№ 339
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Анелия Щерева
Калина В. Станчева
при участието на секретаря ДИМИТРИНА ИВ. СЮЛЕЙМАН
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно
административно наказателно дело № 20221100601120 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава ХХVIII НПК- чл. 378, ал. 5 НПК
вр. глава ХХI.
С решение № 20212810/17.11.2021 г., постановено по НАХД №
3869/2021 г. Софийският районен съд, 105 състав признал обвиняемата Р. ХР.
Т., с ЕГН ********** за виновна в това, че на 16.07.2019 г. около 13.42 ч пред
хотел „Романс“, находящ се в гр. София, бул. ****, в съучастие със С.Б.С.,
ЕГН **********, като съизвършител, причинила на длъжностно лице –
В.В.С., заемащ длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“ при
„Център за градска мобилност“ ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“,
отдел „Паркиране“, сектор „Платено паркиране“ /синя и зелена зона/,
Столична община, при изпълнение на службата му, след поставяне на
блокиращо средство тип „скоба“ на предна лява гума на автомобил марка „
Ауди“, модел „Q“ с рег. № СА **** ХС, собственост на С.Б.С., лека телесна
повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – контузии в дясна слепоочна област на главата и корема, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - отправяне на обиди и закани
на висок глас към длъжностни лица: „Сваляйте скобата от автомобила, бе.
Сваляйте бързо, ще ви пребия“, „Сваляйте веднага скобата! Какво заплащане
искате от нас?, „Чувате ли бе, сваляйте скобата веднага! Ще ви еба майката,
тъпаци с тъпаци“, „кръвопийци“, „хищници“, „Помияри, боклуци, ще искате
пред хотела да ви плащаме, Ти какво снимаш бе, помияр“, ритане на скобата
1
с крак, като деянието е извършено на обществено място - пред хотел
„Романс“, без основателна причина и при явно незачитане на установения в
страната правов ред, телесна неприкосновеност и достойнство - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 78а НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 НК е
освободена от наказателна отговорност, като й е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Със същото решение обвиняемият С.Б.С., ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 16.07.2019 г. около 13.42 ч пред хотел „Романс“,
находящ се в гр. София, бул. ****, в съучастие с Р. ХР. Т., като
съизвършител причинил на длъжностно лице – В.В.С., заемащ длъжността
„контрольор, автомобилен транспорт“ при „Център за градска мобилност“
ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“ , отдел „Паркиране“, сектор
„Платено паркиране“ /синя и зелена зона/, Столична община, при изпълнение
на службата му, след поставяне на блокиращо средство тип „скоба“ на предна
лява гума на автомобил марка „ Ауди“, модел „Q“ с рег. № СА **** ХС,
собственост на С.Б.С., лека телесна повреда, представляваща временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – контузии в дясна слепоочна
област на главата и корема, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - отправяне на обиди и закани на висок глас към длъжностни лица:
„Сваляйте скобата от автомобила, бе. Сваляйте бързо, ще ви пребия“,
„Сваляйте веднага скобата! Какво заплащане искате от нас?, „Чувате ли бе,
сваляйте скобата веднага! Ще ви еба майката, тъпаци с тъпаци“,
„кръвопийци“, „хищници“, „Помияри, боклуци, ще искате пред хотела да ви
плащаме, Ти какво снимаш бе, помияр“, ритане на скобата с крак, като
деянието е извършено на обществено място пред хотел „Романс“, без
основателна причина и при явно незачитане на установения в страната правов
ред, телесна неприкосновеност и достойнство - престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 78а НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Съгласно осъдителния диспозитив на решението и на основание чл.
189, ал. 3 от НК обвиняемите С.Б.С. и Р. ХР. Т. следва солидарно да заплатят
направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 436,
80 лева, платими по сметка на СДВР, както и сумата от 200 лева, платима по
бюджетната сметка на първоинстанционната инстанция, и по 5 лева държавна
такса за всеки издаден изпълнителен лист.
Недоволство от решението са изразили, както двамата обвиняеми,
така и служебният им защитник – адв. Н. К. от АК - Пазарджик, които в
срочно депозирана жалба, атакуват съдебния акт като неправилен и
незаконосъобразен. В жалбата се твърди, че фактическите изводи на съда за
обосноваване на вината на обвиняемите Р. ХР. Т. и С.Б.С. не съответстват на
наличния по делото доказателствен материал, поради което и неправилно е
2
направен извод, че Т. и С. са извършили вмененото им престъпление. Сочи се,
че нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното
следствие са събрани достатъчно годни доказателства, които да извеждат
приетото от съда. Пледира се, че е налице едностранчив и тенденциозен
прочит на доказателствената маса от страна на първостепенния съд.
Въз основа на тези си доводи защитата моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменен първоинстанционният съдебен акт и
поставен друг, с който обвиняемите Р. ХР. Т. и С.Б.С. да бъдат оправдани
изцяло в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл.
130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска
прокуратура изразява становище за обоснованост, правилност и
законосъобразност на постановеното от Софийски районен съд решение, а
размера на наказанието за справедлив. Сочи, че възраженията срещу
проверяваното съдебно решение са неоснователни, тъй като
първоинстанционният съд е обърнал внимание, както на начина на нанасяне
на телесната повреда, така и на наличието на хулигански подбуди. Районната
инстанция е положила сериозни усилия за разкриване на обективната истина,
като последната сочи именно обвиняемите лица да са автори на престъпната
проява. Ето защо и осъждането им е обосновано и справедливо.
Обвиняемите Р. ХР. Т. и С.Б.С., редовно призовани, не се явяват в
съдебното заседание пред въззивния съд. За тях се явява адв. Н. К. от АК -
Пазарджик, с приложено по делото пълномощно.
Упълномощеният защитник на обвиняемите поддържа жалбата.
Намира, че събраната в хода на процеса доказателствена маса се явява
недостатъчна такава за установяване с категоричност факта на извършване на
престъплението. Акцентира, че атакуваният акт се базира само на разказа на
пострадалия свидетел С., а последният не можел категорично да посочи
механизма на осъщественото спрямо него девиантно поведение. Твърди, че
касателно обвиняемата Р. ХР. Т. не се установява същата да е ритнала в
корема служителя на „Градска мобилност“. Моли за произнасяне по
исканията, така както са направени в жалбата, както и за отмяна в цялост на
обжалваното решение на Софийски районен съд.
Софийски градски съд, след цялостна проверка на събрания
фактически и доказателствен материал, след неговото обсъждане, както
поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл. 314 НПК,
като провери на осн. чл. 313 НПК правилността на решението, намира
въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна с
право и интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред Софийски районен съд е съгласно правилата,
установени в глава ХХVIII НПК- чл. 375 и сл. от НПК. Фактическата
обстановка е подробно изяснена от първостепенния съд. По делото са
3
събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства,
имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият
материал по делото е анализиран от първоинстанционния съд задълбочено,
поотделно и в своята съвкупност. Същият изяснява по несъмнен начин всички
обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество, а именно факта на извършване на деянието, неговото авторство,
механизма на осъществяването му. Доказателствата по делото, проверени и
приобщени от съда по реда на НПК, не са тълкувани превратно или
изопачено.
От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
приел следната фактическа обстановка, споделена и от въззивния съд:
Обвиняемата Р. ХР. Т. е родена на 16.03.1977 г. в гр. София, българка,
български гражданин, с висше образование, неосъждана, неженена.
Обвиняемият С.Б.С. е роден на 09.07.1973 г. в град София, българин,
български гражданин, със средно образование, неосъждан, неженен. Двамата
обвиняеми живеят във фактическо съжителство на съпружески начала.
Свидетелят В.В.С. заемал длъжността „Контрольор автомобилен
транспорт“, отдел „Паркиране“, сектор „Платено паркиране /синя и зелена
зона/“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД - гр. София. Длъжността,
която свидетелят С. заемал се явявала отчетническа такава по смисъла на чл.
207 от КТ, доколкото му било възложено да събира, съхранява, разходва и
отчита парични и материални ценности.
На инкриминирата дата /16.07.2019 г./ във времевия интервал от
12:00 часа до 20:30 часа /втора смяна/ свидетелят В. С., заедно с колегата си
свидетеля Иван Петков Иванов, бил на работа.
Междувременно, около 13:42 часа на същия ден, обвиняемият С.С.
паркирал своя собствен лек автомобил - „ Ауди“, модел „Q“ с рег. № СА ****
ХС на пътното платно пред хотел „Романс“, за да разтовари заедно с
обвиняемата Р.Т. продукти от автомобила. Конкретният пътен участък, на
който обвиняемият С. паркирал, бил определен от Столична община като
„зелена зона“, респективно за паркиране в границите на която се заплащала и
съответна такса. При все, че този факт бил известен на обвиняемия С.,
доколкото имало и обозначителна табела за това, той не заплатил таксата,
която се дължи.
Свидетелите В. С. и Иван Иванов извършили справка, която
констатитарала неплащане на дължимата такса за паркиране на
горепосочения автомобил на „зелена зона“. Извършена била и проверка за
поставен талон за почасово паркиране /обикновено такъв се поставял на
арматурното табло/, но без резултат. Свидетелят С. направил снимки на
процесния автомобил, а след това заедно със свидетеля Иванов поставили
блокиращо устройство /скоба/ на предната лява гума на същия. В този момент
от хотел „Романс“ излязла обвиняемата Р.Т., видимо подразнена от стореното
от свидетелите С. и Иванов, като започнала да ги обижда, наричайки ги
4
„хищници“ и „кръвопийци“. Веднага след това излязъл и обвиняемият С.,
който също започнал да крещи срещу работещите в „Градска мобилност“
ЕАД свидетели: „Сваляйте скобата от автомобила, бе. Сваляйте бързо, ще ви
пребия“, „Сваляйте веднага скобата! Какво заплащане искате от нас?, „Чувате
ли бе, сваляйте скобата веднага! Ще ви еба майката, тъпаци с тъпаци“,
„Помияри, боклуци, ще искате пред хотела да ви плащаме, Ти какво снимаш
бе, помияр“.
В това време обвиняемата Т. се приближила до свидетеля С.,
заплашвайки го с думите „И да викаш полиция, пари няма да получите“, а
след това го ударила с десния си крак в областта на корема. Тогава
обвиняемият С. също решил да действа и с дясната си ръка ударил свидетеля
С. в областта на главата, над дясното око, в резултат на което последният
усетил силна болка и световъртеж.
През цялото време, докато случката се развивала, двамата обвиняеми
обсипвали свидетелите С. и Иванов с обидни думи: „Помияри, боклуци, ще
искате пред хотела да ви плащаме“. А след като скобата била демонтирана от
лекия автомобил, двамата обвиняеми напуснали местопроизшествието.
В резултат на нанесените удари, свидетелят С. получил увреждания
на телесния интегритет, изразяващи се в подкожен хематом в дясната
слепоочна област на главата и палпаторна болка в областта на корема.
Посочените травматични увреждания в своята съвкупност реализират
медико-биологичния критерий „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“. Механизмът на получените травматични увреждания по тялото на
свидетеля С. отговаря на описания такъв от самия пострадал.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
следните групи доказателства, доказателствени средства и способи за
доказване: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите:
В.В.С., включително прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК, Иван Петков Иванов, Даниел Йорданов Мечев, включително
прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Цветомир
Йорданов Матейков, Красимир Димитров Иванов, Венцислав Велинов
Сотиров, Людмил Тодоров Минев и Татяна Благоева Аракчиева, включително
прочетените на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; писмени
доказателства и доказателствени средства - съдебно медицинско
удостоверение, амбулаторни листи, справки за съдимост, албум от проведено
съдебно заседание, приобщените на основание чл. 283 от НПК протоколи и
други документи, съдържащи се в ДП № 159/2019 г. по описа на 03 РУ-СДВР,
пр. пр. № 32566/2019 г. по описа на СРП, протокол за доброволно предаване,
трудов договор и допълнително споразумение към него, длъжностна
характеристика, декларация за трудова злополука, протокол за разпознаване
на лица и предмети; способи за доказване - заключението на СМЕ.
Въззивният съд намира, че не са налице основания за ревизиране на
изводите на първоинстанционния съд, които са направени при анализа на
5
събраните по делото доказателства, тъй като последните са правилно оценени
и кредитирани, за което са изложени и мотиви.
От показанията на свидетелите В. С. и Иван Иванов, както и Сотиров,
Красимир Иванов и Матейков, които се отличават с последователност и
правдивост, намиращи се освен това в синхрон с останалата приобщена
доказателствена маса, безпротиворечиво и еднопосочно се изяснява, че на
процесната дата и час – около 13:42 часа на 16.07.2019 г., свидетелят С., който
се явява пострадал, е бил пред хотел „Романс“, изпълнявайки служебните си
задължения по поставяне на блокиращо устройство тип „скоба“ върху лекия
автомобил, собственост на обвиняемия С., понеже последният не заплатил
дължима такса за паркиране в очертанията на „зелена зона“. Установява, че
на мястото на инцидента били и обвиняемите С. и Т., които подразнени от
действията на пострадалия, предприели действия първо вербално, а след това
и физически, като в крайна сметка му нанесли удари в областта на главата и
корема, като през цялото време отравяли обиди по негов адрес, както и
спрямо неговия колега – свидетеля Иван Иванов.
Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията
горепосочените свидетели, тъй като преценени съобразно правилата на чл.
117 и чл. 124 от НПК са последователни и житейски логични. Въпреки
наличието на несъответствия в някои детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед момента на деянието /през 2019 г./
свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои
детайли, които избледняват, поради особеностите на човешката памет.
Същественото е, че техните субективни възприятия по отношение на
предмета на доказване са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се. Необходимо е да се изясни, че с оглед
непосредственото формиране на субективните възприятия е нормално
свидетелите да описват някои обстоятелства, според собствената си гледна
точка. Това се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия,
които са обусловени не само от обективни, но и от субективни фактори. Ето
защо представянето на детайлите от субективна гледна точка е неизбежно.
Свидетелите С., който е и пострадалото лице, и Иван Иванов, са били
преки очевидци на случилото се, като казаното от тях се подкрепя и от
останалите събрани по делото доказателства – медицински документи,
заключението на СМЕ и протокол за разпознаване на лице. Свидетелските
показания на Цветомир Матейков, Красимир Иванов и Венцислав Сотиров,
макар и да не изхождат от очевидци, спомагат за изясняване фактологията по
делото и най-вече за потвърждаване установените правнорелевантни факти.
Необходимо е да се отбележи, че макар свидетелят С. да е и
пострадал от ударите, нанесени от обвиняемите, по делото не се установява,
същият да е заинтересован от изхода на производството или да е
недобросъвестен при даването на показания, респективно да изопачава
6
фактите, за които свидетелства. Напротив, казаното от него е в унисон с
разказа на свидетелите Иван Иванов, Цветомир Матейков, Красимир Иванов
и Венцислав Сотиров. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят С. е
разпознал нападателите си, като в протокол за разпознаване на лице по
фотоалбум (л. 92-101 и л.103-112 в кориците на досъдебното производство),
като свидетелят е посочил конкретни особености, по които е разпознал
лицата, които са му нанесли ударите и категорично е посочил обвиняемите
Р.Т. и С.С.. В този смисъл, неоснователни са доводите на защитата, че по
делото не била изяснена фактическата обстановка досежно участието на
обвиняемите в нанасянето на ударите, както и, че осъщественият от
първостепенния съд анализ на доказателствената съвкупност бил
едностранчив и тенденциозен.
В обратен смисъл са не само думите на свидетеля С., подкрепени и
от писмените доказазателствени средства, но и показанията на свидетеля
очевидец Иван Иванов, които категорично посочват, че именно обвиняемите
Т. и С. са нанесли ударите. В тази връзка не намират никаква опора в
доказателствата по делото, твърденията на защитата, че установената
фактология на събитията не кореспондира с обективно случилото се.
Напротив, двамата свидетели С. и Иван Иванов категорично и еднопосочно
описват ситуацията, която са видели и в която впрочем са участвали пасивно,
както и активните участници в нея, като показанията им потвърждават и от
изложението на другите свидетели /Цветомир Матейков, Красимир Иванов и
Венцислав Сотиров/, пристигнали непосредствено след това на
местопроизшествието, като от всички тях се извежда, че именно обвиняемите
Р.Т. и С.С. са лицата, които са нанесли побой на пострадалия В. С.. Бланкетни
и немотивирани са твърденията на защитата, че доказателствената маса
останала недостатъчно попълнена, поради което и липсвало доказване с
необходимата пунктуалност на факта на извършено престъпление и на
участието на конкретното обвинените лица в същото.
На следващо място, неоснователно е инвокираното възражение, че
показанията на С. не били категорични, понеже той не можел да посочи
конкретния механизъм на осъщественото спрямо него телесно увреждане.
Логично е свидетелят да се опита да се предпази, като не може да
конкретизира екзактно и в детайли как всеки от обвиняемите е нанесъл
съответния удар. При подобна ситуация не е възможно, а и не се очаква от
свидетел-очевидец, притежаващ и качеството на пострадал, да е толкова
обстоятелствен касателно механизма на извършените спрямо него механични
действия, отчитайки и стресовия фактор при нанасянето на неедин удар,
което неминуемо въздейства върху субективни възприятия на лицето. В
случая, казаното от свидетеля С., както беше изяснено вече, не е изолирано,
напротив, подкрепено е, както от показанията на споменатите свидетели, така
и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
и способи за доказване. В частност - свидетелят описва нападателите си
преди самото нападение, както и създалата се конфликтна ситуация, като
7
впоследствие е разпознал и лицата, които са нанесли побоя.
Въззивната инстанция се солидаризира с изведеното в проверявания
акт, че безспорната доказателствена обезпеченост на обвинителната теза не се
разколебава от показанията на свидетеля Татяна Благоева Аракчиева, тъй
като последната не е възприела пряко цялата хронология на събитията, а само
определени части. Думите на свидетелката обаче са индиция за вероятното
последващо спречкване между пострадалия и обвиняемите, доколкото самата
признава, че пред нея последните си разменили реплики по повод поставената
скоба върху автомобила на обвиняемия С., като самият той я ритнал с крак.
Действително, не следва да се кредитират свидетелските показания на
лицето Людмил Тодоров Минев, предвид че те са изолирани от целокупния
доказателствен материал по делото, а освен това и вътрешно противоречиви.
Според разказа на свидетеля Минев конфликт не е възникнал, а обвиняемият
С. не се отличавал с агресивно поведение, единствено признава за словесна
размяна на думи. Отделно, при обсъждане на показанията на свидетеля
Минев не следва да се неглижира обстоятелството, че същият работи в гараж,
собствен на обвиняемите лица, макар да твърди, че не се намира в близки
приятелски отношения с тях. Последното е индиция за възможната
недобросъвестност на свидетеля и склонност към изопачаване на
доказателственорелевантните обстоятелства, респективно неправдивост на
показанията. Въпреки че се касае само за индиция, то при съвкупната
преценка и липсата на каквото и да било съответствие на казаното от този
свидетел с доказателствената маса по делото, горното е достатъчно
показанията на последния да не бъдат ценени от съда при изясняване на
фактическата обстановка по делото.
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на СМЕ и
допълнителната СМЕ, тъй като преценени съобразно чл. 154 НПК, същите са
извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като не се доказа, че същото
е заинтересовано от изхода на правния спор. От заключението на вещото лице
категорично се установява, че на свидетеля С. са били причинени следните
травматични увреждания: контузия с подкожен хематом в дясната слепоочна
област на главата и палпаторна болка в областта на корема, над пъпа, които
травматични увреждания по медикобиологичната си характеристика
представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
отговарят на описания от пострадалия механизъм на получаване, а именно
удар с юмрук в областта на главата, нанесен от обвиняемия С. и ритник в
областта на корема, нанесен от обвиняемата Т..
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
следното от правна страна:
Телесната повреда представлява противоправно и виновно засягане
здравето на човека, изразяващо се в увреждане на органите или тъканите на
човешкото тяло, или на техни физиологически функции, или пък изразяващо
8
се в причиняване на болка или страдание.
За да бъде извършено престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 НК,
във вр. чл. 130, ал. 1 НК, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. ал. 1 НК е необходимо в
обективната действителност да са налице следните материални предпоставки:
да са извършени действия от обвиняемите, с които са нанесени леките
телесни повреди с разстройство на здравето, които по аргумент за противното
от чл. 128, ал. 2 и чл. 129, ал. 2 - са всяко увреждане на здравето, което не
може да се квалифицира като тежка или средна телесна повреда, трябва да се
третира като лека телесна повреда. Трябва да е налице е леко увреждане
анатомическата цялост на организация или тъканите, както макар и леки
изменения във физиологическите функции, са извън болката и страданието. А
под разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 следва да се
разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни,
продължителни, трайни или временно опасни за живота. Нужно е
увреждането на телесния интегритет да е осъществено именно спрямо лице,
притежаващо качеството на длъжностно такова по смисъла на чл. 93, т. 1 от
НК. При телесните повреди, извършени по хулигански подбуди, деецът цели
да покаже явното си неуважение към обществото, а умисълът по отношение
на телесното увреждане може да бъде както пряк, така и косвен, като
хулиганските подбуди изключват всякакви други подбуди и обратното, но
понякога личният мотив не е несъвместим с хулиганските подбуди - така
Решение № 441 от 7.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2198/2011 г., I н. о., НК;
Решение № 446 от 14.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 433/2008 г., III н. о., НК.
В случая безспорно е установено, че на 16.07.2019 г. около 13.42 ч
пред хотел „Романс“, находящ се в гр. София, бул. ****, обвиняемите Р. ХР.
Т. и С.Б.С. в съучастие, причинили на длъжностно лице – В.В.С., заемащ
длъжността „контрольор, автомобилен транспорт“ при „Център за градска
мобилност“ ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“, отдел „Паркиране“,
сектор „Платено паркиране“ /синя и зелена зона/, при изпълнение на службата
му и след поставяне на блокиращо средство тип „скоба“ на предна лява гума
на автомобил марка „ Ауди“, модел „Q“ с рег. № СА **** ХС, собственост на
С.Б.С., лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – контузии в дясна слепоочна област на главата
и корема, като деянието е извършено по хулигански подбуди - отправяне на
обиди и закани на висок глас към длъжностни лица: „Сваляйте скобата от
автомобила, бе. Сваляйте бързо, ще ви пребия“, „Сваляйте веднага скобата!
Какво заплащане искате от нас?, „Чувате ли бе, сваляйте скобата веднага! Ще
ви еба майката, тъпаци с тъпаци“, „кръвопийци“, „хищници“, „Помияри,
боклуци, ще искате пред хотела да ви плащаме, Ти какво снимаш бе, помияр“,
ритане на скобата с крак, като деянието е извършено на обществено място -
пред хотел „Романс“, без основателна причина и при явно незачитане на
установения в страната правов ред, телесна неприкосновеност и достойнство.
Двамата съизвършители са действали при условията на пряк умисъл,
като са съзнавали общественоопасния характер на действията си,
9
предвиждали са, че чрез действията им ще нанесат лека телесна повреда на
свидетеля С., изразяваща се в леко увреждане анатомическата цялост на
тялото му, както и леки изменения във физиологическите функции, извън
болката и страданието, а именно контузия с подкожен хематом в дясната
слепоочна област на главата и палпаторна болка в областта на корема, над
пъпа. Налице е и изискуемата пряка причинно-следствена връзка, т. нар.
„условие без което не може“, между действията на двамата обвиняеми
/нанесените от тях два удара/ и настъпилите в резултат телесни увреждания
на свидетеля С., доколкото, ако ударите от тях не бяха нанесени от
обвиняемите С. и Т. върху тялото на свидетеля, то и увреждането на
телесната цялост на същия не би настъпило. Горните травматични
увреждания по медикобиологичната си характеристика представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като са искали
настъпването на общественоопасния резултат. Тоест, обвиняемите са
действали при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. За
общността на умисъла, съдът прави заключение от безспорно установената
обективна страна на деянието, действията им са координирани, двамата
обвиняеми са в близки отношения, доколкото живеят заедно на фактически
начала и вземат пряко участие в нанасянето на ударите, които са причинили
процесната лека телесна повреда. От описаното в показанията на свидетелите,
категорично може да се направи извод, че ударите са нанесени и от двамата
обвиняеми, като конкретно обвиняемата Т. е насочила удара си в областта на
корема на пострадалия, докато обвиняемият С. е насочил своя в областта на
главата. Обстоятелството, че общността на умисъла е възникнала внезапно е
без значение.
От данните по делото е установено, че пострадалият В. С. е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, тъй като е заемал
длъжност „контрольор“ в общинско търговско дружество „Център за градска
мобилност“ ЕАД, като му е било възложено да изпълнява със заплата и
постоянно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в
посоченото юридическо лице.
Съдът намира, че поведението на обвиняемите е било мотивирано от
хулигански подбуди. Безспорно е установено, че с поведението си те са
демонстрирали непристойните действия, с които грубо се нарушава
общественият ред и изразяват явно неуважение към обществото (така т. 2 от
ППВС № 2/1974 г.), като ударите са нанесени на главен булевард в
централната част на столицата. Нанасянето на удари без каквато и да било
причина на пострадалия С. следва да се квалифицира като хулигански акт.
Въззивната инстанция в настоящия си състав споделя изводите на
първоинстанционния съд касателно индивидуализацията на наказанието на
обвиняемите лица, като намира, че правилно същите са освободени от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, като им е наложено
административно наказание глоба. Констатира се, че материалните
предпоставки за приложение на чл. 78а, ал 1. НК са налице, както по
10
отношение на обвиняемата Т., така и по отношение на обвиняемия С..
Правилно е отчетено, че случаят не разкрива наличието на няколко
смекчаващи и/или отегчаващи вината обстоятелства, които да се отразят при
определяне на справедливото наказание, респективно чрез предвиждане на
по-леко, съответно по-тежко такова. Действително обаче обвиняемите лица се
отличават с добри характеристични данни, предвид чистото им съдебно
минало, което се явява смекчаващо вината обстоятелство. Именно с оглед
последното обстоятелство на всеки от обвиняемите Р. ХР. Т. и С.Б.С., е
наложено административно наказание глоба в размер на минималния
установен в материалния закон размер – по 1000 /хиляда/ лева.
В съответствие с изхода на делото и на основание чл. 189 от НПК
правилно сторените по делото разноски са били възложени в тежест на
двамата обвиняеми, като солидарността се обуславя от обстоятелството, че
същите са съизвършители в процесното деяние.
Тъй като правните изводи на въззивния съд съвпадат с правните
доводи на първоинстанционния съд, то и на основание чл. 338 НПК, във вр.
чл. 334, т. 6 НПК обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в цялост.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20212810 от 17.11.2021 г.,
постановено по НАХД № 3869/2021 г., по описа на Софийски районен съд,
105 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11