РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Перник, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500503 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Фючър Енерджи” ООД (в несъстоятелност), с ЕИК:
********* против Решение № 260740 от 22.06.2021 г. постановено по гр.д. № 06394 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г. С обжалваното решение предявените от „Фючър
Енерджи” ООД (в несъстоятелност), срещу ЕТ „М. Е.-90“, с ЕИК: ********* искове, с които
се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1561.39
лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана електрическа енергия по
фактура № *** г., сумата от 471.06 лв., представляваща лихва за забава за периода
15.12.2017 г. – 07.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.12.2020 г. до
окончателно плащане на сумата и сумата от 1527.14 лв., представляваща неплатена главница
за доставена и ползвана електрическа енергия по фактура № *** г., сумата от 446.69 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.01.2018 г. – 07.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 07.12.2020 г. до окончателно плащане на сумата са отхвърлени
като неоснователни.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като се иска отмяната му от въззивната инстанция с
уважаване изцяло на предявените искове.
Въззиваемата страна по подробни доводи и съображения възразява на наведените твърдения
1
във въззивната жалба за пороци на съдебния акт и изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Окръжен съд Перник намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Установява се от събраните в производството пред районния съд доказателства, че с
Решение № 1854 от 14.09.2018 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС е открито производство по
несъстоятелност по отношение на ищеца „Фючър Енерджи” ООД. Със същото решение
дружеството е обявено в несъстоятелност и са прекратени правомощията му. Като начална
дата на неплатежоспособността е определена 31.12.2017 г. До тази дата ищцовото дружество
като търговец на електрическа енергия е продавало и доставяло такава на крайни
потребители, какъвто се явява и ответника ЕТ „М. Е.-90“. Установява се, че за периода от
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. са издадени от ищцовото дружество две фактури - № *** г. на
стойност 1561.39 лв. и № *** г., на стойност от 1587.23 лв., както и за периода 01.12 –
31.12.2017 г. фактура № *** г. на стойност 1527.14 лв. И по трите фактури като задължено
лице е посочен ответния едноличен търговец.
От съдебно-счетоводната експертиза пред първата инстанция, изготвени на база писмените
доказателства по делото е установено, че фактури № *** г. на стойност 1561.39 лв. и № ***
г. на стойност 1527.14 лв. са отразени в счетоводството на ищеца, като същите са включени
в дневника за продажби и справки – декларациите по ЗДДС. По същите фактури в
счетоводството няма отразени плащания. От заключението се установява също така, че в
счетоводството на ответника е отразена само фактура № *** г. на стойност 1561.39 лв., като
същата е включена в данъчен период *** г. По тази фактура няма отразени плащания в
счетоводството. В счетоводството на ответника не е отразена фактура № *** г.
Пред Районният съд показания в качеството на свидетел е дала Н. С. Е. – *** на ответника.
От тях се установява, че, същата е осчетоводявала фактури за доставена ел. енергия,
издадени от ответника до *** г. Свидетелката е категорична, че през месец *** г. ЕТ „М. Е.-
90“, както и други фирми, ползващи услугите на „Фючър Енерджи” ООД, са получили
фактури от една и съща дата, но с различни данни за потребена ел. енергия и съответно
дължими суми. При опит да се свържат с представители на ищеца им е обяснено, че същият
е в несъстоятелност. Е. е заявила, че през месец *** г. ответникът не е получавал фактура от
ищцовото дружество, като от „ЧЕЗ“ АД са ги уведомили, че служебно са прехвърлени към
тяхната ел. мрежа, поради което и са започнали да плащат на последния за извършените
доставки.
Приетото за установено от първоинстанционния съд и направените фактическите
констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност в обжалваното решение, се възприемат изцяло от въззивния съд, като
2
нови доказателства пред настоящата инстанция не са представени.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор
относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плащане на цената, за
закупената от него стока по сключена търговска продажба. Налице са и акцесорни
претенции за забава в изпълнението на паричното задължение и за законна лихва върху
главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявените обективно и кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 327, ал.
1 от ТЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Разгледани по същество исковите претенции са неоснователни, поради следните
съображения:
Видно от материалите по делото първоинстанционният съд е указал на ищцовото дружество
доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства, а именно: ищецът е
длъжен да докаже при наличието на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и реално извършена доставка на електрическа
енергия, включително и нейния размер.
Съгласно чл. 95а, ал. 2 от ЗЕ „Снабдяването с електрическа енергия е услуга от обществен
интерес по смисъла на този закон, която се предоставя въз основа на договор при общи
условия, при условията на равнопоставеност в съответствие с правилата по чл. 91, ал. 2“,
която гласи: „Сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на
този закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по
предложение на енергийните предприятия. Правилата се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им.“. От анализа на посочените законови
разпоредби е видно, че за доставката на ел. енергия задължително следва да има сключен
писмен договор при общи условия. При правилно разпределена доказателствена тежест и
дадена възможност за ангажиране на относими доказателства, ищцовото дружество не е
представило нито едно годно доказателство (договор, публикувани общи условия), от което
да се установи, че между страните е била налице валидна облигационна връзка, отговаряща
на изискванията на ЗЕ.
Освен горното, въззивният съд съобразява, че за потребена ел. енергия се използват уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Отговорността е договорна и следва, че
когато е отчетена доставка, потребителят дължи заплащане на реално доставената му
електроенергия. Следователно, при предявен срещу потребителя иск за заплащане на
електроенергия, ищецът следва да установи при пълно главно доказване, че количеството ел.
енергия е действително доставено и потребено от ответника, както следва да докаже и
действителния му размер.
Следва да се има предвид, че фактурата не е основание за плащане на цената на доставената
стока, нито се явява елемент от фактическия състав на търговската продажба. При оспорване
факта на доставката на описаните във фактурите стоки, положителния факт на тяхното
доставяне следва да бъде доказан от ищеца. Втората от спорните фактури не е осчетоводена
3
при ответника и не е отразена в дневника за покупки. Върху нея липсва и подпис на законен
представител на ответника, които обичайно задължават търговеца при различни стопански
операции.
Ето защо съдът намира, че извършените от ищеца счетоводни записвания на издадената
фактура № *** г. в счетоводните книги, без същата да е подписана и от представител на
ответника или да са налице други подписани от последния първични счетоводни документи,
които да ги придружават и удостоверяват, и да оправдават това им счетоводно записване, и
при липса на други доказателства за действително извършена доставка на описаните във
фактурата стоки, не могат да имат доказателствена сила между ищеца и ответника, посочен
като задължено по сделката лице.
Относно първата процесна фактура с № *** г. на стойност 1561.39 лв. следва да се има
предвид следното: В случая фактурата е издадена за сумата посочена в нея, представляваща
стойността на доставената и потребена от въззиваемият едноличен търговец ел. енергия за
периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. За същия период обаче, е налице и друга издадена
от жалбоподателя фактура, която е за друга сума. По делото няма данни какви количества
ел. енергия реално са преминавали през измервателния уред, при което и въз основа на
горните констатации и данните от ССЕ няма как да се установи, включително и по реда на
чл. 162 ГПК какви са конкретните количества изразходвана ел. енергия и на каква цена, за да
се прецени същите съответстват ли на осчетоводените количества, респ. дали поне едната от
двете издадени за периода фактури е за действително потребена от ЕТ „М. Е.-90“ ел.
енергия. В тази връзка, възражението направено с въззивната жалба, че представената от
ответника фактура № *** г. е била сторнирана от страна на „Фючър Енерджи“ ООД (в
несъстоятелност), не намира опора в представените по делото доказателства, поради което и
същото е напълно неоснователно. В обобщение се налага извод, че ответното дружество не
доказва да е предоставило в процесния имот стоките и услугите, чието заплащане
претендира.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че предявените отрицателни
установителни искове са основателни, предвид което и всички възражения в жалбата са
неоснователни.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269,
изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен резултат с този
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното
производство.
4
Въззиваемият претендира и доказва разноски за въззивното производство съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 400 лв., което му се дължи от жалбоподателя
изцяло предвид неоснователността на жалбата.
По изложените мотиви, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260740 от 22.6.2021 г. постановено по гр.д. №
06394 по описа на Районен съд Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА „Фючър Енерджи” ООД (в несъстоятелност), с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от синдика А.К., да заплати на
ЕТ „М. Е.-90“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. Е. А., сумата от 400 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5