№ 15408
гр. С, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110133858 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от И. Д. И., ЕГН ********** против Я. Д. И., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за сума в размер на 5000 лв.,
представляваща полагащият се на ищеца дял от получените от ответника граждански
плодове в резултат от отдаване на партерния етаж от съсобствената недвижима вещ, а
именно сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв.
м, находяща се на адрес гр. С, бул. „ПВ“ № 110, под наем за периода от 01.09.2021 г. до
09.12.2021 г., както и за сума в размер от 8500 лв., представляваща получена наемна цена за
отдаване на посочената част от вещта под наем в периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца в
качеството му на вещен ползвател на 1/2 идеална част от недвижимия имот (съгласно
уточнителна молба с вх. № от 07.10.2022 г.), ведно със законната лихва върху двете главници
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 23.06.2022 г., до окончателното
изплащане на сумите.
В исковата молба се посочва, че страните по делото са придобили по силата на
наследствено правоприемство при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки, правото на
собственост върху ПИ с идентификатор **********, с площ по скица от 428 кв. м, находящ
се в гр. С, бул. „ПВ“ № 110, ведно с построената в него сграда с идентификатор
**********.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв. м. Сочи, че за притежаваната от
него част от процесните имоти е съставен констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег.
1
№ 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Т, с рег. № 065 на НК от 05.11.2021 г., като по
силата на нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том VII,
рег. № 14455, дело № 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т, с рег. № 065 на НК от 10.12.2021 г.
ищецът прехвърлил притежаваните от него права в съсобствеността на съпругата си КЙ И.а,
запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху 1/2 идеална част от
процесните имоти. Твърди, че скоро след смъртта на общия им наследодател – ДВ, през
месец август 2021 г., ответникът сключил нов договор за наем с наемателя на първия
(партерен) етаж, където бил разположен магазин за хранителни стоки – „А“ ЕООД, ЕИК
******, в който бил уговорен месечен наем за помещението в размер на 3000 лв. Поддържа,
че ответникът в разрез със съществуващите в полза на ищеца права по отношение на
процесните недвижими имоти получава цялата уговорена в договора за наем сума вместо
полагащата му се 1/2 част от същата. Счита, че доколкото от вещите се реализират
граждански плодове, в негова полза е възникнало вземане за половината от тяхната
стойност, съобразно правото му на собственост, респ. правото му на ползване. Сочи, че е
поканил ответника да му заплати дължимите суми, но плащане не последвало. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер. Посочва, че приживе родителите на
страните са имали намерение процесните недвижими имоти да бъдат придобити от
ответника, доколкото единствено той участвал в изграждането на сградата, както със
средства, така и с труд, а само двамата със съпругата му полагали грижи по стопанисването
на имотите. Твърди, че с „А“ ЕООД е сключен договор за наем на процесното помещение на
29.12.2020 г. от ответника и неговата съпруга в качеството им на пълномощници на
родителите на страните, който действа и към момента, при уговорена наемна цена в размер
на 1200 лв., половината от които заплащани на третото за настоящото производство лице – С
И.а, а останалата половина в размер на 600 лв. – заплащана на ответника. Сочи, че за целия
предявен с исковата молба период е получил доходи от отдаване на партерния етаж от
процесната сграда на стойност общо 5400 лв., като за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021
г. е получил общо 1846,53 лв., след приспадане на заплатените данъци в размер на 133,47
лв., а за периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г. – общо 3194,04 лв., след приспадане на
платените данъци в размер на 231,76 лв. Счита, че претенциите на ищеца са предявени
недобросъвестно, доколкото последният не участвал в тежестите за общите вещи, а
единствено претендирал получаване на припадащата му се част от ползите от имотите.
Твърди, че на 24.06.2022 г. доброволно е изплатил на ищеца сумата от 2548 лв.,
представляваща сбор от наемна цена, платена за процесния търговски обект на партерен
етаж за периода от месец май 2021 г. до месец юни 2022 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно
2
обстоятелството, че майката на страните ИЕВ е била едноличен собственик на ПИ с
идентификатор **********, с площ по скица от 428 кв. м, находящ се в гр. С, бул. „ПВ“ №
110 и че построената в него сграда с идентификатор **********.1, на три етажа, със
застроена площ от 176 кв. м е придобита от родителите на страните ИЕВ и Д И. В в режим
на съпружеска имуществена общност. Установява се, че ИЕВ и Д И. В упълномощили с
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 04.09.2020 г. ответникът и съпругата му
С П. И.а да ги представляват пред всички физически и юридически лица по отношение
управлението и стопанисването на притежаваните от тях недвижими имоти и обекти в
сградата, вкл. да отдават същите под наем и да получават наем за помещенията, като
получените доходи са за тяхна сметка и се явяват техен доход.
Не е спорно и е видно от представените удостоверения за наследници, че страните са
наследници по закон на ИЕВ, починала на 21.04.2021 г. и на ДВ, починал на 21.08.2021 г. С
оглед настъпилото наследствено правоприемство страните придобили съсобствеността
върху сградата последователно от всеки от родителите си, като след смъртта на Д ВасИ.,
станали съсобственици на по ½ ид. ч. Установява се, че с Нотариален акт от 10.12.2021 г. за
дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том VII, рег. № 144455, дело №
1093/2021 г. ищецът дарил своята ½ ид. ч. на съпругата си КЙ И.а. На основание чл. 135, ал.
1 ЗЗД с решение № 3677 от 06.07.2023 г. на СГС по гр.д. № 5784/2022 г., влязло в сила на
03.08.2023 г, дарението на 1/3 ид. ч. от сградата било проглА.о за недействително спрямо
ответника Я. Д..
Не се спори между страните, че в рамките на процесния период от 01.09.2021 г. до
01.06.2022 г. на първият (партерен) етаж бил обособен магазин за хранителни стоки,
управляван от „А“ ЕООД, ЕИК ******, като помещението било предоставено на това
дружество възмездно. Представен от ответника и от наемателя е договор за наем от
29.12.2020 г. Постъпил е от Столична община, район В и договор за наем от 01.12.2020 г.
ведно с пълномощно от А. И. А. в полза на ДЦ А.а да представлява „А “ЕООД, приложени
към заявление от 04.12.2020 г. за работно време на стационарен обект. Договорите са
сключени между „А“ ЕООД като наемател и ответника и неговата съпруга С П. И.а като
наемодатели. И в двата документа е посочена наемна цена от 1200 лева. Видно от
представения от ответника и от наемодателя договор срокът на договора от 29.12.2020 г. е 3
години, а в екземпляра от 01.12.2020 г., постъпил от СО – 1 година.
От показанията на свидетеля С. М., видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ управител на
„А“ ЕООД от 15.03.2021 г. се установява, че и преди да е вписан като управител е
изпълнявал фактически действия по управление и представителство на дружеството, чийто
едноличен собственик е ДЦ А.а. От показанията на свидетеля се установява, че същият е
договарял с ответника да бъде предоставено на дружеството за ползване процесното
помещение. Според свидетеля уговорената цена била в размер на 1200 лева, а ДЦ подписала
договора за наем. Според свидетеля наемната цена се заплащала след удържане на данък,
поради което месечно той или неговата сестра, служителка в магазина – Л. М. заплащали в
брой сумата от 1098 лева, като същата вземали от наличните парични средства от оборота на
3
обекта. Посочва, че в края или началото на всеки месец ответникът или неговата съпруга
посещават магазина и им се плаща в брой наема, като понякога им го носят в техното
заведение. По преценка на свидетеля съпругата на ответника – С идва по-често.
От показанията на ДЦ А, незряща, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ - едноличен
собственик на капитала на „А“ ЕООД, ЕИК ******, се установява, че е подписала договора
за наем на обекта, като към датата на подписването му е съпругът й, който е бил управител и
едноличен собственик на капитала е бил починал. Свидетелката подписала договора, който
й донесла Л. М., без да го прочете, тъй като знаела за държанието му, единствено не знаела,
че е посочено името на съпругът й. Договорът бил подписан от нея, тъй като към датата на
подписването му съпругът й бил починал, а следвало да бъдат входирани документи за
регистрация на търговския обект. Според свидетелката за ползването на обекта по
информация от свидетеля С. М. дружеството заплаща наемна цена от 1200 лева, която се
заплаща фактически от Л. М. от оборота на магазина. Според свидетелката наемателят
заплаща ДОД.
От показанията на св. Л. К. М. се установява, че работи като продавач – консултант във
функциониращия в процесния обект магазин от декември 2020 г. Според свидетелката
обектът се ползва под наем по договор, сключен с ответника и съпругата С му срещу наемна
цена от 1200 лева. Първоначално договорът бил сключен за една година, а в последствие бил
автоматично подновен за три години. Според свидетелката сумата, която фактически се
плаща от 1-во до 10-то число всеки месец е 1092 лева, като правят удръжка в размер на 108
лева за данък. Свидетелката заплащала наемната цена в брой предимно на С, за което
получавала и прибирала разписка. Според свидетелката по време Ковид пандемията наемът
не бил променян, като винаги е бил един и същ. Свидетелката посочва, че договорът бил
подписан от Д А.а и т.к. същата е незряща, тя я запознала със съдържанието му, вкл.
наемната цена. Установява се от показанията и че първоначално били пет помещения, а С.
М. направил ремонти и ги слял в едно. Ремонтите били извършени от 01.12. до 29.12.2020 г.,
като на 01.12 бил подписан договор, който внесли в общината, като свидетелката
потвърждава, че това е договорът постъпил по делото от СО и това е първият договор,
подписан за помещението. Впоследствие, след сливането на помещенията, бил подписан
втори договор, като свидетелката потвърждава, че това е договорът от 29.12, представен по
делото от дружеството. Посочва, че първоначално заплащала по 1200 лева, но след
консултация със счетоводител на С било обяснено, че следва да внасят данък, поради което
на всеки три месеца бил внасян, а за периода, в който дружеството платило по 1200 лева, Я.
и С си внесли наведнъж данъка.
Видно от постъпило писмо с изх. № 19-24-01-105 от 18.03.2024 г. от НАП в
информационната система на НАП има данни за подадена по електронен път годишна
данъчна декларация по чл. 50 ЗДФЛ за 2021 г., подадена на 30.03.2022 г., в която е
деклариран от ответника Я. И. получен от А ЕООД доход в размер на 7200 лева, като не е
деклариран удържан данък от дружеството, а дължимият данък по ГДД е внесен от
ответника.
4
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по банковите
сметки на ответника не са налице преводи на суми от А ЕООД. От заключението се
установява, че дружеството е осчетоводило като заплатен наем в брой за периода от 09.2021
г. до май 2022 г. вкл. сума в общ размер 10152 лева, като за месеците октомври, ноември и
декември месената сума е в размер от по 1200 лева, а за останалите месеци – 1092 лева. В
счетоводните записвания сумите били отбелязани като получени от „Я., С И.и“, а
разходните документи – квитанции с различни номера. Вещото лице е установило, че
дружеството е удържало данък при плащане на наема и е внесло данък в размер на 972
лева на тримесечия съответно на 27.04.2022 г., на 24.06.2022 г. и на 15.09.2022 г.
Видно от представените служебни бележки от 24.01.2021 г. и 25.01.2022 г., издадени от
„А“ ЕООД на ответника и на С И.а са изплатени доходи в размер на по 7200 лева годишно.
Установява се от представената от ответника и неоспорена от ищеца разписка, че
ответникът е заплатил на ищеца сума в размер на 2458 лева на 24.06.2022 г. с основание „от
наем“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС
Добивите от вещта - естествените и граждански плодове, какъвто е наемът,
принадлежат на собственика съгласно чл. 93 ЗС. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно частта си. Ако
съсобствената вещ е отдадена под наем само от единия съсобственик, респ. той е получавал
наем за предоставеното възмездно ползване на трето на съсобствеността лице,
съсобственикът, който не е страна по правоотношението има предвиденото в чл. 30, ал. 3 ЗС
вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на идеалната му част.
В случая отдаването под наем на целия имот, представляващ първи /партерен/ етаж в
сграда с идентификатор**********.1, не е спорно, а и е установено от представения по
делото наемен договор и от гласните доказателства. Ответникът признава възникването на
вземане на ищеца за половината от получената от него сума по договора за наем с отчитане
на заплатените данъци.
От съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства следва извод, че
ответникът и неговата съпруга – С П. И.а като наемодатели са отдали процесния имот под
наем за сумата от 1200 лева месечно, като към момента на възникване на договорната връзка
собственици на имота са били родителите на ищеца и ответника. Сключването на договора и
получаването на наемната цена е било извършено в рамките на дадените с пълномощното от
04.09.2020 г. права, като страна по договора, видно от титулната му част, са самите
упълномощени /а не упълномощителите-собственици/. След смъртта на упълномощителите
договорът е запазил действието си за уговорения в него срок, като документ с достоверна
дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е само договорът от 01.12.2020 г., който е представен в
Столична община. Продължаването на ползването на имота без противопоставяне на
5
наемодателите е довело до продължаване на договорната връзка, в рамките на която същите
са получавали наемната цена. Доколкото с договора за наем не е било уговорено друго
вземането на всеки от наемодателите е за ½ от наемната цена, като в този смисъл са и
издадените им от наемателя служебни бележки. Поради това и не може да се приеме, че
ответникът дължи на ищеца и половината от получаваната от съпругата му цена, тъй като
последната отговаря на самостоятелно основание спрямо ищеца за неоснователно
обогатяване доколкото със смъртта на упълномощителите получаваната от нея наемна цена
се явява без противопоставимо на приобретателите на имота правно основание.
Неоснователни са възраженията и доводите на ищеца, изложени в писмените бележки,
че съдът дължи да определи на основание чл. 162 ГПК обезщетение, съразмерно на
пазарната наемната цена. В случая е налице възмездно предоставяне ползването на
съсобствения имот на трето лице, поради което и претенцията на ищеца е по чл. 30, ал. 3 ЗС,
като същият ясно с исковата молба е претендирал да получи сума, която счита, че съставлява
половината от получаваните от ответника граждански плодове на вещта. Съдът е обвързан
от диспозитивното начало и доколкото се претендират добивите от вещта, не би могъл да се
произнася и по искане за обезщетение над същите. Съгласно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, по
изключение обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да се претендира само за разликата
между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик
наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска. В случая обаче такава
претенция не е предявена.
От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че наемната цена,
заплащана от наемателя „А“ ЕООД, е била в размер на 1200 лева. В този смисъл свидетелите
С. М., Л. М. и Д А.а ясно и непротиворечиво сочат, че уговорената наемна цена е била в
размер на 1200 лева. Видно от показанията на Л. М. първоначално поради незнание не е
удържан данък, което се потвърждава и от данните от НАП и от заключението на вещото
лице, а в последствие е удържан такъв и е изплащана чиста стойност от 1092 лева.
Показанията на свидетелите кореспондират на установените счетоводни записвания, както и
на декларираните от лицата данни. Липсват конкретни доказателства, които да опровергават
тези данни и да внасят съмнение в достоверността на свидетелските показания и/или
счетоводните записвания. Не се установява и конкретно получаване от ответника на наема
цена в по-висок от уговорения в представения договор за наем размер, като в този смисъл
свидетелите изрично отричат да са заплащани суми, извън уговореното с писмения договор.
Предвид посоченото доказано в производството е, че в периода от 01.09.2021 г. до
01.06.2022 г. ответникът е получил реално граждански плодове от общата вещ в размер на
4914 лева (9месеца х 1092/2). Следва да бъде съобразена установената от заключението на
вещото лице чиста месечна стойност от половината от общия заплащан от наемателя
размер -1092 лева, доколкото доходът от наем е облагаем доход по смисъла на чл. 31 ЗДДФЛ
и в случая е установено, че е реално внесен дължимия данък, като за 2021 г. е внесен от
ответника според данните от заключението на вещото лице и писмо изх. № 19-24-01-105 от
6
18.03.2024 г. от ТД на НАП С –офис Л/, а за 2022 г. е авансово внесен от наемателя.
Следователно за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021 г., т.е. 3 м. и 9 дни, съответно
получената сума от ответника е в размер на 1796,52 лева, половината от която възлиза на
898,26 лева. За периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., т.е. 5 м и 22 дни, получената сума е
3117,48 лева, а половината от същата възлиза на 1558,74 лева.
Следва във връзка с цитираната от ищеца с писмените бележки практика да се посочи,
че в случая не се касае до липса на данни за точния размер на получавания наем или за
недоказано получаване на наем, но доказано възмездно отдаване /каквито хипотеза са
разгледани в цитираното Решение № 318 от 23.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6301/2007, IV
Г.О. и др./. В случая е налице доказано възмездно отдаване, но и доказан размер на
получения наем, като съдът кредитира както показанията на свидетелите, така и
съдържанието на писмения договор за наем и заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Липсват конкретни обстоятелства, които да дискредитират еднопосочните
доказателства по отношение размера на уговорения и заплащан наем, за да се приеме, че
същият не е установен по делото. Поради това и съдът не дължи, както твърди ищеца,
служебно допускане на експертиза, която да установи пазарния размер на наема и да
съобразява последния като база за определяне на дължимата на ищеца стойност, нито да го
определя по реда на чл. 162 ГПК.
Неуспешното доказване на твърденията за фактическо получаване на наемна цена в по-
висок размер не е основание да се определя и присъжда пазарната цена, тъй като
съсобственикът съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС има право да получи съответна на квотата му в
съсобствеността част от реално получения доход от вещта, а не от цената, на която би могъл
да бъде отдаден имота под наем. Последният въпрос е въпрос на управление на вещта, при
липса на обща воля на съсобствениците за което е налице възможност за уреждане на
отношенията по реда на спорната съдебна администрация по чл. 32 ЗС.
Предвид изложеното вземането на ищеца към ответника по чл. 30, ал. 3 ЗС за ½ от
реално полученият добив от вещта е установено за сумата 898,26 лева за периода от
01.09.2021 г. до 09.12.2021 г.
По предявения иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД
В рамките на периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г. ищецът се легитимира като
титуляр на вещно право на ползване за ½ ид. ч. от процесния имот, запазено с Нотариален
акт от 10.12.2021 г. за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том VII, рег. №
144455, дело № 1093/2021 г. Извършеното дарение на 1/3 ид. ч. е обявено за недействителна
по отношение на ответника сделка на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, но действието на
решение № 3677 от 06.07.2023 г. на СГС по гр.д. № 5784/2022 г., е занапред от влизането му
в сила на 03.08.2023 г., поради което и в рамките на процесния предхождащ тази дата период
ищецът е бил вещен ползвател.
Ползвателят на основание чл. 56 ЗС разполага с правомощието да упражнява
фактическата власт върху имота като лично го ползва или го отдава под наем, а правата му
са противопоставими както на всяко трето лице, така и на собствениците на имота.
7
Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД изисква доказано увеличение имуществото на ответника
/обогатяване/, намаляване имуществото на ищеца /обедняване/, общ факт от който
произтичат както обогатяването на ответника, така и обедняването на ищеца, респ. липса на
правно основание за обогатяването и обедняването.
В процесния период от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г. имотът е ползван от „А“ ЕООД в
рамките на договора за наем между последното като наемател и ответника и С И.а като
наемодатели. Ищецът не се установява да е имал достъп до имота, респективно възможност
да го ползва лично или като го предостави под наем на трето лице. Следователно от
ползването на имота по силата на наемното правоотношение е настъпило обедняване на
ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва недвижим имот или да
го отдава под наем на другиго за процесния период от време. От същия факт е настъпило и
обогатяване за ответника – получаване на наемна цена, като в случая вещното право е
учредено за ½ ид.ч., поради което и ответникът като съсобственик на останалата ½ ид.ч.
също разполага с правото да ползва имота лично и като го отдава под наем. Ответникът с
отговора на исковата молба признава правото на ищеца да получи половината от получената
от него наемна цена след приспадане на внесения данък.
В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се
връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В конкретния случай,
доколкото не се установява обедняването на ищеца да е в размер по-малък от този на
обедняването, обезщетението за неоснователно обогатяване се равнява на обогатяването.
Последното се установява, както бе посочено в размер на общо 1558,74 лева, като
недоказани в производството са твърденията на ищеца, че ответникът се е обогатил с повече
от половината от получената ½ чиста стойност на наема /общо за периода – 3117,48 лева/ по
вече изложените съображения по отношение размера на уговорения и получен наем. Не
следва да бъде споделено възражението на ищеца, изложено в писмените бележки, че
следва да бъде определено обезщетение в размер на средната пазарна цена, тъй като в
случая има конкретно обогатяване на ответника, което е доказано и съдът не дължи
определянето на размера на обезщетението по реда на чл. 162 ГПК. По същите съображения
не се дължи и половината от средната пазарна цена.
Установява се от представената с отговора на исковата молба разписка, неоспорена от
ищеца, че ответникът му е заплатил на 24.06.2022 г. сумата от 2548 лева. Поради това и със
същата са погА.и установените в производството вземания в размер на общо 2547 лева, от
които 898,26 лева за периода от 01.09.2021 г. до 09.12.2021 г. по чл. 30, ал. 3 ЗС и в размер на
1558,74 лева за периода от 10.12.2021 г. до 01.06.2022 г. Изпълнението е в хода на процеса,
т.к. исковата молба е подадена на 23.06.2022 г., а плащането е извършено на 24.06.2022 г.,
поради което следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и предявения иск по
чл. 30 ал. 3 ЗС следва да бъде отхвърлен до доказания размер от 898,26 лева поради
погасяване чрез плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер - 5000
лева като неоснователен. Искът с правно основание чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен в
8
частта до сумата 1558,74 лева поради изпълнение в хода на процеса, а за разликата над тази
сума до пълният предявен размер от 8500 лева – като недоказан.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора ищецът има право на сторените разноски за частта от
исковете, която се отхвърля поради настъпило изпълнение в хода на процеса, а именно в
размер на 462,28 лева от общо сторени разноски в размер на 2540 лева /540 лева – д.т. ,1600
лева – адвокатско възнаграждение, 350 лева – възнаграждение на вещо лице, 50 лева –
възнаграждение на свидетел в режим призоваване – Л. М./. Не се дължат от ответника
съответна част от останалите разноски в списъка на разноските – 50 лв за втори свидетел,
т.к. на св. С. М. възнаграждение не е изплатен и при поискване подлежи на връщане
внесения депозит, както и 1000 лева по договор за правна защита и съдействие от 10.06.2022
г. за обезпечение на бъдещ иск и 40 лева за д.т., тъй като не се установява от събраните в
рамките на производството доказателства, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който
да е предявеният в настоящото производство.
Неоснователно е възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност, тъй като договореното и заплатено възнаграждение от 1600 лева е съответно
на фактическата и правна сложност на производството по предявените два обективно
съединени иска с обща цена 13500 лева, в рамките на което производство са събрани
множество писмени доказателства и са проведени три открити съдебни заседания, прието е
заключение на вещо лице и са разпитани трима свидетели
Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 1308,80 лева от общо 1620 лева –
адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 10.01.2023 г. /л. 42 от делото/.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
30, ал. 3 ЗС против Я. Д. И., ЕГН ********** за сумата в размер на 5000 лв.,
представляваща припадащия се на ищеца дял от получените от ответника граждански
плодове в резултат от отдаване под наем на партерния етаж от сграда с идентификатор
**********.1, находяща се на адрес гр. С, бул. „ПВ“ № 110, за периода от 01.09.2021 г. до
09.12.2021 г. ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане поради
изпълнение в хода на процеса до размера от 898,26 лева, а за разликата над тази сума до
пълният размер от 5000 лева като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. И., ЕГН ********** иск с правна квалификация чл.
59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 56, ал. 1 ЗС против Я. Д. И., ЕГН ********** за сумата в размер на 8500
лв., представляваща получена наемна цена за отдаване на партерния етаж от сграда с
идентификатор **********.1, находяща се на адрес гр. С, бул. „ПВ“ № 110 в периода от
10.12.2021 г. до 01.06.2022 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца в качеството му на вещен ползвател на 1/2 идеална част от
9
недвижимия имот ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното изплащане
поради изпълнение в хода на процеса до размера от 1558,74 лева, а за разликата над тази
сума до пълният размер от 8500 лева като недоказан.
ОСЪЖДА Я. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. О, ул. „**“ №14 да заплати на
И. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „Р“ № 4 сумата 462,28 лева - разноски в
производството.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. „Р“ № 4 да заплати на Я. Д.
И., ЕГН ********** и адрес: гр. С, кв. О, ул. „**“ №14 сумата 1308,80 лева - разноски в
производството.
Присъдените в полза на И. Д. И. суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка
IBAN: BG93CECB979050A0983200, BIC: CECBBGSF с титуляр ППС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10