№ 177
гр. Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20243100500067 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от И. А. И., чрез
адв. С., срещу Решение №3272/12.10.2023 г., постановено по гр. д.
№5222/2023 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлена молбата й за
постановяване на мерки за защита срещу А. Д. К. и е отменена заповед за
незабавна защита №66/28.04.2023 г., издадена въз основа на Определение
№5100/28.04.2023 г. по гр. д.№5222/2023 г. по описа на РС - Варна.
Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Жалбоподателят И.
А. И. поддържа, че първоинстанционният съд достигнал до погрешни изводи,
като пренебрегнал представеното по делото медицинско удостоверение и
кредитирал противоречивите гласни доказателства. По изложените
съображения отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което молбата да бъде уважена, като се постановят
мерки за защита.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН е постъпило възражение от въззиваемия А.
Д. К., чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда
доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на молба,
1
подадена от И. А. И., ЕГН **********, с която се иска налагане на мерки за
защита от домашно насилие срещу А. Д. К., ЕГН **********.
В молбата молителката И. А. И. излага, че синът й А. Д. К. живеел в
нейно жилище и отказвал да го напусне или да я допусне да живее в него. Тя
живеела под наем в партерна маза. Синът й отправял към нея заплахи за
живота и здравето й и от дълги години употребявал ПАВ. На 28.03.2023 г.
около 19 часа видяла, че синът й минава пред входа, в който живее, находящ
се в гр. Варна, ул. „Студентска“, бл. 14, вх. Г, и го повикала, като го запитала,
дали е върнал парите на леля Й. от пицарията - закуски на блок 14, които му
дала, за да подготви документи за новата си работа. Вратата на партерната
маза, която обитавала, била отключена и почти веднага синът й, изглеждайки
ядосан, се появил на вратата и й казал да не я излага така. Попитал я: „Не
виждаш ли, че всички ме познават? Какво искаш?“ и й заявил, че няма да ги
върне, тя щяла да ги върне тези 50 лв. Тя му отговорила, че няма пари и че с
пенсията си плаща наема от 160 лв., ток и вода, както и че всичките й пари са
за нейни разноски. Тогава синът й я запитал дали е ходила за документите,
които й бил донесъл на 23.04.2023 г. Тя се опитала да му обясни, че не била,
понеже била болна и че се наложило да пие два антибиотика, за да оздравее.
Той още повече се ядосал, стиснал зъби и скръстил ръцете пред гърдите си и
отговорил: „Искаш ли да ти преобърна стаята и всички документи да ги
накъсам! Няма да можеш да ме спреш!". Опитала се да го успокои. Казала му
да не се притеснява, че ще отиде. Той още повече се ядосал. Казал й: „Искаш
ли сега да ти изсипя документите и да ти обърна стаята, да ти изпотроша
всичко!". Отново си скръстил ръцете. Стиснал зъби и започнал скърца с тях.
Казал й: „Искаш ли сега тук да те удуша и никой няма да разбере, че съм те
убил?". При което се огледал да види дали някой не го гледа, защото стоял на
полуотворена врата. Блъснал я. Молителката била с ролаторната количка пред
него. Бутнал количката и тя се изместила, защото той я блъснал и ударил
лявото й коляно силно, а дясното - по-леко. След което отново й казал, че ще
я удуши и никой няма да разбере, като го направи, и че ще потроши всичко в
стаята. Навел се към нея и, стискайки със зъби, й казал: „Дай ми документите
веднага! Къде си ги оставила?". Изблъскал я встрани с количката, бутайки я с
краката си. Изблъскал я към хладилника и грабнал торбата до него, в която
били документите. Изсипал ги на леглото. Те паднали и на пода. Синът й бил
много ядосан, а молителката много изплашена. Извикала му: „Моля те, бе,
майко, недей ще го направя! Ще отида! Недей да ги хвърляш!". Всичко се
разсипало на пода. Тогава той я хванал за рамената, както била права. Въртял
я и я блъснал върху количката. Тя се била хванала за нея, но след като я
стиснал за рамената здраво и завъртял и блъснал количката, изблъскал и нея и
тя паднала. Завъртяла се и си ударила главата в стената на вратата откъм
прозореца и паднала. Била много изплашена. Започнала да вика за помощ.
Синът й се изплашил и я изблъскал. Докато я изблъсквал, количката паднала
върху молителката и я затиснала. Все още била на пода. А. я прескочил през
главата и тялото. Видял, че е затисната с количката и избягал. Опитал се да
затвори вратата, за да не я чуе някой, когато вика за помощ. Преди да я
събори на земята, А. посегнал с дясната си ръка към лицето й и пукнал
очилата й. Притекли се хора от входа, които я чули да вика за помощ и я
вдигнали. В 19:10 ч. се обадила на тел. 112 и адресът бил посетен от екип на
Второ РПУ – Варна в 20:30 ч. При извършен на 30.03.2023 г. преглед в
Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна - Варна“ ЕАД били
установени травматични увреждания, причинени в резултат на действията на
2
сина й.
В о. с. з., проведено пред първоинстанционния съд, ответникът А. Д. К.,
чрез адв. Д., оспорва молбата като неоснователна. Не оспорва, че молителката
му е майка. Оспорва изложените в молбата твърдения за физическо и
психическо домашно насилие. Излага, че на 28.03.2023 г. е отишъл в партера
на ул. „Студентска“, бл. 14, вх. Б, за да предаде на майка си връчена му ПДИ,
адресирана до нея. Майка му му се развикала, че е приел книжата и започнала
да го блъска. Той паднал, след което напуснал партерния етаж. Майка му
започнала да крещи за помощ, защото я убивали.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Приобщена е по делото декларация от молителката за извършено спрямо
нея насилие, в която се съдържат твърдения, идентични на описаните в
молбата.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от служебно
изготвена от първоинстанционния съд справка от НБД „Население“, че
молителката е майка на ответника.
От изисканата справка за съдимост за А. Д. К. се установява, че към
11.10.2023 г. лицето е осъждано за престъпление по чл. 345, ал. 1 НК,
извършено на 07.08.2018 г., за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1
НК, извършено на 07.08.2018 г., за което е реалибилитиран на осн. чл. 88а, т.
1 НК, както и за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК,
извършено на 10.01.2023 г.
От писмо от 15.05.2023 г. от Районен център 112 – Варна към Дирекция
„Национална система 112 - МВР" се установява, че в 19:20 ч. на 28.03.2023 г.
е прието обаждане от телефон **********. Сигналът е регистриран и
предаден в 19:31 ч. на дежурен ОДЧ при ОД на МВР – Варна. В 19:25 ч.
дежурен координатор РЦ 112 - Варна избира номера, от който е постъпило
повикването, за уточняване на детайли по инцидента.
Представено е по делото удостоверение, издадено от Фондация „SOS
семейства в риск“, видно от което И. И. е ползвала консултативни услуги,
като на 30.03.2023 г. е посетила Центъра за социална рехабилитация и
интеграция на жертви на насилие и е споделила за извършеното спрямо нея на
28.03.2023 г. насилие.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и други писмени
доказателства, които са неотносими към предмета на доказване.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
воден от ответника свидетел.
От показанията на бащата на ответника Д. К. Д. се установява, че от
разговори със сина си знае, че той е отишъл при майка си, за да й предаде
документи от съдебен изпълнител, а тя започнала да вика и крещи. Подала
жалба в полицията и кварталният привикал сина му два – три пъти. Споделя и
за други нейни жалби от сина й. Имало и други забрани, чийто срок вече бил
изтекъл.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът
формира следните правни изводи:
3
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и срещу
правен субект от кръга на посочените в чл. 3 ЗЗДН, с излагане на факти,
осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото съдът е сезиран на
27.04.2023 г., а се твърди актът на домашно насилие да е осъществен на
28.03.2023 г., поради което производството е допустимо.
Съгласно легалната дефиниция, залегнала в чл. 2 ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
В конкретния случай, страните не спорят, че ответникът е син на
молителката.
Въззивницата поддържа, че на 28.03.2023 г. въззиваемият е упражнил
спрямо нея домашно насилие. В подкрепа на изложените от нея твърдения, не
са ангажирани писмени и/или гласни доказателства.
По делото е приобщена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН (ред. ДВ, бр. 27/29.03.2005 г.) когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3. Доказателствената стойност на декларацията е в зависимост
както от липсата на други доказателства, така и от съдържанието й – в нея
следва да са описани конкретни действия, които по смисъла на ЗЗДН
съставляват домашно насилие, конкретизирани по време, място, начин на
извършване. Липсата на други доказателства по см. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН не
зависи от процесуалното поведение на страните в производството, а означава
изобщо липса на възможност за събиране на такива доказателства. Касае се за
случаи, когато насилието се извършва в дома на страните, без присъствието
на трети лица, т. е. тогава, когато единственото доказателство за неговото
осъществяване се явява декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Настоящият случай
не е такъв, тъй като в молбата се излага, че на виковете на молителката за
помощ се отзовали хора от входа, които я вдигнали, както и че полицейски
екип посетил адреса в 20:30 ч. Сочи се още, че на 30.03.2023 г. молителката
била прегледана в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна -
Варна“ ЕАД. Следователно въззивницата би могла да посочи и представи
както писмени, така и гласни доказателства, за случилото се на 28.03.2023 г.,
но това не е сторено. Ето защо, декларацията не е достатъчна, за да се
установи, че на 28.03.2023 г. е извършен описания в нея акт на насилие.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на ангажирани доказателства
за твърдяния в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН акт на домашно насилие,
съдебният състав намира, че въззиваемият не е упражнил домашно насилие
спрямо въззивницата на 28.03.2023 г.
В производството по реда на ЗЗДН се преценява основателността на
молбата за налагане на мерки за защита според конкретният твърдян акт на
домашно насилие, индивидуализиран по време, място и начин на извършване.
Предмет на доказване не е поведението на ответника абстрактно и изобщо.
Ето защо, в настоящия случай е ирелевантно обстоятелството, че ответникът
е осъждан за държане на високорискови наркотични вещества или че според
молителката употребявал ПАВ (психоактивни вещества), доколкото не се
твърди и не се доказва на 28.03.2023 г. да е бил под влиянието им.
4
По изложените съображения молбата за налагане на мерки за защита е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а предвид съвпадане
на решаващите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решението
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия следва
да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Не е представен
списък по чл. 80 ГПК за направени разноски, както и доказателства за
извършването им, поради което такива не следва да се присъждат.
На осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОС – Варна държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лв., на осн. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 16 ТДТССГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3272/12.10.2023 г., постановено по гр. д.
№5222/2023 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата
по сметка на ОС – Варна, сума в размер на 12,50 лв. /дванадесет лева и
петдесет стотинки/, представляваща държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5