№ 1141
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501054 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Евроманган" ЕАД /в
несъстоятелност/, представлявано от синдика Л. Б. срещу решение
№260482/15.02.2021г., постановено по гр.дело №20163/2019г. по описа на
ВРС, с което частично се уважава предявената срещу дружеството претенция.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно,
недопустимо и постановено в нарушение на материалния закон, поради което
моли да бъде отменено. Твърди на първо място, че не споделя извода на първ.
съд, че представените фишове за заплата, не биха могли да се приемат за
годно доказателство, тъй като не са подписани и надлежно заверени, като
счита, че това противоречи на Закона за счетоводството. Излага, че
счетоводният документ по см. на чл. 4, ал.1 ЗС може да е и технически
носител, като в случаите, когато счетоводните документи при тяхното
издаване първоначално се създават на технически носител, следва да се
оприличат като технически счетоводни документи - например генериран от
програмен продукт документ, който първоначално се създава като технически
1
файл (PDF- файл, GIF-файл, JPG[1]файл, TIFF-файл, или друг подобен
утвърден цифров формат за създаване на файлово изображение). Дори
впоследствие да бъде разпечатан на хартиен носител с цел улесняване
неговото обработване в съответните счетоводни системи на предприятията,
този документ си остава технически счетоводен документ по силата на
разпоредбата на чл.4 ал. 1 от ЗСч. Счита, че в противоречие с цитираната
разпоредба, първ.съд не е признал качеството на счетоводен документ на
представения технически счетоводен документ, който е генериран от
счетоводната програма на дружеството, изготвило ведомостите за заплати на
„Евроманган" ЕАД. Оспорва и констатациите на съда, че документите не
били надлежно заверени, като излага, че в качеството си на синдик е заверил
представените по делото първични технически счетоводни документи в
съответствие с правомощията му по чл. 658 ТЗ. Излага също, че съдът
неправилно е приел за достоверно вторичната счетоводна информация,
представена в НАП, вместо първичната такава, съдържаща се във фишовете
за заплата. Също така счита, че РС се е произнесъл по недопустим иск, тъй
като е налице отрицателна процесуална предпоставка, поради което е
отпаднало правото на иск. Излага, че в конкретния случай, с оглед защита на
правата на работниците, законодателят е предвидил специална
административна процедура по Закона за гарантиране вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, според
която работниците и служителите получават своите възнаграждения от
съответното ТП на НОИ. Твърди, че наличието на специалната
административна процедура по чл.25 ЗГВРСНР се явява отрицателна
процесуална предпоставка за завеждане на настоящия иск. Твърди, че по
делото се е установило, че на 12.05.2020г. ищцата е подала молба-заявление
по чл.25 от ЗГНРСНР пред ТП на НОИ-Добрич. След приключване на тази
адм. процедура ще бъде издадено разпореждане от Директора на Фонд
„ТВРС", и ако лицето не е доволно, то може да обжалва Разпореждането по
чл.26 ал.4 ЗГНРСНР, като се инициира специално административно
производство по реда на АПК, като именно същото се явява отрицателна
процесуална предпоставка за завеждане на настоящия иск. По изложените
съображения моли предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. В условията на евентуалност се моли производството да бъде
прекратено като недопустимо, при наличието на отрицателна процесуална
2
предпоставка, а именно административна процедура по чл.25 ЗТВРССНР,
като на осн.чл. 130 ГПК исковата молба бъде върната. В условията на
евентуалност, при положение, че делото не бъде прекратено, то моли
производството да бъде спряно да приключване на процедурата по чл.25
ЗГВРСНР на осн.чл.229 ал.1 т.7 ГПК. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски. В о.с.з. жабата се поддържа чрез синдика.
Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощника си излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че
първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения.
Излага, че по делото не се е доказало плащане на дължимите от страна на
работодателя трудови възнаграждения, тъй като не са представени ведомости
или други документи, носещи подписа на ищцата. Излага, че представените
фишове не носят нито саморъчен, нито електронен подпис поради което не
представляват годно доказателствено средство. Счита също, че предявеният
иск е допустим, тъй като по реда на чл. 22 от ЗГВРСНР са гарантирани
вземанията за последните 6 начислени, но неизплатени месечни
възнаграждения, докато по делото ищцата претендира заплащането на
възнаграждения и обезщетения за 2018 и 2019г., както и лихви за забава.
Твърди също, че към датата на подаване на настоящия отговор, ищцата не е
получила никакви плащания. Счита, че не са налице основания и за спиране
на настоящото производство. Ако след влизане в сила на решението по
настоящото дело бъде извършено плащане от НОИ, то чрез него ще се погаси
част от вземането, която тя има към ответника, но вземанията за дължимите,
но незаплатени /извън включените в гарантираните вземания/ заплати остават
дължими и могат да се претендират по исков ред. Счита, че първ. съд, след
като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до
правилен извод за основателност на предявените от нея искове. Моли се
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а
първоинстанционното решение – потвърдено в обжалваната част, както и да
бъдат присъдени направените пред въззивната инстанция разноски.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
3
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима.
При извършената съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК проверка за
валидност на решението в обжалваната му част, съставът на ВОС не установи
наличието на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правно основание осн. чл.124 от ГПК, чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.245 от
КТ, чл.221 от КТ и чл.224 от КТ, предявени от Т. В. Б., ЕГН **********,
срещу „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК *********** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца суми както следва: сумата от 18 628.13 лева за
неизплатени трудови възнаграждения от м. юли 2018г. до 13.11.2019г. в
брутен размер, ведно със сумата от 1262.95 лева, представляваща
мораторна лихва за всяко едно вземане, считано от 16-то число на месеца
следващ за които се дължи до датата на завеждане на исковата молба в съда-
09.12.2019г.; сумата от 1137.95 лева, представляваща обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ, дължима поради прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ без предизвестие, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1138.00 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2018 г. в размер от 20 работни дни, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
1024.20 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван
платен годишен отпуск за 2019г. в размер от 18 работни дни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Ищцата твърди,
че считано от 09.12.2010г. работи в „Евроманган“ ЕАД, ЕИК *********** по
силата на трудов договор № 90/09.12.2010г. на длъжност „инженер химик“,
като от месец юли 2018г. работодателят не е заплащал трудовото
възнаграждение. Излага, че на 21.10.2019 г. изпратила до директора на
Дирекция „Инспекция по труда" гр. Добрич заявление по чл.327, ал.1, т.2 от
КТ, в което обективирала желанието си за прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от датата на постъпването му в деловодството на
дирекцията- 21.10.2019г. Счита, че фактически към датата на подаването му,
„Евроманган“ ЕАД е било преустановило производствената и стопанската си
дейност за повече от 15 дни без да обяви престой или спиране на работата
поради технологични причини или производствена необходимост, поради
което са били изпълнени условията, визирани в чл.327, ал.1, т. 10 вр.§1, т.14
от КТ. На 20.11.2019г. била уведомена от „Инспекция по труда" гр.Добрич, че
4
не може да прекрати трудовия договор с „Евроманган“ ЕАД, защото
предприятието не е прекратило дейността си, като за част от работниците е
обявен престой и на адреса на седалището има лице, което да получава
кореспонденцията. На 14.11.2019г. ищцата изпратила заявление до
изпълнителния директор на „Евроманган“ ЕАД, с което го уведомила, че
считано от дата на получаване на заявлението едностранно прекратява
сключения между трудов договор, като поискала да бъде оформена
трудовата книжка и да бъдат заплатени обезщетения по чл.221, ал.1 и чл.224
от КТ. Заявлението престояло в пощенския клон в с. Оброчище, област
Добрич до 05.12.2019 г. след която дата било върнато на 06.12.2019г. По
изложените съображения, ищцата счита, че са налице основания за
присъждане на претендираните суми, поради което моли работодателят да
бъде осъден да ѝ ги заплати.
Чрез депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, ответникът
„ЕВРОМАНГАН“ ЕАД оспорва предявените искове. Излага, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено от Инспекцията по труда -
Добрич на 07.02.2020г., считано от 21.10.2019г. Възразява ищцата да е
полагала труд за сочения период, като твърди, че тя е престирала труд само 5
дни в периода 24.10.2018г. - 30.10.2018г., като в останалото време не се е
явявала на работа. Оспорва претенцията по основание и размер, поради което
моли исковете да бъдат отхвърлени.В пледоарията си по съществото на спора,
синдикът на дружеството излага становище, че служителката е заявила своите
претенции по реда на чл. 25 от Закона за ГВРСНР, поради което настоящото
производството следва да бъде прекратено, тъй като има специално
предвиден ред по отношение на работодатели, обявени в несъстоятелност,
който е в интерес на работниците. Настоява също, че ищцата не се е явявал на
работа, поради което не ѝ се дължи възнаграждение.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Между страните липсва спор, че спрямо ответното дружество
Евроманган ЕАД е открито производство по несъстоятелност, но доколкото
настоящото производство касае трудов спор относно парични вземания, то
попада сред изключенията по чл. 637, ал.1 ТЗ, предвид което е допустимо.
Към момента на даване ход на устните състезания пред настоящата
инстанция – 09.06.2021г. липсват доказателства ищцата да е получила
неизплатеното си трудово възнаграждение от НОИ под формата на
гарантирано вземане на осн. чл. 22 и сл. от Закона за гарантираните вземания
на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, предвид
което настоящият състав, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира,
5
че исковете са допустими, още повече, че те касаят различен периоди, като
включват и претенции не само за трудово възнаграждение, но и заплащане на
други обезщетения по КТ.
От представения по делото трудов договор №90/09.12.2010г., се
установява, че Т.В.-Б.Д. е заемала длъжността „инженер химик“ при
ответника Евроманган АД, като с Допълнително споразумение от 01.04.2017г.
трудовото правоотношение между страните е станало безсрочно.
Видно от приложеното разпореждане изх.№20006757/07.02.2020г.,
издадено от Дирекция Инспекция по труда-гр.Добрич на осн.чл.327 ал.1,т.10
във вр. чл. 327 ал.2 от КТ, трудовият договор сключен между Евроманган
ЕАД и Т. В. Б., сключен на 09.12.2010г. е прекратен, считано от 21.10.2019г.
От заключенията на ССчЕ вх. № 263682/01.09.2020г. и вх.
№278466/03.11.2020, приети в о.с.з., проведено на 08.01.2021г., е видно, че
съобразно „Справка -данни в НАП за осигуряването по ЕГН, за периода м.
07.2018г. до м. 05.2019г. с осигурител Евроманган ЕАД е начислен месечен
облагаем доход за лицето в общ размер на 12 369.43лв./съответно нетният
размер е 9598.42 лв./, а за периода м. 10.2019г.-м.12.2019г. осигурител е НОИ
с начислен месечен доход 0лв. По данни от НАП БТВ на ищцата за последния
пълно отработен месец –м. май 2019г. е 1137.95 лв.
Ответното дружество твърди, че в периода м. ноември 2018- м.
10.2019г. ищцата не се явявала на работа поради самоотлъчка, за което
представя фишове за работна заплата с начислено БТВ -0лв. /стр. 65-76 от
пъвр. дело/
Съдът, като взе предвид така установеното от фактическа страна, за да
се произнесе, съобрази следното:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ищцата Т. Б.Д. е работила в ответното дружество на длъжност
„инженер-химик“ за периода от 09.12.2010г. до 21.10.2019г.
Твърдението на ответното дружество, че считано от ноември 2018г. до
м. 10.2019г. тя не е престирала реално своя труд и е била в самоотлъчка
остана недоказано.
В тази връзка работодателят представя фишове за начислена работна
заплата в които е отбелязано“самоотлъчка“.
Дори да се възприеме твърдението на въззивника, че те представляват
първичен счетоводен документ доколкото са разпечатка от счетоводен
програмен продукт и за тяхната достоверност не е необходим подпис, то
следва да се има предвид следното:
Тези фишове са били своевременно оспорени от процесуалния
представител на ищцата, а от друга страна представляват писмени документи,
6
съставени едностранно от работодателя и не съдържат изявление или подпис
на насрещната страна. Доколкото обективират изгодни за работодателя
факти, и предвид извършеното оспорване, то работодателят следваше да
установи по безспорен начин, че в посочения период ищцата не се е явявала
на работа без уважителна причина, поради което не се дължи заплащане на
работна заплата.
Такива доказателства /писмени или гласни/ обаче ответникът не е
представил по делото.
Напротив- от заключението на СИЕ, неоспорено от страните, се
установява, че за периода 07.2018г. до м. 05.2019г. в НАП е бил подавана
информация, че на лицето е било начисляван месечен облагаем доход с
осигурител Евроманган ЕАД.
С оглед на което, настоящият състав приема за установено, че за
посочения период ищцата реално е полагала труд в ответното дружество
поради което и се дължи заплащане на дължимото БТВ.
След се установи, че ищцата реално е полагала труд по така
съществувалото трудово правоотношение, то съобразно разпоредбата на чл.
128 КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, както и да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.3 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост, или по писмено
искане от същия – на негови близки или по банков път. При изплащане по
ведомост, полагането на подпис от страна на получилия трудовото си
възнаграждение работник удостоверява получаването на сумата.
Доколкото, ищецът, чиято е доказателствената тежест, е установил
наличието на валидно трудово правоотношение, както и, че е изправна страна
по договора, то в тежест на работодателя е да установи изпълнението на
своето задължение по чл.128 КТ.
Тълкувайки разпоредбата на чл.270 КТ, се налага изводът, че трудовото
възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата,
както и че може да бъде изплащано лично на работника/служителя по
ведомост, или срещу разписка, или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. Законодателят е предвидил и възможност
трудовото възнаграждение /отново по писмено искане на работника/ да бъде
преведено на влог в посочената от работника банка. Изчерпателното
изброяване на всички възможни начини за плащане на трудовото
възнаграждение навежда на извод за императивност на цитираната правна
7
норма, което респективно изключва възможността за други начини за
погасяване на задължението на работодателя.
Основното възражение на работодателя, което остана недоказано е, че
на ищцата не се дължи възнаграждение, тъй като тя не се е явявала на работа.
Нито се твърди, нито се доказва той да е заплатил претендираните от ищцата
суми.
С оглед заключението на в.л неоспорено от страните и кредитирино от
съда като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода
м.07.2018г.-м.05.2019г. на ищцата се дължи БТВ в размер на 12369,43 лв.
Претендирано е заплащане на брутно възнаграждение, а не на нетно такова.
Удръжките следва да бъдат извършени от работодателя при реалното му
изплащане, а не от съда. Задължението за внасяне на осигуровки и други
плащания също е на работодателя. Затова и възнаграждението следва да бъде
присъдено в брутен размер.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 128 КТ е
основателен и следва да бъде уважен за този размер, като по отношение на
отхвърлената му част липсва въззивна жалба.
Съгл. чл. 128, т. 2 КТ работодателят следва да заплаща трудово
възнаграждение в установените срокове. При липса на друга уговорка между
страните и с оглед обичайната практика, следва да се приеме, че трудово
възнаграждение се начислява и заплаща ежемесечно. Предвид което това
ответникът дължи лихви за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение. Следователно, на ищцата следва да се изплати и дължимата
законна лихва върху така присъденото възнаграждение, считано от 1-во число
на месеца, следващ този, за който е дължимо възнаграждението, а именно
сумата от 1026,43 лв., изчислена от съда посредством използването на
програмен продукт АПИС ФИНАНСИ.
Настоящият състав намира, че доколкото към датата на приключване на
съдебното дирене, на осн. чл. 149, ал. 2 ГПК липсват доказателства, че на
ищцата е заплатено дължимото БТВ за период от 6 месеца от НОИ, то липсва
основание за прекратяване на производството в тази част поради
недопустимост.
Счита, че дори ако такова плащане бъде извършено, то няма да се
стигне до двойно получаване на присъдената сума, тъй като тези вземания
следва да бъдат претендирани в производството по несъстоятелност-било от
ищцата /въз основа на издадения ИЛ/, било от НОИ –ако бъде извършено
плащане по реда на чл. 22 ЗГВРСНР/, като наличието на евентуално
извършено плащане ще бъде съобразено от синдика/съда при тяхното
приемане.
Доколкото ответното дружество не твърди, нито установява да е
заплатило на ищцата някакви суми, то съдът намира, че като основателен и
8
доказан следва да бъде уважен и предявеният иск по чл. 224 КТ.
Искът за заплащане на обезщетение за неизползван плетен годишен
отпуск за 20 дни за 2018г. следва да се уважи в претендирания размер от
1138 лв., съобразно заключението по ССЕ. Трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено считано от 21.10.2019г., но с оглед събраните
доказателства съдът приема, че тя е полагала труд до м.05.2019г., съответно
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. се дължи само
за 9 дни, което съобразно заключението по ССЕ възлиза на 512,10 лв.
С оглед обстоятелството, че въззивна жалба е депозирана само от
работодателя в частта на решението, с което предявените срещу него искове
са частично уважени, то настоящата инстанция не следва да обсъжда
отхвърлените искове на ищцата, тъй като жалба от нейна страна по
отношение на тази част липсва.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемата страна
следва да бъде присъдени направените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, които съдът, предвид представения списък и
доказателства определя в размер на 300.00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260482/15.02.2021г., постановено по гр.
дело №20163/2019г., в ЧАСТТА, с която „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********** Е ОСЪДЕНО да заплати на Т. В. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.л.: сумата от 12369,43 лв. (дванадесет
хиляди триста шестдесет и девет лева и четиридесет и три стотинки),
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м.07.2018г.-м.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба в съда-09.12.2019г. до окончателното заплащане на задължението, на
осн.чл.128 от ГПК; сумата в размер на 1026,43 лв. (хиляда двадесет и шест
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху дължимо нетно трудово възнаграждение за периода м.07.2018г.-
м.05.2019г., считано от 1-во число на последващия месец за който е дължимо
месечното възнаграждение до 09.12.2019г. на осн.чл.245 от КТ; сумата от
1138 лв. (хиляда сто тридесет и осем лева), представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2018г. и сумата от 512,10
лв. (петстотин и дванадесет лева и десет стотинки) представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2019г., ведно
със законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба
9
в съда-09.12.2019г. до окончателното заплащане на задължението на
осн.чл.224 от КТ.
В ОСТАНАЛАТА НЕОБЖАЛВАНА ЧАСТ решението е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД /в несъстоятелнст/, ЕИК ***********
да заплати на Т. В. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.л. сумата от
300.00 лв. (триста), представляваща заплатено адв. възнаграждение на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 2, т. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10