер на 650 лева, представляваща възстановена на
купувачката Д. Т. за отненото й мобилно устройство, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и 49, 90 лева, представляваща заплатена
държавна такса за депозирано заявление по чл. 410 от ГПК против Я. Г. М.,
както и сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат
за изготвяне на исковата молба по установителен иск по повод на депозирано
възражение от страна на Я. М., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 02.11.2020г. – датата на предявяване на иска.
В открито съдебно заседание, проведено на 08.02.2021г. съдът е
докладвал молбата като е посочил, че се претендира изменение на иска по
основание, като процесната сума вместо неустойка да бъде присъдена като
обезщетение за вреди от неизпълнение на договор и е приел направеното
изменение в размера на иска на „Алекс и Дилян 3“ ООД против Н. Р. Т., който
да се счита предявен за сумата от 1 299, 90 лева, представляваща обезщетение
за вреди от неизпълнение на сключен между страните договор за заем,
обезпечен с договор за залог на движима вещ. С цитираното определени,
съдът е прекратил производството по гр. дело № 6868/2020г. по описа на БРС
в частта му, касаеща предявения иск над посочените по-горе и до
първоначално предявените размери, поради отказ.
Определението в прекратителната му част не е атакувано и е
влязло в законна сила.
След постановяване на цитираното определение процесуалният
представител на ищцовото дружество посочва, че претендираното
обезщетение е за неизпълнение на сключен между страните договор за заем,
обезпечен с договор за залог на движима вещ, която впоследствие е иззета.
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционния съд е
приел, че изземването на заложената вещ, доколкото касае вещта, служеща за
обезпечаване връщането на заема, но не и изпълнението, съответно
неизпълнението на задължението на заемателя по договора за заем не би
могло да се поставя в пряка връзка с претендираните вреди.
По делото е представен Заложен билет № 8153857, от който е
видно, че Я. Г. М. в качеството й на заемател е получила сума в размер на 500
лева с месечна лихва в размер на 3% и такса за управление на заема в размер
5
на 9% месечно – тоест – 9% месечно. Видно от представения заложен билет
срокът на заема е уговорен на 15 дни с падеж на задължението – 23.11.2013г.,
а заложената вещ е мобилен телефон С. Галакси S 4 imei – ****21 – нов.
Видно от представения заложен билет минималната такса при погасяване на
заема възлиза на сума в размер от 10 лева, а в случай на невярно деклариране
или при изземване на заложената вещ от компетентни разследващи органи,
залогодателят дължи на залогополучателя неустойка в размер на 1 500 лева,
както и всички разноски по предприети действия за връщане на иззетата вещ
в заложната къща или събиране на обезпеченото с нея вземане.
По делото е представено като доказателство наказателно общ
характер дело № 3273/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, от което е
видно, че по отношение на обвиняемата Н. Р. Т. е одобрено споразумение по
силата на което Т. се признава за виновна в това, че на 08.11.2013г. около
18.15 часа в гр. Бургас, на бул. „Стефан Стамболов“ № 47 – в съучастие с Л.
Н. Д. в качеството й на помагач и подбудител и с А. З. Ц. в качеството му на
помагач и подбудител, в офис на „Космо България Мобайл“ ЕАД на
посочения адрес, с цел да набави за себе си и за Л. Н. Д. и А. З. Ц. имотна
облага възбудила и поддържала у служителите на „Космо България Мобайл“
ЕАД Н. А. и М.К. заблуждение, че е лицето Я. Г. М. и под тази самоличност
сключила Договор за ползване на мобилни услуги, включващи клаузи за
изплащане на лизинг на мобилен телефон – марка – „С. Галакси Ес 4 Уайт“ и
с това причинила имотна вреда в размер на 1 099, 44 лева на „Космо България
Мобайл“ ЕАД – престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20 във връзка
с ал. 1 от НК.
По делото като доказателство е представено Определение № 5462
от 31.07.2014г., постановено по частно гр. дело № 745/2014г. по описа на
Районен съд – Благоевград, от което е видно, че е обезсилена Заповед №
2939/17.04.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
произтичащи от невърнат заем, неустойка по Договор за залог, както и
обезщетение за забавено плащане, издадена против Я. Г. М. с мотив, че след
депозирано възражение от страна на длъжника, дружеството – заявител не е
предявило иск по чл. 422 от ГПК в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Видно от постановеното определение в заповедното производство от страна
на заявителя – Заложна къща „Алекс и Дилян 3“ ООД са заплатени сума в
6
размер на 49, 90 лева, представляваща внесена държавна такса и сума в
размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
От представените по делото писмени доказателства по
приложеното наказателно дело № 4980/2017г. по описа на Районен съд –
Бургас по делото безспорно се установява, че ищцовото дружество е продало
процесния мобилен телефон на лице на име – Г. К. Т., който от своя страна е
подарил телефона на своята съпруга – Д. П. Т., която е ползвала телефона със
своя сим-карта и когато е получила обаждане от органите на полицията, че
телефонът е обект на престъпление е отишла в заложната къща и е получила
обратно парите от покупката, която е осъществил съпруга й – сума в размер
на 650 лева. По отношение на тези обстоятелства страните не спорят, а тези
обстоятелства от своя страна се установяват от представените по делото
Разписка за продажба от 19.12.2013г. (лист 173 от досъдебното
производство).
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че Н. Р. Т. се е признала за виновна в това, че на 08.11.2013г.
около 18.15 часа в гр. Бургас – в офис на „Космо България Мобайл“ ЕАД с
цел да набави за себе си и за Л. Д. и А. Ц. имотна облага възбудила и
поддържала у служителите на „Космо България Мобайл“ ЕАД заблуждение,
че е лицето Я. Г. М. и под тази самоличност е сключила Договор за ползване
на мобилни услуги, включващи клауза за мобилен телефон – марка „С.
Галакси Ес 4 Уайт“. Тези обстоятелства не се оспорват от ответната страна –
Н. Р. Т., както и не се оспорва и обстоятелството, че след като е получила
телефона от мобилния оператор е посетила и Заложна къща „Алекс и Дилян
3“ ООД и е получила заем в размер на 500 лева, като за обезпечение на този
заем е оставила в залог получената движима вещ - мобилен телефон – марка
„С. Галакси Ес 4 Уайт“ и е сключила договор за заем с ищцовото дружество,
като се е задължила да върне заетата сума в размер на 500 лева в 15 – дневен
срок, а именно – на 23.11.2013г. Видно от представения по делото договор,
ответната страна се е задължила – в случай на невярно деклариране да
заплати на ищцовото дружество сума в размер на 1 500 лева, представляваща
7
неустойка, както и всички разноски по предприетите действия за връщане на
иззетата вещ или събиране на обезпеченото с нея вземане.
Както бе отбелязано по-горе, заложеният мобилен телефон е бил
продаден от страна на ищцовото дружество на трето лице за сума в размер на
650 лева, която сума впоследствие е върната на лицето, след като органите на
МВР са констатирали, че този мобилен телефон е обект на престъпление. По
делото са представени и доказателства, че ищцовото дружество е образувало
и заповедно производство против лицето, за което се е представила ответната
страна – Я. Г. М., но след като е депозирано възражение от нейна страна,
издадената заповед за изпълнение е обезсилена. В този смисъл, настоящата
инстанция намира, че в конкретния случай следва да бъде ангажирана
отговорността на ответната страна за невярно деклариране относно
собствеността на предоставената в залог движима вещ и да бъде осъдена да
заплати разноските, които е направило ищцовото дружество за предприетите
действия за връщане на иззетата вещ в заложната къща или събиране на
обезпеченото с нея вземане, а именно – сума в размер на 650 лева,
представляваща заплатената стойност на мобилния телефон след връщането
му от страна на трето лице, както и сума в размер на 300 лева,
представляваща заплатено възнаграждение за адвокат и сума в размер на 49,
90 лева, представляваща заплатена държавна такса – последните дължими в
заповедно производство по повод отправено искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат с тези, които
е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че
атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
първоинстанционния съд е отхвърлил претенциите на ищцовото дружество за
следните суми – сума в размер на 650 лева, представляваща върната продажна
цена на заложен телефон, сума в размер на 300 лева, представляваща
заплатено възнаграждение за адвокат и сума в размер на 49, 90 лева,
представляваща заплатена държавна такса – последните дължими в
заповедното производство по повод отправено искане за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на претенцията, с което претендираните суми да
8
бъдат уважени и да бъде осъдена ответната страна да ги заплати на ищцовото
дружество. В останалата му част, а именно – по отношение на претенцията за
заплащане на сума в размер на 300 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат за предявяване на исково производство по чл. 422
от ГПК против Я. М., настоящата инстанция намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, тъй като по делото не са представени
доказателства, че такива разноски са направени от страна на ищцовото
дружество, поради което и искът в тази му част е недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането
на въззивното дружество и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски съобразно уважената претенция за сума в размер на 354 лева за
първоинстанционното производство и за сума в размер на 327, 61 лева за
въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено и
искането на ответната страна по въззивната жалба да й бъдат присъдени
направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част на
претенцията – сума в размер на 115, 47 лева, представляваща възнаграждение
за адвокат. Това налага първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта, в която съдът са присъдени разноски в полза на ответната страна за
сумата над 115, 47 лева до присъдения размер от 500 лева. По делото не са
представени други доказателства за разноски, които са направени от
ответната страна във въззивното производство, поради което и настоящата
инстанция не следва да присъжда такива.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260293 от 16.02.2021г., постановено по гр.
дело № 6868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в частта в която е
отхвърлен предявения иск от „Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със
седалище гр. София против Н. Р. Т. по отношение на сума в размер на 650
лева, представляваща върната продажна цена на заложен телефон, сума в
9
размер на 300 лева, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат и
сума в размер на 49, 90 лева, представляваща заплатена държавна такса –
последните дължими в заповедното производство по повод отправено искане
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, както и в
частта, в която е осъдено ищцовото дружество да заплати разноски на
ответната страна за сумата над 115, 47 лева до присъдения размер от 500 лева
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Р.“ № * да
заплати на „Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ул. „Сливница“ № 241,
представлявано от Управителя Дилян Димов Калъчев, със съдебен адрес – гр.
Бургас, ул. „Пиротска“ 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава Каров, следните
суми: сума в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща
сума, възстановена на трето лице за върната от нейна страна движима вещ –
мобилен телефон „С. Галакси“, модел „Ес 4“, сума в размер на 300 (триста)
лева и сума в размер на 49, 90 (четиридесет и девет лева и деветдесет
стотинки) лева, представляваща направени разноски (платено възнаграждение
за адвокат и заплатена държавна такса) по частно гр. дело № 745/2014г. по
описа на Районен съд – Благоевград – произтичащи от неизпълнено
задължение по сключен между страните Договор от 08.11.2013г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260293 от 16.02.2021г.,
постановено по гр. дело № 6868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас в
останалата му част.
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Р.“ № * да
заплати на „Заложна къща Алекс и Дилян 3“ ООД със седалище гр. София,
ЕИК ********* и адрес на управление гр. София, ул. „Сливница“ № 241,
представлявано от Управителя Дилян Димов Калъчев, със съдебен адрес – гр.
Бургас, ул. „Пиротска“ 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава Каров, сума в
размер от 353, 76 (триста петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки)
лева, представляваща направените по делото разноски пред
първоинстанционния съд и сума в размер на 327, 61 (триста двадесет и седем
лева и шестдесет и една стотинки) лева, представляваща направените по
делото разноски пред въззивната инстанция – съразмерно с уважената част на
претенциите.
10
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11