Решение по дело №2377/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началника на О. О. дейности Бургас при Д. О. дейности в ГД Фискален контрол против Решение № 59/31.10.2023г., постановено по НАХД № 280/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 719762-[рег. номер]/21.08.2023г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Б. С. М ЕООД с [ЕИК], за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

В касационната жалба се релевират съображения, че при правилно установена фактическа обстановка съдът е обосновал неправилно правните си изводи за маловажност с обстоятелството, че се касаело за допуснато за пръв път нарушение, което не е причинило вредни последици, понеже било налично устройство в търговския обект, надлежно свързано с електронната везна, като клиентите са могли да възприемат количеството на стоката. Счита, че това са обстоятелства от значение за определяне по-благоприятен размер на наказанието. Сочи, че се касае за обичаен случай на нарушение, а не такъв отличаващ се с по-ниска степен на обществена опасност от типичните. Сочи съдебна практика на АС Бургас.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие – ю.к. Т., поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по касация – Б. С. М ЕООД с [ЕИК] не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд – Бургас да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата се явява основателна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. – за това, че е издал касов бон, който не съдържа посочени в цитираната норма реквизити, а именно: „количество“ и „стойност“ по вид закупени стоки. Нарушението е установено при извършена проверка в стопанисвания от дружеството обект – павилион за бързо хранене/ пържена риба, находящ се в [населено място], [улица], на 07.08.2023 година, същият стопанисван от Б. С. М ЕООД.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал необходимите доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд – Царево е достигнал до извод, че Б. С. М ЕООД е осъществило състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което неправилно е санкционирано на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция, определена в минимално предвидения в закона размер, тъй като са били налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд – Бургас е неправилно.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Въпреки това се установяват и твърдените в касационната жалба пороци.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на Районен съд Царево, като е мотивирано подробно защо въз основа на тях е достигнат извод за допуснато нарушение. Липсва обаче надлежна обосновка на извода за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

Посочената подзаконова правна норма регламентира задължителното съдържание, което следва да има фискалната касова бележка, като един от реквизитите е количество и стойност на вида закупени стоки. Изискването за посоченото съдържание не е самоволно или единствено в защита на интересите на потребителите. То преследва и друга съществена цел, а именно проследимост на количествата и вида на стоките участващи в оборота на дружеството, в случаи на проверки и ревизии. Липсата на подобен реквизит възпрепятства качествения контрол върху тях и способства за избягване на данъчни задължения. От събраните по делото доказателства по безсъмнен начин е установена липсата на тези реквизити в издадения при извършената контролна покупка фискален бон. По тази причина не може да бъде заключено, че са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

За да бъде квалифицирано едно административно нарушение като маловажно и да не бъде санкционирано, е необходимо съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, приложим по препращане от чл. 11 от ЗАНН, деянието да притежава по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като бъдат взети предвид вредните последици и смекчаващите отговорността обстоятелства. В случая по делото не е установена по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Процесното нарушение е от категорията на т. нар. "формални" нарушения /"нарушения на просто извършване"/, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко първо нарушение би следвало да се [жк], а не това е целта на обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита интересите на фиска, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.

В допълнение може да бъде изтъкнато, че предвид професионалния ангажимент на сервизиращата фирма относно съдържанието на фискалните бонове, пълното и точно тяхно съдържание, налице е възможност за регресна претенция от страна на нарушителя към нея, в случай че в нея е причината за констатираното несъответствие. Това обстоятелство обаче не освобождава самия нарушител от административно-наказателна отговорност, тъй като същият като професионален търговец е длъжен да следи лично за това нормативно изискване и да съблюдава нормите на закона, като отговорността му е безвиновна.

Предвид крайния изход на спора и отправеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира за необходимо да присъди такива в полза на касатора за двете съдебни инстанции общо в размер на 200,00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, XIX-ти касационен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 59/31.10.2023г., постановено по НАХД № 280/2023г. по описа на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 719762-[рег. номер]/21.08.2023г., издадено от Началника на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на Б. С. М ЕООД с [ЕИК], за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/13.12.2006 г. /, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

ОСЪЖДА Б. С. М ЕООД с [ЕИК] да заплати в полза на Н. А. по Приходите съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции в размер на 200,00 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.